На срещата на Организация на страните износителки на петрол (OPEC), която може да се окаже съдбовна, участниците се договориха за рекорден спад на производството от 1,5 милиона барела на ден – всички освен Русия, чийто представител Александър Новак (министър на енергетиката на Русия) напусна преговорите предния ден и заяви, че ще уведоми за решението на страната му ден по-късно. На фона на трудните преговори, цената на петрола отново се приближи до границата от 50 долара за барел. Това ще има значителни последици за износителите на петрол и руската валута – но държавният петролен гигант Роснефт може да има полза.
Русия не е член на OPEC, а от по-широкия формат ОPEC+. Новак заяви, че от 1 април договорките между организацията и Русия отпадат. Шефът на Роснефт Игор Сечин, отдавна твърди, че Русия не трябва да работи с ОPEC, за да поддържа цените на петрола. Производствените разходи за руската компания са по-ниски от много от техните международни конкуренти, а според Сечин високите цени на петрола „помагат на американската енергийна индустрия да увеличи пазарния си дял“. Петролът е основният износ на Русия, а шокът с цените традиционно води до бързо отслабване на рублата. Повечето анализатори прогнозират, че сривът на ОPEC+ и натискът върху търсенето означава, че цената на петрола ще падне под 40 долара за барел. Някои казват, че дори може да стигне под 20 долара за барел.
Конкретните ефекти върху рублата са по-трудни за предвиждане. Първоначално рублата вероятно ще бъде в безопасност от колебанията на цените на петрола поради правителственото правило, при което всички печалби от износ над 42,6 долара за барел, се използват за закупуване на чужда валута. Това означава, че по отношение на рублата, барел петрол винаги струва 42,6 долара. Обратната страна на правилото е, че променливостта на рублата почти сигурно ще се увеличи рязко, ако петролът падне под 42,6 долара. Руската валута вече падна с 1 процент до точката, в която един долар струваше 68,3 рубли. Съвсем скоро стойността може да стане 70-72 рубли за долар в съвсем близко бъдеще.
През изминалата седмица, руската армия разположи части на Военна полиция в Саракеб, след като правителствените сили си върнаха контрола над ключовия град. Това означава, че следващ опит за офанзива към него от страна на про-турските части, би ги поставило в директна конфронтация с руснаците.
В четвъртък, след петчасова среща между Ердоган и Путин в Москва, двамата лидери са договориха за примирие Идлиб. Освен спирането на огъня, споразумението включва още и 6-километрова линия от всяка страна на магистралата М4, която ще се охранява от съвместни патрули. По същество, старите споразумения от 2018, но с изменения в контрола над провинция Идлиб.
Примирието обаче беше бързо нарушено със спорадични сражения и обстрел в Западна Хама и Южен Идлиб. Като цяло обаче въздушните удари намаляха. Силите на Хаят Тахрир ал Шам обаче заявиха, че не зачитат примирието. Същата позиция зае и сирийският клон на Ал Кайда, Хуррас ад Дин.
През седмицата в Израел се проведоха безпрецедентните трети по ред парламентарни избори в рамките на по-малко от година. В обстановка на разпространение на корона вирус, политическа криза, подсъдим премиер и регионална нестабилност, гласоподавателите постигнаха най-голямата избирателна активност за последните две десетилетия – 71%. Според резултатите, воденият от министър-председателя Бенямин Нетаняху десен блок печели 58 места в 120-местния Кнесет. На второ място остава ляво-центристката коалиция „Бяло и синьо“, водена от Бени Ганц с 33 места. На трето място е Обединената листа на арабските партии с 15 места, а 7 депутатски позиции получава дясно-националистическата партия „Израел Бейтену“ на Авигдор Либерман.
През изминалите дни американската армия извърши въздушни удари срещу позиции на талибаните като отговор на тяхна атака срещу афганистанските правителствени сили. Това е първият подобен инцидент след подписаното мирно споразумение между САЩ и талибаните.
В петък членове на „Ислямска държава“ извършиха нападение срещу възпоменателно събитие в Кабул. При атаката загинаха най-малко 50 души, а други 29 бяха ранени.
В Тунис атентатор напомни, че опасността от тероризъм в района не е отминала. Предвид мащаба на атаката, вероятно става дума за терористична клетка без натрупан опит, но с достъп до взривове, което кара местните сили за сигурност да останат в готовност. Според наблюдатели, подобни нападения ще зачестят.
В изненадващ ход, престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман задържа трима членове на кралското семейство, включително брат на краля и бивш престолонаследник, които са считани за потенциални пречки пред влиянието му. Тримата са обвинени в „измяна“.
Арестуваните, принц Ахмад бин Абдулазиз ал Сауд, брат на краля, принц Мохамад бин Найеф и по-малкият му брат Науаф бин Найеф, са влиятелни членове на кралското семейство, които поддържат близки отношения със САЩ и също така в последно време изискваха подобряване на отношенията с Турция и Катар.
През изминалата седмица избухналите в началото на седмицата сражения между сомалийската армия и частите на полуавтономния регион Джубаленд, предизвикаха разселването на хиляди цивилни и повишиха напрежението със съседните страни, опасяващи се от разливане на конфликта през границите.
Напрежението в малкия южен регион се подновиха миналия август, когато действащият президент на Джубаленд Ахмед Мадобе спечели местните избори. Правителството в Могадишу определя изборите като „манипулирани“. Сомалийското правителство искаше приближен кандидат да спечели с идеята да установи по-силен контрол върху отделните райони преди следващите избори.
Мадобе разчита на подкрепата на Кения, тъй като Найроби вижда в местния лидер съюзник срещу Ал Шабаб. От друга страна, правителството в Могадишу има подкрепата на Етиопия.
В края на седмицата в Швеция бяха задържани двама руски граждани, обвинени в опит за убийство на Тумсо Абдурахманов – чеченския блогър и критик на лидера Рамзан Кадиров. Той беше нападнат в края на февруари в дома си.
Това е третата атака срещу критици на Кадиров за по-малко от месец. Наскоро във Франция беше убит блогърът Имран Алиев, а журналистката Елена Малашина беше нападната насред Грозни.
Междувременно, нови случаи на коронавирус заливат Близкия изток. В Саудитска Арабия бяха обявени нови мерки, като дори беше спряно посещението на свещените градове Мека и Медина, а училищата бяха затворени. Иранският дипломат Хосеин Шейхолеслам почина след заболяване с коронавирус. Той е бивш посланик в Сирия, съветник на външния министър Зариф и една от основните фигури в иранската политика в Сирия. Мохамад Мирмохамади, висш съветник на аятолах Хаменей също почина. Досега официалните данни сочат, че 194 иранци са починали заради вируса.
В Сирия бяха отчетени случаи на коронавирус – нещо, за което се предполагаше от поне месец. Смята се, че има десетки заболели, най-вече сред иранските сили. Руската преса публикува информация, че руската армия може да освободи бази, в които се помещават и ирански бойци.
Препоръчани статии:
- Greek Security Services May Be Using Potentially Lethal Tear Gas Munitions
- Путин поручил провести миграционную реформу
- Россия против ОПЕК, отмена Петербургского форума и инвестиции в сумки
- Pentagon linguist faces espionage charges after allegedly sharing secrets with Hezbollah
- В Швеции задержали двух россиян по подозрению в нападении на чеченского блогера
- NEW REPORT: Freedom in the World 2020 finds established democracies are in decline
- Drones, Deniability, and Disinformation: Warfare in Libya and the New International Disorder
- How epidemics have changed the world
- How Facebook turned into a coronavirus conspiracy hellhole
- Erik Prince Recruits Ex-Spies to Help Infiltrate Liberal Groups
De Re Militari 