Правосъдната дилема на Украйна

Българската съдебна реформа или по-скоро нейната липса, са постоянен обект на социално напрежение у нас. Същото важи и развитието на институцията „главен прокурор“, хората, които заемат този пост както и сложните законодателни маневри за поставяне на контролиращ прокурора прокурор. Има обаче и една друга държава, която продължава да се бори със своето комунистическо правно наследство, при това в далеч по-тежка среда, отколкото е българската. Тази държава е Украйна.

На 12-ти декември, екипът ни беше представен на конференция, посветена на бъдещето на съдебната реформа в Украйна и ролята на Европа и САЩ в нея. Общият консенсус на събитието е ясен – Европа и Съединените Щати трябва да подпомогнат борбата с корупцията и липсата на прозрачност в съдебните процеси. Както и в реалната политика на страните от НАТО и ЕС, в рамките на срещата се появиха различни концепции за това как фактически трябва да бъде реализирана тази подкрепа.

Какъв е проблемът в Украйна?

Украинската правна система е пряк наследник на старото съветско законодателство. Веднага след отделянето на страната през 1991 г., народното събрания – Рада и последователните правителства, се заемат да променят това законово наследство и принципно да формират една демократична система, която да отговаря на нуждите на съвременната държава. На думи всичко звучи чудесно, но на практика нещата се развиват друго яче. Поради огромното влияние на олигарсите и криминалните структури, пряко свързани със своите събратя в Русия, украинската съдебна система бива въвлечена в мащабни корупционни схеми. Доверието в съдебната власт се срива, а Прокуратурата е определяна като ненадеждна и незаконосъобразна структура, в които ключовите дела са предварително решени, а за големите играчи в сивия сектор наказания не се очакват.

Clipboard01
Оценка за силата на закона в Украйна през 2010 г., източник World Justice Project
Clipboard02
Оценка за силата на закона в Украйна през 2019 г., източник World Justice Project

Както е видно от съпоставката между 2010 и 2019-та година, Украйна е извървяла твърде незначителен път в своето правово развитие въпреки заявените през изминалото десетилетие намерения. Причината за това е, че до встъпването във власт на президента Володимир Зеленский, реформите в страната остават само на хартия. Новата държавна администрация встъпи във властта със заявка за кардинални промени,. Скоро обаче стана ясно, че подобни радикални промени звучат добре за предизборната кампания, но не отговарят на реалностите, с които новите управляващи се сблъскват. Новият главен прокурор на страната – Руслан Рябошапка, назначен през септември т.г., заяви ясно, че прокуратурата не е достатъчно силна за да тръгне срещу олигарсите и е необходимо сериозно натрупване на позиции чрез решаване на по-скромни по обхват дела, преди да се тръгне на лов за сериозните икономически хищници. Той побърза да уточни, че няма „недосегаеми“ в Украйна, но въпреки това, хората трябва да се въоръжат с търпение.

Както се посочва в обстойният доклад на Густав Гресел от Европейският съвет за външнополитически взаимоотношения (ECFR), основният проблем в Украйна до лятото на 2019-та година остава корупцията сред прокурорите. Тази порочна зависимост е свързана с още няколко негативни фактора. На първо място това е сериозната политическа зависимост спрямо политическите формации и държавните структури. Друг сериозен проблем е прекомерната централизация на системата, запазила своя съветски облик, също както в България. Основната разлика между двете страни е, че главният прокурор на Украйна се назначава директно от президента, а не от ВСС на базата на политически квоти чрез народното събрание, както е у нас. На теория, българската система е далеч по-независима и дава по-голяма възможност за разделяне на властите, тъй като в Украйна президентът е фактически изразител на изпълнителната власт и чрез прякото назначаване на главен прокурор, има силен контрол и върху съдебната. Де факто, общите проблеми, които засягат Украйна, важат и за България. Пример за сходството е преразпределението на знакови дела, които биват отнемани от определени прокурори и предаване на други.

1567179079-2
Руслан Рябошапка

След встъпването в длъжност на Рябошапка, Прокуратурата фактически уволни всички свои служители и ги накара да преминат през стрес тест, на база на който или да бъдат върнати на работа, или да бъдат освободени. Първоначалната задача е съкращаване на персонала на 7 500. На второ място е идеята за преназначаване на прокурори в провинциалните клонове, където в момента има остър недостиг на кадри. За да гарантира прозрачността на изпитния процес, властите предприемат мерки в две посоки – оценяващите да не са пряко обвързани с прокуратурата юристи и едновременно с това, гласовете на всяко едно жури да са публични, а не както до сега – тайни. На база на тези изисквания и задълбоченото преглеждане практиката на прокурорите, мнозина се отказаха да полагат съответните тестове, което поставя чисто кадрови проблем пред укаринската прокуратура. За да го реши, Киев се ангажира с привличане на млади кадри от юридическите факултети и канторите. За целта, беше намален минималния изискуем трудов стаж на кандидатите, а на служителите в провинцията се предлагат по-високи заплати с цел привличане на кадри и ограничаване на подкупите.

 

Баканов_Іван_Геннадійович_(cropped)
Иван Баканов

Вторият голям проблем на правосъдната система в Украйна е структурата СБУ – Служба за Безопасност на Украйна. Тя е пряк наследник на КГБ в УССР – както в структурен, така и в кадрови план. През второто десетилетие на XXI век и особено след 2014 г., правителствата на Украйна се опитаха да проведат няколко реформи в службата, орязвайки всеобхватните и сфери на дейност, които освен като служба за сигурност, я дефинираха и като разузнавателна служба и правоприлагащ орган. С над 33 000 служители, СБУ е изключително монолитна и значима структура, която се стреми да се противопостави на реформените опити. Службата страда от същите общи проблеми, които и прокуратурата – корупция, шуробаджанащина, политическа зависимост. Опитът на Зеленский да реши проблемите, назначавайки своя приятел от детството, икономистът Иван Баканов не даде очакваните резултати. Причините за това са две. Първо – Баканов няма никакъв практически опит в сферата на компетенции на новото си назначение. На второ място, той е чужд на цялостната структура на СБУ и неговите действия се пречупват през призмата на подчинените му нива, които интерпретират заповедите така, както е изгодно за тях.

 

През последните няколко години, в архивите на Рада-та има няколко проекта за реформа и преструктуриране на СБУ, но нито един не е достигнал пленарна зала. Сериозната тежест на службата и нейните връзки на всички властови нива, правят прокарването на промените трудно приложимо. По оценка на г-н Гресел, тази реформа няма да се случи в рамките на настоящия мандат на Зеленский и вероятно ще се проточи в рамките на поне още една администрация. Причината за това е същата, която в исторически план е тормозила държавите от Рим през Османската империя та чак до ден днешен. Дали ще са преторианци, еничари или агенти на службите за сигурност, тези хора изграждат една сложна система на проникване и взаимнозависимости, която засяга огромна част от обществото и държавния апарат. Фактически, тяхното срастване с властта ги превръща в тумор, чието отстраняване е не просто болезнено, но често и опасно за държавния организъм. Въпреки това, не може да има съмнение, че липсата на адекватно и категорично лечение е единственият начин за спасяване на пациента от сигурна смърт или в случая с държавата – политическа кома, която да продължава десетилетия.

За СБУ основният проблем е свързан най-вече с реализирането на вътрешно политическите функции. По оценки на специалисти, службата се справя адекватно с контриране на външните заплахи, най-вече по отношение на Донбас. От друга страна, в борбата с корпуцията, СБУ изостава сериозно и често влиза в пререкания с основното анти-корупционно звено – Националното Антикорупционно Бюро на Украйна (НАБУ). НАБУ също не е лишено от недостатъци, но припокриването на функции на институциите е същински бич за правосъдната система. Именно решаването на подобни технически проблеми е част от спешната необходимост от приемане на ясен закон за СБУ, който в последствие да послужи като основа за сходни законодателни инициативи по отношение на полицейските служби, граничните служби и другите звена за вътрешна сигурност на страната.

Правосъдната реформа несъмнено трябва да се случи на база на постоянна и твърда подкрепа от ЕС, САЩ и НАТО като цяло. Външнополитическата стабилност на Украйна е ключова за реализиране на вътрешните политики. Тази стабилност обаче не бива да се превръща в непреходна даденост. ЕС И САЩ трябва да настояват за ясни и прозрачни реформи, в замяна на които да осигурят подкрепа – институционална, дипломатическа и финансова. Скандалът с президента Тръмп заложи опасен прецедент – САЩ са принудени да отпуснат значителна военна субсидия за Киев без да имат възможност за политически натиск, проигран от американските вътрешнополитически борби. Това означава,ч е инициативата за реформи срещу финансиране ще остане много ниска и онези кръгове в Украйна, които искат да забавят или отложат промените, получават мощен коз.

На база на тези факти, общата експертна оценка, достигната на срещата на 12-ти може да се обособи в следните пунктове:

– Промените в Украйна трябва да бъдат структурни, а не кадрови.
– Европейските държави трябва да съдействат на Украйна и да гарантират функционалността на собствените си институции.
– ЕС трябва да осигури сериозен външнополитически гръб на Киев и да не допуска Русия да получава възможност за политическа намеса в Украйна.
– Външната подкрепа трябва да е непременно обвързана с вътрешни резултати.

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: