Миналата седмица 15 души бяха убити при нападение на местни бунтовнически бойци срещу военен пост в провинция Яла, Южен Тайланд. Този район на азиатската страна е исторически нестабилен, но нападението в началото на ноември е може би най-тежкото от години и привлича вниманието на международната общност към регион, който има потенциал да избухне в конфликт.
Нападението се случва на военен пост, охраняван от смесица от полицаи, войници и местни селски групи за самозащита, възникнали през последното десетилетие като отговор на насилието в провинцията. След атаката бойците са иззели голямо количество оръжие и са успели да избягат в местна плантация. Като отговор на атаката, премиерът проведе срещи с висшите военни командири и официални лица, за да бъде обсъдена стратегията на тайландската армия в района.
Кои са нападателите?
Бунтът на местните малайски мюсюлмански общности срещу мнозинството тайландци будисти в южната част на Тайланд по границата с Малайзия, е един от най-слабо отразяваните и анализирани конфликти в света. Етническото и религиозно насилие в южните тайландски провинции Яла, Патани и Наратхиуат датира още от 1950-те, а сегашната вълна от насилие избухна през 2004 година – за този период жертвите са над 7000. През 2007 е отбелязан връх на напрежението, а през 2019 като цяло беше спокойна. Това се промени постепенно от август насам, когато в тайландски затвор беше убит член на бунтовническата група Национален революционен фронт (НРФ).
Местното население в южните части на Тайланд се опасява, че правителството в Банкок реагира с прекомерна сила на опозицията в района, налагайки репресии и дори насилствено използване на тайландски език като противовес на малайския. Малайците съставляват 80% от двумилионното население в региона. През 2013 година имаше мирни преговори с НРФ, но те бяха спрени от армията. От май 2014 правителството заяви, че иска да продължи диалога, но тъй като нямаше голяма бунтовническа активност, стъпки не бяха предприети – Банкок смяташе, че проблемът е изчезнал. Липсата на стратегия и фактът, че бунтовническите формации не са разформировани, притеснява международните наблюдатели от избухване на конфликта наново.
През годините сблъсъците между фракции и правителствени сили бяха ожесточени. Имаше политически убийства, използване на експлозиви и дори обезглавяване на войници по подобие на крайните радикални групи в други части на света. За разлика от други държави в региона като Филипините и Индонезия, мюсюлманските фракции в Южен Тайланд са съсредоточени главно към местните проблеми и засега нямат връзка с глобални джихадистки групи като Ал Кайда и Ислямска държава. Тайландските мюсюлмански групи не са салафистки по начало, но принадлежат към консервативна школа в исляма, популярна в Югоизточна Азия. Географските предизвикателства, както и липсата на стратегия от страна на тайландските сили за сигурност, дадоха възможност на бунтовническите групи да се активизират за продължителен период от време.
Бунтовническите групи не са монолитни, както и исканията им вариращи от независимост до централизирани форми на автономия. Тайландските сили за сигурност разположиха около 60 000 души – в това число войници, полицаи и местни селски формации, което трансформира района във военна окупирана зона. Засега – но само засега – опозиционните формации атакуват само в Южен Тайланд. Това винаги може да се промени.
De Re Militari отразява периодично ситуацията в Тайланд. Вижте предишната ни публикация – тук.
De Re Militari 