DRM Brief: 3 май 2020

Според данни на Ройтерс, Китай е оказал натиск върху ЕС относно доклад за дезинформацията около Covid-19. В доклада се твърди, че Пекин разпространява дезинформация относно епидемията от коронавирус. Документът в крайна сметка беше пуснат, макар и със забавяне и с редактирани пасажи, които са особено критични към китайско правителство. Смята се, че тази стъпка назад от Брюксел е опит да се нормализират отношенията с Пекин, които се влошиха с избухването на пандемията и отправените критик към Китай от няколко европейски държави.

Не само ЕС беше подложен на натиск. Посланикът на Китай в Австралия предупреди, че исканията за проучване на разпространението на Covid-19 могат да доведат до бойкот на австралийски продукти, след като Австралия се присъедини към САЩ в призива за задълбочено разследване на пандемията.

В Саудитска Арабия, властите отмениха смъртното наказание за тежки престъпления, извършени от малолетни и непълнолетни. По този начин максималната присъда за подобни случаи ще бъде 10 г. задържане във възпитателни институции. В средата на миналата седмица бе отменен и боят с камшик като форма на наказание. Тези мерки са част от общата програма за икономически и социални реформи, които целят да реформират консервативното саудитско общество.

Военните разходи в световен мащаб са нараснали до 1917 милиарда долара през 2019 г., сочат нови данни на престижния Стокхолмски международен институт за изследване на мира (SIPRI). Общата сума за 2019 г. представлява увеличение с 3,6% от 2018 г. и е най-големият годишен ръст на разходите от 2010 г. насам. „Петте най-големи“ през 2019 г., които представляват 62 на сто от разходите, са САЩ, Китай, Индия, Русия и Саудитска Арабия. Това е първият път, когато две азиатски държави се включват сред първите три държави по разходи за отбрана и сигурност. Докладът споменава и България с увеличение на разходите за отбрана.

Военните разходи на САЩ нараснаха с 5,3% до общо 732 милиарда долара през 2019 г. и представляват 38 на сто от световните военни разходи. Увеличението на американските разходи само през 2019 г. е еквивалентно на целия размер на военните разходи на Германия за тази година. Скорошният ръст на американските военни разходи до голяма степен се дължи на конкуренцията между водещите сили.

През 2019 г. Китай и Индия са втора и трета страна по големина на военните разходи. Военните разходи на Китай достигнаха 261 милиарда долара през 2019 г., което е увеличение с 5,1% в сравнение с 2018 г., докато в Индия нарасна с 6,8 на сто до 71,1 милиарда долара. Напрежението и съперничеството на Индия както с Пакистан, така и с Китай са сред основните двигатели за увеличените военни разходи. Освен Китай и Индия, Япония (47,6 милиарда долара) и Южна Корея (43,9 милиарда долара) са сред най-големите клиенти на военната индустрия в Азия и Океания. Военните разходи в региона се увеличават всяка година от 1989 г.

Германските военни разходи нараснаха с 10 на сто през 2019 г. до 49,3 милиарда долара. Това е най-голямото увеличение на разходите сред 15-те водещи държави по бюджет за отбрана през 2019 г. Ръстът на германските военни разходи може да се обясни отчасти с възприемането на увеличена заплаха от страна на Русия, споделяна от много държави-членки на НАТО. В същото време обаче военните разходи на Франция и Обединеното кралство остават относително същите. Има рязко увеличение на военните разходи сред държавите-членки на НАТО в Централна Европа: например, България е покачила разходите си със 127% – главно благодарение на плащанията за нови бойни самолети; Румъния е увеличила разходите си със 17 на сто. Общите военни разходи от всички 29 държави-членки на НАТО са на стойност 1035 милиарда долара през 2019 г. През 2019 г. Русия има четвъртият по големина в света бюджет за отбрана и увеличи своите военни разходи с 4,5 на сто до 65,1 милиарда долара. С 3,9 на сто от своя БВП, тежестта на военните разходи на Русия е сред най-високата в Европа през 2019 г.

Междувременно, в началото на седмицата подкрепеното от Саудитска Арабия йеменско правителство предупреди от потенциална катастрофа и засилване на дефрагментацията на Йемен, след като мощното сепаратистко движение в Южен Йемен обяви самоуправление във важния пристанищен град Аден и околните провинции. На 25 април, Южният преходен съвет, който обединява сепаратастките сили в Южен Йемен, разположи военни части в Аден и това увеличи регионалното напрежение.

ЮПС има подкрепата на Обединените арабски емирства, но не и на Саудитска Арабия, като тези събития имат потенциала да обтегнат отношенията между съюзниците в Персийския залив, а с това да се попречи и на намирането на политическо решение за гражданската война в Йемен, продължаваща вече пет години. ЮПС направи своя ход, след като обяви извънредно положение в Аден и всички южни провинции, но има сигнали, че някои от тези провинции няма да последват лидерите на Южния преходен съвет. Това увеличава риска от засилване на раздробяването на страната.

Бойци на Южния преходен съвет в Аден (АФП)

Южното сепаратистко движение, което от години засилва влиянието си и поднови призивите за самоуправление, заяви, че действията му са продиктувани от провала на споразумението от Рияд – сделка между ЮПС и правителството на Йемен, постигната с посредничеството на Саудитска Арабия миналият ноември с идеята да бъде споделено управлението. В Йемен Саудитска Арабия и Емирствата участват в подкрепа на правителството, което беше изтласкано от редица райони от подкрепените от Иран бунтовници, известни като хути.

