DRM Brief: 17 януари 2021

Съобщение от екипа на журнала: Екипът ни отправя покана за текстове за предстоящия брой на De Re Militari. Приемаме материали както на български, така и на английски. Изискванията за статия: да бъде авторска; да не е публикувана до сега; да бъде свързана тематично с областите върху, които сме фокусирани – международна политика, сигурност и отбрана, конфликти, кризи, геополитика; да съдържа кратко представяне на автора с няколко изречения; да съдържа подходящо заглавие; да съдържа двоен справочен апарат с бележки под линия и библиография с не по-малко от 10 коректно цитирани източника; да бъде в обем от 5-15 стандартни страници и не по-малко от 3000 думи Текстовете, публикувани в журнала ни, могат да се считат за научни публикации, съгласно регистрацията на журнала в НАЦИД. Текстовете се приемат до 15.02. по електронен път на адрес deremilitarijournal@gmail.com във формат word doc/docx.

Избраният президент на САЩ Джо Байдън взе решение относно кандидатурата на ръководителя на Централното разузнавателно управление (ЦРУ): на този пост той възнамерява да назначи бившия посланик на САЩ в Русия и заместник-държавен секретар Уилям Бърнс, който сега е ръководител на фондация „Карнеги“. Бърнс ще стане първият дипломат от кариерата, назначен за шеф на американското разузнаване.

Бърнс работи в сферата на дипломацията 33 години и има богат опит относно Русия. През 2005-2008 г. той беше посланик на САЩ в Руската федерация, а при Барак Обама се издигна до поста първи заместник държавен секретар – политическа длъжност, на която рядко се назначават професионални дипломати. Американското издание The Atlantic го нарича „тайното дипломатическо оръжие“ на САЩ. В заключителните етапи на дипломатическата си кариера, Уилям Бърнс е назначен за главен преговарящ от САЩ в тайни преговори с Техеран за иранската ядрена програма, която постави основата за подписването на ядреното споразумение през 2015 г.

Отличия за проявен висок професионализъм получи българският военномедицински екип, който се грижи за личния състав на щаба на Мисията на Европейския съюз, базиран в малийската столица Бамако. За това съобщи ВМА. Отличията бяха връчени от ръководството на Мисията.

Заради COVID-19 борбата с вируса се превърна в част от рутинните задачи на екипа, който се грижи за здравето на личния състав на щаба на операцията. Припомняме, че за първи път военномедицински екип се включва в Мисията през 2013 г.

На 11 януари излезе информация, че САЩ смятат да включат йеменските бунтовници – т.нар. хути – в списъка с терористични организации. Свързаното с Иран движение в момента контролира половин Йемен, включително столицата Сана. Срещу движението са силите на йеменското правителство, подкрепено от водената от Саудитска Арабия коалиция с участието на ОАЕ. Войната, която продължава вече пет години, доведе и до подновяване на желанието за отцепване на Южен Йемен и Аден. Вкарването на хутите в черния списък може да усложни допълнително изгледите за каквото и да е мирно споразумение, като засега враждуващите страни не напредват по никой параграф.

Междувременно, доклади от 6 януари разкриват, че израелските военни са разположили около седмица по-рано батареите за противовъздушна отбрана Iron Dome и Patriot около южния град Ейлат и на други места в региона. Причината за разполагането е загриженост за нападение от подкрепяните от Иран милиции на хутите в Йемен. По-конкретно, Израел се опасява, че Иран – чрез своите съюзници – ще предприеме действия срещу Израел като отговор на убийството на Касим Солеймани в началото на 2020 и Мохсин Фахризаде през ноември същата година. Миналият месец говорителят на израелските отбранителни сили Хидай Зилберман, заяви пред саудитски вестник, че Израел разполага с информация, според която Иран разработва безпилотни летателни апарати и ракети в Ирак и Йемен, и че оръжията могат да нанасят удари по Израел. През последните седмици израелските военни също разположиха подводница в района, изпращайки кораба през Суецкия канал и Червено море. Поради малката дълбочина на канала, подводниците могат да преминават през него само над водата, където лесно могат да бъдат забелязани. Като такъв ходът обикновено се възприема като демонстрация на сила.

В началото на седмицата, Турция предложи през януари да поднови преговорите с Гърция относно претенциите на двете държави в Средиземно море и други въпроси. Анкара и Атина са в противоречие относно размера на континенталните си шелфове в Средиземно море, достъпа до енергийните ресурси в Средиземно море, въздушното пространство и статута на някои от островите в Източното Средиземноморие. Те проведоха 60 кръга от разговори между 2002-2016. Под натиска на някои членове на ЕС, включително Германия, Гърция посочи, че може да възобнови преговорите на 11 януари. Гърция отхвърли преговорите, планирани през 2020, след като Турция разположи кораб за сеизмични проучвания в района на оспорвани от Атина води, но оттогава турският кораб се премести откъм турските брегове.

По време на среща в Москва, организирана от Русия, лидерите на Армения и Азербайджан се споразумяха да работят заедно за развитието на спорния регион Нагорни Карабах. Те все още не са постигнали съгласие относно ролята на руските миротворци, заселването на разселените заради конфликта в края на 2020 хора и бъдещето на пленените войници.

Междувременно, Русия заяви, че започва процедурата за оттегляне от международния договор “Открито небе”, след като миналата година САЩ напуснаха споразумението, което позволява невъоръжени въздушни полети за наблюдение за страните, участващи в договора. Външното министерство на Русия заяви в изявление през седмицата, че изтеглянето на САЩ „значително е нарушило баланса на интересите на подписалите държави“ и че предложенията на Русия за поддържане на споразумението, са били отхвърлени от съюзниците на Вашингтон.

Израелски въздушни удари бяха извършени в Източна Сирия през нощта на 12 срещу 13-ти януари. Ударите засегнаха районите Дейр ал Зор и Абу Камал близо до границата на Сирия с Ирак. Около 18 обекта на проирански милиции бяха поразени; близо 23 души загинаха при атаките. Това е последната от поредица атаки срещу обекти на Иран Сирия и общо четири кръга от въздушни удари в рамките на само две седмици. Подобни нападения бяха извършени в началото на януари. Висш служител на американското разузнаване каза пред Асошиейтед прес, че въздушните удари са извършени с разузнавателна информация, предоставена от САЩ, и са насочени към поредица от складове в Сирия, използвани като част от логистична мрежа за съхранение и пренос на ирански оръжия.

На 12 януари Кипър и Обединените арабски емирства подписаха първото си споразумение за военно сътрудничество, като част от кампанията на Никозия да укрепи отношенията си с държави в Близкия изток. Кипър вече има военни споразумения с Египет, Израел и Йордания, като неговите въоръжени сили провеждат редовни учения със силите на тези страни. Кипърците също така подписаха сделка за подпомагане на обучението на ливанската армия.

Министерството на отбраната на Кипър заяви в изявление, че споразумението с ОАЕ предвижда провеждането на съвместни военни маневри, програми за обучение и консултации за разширяване на оперативното сътрудничество. ОАЕ участваха в мащабно морско и въздушно военно учение край Египет през ноември, като френски, гръцки, египетски и кипърски военни също бяха включени в ученията с кодовото име „Медуза“.

На 14 януари части от Вътрешна сигурност на Хонконг арестуваха 11 души, за които се твърди, че са помогнали на група активисти да се опитат да избягат от града с лодка до Тайван. Групата активисти, известна като „Хонконг 12“, бяха заловени от китайските власти в морето през август и държани без комуникация в продължение на месеци; 10 бяха осъдени през декември от китайски съд на лишаване от свобода между седем месеца и три години. Другите двама, и двамата непълнолетни към момента на опита им да избягат, са върнати в Хонконг и остават в ареста.

Арестът на 11-те души при предварително планирана операция, подчертава засилващия се натиск от страна на Пекин, който наложи т.нар. Закон за националната сигурност през юни миналата година. Лидерът на града Кари Лам, обеща, че законът ще бъде използван срещу „много малко малцинство“ от хора, но властите се възползват широко от новите си правомощия, като оттогава са арестувани над 100 души, включително бивши депутати, умерени активисти и други представители на гражданското общество.

Междувременно, мисията на Световната здравна организация за откриване на произхода на Ковид-19 започна неблагоприятно, след като на двама членове на екипа и беше забранено да влязат в Китай. Групата учени пристигна във Ухан на 14 януари, за да започне дългоочакваното разследване, но двама изследователи бяха задържани в Сингапур, където преминаваха транзитно, и им беше възпрепятствано да продължат към Ухан под претекст, че не са издържали здравните тестове. Китай изисква всички пътници на авиокомпаниите да представят отрицателни тестове за антитела, преди да могат да пътуват до страната. Двамата са имали положителен тест за антитела в родните си страни, преди да напуснат. Всички членове на екипа, тествани преди напускане и за пореден път в Сингапур, са тествали отрицателно за вируса.

Частичното пристигане на екипа идва, след като китайските власти забавиха пътуването с повече от седмица и след почти една година спорове и преговори от СЗО за достъп до китайския град, където се появи коронавирусът. Мисията е изправена пред допълнителното усложнение от скока на случаите на вируси в Китай, където на 14 януари властите съобщиха за първия смъртен случай от Ковид-19 в страната от осем месеца. Здравни служители съобщиха, че на 13 януари жена в провинция Хъбей, епицентърът на ново огнище близо до Пекин, е починала при усложнения.

На 16 и 17 януари близо 50 души загинаха при сблъсъци в Дарфур. Това се случва около две седмици след като ООН и Африканският съюз приключиха 13-годишната мироопазваща мисия в региона. Обширният регион Дарфур е арена на ожесточен конфликт, избухнал през 2003 г., при който загинаха близо 300 000 души, а 2,5 милиона са разселените, според данни на ООН. В конфликта участват както правителствени сили, така и местни милиции, подкрепени от различни фракции. Оттеглянето на мироопазващата мисия създава вакуум, който може да причини по-широк конфликт, тъй като местните судански сили не са напълно приети.

Бурни протести избухнаха в няколко тунизийски града в края на седмицата, включително столицата Тунис и крайбрежния град Суса, след като в продължение на месеци са засилваше недоволството от лошата икономическа ситуация в страната. Демонстрациите идват на фона на отбелязването на десетата годишнина от революцията, която свали вече покойния президент Зин Ел Абидин Бен Али и предизвика бунтове в целия арабски свят. Демонстрациите в Силиана и други градове започнаха още в петък, след като видео, публикувано в социалните мрежи, показва как полицай крещи и бута овчар, чиито овце са влезли в централата на местните власти. Десетки протестиращи издигнаха барикади и подпалиха обекти, за да блокират улиците на града, разположен на 130 км. от Тунис.

Източници от силите за сигурност твърдят през телевизия „Ал Джазира“, че демонстранти в Суса са нахлули в магазини. Сблъсъци се състояха в град Калаа Кебира близо до Суса. Десетилетие след революцията срещу широко разпространената безработица, бедност, корупция, Тунис отбеляза плавен напредък към демокрацията, но икономическото му положение се влошава, а страната е на ръба на фалита. Голяма част от богатствата се намират все още в ръцете на стария елит. Бурни протести се проведоха и в няколко части на столицата, включително. Имаше среднощни протести и бунтове в Кеф и Бизерта.

Екипът ни препоръчва:

Коментарите са изключени.

Website Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: