Възход на джихадизма и организираната престъпност в Сахел: Нови предизвикателства пред сигурността на Европа

от Венцислав Божев

Социално-политически контекст

Регионът на Сахел е огромна територия в Африка, която заема пространството между Атлантическия океан и Червено море на юг от пустинята Сахара. Това е зоната където се намират някои от най-бедните държави в света, като четири от петте страни, които са основен обект на разглеждане в статията, се намират в дъното на индекса за човешко развитие на ООН[1]. Към изключително ниските стойности на продължителност на живота, качество на образование, здравеопазване и доходи на глава от населението, Буркина Фасо, Мавритания, Мали, Нигер и Чад трябва да се справят и с редица други предизвикателства, допринасящи за общата регионална нестабилност. Сред тях са междуобщностните и племенни конфликти, климатичните промени и настъпването на пустинята Сахара, присъствието на множество радикални джихадистки, престъпни и сепаратистки организации, както и борбата срещу трафика на оръжия, наркотици, имигранти и ценни метали[2].

Вътрешната динамика на отношенията във всяка една от държавите е различна, но като цяло могат да бъдат обобщени няколко основни фактора, характеризиращи региона като цяло, а именно: крайна бедност, липса на гъвкави политики и широко разпространена корупция в местните правителства, слаба или почти пълна липса на държавност в огромни, незаселени и изолирани територии, както и невъзможност за контрол над насилието. То само по себе си е подхранено през 2011 г. в контекста на конфликта в Либия и оръжейният поток, който залива в последствие регионите на Магреб и Сахел.

Съчетанието на всички тези фактори логично води до прогресивно нарастващи нива на нестабилност и възможности за облагодетелстване на различни радикални и престъпни недържавни актьори. Те съумяват успешно да капитализират от несигурността и социалната маргинализация на цели общности, използвайки исляма като аргумент и алтернатива на провалената традиционна власт[3].

Осъзнаването на случващото се в тази част на Африка преминава преди всичко през разбирането на ситуацията като една съвкупност от множество взаимно застъпващи се конфликти: между различно социални или етнически общности; между джихадисти или сепаратисти срещу правителства; между различни въоръжени или престъпни групировки. На терен оперират десетки, ако не и стотици организации с различен мащаб, които действат в гъвкави и постоянно менящи се съюзи без ясни граници. Дори разграничаването на джихадистите от останалите е трудна задача. В не малко случаи ислямски радикалисти си сътрудничат на едно място с определена въоръжена организация, докато на друго – са в конфликт със същата. Бойци често сменят принадлежността си в зависимост от текущите обстоятелства, като идеологията не винаги е водещ фактор. Всичко това прави изключително трудно цялостното дефиниране на различните групировки, както и борбата с тероризма и войнствения ислямизъм.

 

 Динамика след 2012 г.

През последните две десетилетия регионите на Магреб и Сахел имат дълга история на активност от различни въоръжени групировки, включително и дхихадистки. Тази динамика придобива нови измерения  след 2012 г. когато избухва туарегски сепаратистки бунт в северната част на Мали, който е захранен с оръжие и бойци от Либия. Последвалата  окупация на северната част на страната от страна на дхихадисти разкрива острите социални, политически и етнически разделения в обществото, които до този момент са потискани под повърхността. Те се изострят допълнително от борбата за ресурси, разпространението на оръжие и сблъсъкът на различни идеологии – най-вече туарегския национализъм с радикалния ислямизъм на Ал Кайда.

Пълният колапс на правителството в Бамако е предотвратен едва след френската военна намеса в началото на 2013 г. Операция „Сервал“ успешно спира напредъка на дхихадистките групи, като ги изтласква от всички големи градове, но така и не успява да ги елиминира окончателно. Те се реорганизират и извършват множество атаки срещу мироопазващата мисия на ООН (MINUSMA), която се установява в Мали. В периода 2012-2018 г. загиват 344 цивилни и военни служители на мисията, като дори подписването на мирно споразумение в Алжир през лятото на 2015 г. по никакъв начин не успокоява ситуацията и не допринася за спиране на насилието[4]. Напротив – то прогресивно расте, разпространявайки се из целия район на Сахел. Опитите за възстановяване на държавността в отдалечените райони са неуспешни, а влиянието на джихадистките групи се разпространява и в съседните Нигер и Буркина Фасо, разширявайки вече съществуващите разделения и конфликти в местните общества.

Между 2014 и 2018 г. дейността на осем джихадистки групировки е свързана със смъртта на 1100 цивилни, включително 400 души през 2017 г[5]. Насилието и нестабилността водят до бежанска и хуманитарна криза, като според данни на ООН само в рамките на 2019 г. има повече от един милион разселени хора от Мали, Чад, Мавритания, Нигер и Буркина Фасо[6]. В същото време Световната продоволствена програма предупреждава за 2.4 млн. души, които имат спешна нужда от хуманитарна помощ, а над 5 млн. деца в Сахел са застрашени от недохранване[7]. Според някои оценки буквано цели региони са извън контрола на местните правителства, като съществува реална опасност те да попаднат трайно под властта на джихадистки групи, чието деструктивно влияние може да  се пренесе към съседните Того, Гана, Бенин или Код Д‘Ивоар[8].

 

 Основни джихадистки групи

Джама‘а Нусрат ал-Ислам уа ал-Муслимиин (Група за подкрепа на исляма и мюсюлманите – ДНИМ)

ДНИМ представлява съюз от пет групи, свързани с Ал Кайда, които обявяват сливането си в обща организация чрез видео обръщение през март 2017 г[9]. Във видеото присъстват лидерите на Ансар ал-Дин, Ал Кайда в Ислямски Магреб, Движението за единство и джихад в Западна Африка, Катибат Масина и Ал Мурабитун. Оглавена от  туарегския водач и дхихадистки ветеран Ияд Аг Гали, ДНИМ действа на територията на целия регион, като за основно оперативно поле се счита северната част на Мали, границата с Алжир, както и изолираната и трудно контролирана област, намираща се между Мали, Нигер и Буркина Фасо. Съюзът извършва множество атаки както срещу мироопазващите сили на ООН и тези на местните сили за сигурност, така и срещу цивилни цели като хотели, кафенета и ресторанти[10]. При едно от най-кървавите нападения загиват 30 войници след атака срещу военна база в Мали[11].

В най-общ смисъл целите на ДНИМ са свързани с установяване на местната форма на шари‘ат и прогонване от региона на всички чуждестранни сили, най-вече Франция и ООН. В тази връзка се поддържа вярност към международната мрежа на Ал Кайда и се следва стратегията за концентрация върху регионални и локални конфликти за сметка на глобалния джихад[12]. Поставен е акцент върху възползването от невъзможността на правителствата да осигуряват в цели региони базови социални придобивки, условия за работа, здравеопазване и образование. В подобна благоприятна среда лесно проникват радикални идеи, а чрез изграждане на връзки с местни племенни власти и предоставяне на основни комунални услуги в съчетание с употребата на насилие, се създава устойчиво оперативно пространство, капацитет за управление и добра основа за набиране на нови членове.

Лидерството на Аг Гали действа като обединяващ фактор за съставните компоненти на ДНИМ, а той самият представлява организацията при воденето на преговори. Все пак, тя остава съюз, чиито участници действат напълно самостоятелно, а всяка една от петте мрежи действа посредством множество свои напълно автономни клонове. За такива могат да се считат Катибат Серма в Мали или Ансарул Ислам, която е подразделение на Ансар ал-Дин в Буркина Фасо.

Ислямска Държава в Сахара

Местният клон на Ислямска държава се появява през 2015 г. като отцепническо крило в рамките на Движението за единство и джихад в Западна Африка. За лидер се счита сахрауитът Аднан Абу Уалид ал-Сахрауи (истинско име Лехбиб Юмани), който има дълъг стаж на участие в различни съпротивителни движения като Западно сахарският Фронт Полисарио и радикалната ислямистка мрежа на Ал Мурабитун.

Основната зона където организацията действа първоначално е границата между Нигер и Мали, като именно в този район през 2017 г. е извършена атака, при която загиват четирима нигерски войници и четирима американски бойци от специалните части[13].  След есента на 2018 г. се наблюдава осезаемо нарастване на активността на групировката и разширение на оперативния обхват към вътрешността на Мали и на юг в посока Буркина Фасо. Това най-вероятно се дължи на промяната в цялостната стратегия, наложена след ликвидирането на Абу Бакр ал-Багдади и последвалата нужда от вътрешни преструктурирания в дейността на Ислямска държава като следствие от огромния натиск, на който е подложена организацията в Сирия и Ирак[14]. В тази логика с оглед запазването на високите нива на ефективност, е необходимо прехвърляне на ресурси и капацитет към зони с по-нисък интензитет и по-добри възможности за утвърждаване на присъствие. Размирните райони на Сахел и басейна на езерото Чад (най-вече Нигер, Нигерия, Чад, Камерун, ЦАР) логично изглеждат най-подходящи за тази цел не само защото там организацията вече има създадени мрежи, но и поради факта, че на лице има идеални социално-политически условия, позволяващи лесно проникване на радикални идеологии. И като доказателство за всичко това се явява драматичното завишаване на военната дейност на Ислямска държава в Сахел, като в рамките само на месец между декември и януари са извършени три мащабни и сложни атаки срещу бази на нигерската армия, която губи 174 души[15].

 

 Външни фактори

Франция

Голяма част от държавите в тази част на Африка са бивши колонии на Франция и поради тази причина Сахел се счита за традиционна френска сфера на влияние, а Париж поема най-голям ангажимент по отношение на сигурността в региона. През лятото на 2014 г. операция „Бархан“ продължава дейността на „Сервал“, но с много по-широк географски фокус. Към настоящия момент в рамките на мисията действат 5100 войници, разпределени между Мали, Буркина Фасо, Нигер и Чад, като от началото на 2020 г. техният брой е увеличен с 600 души в контекста на завишената активност от страна на дхихадистките групировки[16]. Между 1500-2000 от тях оперират в северната и източната част на Мали, а останалите са разделени между щаба в Нджамена, поне четири бази и летища в Нигер, както и едно поделение за специалните сили в Буркина Фасо (операция „Сабр“).

Основната дейност на френската армия обхваща широк спектър задачи: от извършване на съвместни патрули с местните партньори до набиране на разузнавателна информация, провеждане на обучения и изобщо всякакъв вид подкрепа за изграждане на капацитет, който да попълни липсата на държавност. Основен акцент е поставен върху извършването на антитерористична дейност, която води до ликвидирането на трима от петте лидера на ДНИМ. При последната френска акция, извършена в началото на месец юни, е убит лидерът на Ал Кайда в Ислямски Магреб – Абделмалик Друкдал[17].

Подобни успехи се постигат на висока цена. В края на месец ноември френската армия губи 13 души в следствие на инцидент със сблъсък на два хеликоптера при операция на специалните сили срещу джихадисти в изолирания граничен район Липтако[18]. Това е и най-тежката загуба на френски войници в рамките на един ден от 1983 г.

САЩ

Вашингтон има дълга история на участие в региона през последните две десетилетия след 11.09.2001 г. Това става най-вече чрез Пан-Сахелската инициатива, прераснала в широкия формат на Транс-Сахарското партньорство и създаването на общото командване AFRICOM. Като се изключи официалната дейност, свързана с извършването на съвместни учения и предоставяне на разузнавателна информация, като цяло намесата на САЩ в региона остава обвита в мистерия, а дори висши представители на правителството и конгреса не са наясно с подробности за нея. Това е така дори и след инцидента от 2017 г. и вече споменатият случай със загинали американски войници в Буркина Фасо, който разкрива притеснителни подробности най-вече по отношение на подготовката и въоръжението на американските сили в региона[19].

Към момента не е ясен точният брой на американските военнослужещи в района, като все пак е сигурно, че през 2018 г. те са поне 1000, разположени на няколко места в Мали и Нигер[20]. Без това да включва новопостроеното летище за дронове в централната част на Нигер, имащо обхват до централната част на Либия.  Въпреки това се очаква в близко бъдеще САЩ осезаемо да намали своето присъствие на терен и да пренасочи повече ресурси в посока Азия и Европа[21]. Именно в тази връзка френският президент Еманюел Макрон е провокиран да свика конференция с държавите-партньори от региона, които препотвърждават готовността си за борба срещу тероризма и призовават Вашингтон да продължи да оказва подкрепа в тази борба[22].

До този момент помощта на САЩ би могла да се отчете по-скоро като фактор с позитивен ефект най-вече заради своя опит и експертиза, подпомагащи капацитета на съюзниците  без излишни демонстрации на сила пред местното население, което по традиция е особено чувствително към чуждестранно присъствие. При всички положения едно евентуално американско оттегляне от региона би оказало негативен ефект и би могло да бъде разчетено от джихадистките мрежи като признак на слабост и знак за засилване на агресията.

 ООН

Мироопазващата мисия на ООН е установена през 2013 г. и действа с капацитет от над 15 000 войници и полицаи[23]. Първоначалният мандат на MINUSMA е обвързан единствено с поддържането на мира в северната част на Мали, но скоро след това правомощията са разширени като освен опазване на мира те включват и посредничество между различните конфликтни страни в Мали, защита на населението и оказване на хуманитарна подкрепа. До този момент са загинали малко над 200 участници в мисията като резултат от непрекъснати атаки от страна на различни групировки, а само през 2019 г. загиват повече от 160 цивилни в следствие на междуобщностно насилие. Огромният брой жертви повдига сериозни съмнения относно ефективността на MINUSMA.

Европейски съюз

През 2011 г. ЕС въвежда в ход многокомпонентна и всеобхватна стратегия по отношение на региона на Сахел. С две актуализации през 2014 и 2015 г, тя е насочена по-конкретно към Буркина Фасо, Мали, Мавритания, Нигер и Чад. Заради силната регионална обвързаност на икономическо и социално ниво стратегията обхваща и сътрудничество на различни нива с държавите от Магреб (Мароко, Алжир, Либия), а също и с Нигерия. Заложени са четири цели, а именно: сигурност, регионално сътрудничество, изграждане на капацитет и достигане на икономически растеж[24].

Три са основните нива, върху които е построена стратегията. Първото е свързано с дипломацията и назначаването на специален представител на ЕС за Сахел. До края на февруари 2021 г. това ще бъде испанецът Анхел Лосада чиито функции са свързани с координация на поставените стратегическите цели, както и действие като посредник между заинтересованите страни.

Второто ниво на стратегията е свързано със сигурността. То включва действието на терен на три мисии в Мали и Нигер. Целта им е преди всичко обучение на местните сили за сигурност и армия в контекста на борбата срещу тероризма, организираната престъпност и трафика. Те са с обучителен и мироопазващ характер без мандат за участие във военни или антитерористични операции.

В икономическо отношение ЕС използва няколко програми и фондове за развитие и хуманитарна помощ, като в периода 2014-2020 г. е предвидено осигуряването на 8 млрд. евро[25]. Те са в добавка към вече съществуващите разходи за поддръжка на мисиите си и директната двустранна подкрепа по отношение на сигурността.

 G5 Sahel

G5 Sahel представлява политическата рамка, в която действат Буркина Фасо, Чад, Мали, Мавритания и Нигер. Създадено през 2014 г. по френска и американска инициатива, обединението цели преди всичко сътрудничество и развитие в областта на отбраната. През 2017 г. политическото сътрудничество прераства във военно със създаването на G5 Sahel Joint Force – международна бригада в състав от 5000 войници, чиято цел е борбата с тероризма и организираната престъпност, възстановяване на държавността, както и осигуряване на хуманитарна помощ за бежанци.

Паралелно с ангажимента по отношение на сигурността държавите от G5 съставят и т.нар. План за приоритетни инвестиции. Неговата първа фаза (2019 – 2021 г.) предвижда използването на 2.4 млрд. евро за развитието на повече от 40 енергийни и инфраструктурни проекта из целия регион[26]. Към инициативата се присъединяват ЕС, Световната банка и ООН, които се ангажират с предоставянето на 1.3 млрд. евро.

При всички положения регионалното сътрудничество на политическо ниво и обединение на усилията на местните лидери в името на борбата срещу екстремизма и трафика представляват важна стъпка напред в опитите за справяне с нестабилността. Но пред G5 Sahel стоят множество предизвикателства, свързани най-вече с финансирането и оперативните способности, които пречат на дейността и капацитета на обединението. Още от самото начало така и не става ясно как и по какъв начин ще бъдат осигурявани средства за операциите на военния корпус. И петте страни-учредители съществуват в условията на хроничен дефицит и разчитат до голяма степен на донорски и хуманитарни програми, което прави почти невъзможно отделянето на средства от местните правителства. В тази връзка отново се изпада в зависимост от донорството на САЩ и държавите от ЕС, които вече инвестират в своите собствени военни мисии и инициативи.

Началото е повече от трудно и докато все пак има известен прогрес по отношение на програмите за развитие, то това определено не е така що се отнася до сигурността. Въпреки изграждането на регионална полицейска академия в Нджамена и два колежа по сигурността в Бамако и Нуакшот, не изглежда да има някакъв друг напредък. Почти не се извършват мисии поради липса на финанси и екипировка, като силите на G5 по-скоро стоят пасивни в контекста на активността и агресията на джихадистките групи.

 Значение за Европейския съюз и предизвикателства пред сигурността на Европа

Макар и относително далеч от Европа, Сахел при всички положения може да бъде считан за зона от критична важност за сигурността на ЕС в контекста на все по-разширяващия се обхват на дейността на престъпни и джихадистки организации. Регионът се явява транзитен хъб за прехвърляне на нелегални стоки  към Европа и Азия и обратно, а огромен брой бежанци и имигранти се възползват от вече съществуващите контрабандни канали за да търсят път към Европа през хаоса на Либия. Големите престъпни и джихадистки организации контролират сложна и добре структурирана мрежа, която преминава през пустинните и полупустинните изолирани райони. Фактори като суша, лоши реколти, настъпване на пустинята Сахара и липсата на държавна подкрепа, не дават друг избор на местни фермери и животновъди освен включване в нелегални канали. По този начин за цели общности единствения поминък, който дава гаранции за оцеляване, се явява контрабандата.

Според оценки на Икономическата комисия на ООН за Африка, годишните приходи от незаконна контрабанда и трафик в района на Сахел достигат до 50 млрд. долара годишно[27]. Като продължение на тази линия се счита, че около 60-70 % от икономиката на региона всъщност представлява „неформална“ или „сива“ икономика[28]. В същите цифри влиза и трафикът на наркотици. Съществуват неоспорими доказателства за дългогодишно сътрудничество между Южноамерикански наркокартели и местни групировки. Не по-малко от 50 тона кокаин годишно пристигат от Южна и Централна Америка за да бъдат преразпределени през Сахел на север към Магреб и от там към улиците на Европа[29].

Така поставена реалната ситуация пред ЕС представлява наличието на един относително близък географски регион където местните правителства прогресивно губят контрол над своята територия за сметка на джихадистки и престъпни групировки. Те не само разпространяват враждебни идеологии, но и пряко засягат сигурността на Европа чрез своята нелегална дейност насочена към континента. Всичко това е ясно и видимо за политическия елит на Европа, а както вече бе описано, усилия и средства не се пестят, като перспективите са Сахел да се превръща във все по-голям приоритет за политиките на ЕС.

Но до колко те са ефективни? Поне към настоящия момент по нищо не изглежда да има някакъв съществен прогрес в процеса на умиротворяване на региона. Информациите показват прогресивно увеличение на атаките и убийствата в Мали, Нигер, Буркина Фасо и Чад [30]. Ситуацията в Буркина Фасо е близо то пълен колапс, като държавата претърпява повече джихадистки атаки от всички останали около нея[31]. Но радикалният ислямизъм не е единствената заплаха за цивилните. Местни престъпни групи, банди, шайки или отряди за самозащита, организирани на етническа основа, извършват не по-малки зверства[32]. Дори правителствените сили за сигурност допринасят за нестабилността и насилието, а бруталният им отговор срещу фактори отчитани за заплаха често утежнява ситуацията на цивилното население[33]. Това се случва въпреки целият надзор и всичката подкрепа и обучения, които се получават от европейските партньори.

Твърде скромните успехи до този момент вероятно се дължат на грешната стратегия, която външните фактори прилагат в района. Както вече бе споменато ЕС разчита на класическия тристепенен подход (3D – Defense, Diplomacy, Development според Роберт Габриелсе[34])  на съчетанието между отбрана, дипломация и развитие. Но това може би няма да бъде достатъчно в контекста на социално-политическата динамика на Сахел и държавите в съседство. Стратегията на ЕС практически означава опит за връщане на цялостната картина до 2012 г. чрез унищожение на антисистемни  въоръжени групировки, представляващи заплаха за мира и сигурността; посредничество за мирни споразумения между местните политически елити с обещания за тяхното интегриране в различните институции; налагане на политически и конституционни реформи, както разбира се и увеличение на отбранителния капацитет за местните сили за сигурност, които  сами да поемат отговорност по отношение на отбраната. Това е стратегия, която прилага основен фокус върху военното решение и споразумения с политическите елити, които в голяма степен имат не малка вина за текущото положение[35]. Общо взето същите елити, които в продължение на десетилетия получават повече или по-малко подкрепа от Европа при налагането на своите екстрактивни политически и икономически властови структури. Такъв е примерът с бившия дългогодишен президент на Буркина Фасо Блез Компаоре, както и с настоящия лидер на Чад Идрис Деби, който вече 30 г. управлява страната и често разчита на френската военна подкрепа в борбата си срещу политически конкуренти[36].

Не съществува лесно решение за настоящата криза. Твърде много непоправими щети са нанесени върху милиони животи, а това допринася за вкореняване на масовото мислене в посока радикализация, насилие и отмъщение. Необходимо е преосмисляне на текущите подходи, тъй като продължаващата подкрепа за политически модели, исторически доказали се като неработещи, в дългосрочен план би могла да струва на Европа много повече от текущото присъствие на няколко джихадистки групировки в Сахел. Колкото по-дълго време продължава нестабилността, толкова повече ще се натрупва и анти-западен заряд у местните общности, които и без това са чувствителни към своето колониално минало.

За това и вероятният ключ към решаването на ситуацията се намира точно там – в местните общности и работата на локално ниво. Именно селектирането на техните нужди и перспективи трябва да бъде основата за бъдещи икономически и политически реформи. Борбата с радикализма и престъпността преминава именно през спечелване на доверието на местните общности, на които Европа трябва ясно да покаже, че не е в региона за да колонизира отново. Те трябва да бъдат уважавани, в противен случай всяко едно нарушение на правата им ще тласка повече хора към радикализъм. В тази логика разумното съчетание на военни и антитерористични инструменти, дипломация, регионално сътрудничество на всички нива, финансова подкрепа и преди всичко изграждане на политики „отдолу-нагоре“ е единственият път за изход от кризата.

ИЗТОЧНИЦИ

[1] United Nations: Human Development Report 2019, http://hdr.undp.org/sites/default/files/hdr2019.pdf

[2] Стоянов А. Терористични групи експлоатират златни мини в Африка, 25.11.2019, https://remilitari.wordpress.com/2019/11/25/africasbloodgold/

[3] Hassan H. (2019), The Making of a Mobile Caliphate State in the African Sahel, The Palgrave Handbook of Ethnicity, pp 755-772

[4] United Nations: At Least 34 United Nations, Associated Personnel Killed in Malicious Attacks against Peacekeeping Operations during 2018, https://www.un.org/press/en/2019/org1684.doc.htm.

[5] Africa Center for Strategic Studies: The G5 Sahel Joint Force Gains Traction, 09.02.2018, https://africacenter.org/spotlight/g5-sahel-joint-force-gains-traction/

[6] United Nations Security Council: Joint Force of the Group of Five for the Sahel – Report of the Secretary-General, 11.11.2019, https://reliefweb.int/sites/reliefweb.int/files/resources/S_2019_868_E.pdf

[7] World Food Programme, CENTRAL SAHEL: the humanitarian emergency the world is ignoring, https://www.wfp.org/support-us/stories/central-sahel-the-humanitarian-emergency-the-world-is-ignoring

[8] Bassist R. The “G5 Sahel” Joint Force: A Marriage of Security and Development?, 24.12.2019, https://dayan.org/content/g5-sahel-joint-force-marriage-security-and-development#_edn2

[9] Buchanan E. Mali: Terror threat spreads after Sahel groups join forces to create new jihadist alliance, 3.04.2017, https://www.ibtimes.co.uk/mali-terror-threat-spreads-after-sahel-groups-join-forces-create-new-jihadist-alliance-1615105

[10] Hanna J, Payne E, Almasy S. Deadly Mali hotel attack: ‘They were shooting at anything that moved’, 21.11.2015, https://edition.cnn.com/2015/11/20/africa/mali-shooting

[11] Fagan L. Three days in Mali: Attacks force military shakeup, security questions, 24.03.2019, https://africatimes.com/2019/03/24/three-days-in-mali-attacks-force-military-shakeup-security-questions/

[12] Божев В. Обликът на Ал Кайда 18 г. след 11/09, 11.09.2019, https://remilitari.wordpress.com/2019/09/11/%d0%be%d0%b1%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%bb-%d0%ba%d0%b0%d0%b9%d0%b4%d0%b0-18-%d0%b3-%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4-11-09/

[13] Cooper H, Gibbons-Neff T, Schmitt E, Military Inquiry Finds Soldiers Were Unprepared in Deadly Niger Ambush, 10.05.2018, https://www.nytimes.com/2018/05/10/world/africa/military-niger-ambush-investigation.html

[14] Mohammed H, How ISIS Is Restructuring and Repositioning, 20.02.2020, https://syria.chathamhouse.org/research/how-isis-is-restructuring-and-repositioning

[15] Hartley W. Islamic State kills more than 150 soldiers in series of attacks across Niger, 17.01.2020, https://www.janes.com/article/93775/islamic-state-kills-more-than-150-soldiers-in-series-of-attacks-across-niger

[16] Le Parisien: Les groupes djihadistes multiplient depuis quelques mois les attaques au Sahel, 02.02.2020, http://www.leparisien.fr/politique/sahel-la-france-renforce-l-operation-barkhane-de-4-500-a-5-100-militaires-02-02-2020-8250522.php

[17] Communiqué – Florence Parly, ministre des armées, https://www.defense.gouv.fr/salle-de-presse/communiques/communique_florence-parly-ministre-des-armees

[18] RFI: Qui sont les 13 soldats français morts au Mali?, 02.12.2019, http://www.rfi.fr/fr/france/20191129-morts-operation-sahel-soldats-mali-militaires

[19] Meek J, US soldiers killed in Niger were outgunned, ‘left behind’ in hunt for ISIS leader, 03.05.2018, https://abcnews.go.com/International/us-soldiers-killed-niger-outgunned-left-hunt-isis/story?id=54909240

[20] Lichtenbaum A. U.S. Military Operational Activity in the Sahel, 25.01.2019, https://www.lawfareblog.com/us-military-operational-activity-sahel

[21] Seligman L. U.S. Officials Worry Looming Military Cuts in Africa Are ‘About Politics’, 28.01.2020, https://foreignpolicy.com/2020/01/28/us-officials-worry-military-cuts-africa-political-sahel/

[22] France Diplomatie: G5 Sahel – Pau Summit – Statement by the Heads of State, 13.01.2020, https://www.diplomatie.gouv.fr/en/french-foreign-policy/security-disarmament-and-non-proliferation/news/news-about-defence-and-security/article/g5-sahel-pau-summit-statement-by-the-heads-of-state-13-jan-2020

[23] United Nations Peacekeeping: MINUSMA FACT SHEET, https://peacekeeping.un.org/en/mission/minusma

[24] European Union External Action Service: Strategy for Security and Development in the Sahel, http://eeas.europa.eu/archives/docs/africa/docs/sahel_strategy_en.pdf

[25] European Council: „The Sahel is a strategic priority for the EU and its member states“: Council adopts conclusions, 13.05.2019, https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2019/05/13/the-sahel-is-a-strategic-priority-for-the-eu-and-its-member-states-council-adopts-conclusions/

[26] G5 SAHEL Permanent Secretariat: PRIORITY INVESTMENT PROGRAM (PIP/G5 Sahel) – First Phase 2019-2021, https://www.g5sahel.org/images/DOCPIP/PIP_G5S_EN__VF.pdf

[27] United Nations Economic Commission for Africa, High Level Panel on Illicit Financial Flows, https://www.uneca.org/pages/iff-background

[28] Organisation for Economic Co-operation and Development. (2018) Illicit Financial Flows:The Economy of Illicit Trade in West Africa

[29] Stijn G. Drug trafficking in the Sahel, 21.04.2019, https://jasoninstitute.com/2019/04/21/drug-trafficking-in-the-sahel/

[30] The Armed Conflict Location & Event Data Project: DISAGGREGATED DATA COLLECTION, ANALYSIS & CRISIS MAPPING PLATFORM, https://acleddata.com/#/dashboard

[31] International Crisis Group: Burkina Faso: Stopping the Spiral of Violence, 24.02.2020, https://www.crisisgroup.org/africa/sahel/burkina-faso/287-burkina-faso-sortir-de-la-spirale-des-violences?fbclid=IwAR2uzbrB6IokWMAp6QBiLioEave3ZML5VTwsZrTP8yFoz3QU9MquUuwhpZE

[32] Baba, A. Mali : dans le cercle de Koro, ces « villages frères » peuls et dogons qui se font la guerre, 12.11.2019, https://www.jeuneafrique.com/785893/politique/mali-dans-le-cercle-de-koro-ces-villages-freres-peuls-et-dogons-qui-se-font-la-guerre/

[33] Human Rights Watch: Burkina Faso: Respect Rights During Counterinsurgency Operation, 22.025.2019, https://www.hrw.org/news/2019/05/22/burkina-faso-respect-rights-during-counterinsurgency-operation

[34] Gabrielse R, (2007) A 3D Approach to Security and Development, Connections Vol. 6, No. 2, pp. 67-74

[35] Като пример може да бъде посочен Мали където климатичните промени водят до по-редки сезонни разливания на р. Нигер. В отговор местното правителство налага поземлени реформи, които окрупняват земята и я концентрират в собственост на ограничен кръг хора. Това ощетява дребните фермери, скотовъдци и рибари и провокира социално напрежение и насилие между племенните общности в централната част на страната. Динамиката е специфична за Мали, но цялостния модел е сходен и в останалите страни в Сахел.

[36] RFI: France accused of propping up Chad’s Deby with air strikes on rebels, 02.04.2019, http://www.rfi.fr/en/africa/20190320-france-accused-propping-chad-idriss-deby-air-strikes-rebels-africa

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: