През последните три години, екипът ни многократно предупреждава, че големите терористични организации Ал Кайда и „Ислямска държава“ прехвърлят голяма част от своите активи в посока Африка. Разгромът на ИД в Сирия и Ирак, и маргинализирането на Ал Кайда в провинция Идлиб, доведе до пренасочване на усилията на двете групировки към разрастване на тяхната мрежа в Африка.
Причините за това са много. В основни линии, става дума за съвкупност от социални, икономически и политически фактори, които облагодетелстват действията на терористите. През последното десетилетие, земите на Сахел преминаха през поредица от политически, икономически и климатични кризи (свързани по между им), които създадоха взривоопасна ситуация на терен.
Липсата на адекватна вътрешна политика, сериозното социално неравенство и тлеещите от векове етнически напрежения в отделните страни катализираха наличното масово недоволство. Мали беше обхваната от гражданска война. В Алжир се засилиха позициите на Ал Кайда. Либия бе пометена от продължаващия все още конфликт, а появата на Боко Харам в Нигерия, Нигер и Чад доведе до силно вътрешно напрежение. Впоследствие, заразата на тероризма се разпространи и в посока Буркина Фасо, а изтерзания от вътрешни конфликти Судан се превърна в логично следващо звено по веригата.
След 2011-та се засилиха и действията на свързани с Ал Кайда местни структури, опериращи на широк фронт от Сомалия до Мавритания. През последните две години, „Ислямска държава“ успешно установи нови уалияти (провинции) в Сахел, увеличавайки неимоверно своя потенциал.
Икономическият колапс на региона, съчетан с липсата на гъвкава политика от страна на местните правителства, доведе до превръщането на Сахел в престъпен рай. Обхватът на нелегалната търговия с хора, дрога, оръжие, антики и горива, е огромен.
Регионът е хъб за прехвърляне на нелегални стоки от Латинска Америка към Европа и Азия и обратно. Всички големи мафиотски и джихадистки картели разполагат със сложна и добре структурирана мрежа, която опасва пустинните и полупустинните зони. Смазани от сушата, лошите реколти и липсата на държавна подкрепа, местните фермери и животновъди са принудени да се включват в нелегалните канали, за да гарантират своето съществуване. Нерядко това включване се случва пред дулото на автомата.
С намаляването на директните приходи от добива на нефт в Сирия, Ирак и Либия, Ал Кайда и „Ислямска държава“ се преориентират към нови суровини, които да укрепят техните и без това значителни финанси. Оказва се, че в Африка те откриват идеалната мишена – добивът на злато. Ресурсът е изключително ценен за джихаистите, тъй като за разлика от парите, златото не може да бъде проследено и може лесно да бъде вкарано в обръщение, без да се губи от стойността му. Фокусът на операциите на Ал Кайда и ИД се оказва Буркина Фасо. Там, всяка година, малки и средни по обем злато добивни инициативи генерират над един милиард долара годишен приход. От 2017-та година досега, броят на джихадистките атаки се е увеличил драматично, а в отделни погранични райони на страната, правителството фактически е загубило всякакъв контрол.
Разследване на „Ройтерс“ показва, че джихадистки и ислямистки милиции редовно прекосяват границите на Буркина Фасо и освен набези срещу военни бази, изграждат своя мрежа от подчинени селища. Схемата е проста и доста ефективна. Официално Буркина Фасо налага мораториум за добиването на злато на своя територия – само държавата може да издава законно разрешение за отваряне на мини.
Прогонвайки местните полицейски и военни части обаче, джихадистите насърчават населението да добива скъпоценния метал. В замяна на процент от добива или осигуряване на пласмент за добива, местното население изкарва добри пари. Същевременно, за джихадистите това е начинание с малък риск – целият добив се извършва за сметка на местните, а в случай че държавата успее да възстанови контрола си над отнетите зони, цялата наказателна отговорност пак остава за сметка на населението.
Според „Ройтерс“, обемът на нелегалния добив и търговия със злато в Буркина Фасо е достигнал над 2 млрд. долара годишно и джихадистите се опитват да поемат колкото се може повече от него в свои ръце. За целта, милициите не се свенят да атакуват и предприятията на концесионери, най-вече от Канада и Австралия, които разработват основните златни находища в страната. При атака срещу конвой на канадска минна компания на 6 ноември тази година, 37 души бяха убити, а други 60 – ранени. Нападението е само част от поредица подобни инциденти, които принудиха чуждите компании да използват самолети за да транспортират своите експерти и инженери от населените места към добивните локации. Самолети обаче няма за местните работници, които са и основната жертва на джихадистките атаки. До момента над 1600 души са загинали в хода на атаките в Буркина Фасо, а близо половин милион са напуснали домовете си.
Въпреки инвестициите от над 5 млрд. долара от чужди компании, допълнителните мерки за сигурност са увеличили годишните разходи на чуждестранните компании с по няколко, ако не и десетки, милиона долара годишно. Същевременно, отчаяното местно население се включва все по-масово в нелегалния добив. Изследване на The Economist показва, че в момента над 2 000 000 души се занимават с нелегален добив на злато в рамките на целия регион Сахел. Те добиват между 45 и 95 тона злато на година, което е на стойност между 1,9 – 4,5 млрд. долара годишно.
Този огромен ресурс е обект на стремежите както на джихадистки и ислямистки структури, така и на паравоенни формирования, бунтовнически милиции, опозиционни фракции и т.н. Разбира се, всички тези структури поддържат неформални връзки помежду си, оформяйки гигантски нелегален пазар през регион, простиращ се върху над 7700 км. и над 11 600 000 хектара площ.
Въпреки опитите на Франция и САЩ да наложат някакъв ред и да координират военните действия на местните правителства, регионът остава отвъд преките способи за адекватен контрол. Географията, социалната стратификация, влиянието на климата и културните особености на Сахел, превръщат региона в неразрешим политически и икономически ребус, който тепърва ще тревожи съня на международните експерти. А през това време, златото на Африка ще тече в множество посоки, най-често заплащано с кръв.
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.