DRM Brief: 28 март 2021

Reuters

Демонстрациите във Великобритания през нощта на 21 срещу 22 март срещу плановете за увеличаване на правомощията на полицията, бяха белязани от насилие и безредици в Бристол. Полицейски микробуси бяха запалени, а участък беше атакуван и няколко служители бяха ранени. Полицията разположи допълнителни сили, включително кучета и специализирани части за борба с безредиците. Събитията се случват на фона на едноседмични демонстрации в отговор на репресиите на полицията срещу бдение за Сара Еверард – млада жена, убита от служител на полицията. Ако законопроектът бъде приет, той ще даде на полицията в Англия и Уелс повече правомощия да определя и налага условия за протестите, включително тези, които се считат за “твърде шумни или досадни”, а протестиращите, които ще могат да бъдат изправяни пред съд.

Йеменци, чиито роднини са били убити при американска атака с безпилотни летателни апарати, се обърнаха към най-висшият съд в Германия, настоявайки за забрана на американската армия да използва база в Германия, откъдето контролира подобни атаки, съобщиха адвокатите им. Двама членове на семейството на Бин Али Джабер, Салим и Уалид бин Али Джабер, бяха убити при нападение с американски дрон в Хашамир, Йемен, през 2012 г., според Европейския център за конституционни и човешки права (ECCHR), който заведе делото от името на членовете на семейството, Ахмед и Халид бин Али Джабер, във Федералния конституционен съд. Атаката не е призната от Съединените щати, според организацията. Оттогава ECCHR и семейството се опитват да принудят германското правителство да забрани атаките с безпилотни летателни апарати, включващи американската авиобаза Рамщайн, разположена югозападно от Франкфурт, с аргумента, че Германия носи отговорността за бъдещи подобни атаки. От своя страна американската армия заяви, че Рамщайн се използва за „провеждане на планиране на оперативно ниво, мониторинг и оценка на зададените мисии на военновъздушните сили в цяла Европа и Африка“, но не и за експлоатация на безпилотни летателни апарати, участващи в „антитерористични дейности“.

Най-малко 40 души са загинали при нови набези в села в близост до границата на Нигер с Мали. В този район се наблюдават все по-смъртоносни нападения от въоръжени групи, свързани с “Ислямска държава” и Ал Кайда. Нападенията са извършени на 21 март в три села в района на Тахуа, в съседство до проблемната зона на Тилабери, където се сливат границите на Нигер, Буркина Фасо и Мали. Информацията за атаките идва едва ден по-късно, на 22 март. Припомняме, че на 15 март 66 души бяха убити в района на Тилабери, когато джихадисти нападнаха автобус, превозващ фермери, връщащи се от пазар в град Банибангу, и след това нахлуха в село Дарей-Дайе, убивайки жители и палейки зърнени хранилища. В самото начало на годината пък, на 2 януари, 100 души бяха убити при нападения над две села в окръг на Тилабери.

В самото начало на седмицата, министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, се срещна с президента на Афганистан Ашраф Гани по време на неочаквано посещение в Кабул. САЩ се очаква да изтеглят силите си от Афганистан до 1 май. Президентът Джо Байдън вече няколко пъти намекна, че ще бъде трудно да се спази този срок, определен в споразумението, сключено между неговия предшественик Доналд Тръмп и талибаните.

Иран е отправил заплахи срещу Форт Макнейр – армейски пост във Вашингтон – и срещу заместник-началника на щаба на армията, съобщиха двама висши служители на американското разузнаване, цитирани от АП. Според източниците, комуникациите, прихванати от Агенцията за национална сигурност на САЩ през януари, показват, че иранската Революционна гвардия обсъжда осъществяването на мащабно нападение срещу армейския пост с помощта на плавателни съдове. Разузнаването на САЩ разкрива също заплахи за убийството на генерал Джоузеф М. Мартин и планиране на проникване във военния пост. Форт Макнейр е една от най-старите бази в САЩ и е официалната резиденция на Мартин. Заплахите са една от причините армията да желае установяване на по-широк периметър около форта, който е в непосредствена близост до оживения и нов окръг Уотърфронт.

Делото на Аун Сан Су Чи беше отложено отново на 24 март. Су Чи, де факто лидерът на Мианмар, свалена от военен преврат миналия месец, е изправена пред поне пет обвинения, включително корупция, които вероятно са предназначени да я дисквалифицират от изборите, обещани от хунтата след приключването на обявеното едногодишно извънредно положение. По улиците на страната положението е патово. Паралелното гражданско правителство на Мианмар, сформирано от членове на партията на Су Чи, декларира, че гражданите имат право да се защитават. Протестиращите издигат барикади, за да не позволят на войските да влязат в кварталите, като ги защитават с прашки и коктейли „Молотов“. Войниците реагират чрез изстрели, докато обикалят градовете, отвличат и разстрелват протестиращи и случайно преминаващи по улицата жители. До този момент загиналите са над 400. Въпреки че бяха освободени над 600 арестувани, градовете останаха пусти на 24 март, тъй като беше обявена стачка, след като седемгодишно момиче беше застреляно в дома си в Мандалай. На 27 март силите на реда убиха над 100 души. Те са основно концентрирани в градовете Янгон и Мандалай, но има спорадични събития и на други места в страната.

Филипините поискаха от Китай да изтегли над 200 риболовни съдове от териториалните води на страната в Южнокитайско море. Министърът на отбраната, Делфин Лоренцана, заяви на 22 март, че лодките не са само се намират във филипински териториални води, но са направлявани от специалната морска формация, която Китай използва в района като инструмент за налагане на влияние. Формацията е съставена от цивилни, но и китайски военни, които използват този своеобразен риболовен флот в морски райони, които Пекин счита за своя територия.

Администрацията на Байдън, Великобритания, Канада и Европейският съюз обявиха нови кръгове от санкции срещу Китай заради асимилационните политики на Пекин в провинция Синдзян. Санкциите на западните правителства са насочени срещу четирима висши служители, замесени в масовото задържане и принудителен труд на уйгури, замразяване на финансови активи в чужбина и забрана на предприятия и компании да правят бизнес с тях. Китай реагира бързо и обяви санкции срещу петима членове на Европейския парламент и организацията Merics. Някои лидери в ЕС се притесняват, че действията могат да застрашат инвестиционният договор, сключен наскоро с Китай и който предстои да бъде ратифициран от Европейския парламент. Практическият ефект от санкциите може да бъде ограничен, но последствията може да се окажат повече от символични. Някои от държавите в ЕС, включително Франция, привикаха посланиците на Китай.

В изненадващо изявление, етиопският премиер Абий Ахмед призна, че войски от съседна Еритрея са били на етиопска територия по време на петмесечния конфликт в размирния северен регион Тиграй и намекна, че може да са замесени в „злоупотреби срещу цивилни“. Абий заяви също, че еритрейските войски са влезли в пограничните райони, защото „са се опасявали, че ще бъдат нападнати от тиграйските сепаратистки сили“, добавяйки, че еритрейците са обещали да напуснат, когато военните сили на Етиопия успеят да поставят под пълен контрол границата. Признанието идва след месеци на отричане от Адис Абеба и Асмара на обвиненията от правозащитни групи и местни жители, че еритрейските войници са извършили кланета в Тиграй. Изявлението на 23 март се случва и на фона на международен натиск, включително налагане на санкции върху Еритрея от страна на ЕС заради извършването на нарушения на човешките права в Тиграй.

Американското командване за специални операции създаде работна група в Тихоокеанския регион, която да работи със съюзници там, за да осуети информационните операции на Китай. Екипът на Съвместната работна група в Индийския и Тихия океан ще бъде фокусиран върху информацията и влиянието върху операциите в тихоокеанския театър – част от света, към която има голямо внимание поради нарастващите възможности на Китай.

Екипът ни препоръчва:

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: