SADAT – Наемниците на Ердоган

Всички са чували за „Вагнер“ – най-популярната частна военна компания в Русия. Благодарение на работата ни, вероятно се чували и за Е.Н.О.Т. и Славянският корпус, споменавали сме и „Блекуотър“. Това са все имена на наемнически армии, които изпълняват поръчки за правителствата си или развиват своя линия. Но покрай шумно тиражираните имена, общественото внимание често подминава останалото огромно количество наемнически групи, които действат под радара и не привличат вниманието към себе си.

През последните 4 години, Турция провежда изключително интензивна външна политика, свързана както с войната в Сирия, така и в борбата с ПКК, разполагането на части в Катар и Сомалия и подкрепата за правителството на Националното съгласие в Либия. От март насам, напрежението се засили и около политиката за разпределение на ресурсите в Източното Средиземноморие.

Цялото това напрежение и разпределяне на военни ресурси, изисква доста усилия от Анкара. Само разходите по операциите в Сирия вероятно струват на турския бюджет около 5-6  милиона долара на ден. И това при положение, че в Сирия Турция използва съвсем ограничени по размер свои части. В тази ситуация, Ердоган се нуждае от инструмент, който да действа концентрирано, решително и съответно да не е пряко свързан с държавата. Този инструмент трябва да позволи на Турция да оказва натиск зад граница, без от това да произтичат необратими политически последици. Оказва се, че инструментът си има име – SADAT.

Кой е Аднан Танръверди?

Clipboard01Енигматичният създател на компанията SADAT е пенсионирания бригаден генерал от турските въоръжени сили Аднан Танръверди. Както се посочва в неговата публична биография, той е роден в Акшехир на 8-ми ноември, 1944 г. След като завършва гимназия, работи за кратко като учител (1962-63 г.), след което записва зоология в Истанбулския университет. Година по-късно се записва във Военната академия, която завършва като офицер от артилерията през 1967 г. , втори по успех в своя випуск. Повишен е в чин лейтенант. Служи последователно в няколко артилерийски поделения в Турция. През 1973 г. завършва Школата за запасни офицери и е произведен в чин капитан. През 1980 г. завършва нов курс във Военната академия за щабен офицер, повишен е в чин майор, а през следващите седем години достига до ранг полковник. Между 1988 и 1990 г., служи последователно в турската военна мисия в Северен Кипър и в турския военен съд. През 1990 г. е назначен за командир на 8-ми артилерийски корпус в Малазгирт, а две години по-късно е повишен в чин бригаден генерал. Четири години по-късно е пенсиониран. От това време датират и връзките му с Реджеп Ердоган. Смята се че е освободен от служба заради тесните си връзки с партията на Ердоган.

След като напуска армията, Танръверди заема редица позиции в граждански и религиозни институции. През 2009 г. се оттегля от председателската позиция в „Асоциацията на защитниците на справедливостта“ (ASDER) и става неин „почетен президент“. Именно тази асоциация, чрез своя Център за стратегически изследвания (ASSAM), прави редица предложения за реформи в турската армия.

През 2012 година, заедно с още 23-ма бивши офицери от армията, основава SADAT. Подобно на Танръведи, всички те са освободени от армията за проповядване на ислямистки идеи. Като основна цел на организацията се посочва:

Осъществяване на отбранително взаимодействие и отбранително-индустриална кооперация сред ислямските държави, с цел ислямският свят да заеме полагащото му се място сред глобалните суперсили чрез предлагане на консултантски услуги и обучение на военни подразделения и части на националната гвардия.

През 2016-та година, по време на опита за преврат на 15-ти юли, хора на SADAT участват в арестите на цивилни и военни в хода на кампанията по разправа с реалните и мними организатори на преврата. Месец по-късно, на 17-ти август, 2016 г., бриг. ген. Танръверди е назначен за специален съветник по сигурността на президента Ердоган. Ръководството на SADAT формално е поето от неговия син Мехрли Танръведи.

Какво представлява SADAT?

Подобно на други подобни структури, занимаващи се с „консултантска дейност в сферата на отбраната“, SADAT включва в своите редици голям брой бивши военни. Няма точни данни за числеността на структурата, но се смята че основният й състав наброява до 200 души, предимно бивши военнослужещи от различни клонове на армията В действителност хората, служещи по конкретни договори на различни мисии са вероятно повече. Съгласно разследване, направено от Al Monitor, SADAT наемат ветерани от Свободната сирийска армия на територията на провинция Идлиб и ги използват за мисии зад граница и по-конкретно в Либия. Тази теза се подхранва и от забележка на руския външен министър Сергей Лавров за нарасналия брой сирийски бойци, сражаващи се в редиците на правителството в Триполи.

Същевременно, сериозната анти-израелска реторика на Танръверди (той говори за създаване на обща ислямска армия извън Палестина, която да атакува и ликвидира Израел – б.а.) логично привлича вниманието на израелски изследователи и журналисти. В своя статия от април 2018-та година, д-р Джонатан Спайер от Йерусалимският институт за стратегия и сигурност посочва, че SADAT участват активно в обучаването на про-турските милиции в Северна Сирия, които през 2019-та година бяха реорганизирани в т.нар. Сирийска национална армия. Друго разследване на американския експерт по сигурността Майкъл Рубин подсказва, че основен тренировъчен център на SADAT е провинцията Хатай, разположена в непосредствена близост до сирийската граница и пряко граничеща със зоните, в които оперират туркменските групи, подкрепяни от Анкара още от началото на Гражданската война в Сирия. Същата статия посочва, че турските контрактори търсят потенциални наемници в страните от Централна Азия и Кавказ, в които Турция има традиционно силни интереси и връзки.

Основният проблем на работата на Рубин и Спайер е, че се основава на не дотам авторитетни източници на информация и имат ясна цел да насочат критиката към турската военна компания. Това разбира се не означава, че тезите им не са на прав път. За всеки, който е следил външната политика на Турция дори бегло през последните пет години, е повече от видимо, че страната е в тесни взаимоотношения с различни групи от Централна Азия и източен Китай, и поддържа своите взаимоотношения с други организации в Кавказ. Тези връзки датират от векове и са част от традиционната външнополитическа ориентация на Турция, а преди това и на Османската империя. От друга страна, опитите за обвиняване на Анкара в пряко съдействие на „Ислямска държава“ и обучаване на нейни кадри, са меко казано недоказуеми и трябва да бъдат разглеждани с голяма доза скептичност.

Оставяйки това настрана, е пределно ясно, че по подобие на „Вагнер“ или на корпусите в иранската революционна гвардия и нейните неформални продължения, като например дивизията Фатемаюн, привличането на специфични групи население със специфичен опит във воденето на асиметрична война, е повече от целенасочено.

В този смисъл, турската военна компания разгръща същия процес на набиране на кадри, който се наблюдава и сред другите големи играчи в Близкия Изток. Подобно на Русия и Иран, Турция също използва своята свързана с властта частна армия за да оказва влияние на терен в Сирия и за да си позволи една по-гъвкава и адаптивна намеса в Либия, която не би била възможна единствено на базата на редовните военни части. Този урок е ясно научен и от действията на САЩ в Ирак (1991, 2003 г.) и Афганистан (2001 г.). Смята се, че до пролетта на 2018 г., поне 3000 души са преминали през обучението на SADAT в Сирия и Либия, като този брой неимоверно е нараснал през следващата една година.

Както се посочва в разследването на Ал Монитор, с настаняването на SADAT в Либия като част от турската мисия за поддържане на правителството на Сарадж, шансът за конфронтация на терен между турски и руски наемници нараства непрекъснато. От друга страна, при един подобен сблъсък и двете държави ще могат да отрекат за присъствието на свои официални части, което може да доведе до избягването на напрежение, подобно на онова от 2015 г., когато руски самолет бе свален над Турция. Същевременно, не бива да се подценяват и другите места, където Турция може да използва своите частни войници, за да прокарва своите интереси без да се конфронтира с Кремъл директно. Пример за това е наличието в „зоната за операции“ на Босна, в чийто северни, населени със сърби части, вече действат спонсорирани от Русия паравоенни групи.

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: