Коронавирусът Covid19 завари света неподготвен. Никой не очакваше пандемия през 2020 и това пролича от реакциите на държавите и техните лидери. Някои, като лидерът на Бразилия Жаир Болсонаро и британският премиер Борис Джонсън, махнаха пренебрежително с ръка и нарекоха заболяването измишльотина. На 27 март стана ясно, че Джонсън е болен от Covid19, а първата проба на Болсонаро също излезе положителна, само 5 дни след срещата му с Доналд Тръмп. Втората, според Фейсбук профила на Болсонаро, вече била отрицателна. Времето ще покаже дали разболяването му беше моментна сензация и спекула на бразилските медии или факт. Други държави като Хонконг, Япония и Тайван взеха мерки навреме. Нормално – те вече два пъти са преживели коронавирус, макар и друг щам, през 2003-та и 2009-та. Китай също е преживял тези две предишни вълни, но въпреки това Пекин беше хванат в крачка.
„Пилците се броят на есен“
Отразяването на реалните щети от коронавируса се сблъсква с няколко проблема. Единият е, че няма как да се изчисли точно колко е реалният брой на заразените с вируса. Това се дължи на невъзможността за извършване на достатъчно тестове, съчетана с голямата скорост на разпространение на болестта. Вторият, не по-малко сериозен проблем е информационното затъмнение. В тази графа, челни места разбира се заемат авторитарните държави. Чрез своя стриктен, а понякога и абсолютен контрол върху медийния поток, в тези държави е изключително трудно да се получи адекватна и достоверна информация в случай на кризи.
Когато коронавирусът започна да се разпространява в Китай през ноември-декември 2019 г., местните власти първоначално се опитаха да потулят и омаловажат степента на проблема. Първите данни за заразата говореха за незначителен размах на болестта. След това започнаха да се появяват видеа и коментари, заснети и разпространени от местни хора, които рисуват много по-различна и зловеща картина. Множество експерти и наблюдатели изразиха сериозни съмнения относно достоверността на данните, пуснати от Китай. Христоматиен пример е случаят с внезапното обявяване на 15 000 нови случая през февруари 2020 г.
Споменатото преизчисляване от 15 000 заразени е ясно видимо в средата на графиката на 12 февруари. Внезапното стабилизиране на ръста на пациентите в края на февруари беше поставено под съмнение, също както и настоящата информация за броя на жертвите. Според официалната статистика, в провинция Хубей са загинали общо 3174 души. Същевременно, проверка в дейността на погребалните домове показва над 7000 урни, използвани в крематориумите около и в град Ухан, който е считан за огнище на вируса. Допълнителна тежест придава и справка в обема на използване на телефонни услуги в страната. За последното тримесечие, броят на ползватели на мобилни телефони е намалял с 21 000 000, на на стационарни – с 840 000. Разбира се, голяма част от този спад се дължи на срива в бизнеса, затварянето на магазини и намаляването на броя на сезонните работници, които по принцип използват по два мобилни номера, пътувайки до други провинции. Въпреки това, ако дори 1% от тези 840 000 абоната, които са закрили стационарните си телефони, са станали жертва на covid19, отново става дума за 8400 души – 2,5 пъти повече от официалната статистика и близо по цифра с посочения брой от 7000 урни, заделени за крематориумите в провинция Ухан.
Въпроси повдига и начинът на разпространение на коронавируса в Европа и САЩ. На територии, сходни по обем с Китай, се наблюдават по няколко големи огнища на болестта. Същевременно, в Китай всичко се концентрира най-вече в провинция Хубей. Официалната теза е, че китайските власти са успели достатъчно бързо да въведат карантинни мерки, за да блокират разпространението на заразата. Това обаче не отговаря на фактите. Заразата беше обявена от китайски лекари още през декември 2019 г., а първите сериозни мерки на властите дойдоха през януари, 2020 г., когато на 23-ти, Ухан беше поставен под карантина. Преди налагането на карантината, над 5 000 000 души напускат Ухан. Разминаване има и на статистическо ниво. Според основните графики, Китай започва да се отдалечава от опасната линия на удвояване на болните на ден около 6-ти февруари. В действителност обаче, пикът от 15 000 нови болни обявени накуп в рамките на един единствен ден, идва седмица по-късно. Дори да приемем, че става дума за обикновена корекция на данните, повече от ясно е, че всякаква статистика, подавана преди 13-ти февруари, е напълно невярна. Това повдига сериозни съмнения и за стабилизацията на броя на новите заболели в края на месеца и намаляването на реалните случаи през март. Тук е важно да се отбележи – посочените досега забележки не означават, че Китайската народна република не е успяла вече да се пребори с основната фаза на заболяването. Въпросът е каква е реалната цена на тази победа.
Разбира се, Китай не единствената авторитарна държава, която крие реалните данни за разпространението на заразата. На 28-ми февруари, 2020 г., според официалната статистика в Иран, от Covid19 бяха загинали 34 души. Разследване на BBC показа, че реалният брой е поне 210. Тази разлика от порядъка на 6 пъти поставя под сериозно съмнение настоящата официална цифра (към края на март) – 2378 починали от болестта. За това свидетелства и фактът, че в провинция Ком, откъдето се разпространи болестта, се появиха огромни погребални ями, видими и от сателитни снимки.
Кризата с коронавируса се разпространи до такава степен, че иначе гласовитият и винаги арогантен външен министър Джавад Зариф, помоли за спешна международна помощ на 12 март, когато по официални данни, смъртните случаи в страната бяха 429.
В Северна Корея, властите заявиха, че няма никакви болни, тъй като бързо са били затворени всички граници на страната. Неформално обаче, Пхенян поиска помощ за справяне с разпространението на болестта, въпреки че публично продължава да отрича в страната да има разпространение на Covid19. Южнокорейски медии, позовавайки се на източници в армията на КНДР, пуснаха информация, че в Северна Корея има поне 180 починали от коронавируса, а 3 700 се намират под карантина. Това са данни, касаещи се само до армията на Северна Корея.
В Сирия, едва на 23-ти март правителството в Дамаск призна за първи случай на коронавирус. Въпреки това, поне седмица по-рано се появиха първите сигнали за загинали бойци от про-иранските милиции, разболели се от Covid19. Още преди Дамаск да обяви първия официален случай, Сирийските демократични сили, контролиращи териториите на североизток от р. Ефрат, обявиха че затварят пътищата през реката с териториите, контролирани от силите на режима.
Ситуацията се разигра по подобен сценарий и в Русия. Властите започнаха да подават информация за съвсем ограничено разпространение на болестта и минимален брой жертви. Отново намеса на лекари, които предпочетоха да не замълчат въпреки цензурата, хвърли сериозни съмнения върху реалната ситуация в страната.
Лекарите обявиха, че пациенти, починали вследствие на симптоми, присъщи на коронавируса, се записват като жертви на нормална пневмония, за да се замаскира реалния обхват на кризата. В тази посока могат да се изтълкуват и резките, драстични мерки, взети от Москва през последните няколко дни по повод затваряне на граници и пълна отмяна на полети от и към Русия. Тези мерки „на пожар“ всъщност отварят прозорец към един от най-големите проблеми на авторитарните държави – сигурността на информацията.
„Невежеството е сила“
Авторитарните държави се крепят на един прост принцип – обществото трябва да знае оптимално малко. Малко знание означава малко притеснение, а общественото притеснение е основният враг на авторитаризма. Причината за това е, че притеснените хора: 1) задават много въпроси и 2) могат да действат непредвидимо. Авторитарните системи не обичат въпросите и непредвидените ситуации, защото самата им същност е тясно обвързана с тоталния контрол. Всичко това създава нуждата от свръхцентрализация на всичко възможно – власт, новини и като цяло информацията.
Контролът на информацията от своя страна поражда два основни проблема. Първият е необходимостта от превенция на всякакво възможно изтичане на данни, което поглъща огромен ресурс. Вторият проблем е чисто структурен – служителите от по-ниските нива се страхуват да предават информация за непредвидени, неприятни неща нагоре, за да не се окажат изкупителната жертва. Това създава едно своеобразно вътрешно затъмнение на информацията. Оказва се, че не само населението, но и висшите етажи на властта, не са известени за абсолютно всичко, което се случва в държавата. Както правилно допуска специалистът по руска вътрешна политика Марк Галеоти, много е възможно до съвсем скоро никой да не е казал на Путин точно колко са болните в страната му и едва след като го е научил, да са предприети всички тези извънредни мерки от последната седмица – отмяна на полети, отпуск за всички, отлагане на плебисцита за промяна в конституцията и т.н.
Съвсем не е изключено подобен сценарий да се е развил и в Китай. Местната администрация в Ухан се е забавила да предаде лошите новини до управителите на провинция Хубей, които от своя страна не са пожелали веднага да притеснят Си Дзинпин – човек популярен с много неща, но не и с благия си нрав и толерантността към провалите. Страхът, който е основно оръжие на авторитарните режими, е и една от най-големите им слабости. Причината е че това, което дели богопомазания номенклатурчик от обикновения гражданин, който може внезапно да изчезне, е една неподходяща грешка. Липсата на реална сигурност не просто за работата, но и за живота на индивида, действа като парализиращ фактор за системата по време на криза. Подобно на ситуацията в Чернобил от 1986 г., всяко ниво се опитва, обикновено неадекватно, да потули кризата, преди най-накрая да се предаде и да сподели с тези нагоре по веригата. Проблемът е, че всяко следващо стъпало изисква все повече време, понеже повече власт означава повече опити за замазване. В ситуация на пандемия, всяко забавяне е фатално, не просто в рамките на седмици, а на дни. Както стана дума, Китай се забавя повече от месец.
„Не пропилявайте кризата“
През 1976 г., М.Х. Вайнер пише в журнала Medical Economics статия, озаглавена: „Не пропилявайте криза – нито на пациентите ви, нито ваша“. Постепенно, изразът „Не пропилявай криза“ се превръща в принцип на икономиката и дипломацията. Очевидно вече е тясно навлязъл и в политиката.
Освен огромно напрежение за държавите, кризите създават и много възможности. Възможности за реформи, но и възможности за концентриране на още повече власт в ръцете на управляващия елит. В Европа през последните 10 години не липсват авторитаристи-мераклии. Имаме у дома, има и мнозина около нас, както в ЕС, така и извън съюза. Настоящата криза, с нейното извънредно положение и разширени властови правомощия, създава плодородна среда за авторитаризация на демократичните системи. В христоматиен пример се превръща Унгария, но на база приети мерки, България полека следва заложения модел. Такава ситуация изисква изключително високо ниво на обществена чувствителност. У нас то за съжаление е притъпено от ниското образователно ниво, отсъстващия културен ценз и липсата на ясно изразени политически течения, които да канализират идеите на гражданите за това как трябва да се управлява една държава. Като добавим и огромната, неоправдана носталгия към едно фиктивно минало, въобразено в главите на хората, но отсъстващо в действителност, рецептата за катастрофа е налице.
Докато някои държавни лидери се опитват да извървят пътя на авторитарните държавници, последните не стоят с ръце в джобовете. В опит да отклонят вниманието от огромните вътрешни проблеми в държавите си, Русия и Китай се втурнаха да пращат хуманитарна помощ на държави от „Първия свят“, най-вече Италия, където бедствието на коронавируса придоби апокалиптични пропорции. За Китай е изключително удобно да се прави на победител-хуманитарист именно в държавата, чийто показатели за развитието на Covid19 вероятно най-ясно подсказват какви са реалните измерения на кризата, с която се е сблъскал Пекин. Русия побърза да последва стъпките на своята източна съседка. Оказа се обаче, че както и други ходове на Путин, хуманитарната помощ за Италия е била ограничена инвестиция в преследване на неограничени дивиденти. Около 80% от помощта, изпратена от Кремъл се оказа безполезна. Същото ниво на неефективност отчетоха и набързо изнесените от Китай „бързи тестове“ за коронавирус – в Испания и Чехия, властите отчетоха че тестовете са масово неефикасни поради недостатъчната си чувствителност към заболяването.
Въпреки това, Интернет пропагандата се развихри с пълна сила, представяйки Русия и Китай като спасители на Италия, както и нелепи слухове за излизане на Италия от „неблагодарния“ ЕС.
Оставяйки настрана обичайните нелепости за Нострадамус и Ванга (която е доста по-популярна в Русия отколкото в България – например глаголът „вангувам“ в руския език – б.а.), Тролската фабрика на Пригожин работи с пълна сила, а към това трябва да добавим и неформалната мрежа за поддръжка на китайския имидж, която е далеч по-рядко дискутирана.
Какво е искал да каже авторът
Накратко – кризата с глобалната пандемия създава както огромни предизвикателства така и значителни ниши за разрастване от гледна точка на авторитарните режими и онези псевдо-демократи, които искат да играят във висшата лига при Големите Батковци (по Оруел – б.а.). Ситуацията в света в момента изисква всички общества да са нащрек. Трябва да се внимава за статистиките, които ни заливат. Трябва да се пазим от новините, които четем – между 40% и 60% от тях са фалшиви или изопачени. Трябва да сме много бдителни за законите, които правителствата ни прокарват, докато ние си седим в къщи и се чудим кое ще е следващото ограничение, което ще чуем от кризисния щаб.
Медийния поток и политическите усилия създават затъмнение. Затъмнението се натрупва и се превръща в мрак. А в мрака, както е казал Боб Уудуърд, демокрацията умира.
______________________________________
Забележка: Информацията в статията е базирана на източници от новинарски сайтове и журнали, за да я проверите, последвайте линковете в текста.
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.