Столицата на страната все още е в ръцете на хутите, въпреки стартираната от Рияд коалиция. В този контекст, южните сепаратисти подкрепят правителството срещу хутите, но в същото време се възползват от хаоса, за да получат по-широка автономия. Ходът от 25 април напомня, че целостта на Йемен е под въпрос, тридесет години след обединяването на Северен и Южен Йемен.

Интерпол стартира операция с кодово име Maharlika III, в която участие взеха силите за сигурност на Бруней, Индонезия, Малайзия и Филипините. Основната цел на операцията е да бъдат пресечени основни транзитни маршрути на терористични организации в Югоизточна Азия. Координираните действия са стартирали през март, като за тях става ясно едва месец по-късно. Арестуваните досега са 180, включително членове на мощната местна групировка Абу Саяф. Местните власти установиха пунктове в района на моретата Сулавеси и Сулу в Малайския и Филипински архипелаг. В този район, изпълнен с малки острови, заливи и труднодостъпни местности, има редица маршрути за контрабанда и трафик, които се използват от терористични организации не само за местна логистика, но и за прегрупирани и вкарване на чуждестранни бойци.

Район на операцията на Интерпол.

По време на операцията са извършени 13 000 проверки по данни на Интерпол. Във Филипините са освободени 82 жертви на човешки трафик, главно млади жени на възраст между 20 и 30 години. В Индонезия, властите идентифицираха 35 възрастни и 17 деца, които са били вкарани от трафиканти от Малайзия като част от мрежа за трафик на хора. Иззетото оръжие и боеприпаси са на стойност един милион евро.

На 28 април атентат отне живота на над 40 души в сирийския град Африн. Това е една от най-тежките атаки от началото на годината.


Германия обяви пълна забрана за дейността на Хизбула на своя територия. Полицията извърши обиски и проверки на имущество из цялата страна, а множество членове бяха задържани. Вътрешният министър Хорст Зеехофер определи Хизбула като „терористична“ организация, като до този момент за такава бе считана единствено военното крило. Това е тежък удар за дейността на Хизбула, тъй като Германия представлява важен център за дейността на организацията. Не германска територия действат няколко НПО-та и фондове, действащи с цел събиране на средства, разпространение на идеология и набиране на нови членове.

Десет войници от египетската армия, включително офицер, бяха ранени на 30 април, когато бомба избухна в бронирано превозно средство южно от град Бир ал Абд в Северен Синай. Армията не уточнява колко са убити при нападението, за което не е поета отговорност все още. Лоялни към „Ислямска държава“ бойци действат в стратегическия граничен с Ивицата Газа и Израел регион. Египет се бори и срещу бунтовници. Бойците от ИД извършиха нападения и на други места в страната през последните седмици. Египетски полицай и седем джихадисти загинаха на 14 април при размяна на стрелба, след като министерството на вътрешните работи получи информация за потенциални великденски нападения срещу копти. Войската и полицията започнаха голяма кампания срещу въоръжени групи през 2018 г., като операциите са съсредоточени върху Синайския полуостров, южните райони и границата с Либия.

Разпределение на силите в Либия към април 2020 година.

Междувременно, за 48 часа, в Ирак загинаха близо 20 войници и членове на милициите Хашд ал Шааби след атаки на „Ислямска държава“ в провинциите Самара и Салах ад Дин в края на седмицата. Нападенията са координирани и нанесени едновременно, което говори за силно централно командване. В същото време на атаките в Ирак, ИД извършиха нападения и в Източна Сирия. През последните две седмици американските и иракски сили бомбардираха пещери и убежища на ИД, където джихадистите са подготвяли тренировъчни лагери. Все повече са сигнали за силно завръщане на структурите на организацията, след като през 2019 те бяха изтласкани от крепостите си в Ирак и Сирия, и преместиха силите си в Афганистан, Югоизточна Азия и Субсахарска Африка.

Приходите на Ирак паднаха през април на фона на исторически срив на цената на петрола, съобщи министерството на петрола, като изрази опасения как страната ще се справи с тежките финансови дефицити, докато се бори да овладее пандемията на коронавирус. Ирак разчита на петрола да поддържа икономиката си. През изминалия месец страната има приходи от 1,4 милиарда долара от петрол при средна цена от 13,8 долара за барел, според данни, публикувани от министерството и цитирани от АП. Петролът се търгуваше между 20 и 30 долара през април, но Ирак продава суровината си с намалена ставка.

На 3 май, само два дни след първата поява на севернокорейския лидер за близо месец, южнокорейските и севернокорейските войски размениха огън в демилитаризираната зона по границата си. Малко по-късно през същия ден, двете страни стартираха преговори чрез военна комуникационна линия. Северна Корея стреля по южнокорейски военен пост няколко пъти около 07:41 ч. местно време, предизвиквайки отговор от южнокорейските сили. Имало е два обстрела и изпращане на предупреждение от Сеул според информация на Съвместния щаб на Южна Корея. В Южна Корея не се съобщава за жертви или щети по военно оборудване, но районът е с ограничен достъп и няма как това да се потвърди до края на деня. Очакват се реакции и подробности.

Препоръчани материали:

Коментарите са изключени.

Website Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: