„Търговията с оръжие тук е по-лесна от други части на света. Можем да разчитаме на проблемните граници и корупцията – нямате представа колко врати отварят няколко хиляди евро.“ Мъжът говори за търговията с оръжия в района на Балканите и Южна Европа. Неговото минало е доказателство за това колко дълго може да продължава подобна дейност преди да бъде разкрита. Всъщност, една от причините подобни престъпни мрежи да не бъдат поставени под лупа, е фактът, че за местните власти въпросът за трафик на оръжие към Европа е по-особен и труден въпрос.
През последните години се говори и се писа много за контрабандата на оръжие от Европа към Близкия изток и Африка. Надигането и активността на Ислямска държава предизвика взрив от доклади, статии и разследвания за това как оръжия попадат в ръцете на една или друга групировка. Хърватско, българско, руско, западно оръжие можеше да бъде намерено по черните пазари в Близкия изток, след като оръжията, продавани официално от различни държави, лесно попадаха в сивия сектор заради корупция или при военни офанзиви. Но какво можем да кажем за вкарването на оръжия към Европа?
Броят на статиите и изследванията по този въпрос са значително по-малко. Както показват разговорите с източници по темата, престъпните мрежи в Европа се развиват постоянно. Тези групи влизат в съюзи и алианси с престъпни групи извън ЕС, а понякога през посредници комуникират с терористични организации в Сахел, Централна Азия и Западна Африка. Глобализацията в днешния й модерен вариант не е нищо по-различно от средновековната или антична версия. Както тогава, така и сега, международни групи влизат в общи действия в името на печалбата. Днешните комуникации и нови средства за обмен на информация, прави създаването на подобни съюзи много по-доходоносно и трудно за спиране явление. В един или друг смисъл, днес съществува престъпен интернационал, в който групировки от различни части на света създават връзки помежду си с идеята да заобикалят всяка възможна пречка пред бизнеса. Нещо повече – подобни престъпни алианси опитват да завземат територии, да контролират градове и налагат данъци. Особено добре това се вижда в Южна Америка, но подобни примери има дори от Южна и Източна Европа, където мафиотски структури налагат своите политики, поставяйки дори местните власти в корупционна зависимост. Подобни престъпни алианси са един от източниците на доходи за терористични групи. Тези алианси предоставят и логистична подкрепа.
„Не ме интересува дали срещу мен и арабин, кюрд или фламандец. Работили сме с всички групи“, казва българин, бивш член на мафиотска структура –„ единственото, което е важно да се спазват правилата. Може би през нашите канали са преминавали съмнителни хора, но това не е наш проблем“.
Европейските институции сигнализират периодично за възможни контакти между терористични групи и европейски мафиотски групи още от 1990-те години. След 2004, когато е извършен атентатът в Мадрид, става ясно, че именно благодарение на алианс между мафията и терористични клетки, са събрани близо 50 000 евро за организирането на атаката. Пак заради тези съюзи, организираната престъпност допринася за намирането на оръжия, предоставянето на логистика и възможност за пътувания. По този начин, терористичните групи разчитат на местните криминални структури в Европа, за да оперират свободно на континента. Фалшиви документи, оръжия и логистика са предоставяни и на клетките, виновни за атаките в Париж и Брюксел.
Алиансите между терористични групи и европейски мафиотски структури датират от 1990-те или поне от този период има данни за подобни съюзи. Към тези структури се включват крайнолеви и крайнодесни групировки, които също имат изгода от това да получат достъп до черния пазар. В много от случаите, комуникацията между организираната престъпност и терористични групи е стриктна и има свои правила. След 11 септември тези правила се спазват много повече, като се внимава правителствените служби да не засекат възможна колаборация. Един от най-важните аспекти на това сътрудничество е създаването на канали за трафик, които представляват основно перо в бюджета на всички тези групи и поради тази причина се отделя сериозно внимание за предпазването на каналите.
Така например, Ал Кайда има сериозно участие в осигуряването на охрана на канали на колумбийски картели, които прехвърлят кокаин от Южна Америка през Западна Африка за Балканите и Европа. Европейски доклади показват, че Ал Кайда участва с посредници в трафик на дрога, оръжия, скъпоценни камъни и имат контакти с балкански и италиански мафиотски групи. Оперативни работници на терористичната група са забелязвани от Албания и Босна до Швейцария, Германия и Нидерландия. Ал Шабааб, сомалийският клон на Ал Кайда, поддържа широка мрежа в Скандинавия, където има голяма сомалийска диаспора, а Ал Кайда в Магреб има контакти в Испания, заради близостта до териториите, където оперира групировката. От италианската мафия през гръцки групировки и ПКК, групи от цял свят поддържат надетнически и надционални алианси, които подсигуряват канали за трафик и възможност за финансиране. Тези канали най-често включват трафик на дрога и оръжия, независимо дали това оръжие е за поръчкови убийства или за извършване на терористичен акт.
За това, че в тази сфера няма значение политическата или етническата принадлежност, говори фактът, че през 1980-те например има сериозни връзки между Камора и италианските Червени бригади. Сицилианската мафия пък има контакти с фашистки групи. Ирландската републиканска армия поддържа връзки с Ндрангета, които пък служат за гарант за трафика на оръжия от Ливан за Белфаст. Камора пък снабдяват ЕТА с боеприпаси, а през 2002 година италианските служби разкриват връзки между северноафрикански терористични групи с италиански престъпни организации, които извършват трафик на наркотици. Има данни и за връзки между балкански групи и Хизбулла.
„Политиците имат изгода от нашата дейност. Неведнъж сме раздавали подаръци“, споделя друг бивш член на мафията в Сърбия. Неговата група е оперирала в България, Македония, Албания и Италия. Самият той често пъти избягва арест заради административни неуредици. Всъщност, именно администрацията е един от проблемите, които пречат на разследванията. Грешки в документи и дори липса на обмен на информация между европейските държави, прави възможно подобни групировки да развиват безпроблемно дейността си.
В този контекст трябва да се обозначат два вида алианси, които имат директно въздействие върху ЕС. Единият са алианси, създадени в рамките на европейските граници и имат ефект върху сигурността на страните-членки, в това число в създаването на възможност за извършване на терористичен акт. Вторият тип алианси са създадени извън ЕС или по периферията – Балканите, Гърция, Сицилия, Испания – които също представляват опасност за стабилността в ЕС. И ако се говори повече за Западна Европа, то редно е да се обърне внимание на един регион, който има много важна роля за сигурността, но остава извън медийното внимание: Балканите.
Според доклади на ФРОНТЕКС и Европол, страните от бивша Югославия и България са основна артерия, през която преминава голямо количество наркотици и оръжие, достигащо чак до Скандинавия. Гръцко-турската граница, сръбската граница с Румъния са сред най-сензитивните точки. По тези пътища, установени от местните криминални групи, преминават и ислямисти от Близкия изток. Основният проблем е, че веднъж навлезли в Шенген, тези хора могат да достигнат където и да е във вътрешността на Европа. За да няма пречки, терористичните групи изграждат договорки с криминални групи в Югоизточна Европа, за да бъдат прекарани по най-незабележим начин. Тези пътища нямат общо с мигрантския поток, нито с трафика на бежанци – криминалните групи използват свои методи, в това число подкупване на митнически служби по границите.
Този алианси дават плодове. Европейските доклади показват нарастващ проблем и връзки с криминални структури сред трето поколение диаспора от Балканите – особено в Скандинавия. През 2013 година, българската полиция разкрива канал за трафик на оръжие от България към Швеция и Германия. Автомати „Калашников“, пушки и боеприпаси са пътували от провинция Стара Загора през граничния пункт „Калотина“, като за трафика престъпната група не се притеснява да използва пътнически автобус. Макар да няма данни това оръжие да е предназначено за терористични групи, акцията доказва колко широка е мрежата за трафик на боеприпаси, които както показват атентатите в Париж, Брюксел и Мадрид, достигат лесно до терористи.
През 2017 година полицейска акция в Испания разбива канал за трафик на оръжия в 11 европейски държави. Иззети са 664 оръжия, арестуваните са над 240. Една част от задържаните са граждани на Румъния и България, които са купували имитации на оръжия и са ги преработвали в огнестрелни оръжия в Испания. След като са били готови, оръжията са пласирани в Европа през черния пазар. По време на акцията са иззети над 34 000 патрона, гранати и заглушители. Проблемът с трафика на оръжие е толкова голям, че през април 2018 в българската столица София се свиква среща между представители на европейски полицейски служби, които обсъждат варианти за възпиране на трафика на леко оръжие и боеприпаси към Европа.
Европейските служби има за какво да се притесняват, когато виждат тенденциите сред мафията, организираната престъпност и сключването на алианси с терористични групи. Ислямска държава отдавна се възползва от възможностите. Паралелно с чисто организационното преформатиране, ИД предприеха и сериозна стъпка към диверсификация на своите финансови източници. Освен продължаващата в твърде скромен мащаб търговия с петрол, ИД ще засили натиска в посока продажба на дрога и оръжие. Тези стоки джихадистите внасят по канали от Африка (звената им в Либия и Нигерия), както и от Азия (звената им в Афганистан и Йемен). ИД отдавна са част от международната мрежа за разпространяване на дрога, в която техни агенти, опериращи далеч на запад в Тринидад и Тобаго, си взаимодействат с мексиканските и колумбийските наркокартели, които изнасят продукцията си през Атлантика към Западна Сахара. Отделно от мръсните сделки с кокаина и хероина, ИД продължава активно да участва в износа на антики и културно-исторически ценности от всички държави в които има свои активни звена – Афганистан, Сирия, Ирак, Ливан, Египет, Сомалия, Йемен, Либия, Нигерия, Филипините, Индия.
Към този списък от икономически дейности трябва да добавим и една нова тенденция. През 2016-2017 г., ИД са изнесли от Ирак и Сирия финансови авоари в размер на поне $400 000 000. Около ½ от тези пари са върнати обратно под формата на инвестиции в легален бизнес, извършван чрез посредници на ИД, които не са част от самата организация.
В замяна на сериозна печалба, съответните частни лица и фирми се ангажират да отделят голям процент от своите търговски приходи, за да пълнят хазната на ИД. Най-разпространени са обменните бюра и заведенията за бързо хранене, които получават лъвския пай от инвестициите на джихадистите. Тази тактика, разбира се, е отдавна познат прийом на терористичните организации, които го прилагат още от времето на Студената война в държави както от Източния, така и от Западния блок. Тази дейност се разгръща след 1990 г. и е част от финансирането на всички големи нелегални или полу-легални терористични организации, в това число и Хизбулла и Ал Кайда.
Сключването на сделки на „сиво“ не е цел на организацията само в Близкия изток. Между 2015 и 2017 г., поредица от доклади на европейските служби за сигурност показват, че и ИД и Ал Кайда сериозно са засилили своите връзки с местни мафиотски и нелегални структури в Европа, привличайки ги в своята глобална икономическа мрежа.
Макар вносът на дрога и оръжие за Европа да е далеч по-сложно и опасно начинание, ИД може да се огледа сериозно в тази посока, тъй като приходите са правопропорционални на риска. В този контекст, властите в пограничните държави Италия, Гърция, Франция, Испания и България би трябвало да засилят мониторинга на вътрешните престъпни структури и внимателно да следят с какви точно подземни организации отвън си партнират. Така например, през последните години ЕС настоява страните-членки да наблюдават изкъсо всяка възможно колаборация между организираната престъпност и организации като Хизбулла.
„Гледам телевизия и чета новини – виждам, че се промотират мерки срещу дейността на организацията. Мога да ви кажа, че вкарването на организацията в терористичен списък няма да спре дейността и каналите – организацията е още по-активна в Южна Америка и Балканите“, споделя контакт свързан с Хизбулла, който в миналото е помагал на организацията в установяване на местни мрежи в Балканите. Наскоро Великобритания и Аржентина се присъединиха към държавите, вкарали военното крило на Хизбулла в списъка с терористични групи, но няма данни, че членовете на организацията са станали по-малко ефективни.
А какво да кажем за възможността прото-милиции базирани в Европа, да получат достъп до по-опасни оръжия? През лятото италианските власти заловиха голямо количество оръжия – включително 26 пушки, 20 автомата, 306 части за оръжия като заглушители и оптика, и повече от 800 патрона – принадлежащи на нео-нацисти. Сред оръжията полицията откри френска ракета въздух-въздух „Матра“, която е принадлежала на катарските въоръжени сили и по някакъв начин е попаднала в ръцете на крайнодесни екстремисти в Европа. Наличието на подобно оръжие предизвика въпроси относно сигурността на складовете в Катар и отговорността, която Доха може да носи при попадането на снаряди на черния пазар. Експертите са съгласни, че е малко вероятно Катар да стои зад доставката на тази ракети. Оръжието най-вероятно е попаднало на пазара, където групировката е успяла да получи достъп до този и подобни снаряди. Този случай открива друг важен аспект – възможността всяка една група с достатъчно пари, да закупи ракети и дори токсични материали.
Възможността екстремистки групи в Европа да развият мрежи за доставки на оръжия, е все по-голяма. Разследване за „Белинкет“, направено от мен и моя колега Кирил Аврамов през май, показа че съществуват сигурни връзки между крайно десни групи в Западна Европа, националисти на Балканите и про-руски прото милиции в България. Тези групи поддържат активна кореспонденция и дори провеждат общи военни обучения. Един от резултатите на тази колаборация е терористичния акт в Крайстчърч, Нова Зеландия, при който крайно десен екстремист уби хладнокръвно 50 души в две местни джамии. Оръжието, използвано при атаката, може да бъде видяно на промоционални клипове на българската националистическа група БНО Шипка. С Ар-15, което се произвежда също и в България, се водят и военни обучения в планината Странджа по границата между България и Турция. Всичко това говори за голяма активност и много по-широка мрежа, отколкото местните власти са предполагали.
Всички изводи говорят за зловеща тенденция. Днес всяка организация или олигарх с достатъчно пари, може да си позволи закупуването на оръжия, в това число тежко оръжие и военни боеприпаси. Това не би било възможно без съществуването на международни съюзи между организираната престъпност, терористични групи и олигарси в авторитарни страни. Картелите в Южна Америка използват съветски подводници, продадени им от кавказки и руски мафиоти. Ал Кайда охранява потокът на кокаин от Бразилия и Колумбия към Западна Африка. Балкански групи помагат на терористи да се придвижват към Западна Европа. Ислямска държава използва белгийски мафиоти, за да доставя пари и оръжия на свои симпатизанти. Италиански крайно-десни се снабдяват с оръжия през криминални мрежи, действащи от Близкия изток и Русия през Европа. Албански и сръбски мафиоти убиват съперници в Швеция с балкански калашници. Примерите могат да бъдат много повече.
Със сигурност Европа трябва да внимава. Задължително условие е страните-членки на ЕС да подобрят обмяната на данни между службите си, за да има по-добра видимост към организираната престъпност. Днешните групировки използват високи технологии, за да удрят институции. Картели и терористични групи използват дронове, закупени в интернет, за да атакуват вражески позиции. Български мафиоти развиват собствени фабрики за дрога и цигари, с които финансират мрежите си. Очевидно е, че силите за сигурност и разузнаванията в ЕС трябва да преосмислят начините за превенция. За момента организираната престъпност показва повече иновативност и широк поглед, докато експертите и службите сякаш са застинали в 1990-те.
Текстът е публикуван първоначално на английски в специализирания сайт European Eye on Radicalization под заглавие The Alliances of Criminal and Terrorists Groups in Europe.
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.