COVID19 – новата Чума? Да, но всъщност не.

През 1346 г. през Азия към Европа започва да пълзи невидим враг. Учените още спорят как точно се разпространява. Преди се е смятало, че са виновни плъховете, но после доказали, че проблемът най-вероятно са били бълхите. Във всеки случай монголските войски, които обсаждат град Азов, я донасят със себе си, а с хвърлените с катапулти в града трупове я пренасят на генуезките бранители.

Разпространение на чумата в Европа 1346-1353 г.
Разпространение на чумата в Европа 1346-1353 г.

От Азов, чумата плъзва в Средиземно море, а после и в Европа и Северна Африка. Междувременно други нейни пипала помитат Азия. Загиват между 30% и 60% от населението на Европа и ок. 1/3 от населението на света.

Днес, шест века и половина по-късно, светът си има нова пандемия – коронавирусът COVID19. Медии побързаха да обявят вируса за новата чума. От историческа и медицинска гледна точка, това е нелепо. Единствената прилика между двете е, че са силно заразни. COVID19 изобщо не е така смъртоносен, нито опасен за боледуване. Голяма част от мрачната аура на болестта идва от паниката и истерията. Виновна за тях е не болестта, а масовата неадекватност на правителства и медии в реакцията към вируса.

Причините за тази неадекватност трябва да се търсят в международната обстановка от последните десет години. Прародителят на настоящата истерия е несъмнено Световната търговска криза от 2009 г. Тя отприщи вълна от апокалиптични прогнози и ускори процеса по превръщане на социалните мрежи в алтернативен източник на информация. Тази лесна за манипулиране информационна среда бе използвана с нарастваща интензивност от различни правителства и корпорации. Агресивната употреба на интернет бе така мащабна, че военните по света бяха принудени официално да добавят пето „измерение“ във военното дело – киберпространството.

Така наречената „Асиметрична война“ изплува на повърхността след навлизането на Русия в Украйна (2014) и Сирия (2015). Последва битката за европейското мнение около мигрантската вълна от 2015-2017 г. и след това президентската кампания в САЩ. В света бе създадена една свръх напрегната медийна среда, твърде безкритична и същевременно твърде чувствителна към всякакви информационни потоци.

Успоредно с разбутването на медийния кошер, дойде и изпитанието за политиците и те се провалиха катастрофално. Финансовата криза и последвалата рецесия бяха съпроводени от всякакви възможни грешки. Много от тях, като изкуственото поддържане на зле стопанисвани банки, бяха приложени на база чист лобизъм и опазване на лични връзки за сметка на общественото благо. За да запазят позициите си в кризисните ситуации, много правителства си позволиха рестрикции върху личните свободи на гражданите и най-вече свободата на словото.

Ситуацията бе рай и за авторитарните режими, и за онези демокрации, които искаха да се авторитаризират. Под шапката на борба с фалшивите новини бяха погнати неудобните, критични медии. Самите жълти медии бяха недокоснати, а напротив – собствениците им станаха инструмент в ръцете на статуквото, което издигна стабилността в политическа аксиома. За да оцелеят, много от големите медийни компании поеха по жълтия път, за да се харесат на властта. Самите управляващи въведоха система от средства за натиск, с които да контролират онези медии, които не притежаваха пряко.

Така се стигна и до пролетта на 2020 г. Правителствата са в шах – има заплаха, но как да се справят с нея? Европа свикна да оправя проблемите с финансови траншове. Ще наливаме в PIGS, докато не се стабилизират. Ще плащаме на Турция и Либия да не пускат мигранти. Ще санкционираме Путин, за да е послушен. Нито една от теза мерки не проработи като хората. Където имаше напредък, той се случи по други пътища. Сега пак – спасителни транзакции за милиарди и трилиони. Но как? За какво? По кой план? Няма отговор, а само готовност за наливане по старата максима „където не става с много пари, става с повече“. Да, но всъщност не.

И тук опираме до сравнението с чумата. Голямата разлика между чумата и covid19 е, че чумата уби хората, а кризата около covid19 ще убие икономиката.

След Черната смърт, Европа преживява десетилетия на катарзис. Но икономиката се възстановява на база по-високо търсене на специалисти и преструктуриране на феодалното стопанство в капиталово, на база премахване на закрепостяването и отваряне на бизнеса за по-широки слоеве от обществото. Липсата на хора води до повишаване на надниците, реформиране на законовите норми и по-добри гаранции за трудещите се.

Обратно при коронавирусът, хората остават, слава Богу, живи – смъртността е относително ниска за пандемия и засяга най-вече хора в извънработна възраст. Паническите мерки и липсата на адекватен план обаче убиват бизнеса. В Европа след чумата е имало много работа и малко хора. В Европа след covid19 ще има много хора и малко работа. Свръхпотреблението на стоки покрай презапасяването, съчетано с фалити и затваряне на бизнес инициативи ще създаде глад за работни места, които обаче няма да има кой да осигури. Ако ситуацията се задълбочи, гладът няма да е само за работни места.

По-разумните правителства вече взеха мерки за създаване на спасителни пакети за бизнеса. Дали те ще са достатъчни не е ясно, но поне ги има. В България обратно се въвеждат нови и нови рестрикции, но без да се гарантира оцеляването на бизнеса, особено на малкия и средния. Граждански права и свободи се накърняват безогледно на база набързо прието и зле обмислено извънредно положение. Кризисният щаб говори за спасяване на бизнеса, но думи и дела се разминават кардинално.

В настоящата ситуация е важно хората да осъзнаят, че пандемията е сериозен проблем, но в никакъв случай не и дълготраен. До 3-4 месеца ситуацията ще се развие и ще започне да отшумява. Въпросът е каква ще е държавата, в която ще се събудим след кошмара и дали икономическият удар на кризата няма да ни потопи в още по-дълбок и мрачен кошмар. Същевременно е добре да си дадем сметка за това на какво ниво са гражданските ни права в момента и да преценим докога можем да останем на това ниво. Струва си да цитираме Бенджамин Франклин, който прозорливо посочва, че народ който жертва свободата си за малко повече сигурност, в крайна сметка губи и двете.

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: