от Венцислав Божев
Организацията Хизбулла се ражда в хода на продължилата 15 г. гражданска война в Ливан и може да бъде считана като пряко последствие от Първата ливанска война с Израел от 1982 г. Вакуумът, получил се в Южен Ливан след прогонването на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) от там, постепенно бива успешно запълнен от новосформираната шиитска организация. Тя официално е създадена през 1985 г, но нейната основа е поставена няколко години по-рано.
Още от създаването си Хизбулла е неизменно свързана с Иран, а малко по късно става важен партньор и на Сирия. След ислямската революция в Техеран през 1979 г. е взето решение за създаване на политически субект в Ливан, който да бъде използван като инструмент за разпространяване на идеите на революцията и осъществяване на интересите на аятолах Рухолах Хомейни. Ливан представлява идеалното място за изграждането на подобна структура поради няколко причини.
На първо място конфесионалният тип на политическата система създава условия за маргинализиране на шиитската общност, която към този момент е най-бедната в Ливан и акумулира в себе си силно усещане за съществуваща социална и политическа несправедливост.[1] На второ място стои гражданската война, а след това и нахлуването на израелската армия, от чиито действия страдат най-много шиитите в Южен Ливан и Бейрут. Именно в ситуация на гражданска война, съпътствана от пълен хаос, разпад на държавност и военна намеса на две съседни държави, се създават условия за податливост към разпространение на фундаменталистки и дори радикални идеи, идващи от Иран.[2] Веднъж пуснали корен, подобни идеи лесно изграждат основа за омраза към чуждестранните сили на САЩ, Франция и Израел, имащи присъствие в Ливан, както и към техните прозападно настроени съюзници сред християнските общности. Не бива да се пропуска и фактът, че в Ливан, както и в Иран водещият клон на шиитския ислям е един и същ. Факт, който се явява още една свързваща линия между режима в Техеран и мнозинството ливански шиити.
Още през 1982 г. в контролираната към онзи момент от Сирия долина Бекаа пристигат части на Иранската революционна гвардия, които започват военно обучение на членовете от радикалното отцепническо крило на Амал, водено от Хюсейн Мусауи. До тази година Амал представлява основната шиитска военно-политическа организация в Ливан. Идеологическо разделение и спорове по отношение на начина за водене на съпротива обаче водят до разцепление, даващо благоприятна възможност за Иран да се намеси. Като резултат през следващите три години подкрепените от Иран радикалисти на Мусауи извършват множество атаки срещу многонационалните сили в Ливан. Смята се, че сред тях са самоубийствените атентати от 1983 г. срещу американското посолство и американско-френската военна база в Бейрут, при които загиват над 400 души.
През 1985 г. под ирански патронаж Ислямски Амал (действащ и под името Ислямски джихад) се обединява с други по-малки шиитски формирования, свързани от идеите за приемане на радикална форма на съпротива и установяване на ислямска република в Ливан. Така се появява Хизбулла.
След края на гражданската война през 1990 г. Хизбулла остава единствената милиция, която отказва да се разоръжи с основния мотив необходимостта от съпротива срещу израелската окупация в Южен Ливан, която през следващите години става причина за непрекъснато насилие. До 2000 г. Израел е принуден да води една дълга и изтощителна партизанска война в Южен Ливан срещу Хизбулла. Проведени са няколко мащабни военни операции с цел ликвидиране военния потенциал на организацията, като през 1992 г. дори е ликвидиран генералният секретар на Хизбулла – шейх Аббас Мусауи.
В крайна сметка, под натиска на ООН и САЩ израелската армия се изтегля напълно от Южен Ливан през 2000 г. без да успее да изпълни поставените си цели. Това дава възможност на Хизбулла да за заеме цялата територия между р. Литани и границата с Израел, превръщайки я в своя крепост от където да извършва нападения и набези. Именно една подобна атака през 2006 г. става формален повод за Втората ливанска война. Премиерът Ехуд Олмерт нарежда широкомащабна офанзива срещу силите на Хизбулла в Ливан, която продължава безуспешно в продължение на 34 дни. Организацията оцелява за пореден път, успявайки да извлече някои дългосрочни дивиденти въпреки трусовете, през които преминава в този период. Военният опит от 2006 г. се оказва решаващ шест години по-късно когато Хизбулла се включва във войната в Сирия на страната на президента Башар Асад, където и до днес продължава да бъде една от най-елитните бойни единици, сражаващи се на терен.
В годините след края на Гражданската война в Ливан Хизбулла преминава през процес на реорганизация и преструктуриране на политическо ниво. Организацията се превръща в политическа партия, която става незаобиколим фактор и основен играч на ливанската политическа сцена. През последните 30 г. Хизбулла неизменно участва във всяко едно правителство, като до голяма степен дори успява да изглади и своите противоречия с Амал. Не само това. От 2005 г. насам, Хизбулла е в широка про-сирийска коалиция и с една от най-големите християнски партии в страната. Ход, който дава възможност на Хизбулла да оцелее в периода 2005-2006 г. в контекста на изтеглянето на сирийската армия и войната с Израел, както и в следващите години да открие възможности за разширяване на политическото си влияние извън шиитската общност.
ИДЕОЛОГИЯ
В основата на идеологическата рамка на Хизбулла стои осъществяването на една всеобхватна ислямска държава и установяването на ислямско общество, живеещо по справедливите и безгрешни правила на Аллах.
Според основните постулати на шиитския ислям, Аллах е съвършен и в качеството си на такъв, той не би могъл да създаде нещо, което не е съвършено само по себе си. В тази логика неговите послания и правила са неразбираеми за обикновенните хора. Те могат да се тълкуват единствено и само от пророка Мухаммад и неговите преки наследници (имами). Техните решения и тълкувания не подлежат на коментар или промяна от никого. Имамите трябва да имат произход от клана на Мухаммад – Бану Хашим, като за тях се смята, че имат способността да разчитат посланията на Бог и следователно заповедите им се смятат за непогрешими.
Според иранския клон на шиизма, който е основен и в Ливан, до завръщането на полумитичния дванадесети имам Махди в Деня на страшния съд, неговите функции трябва да бъдат заети от така наречените юристи-теолози (факих), които действат като негови временни заместници и са напълно равностойни помежду си. Идеята за управляващия юрист-теолог е доразвита през 20 в. от Рухолах Хомейни. Според неговото разбиране, прието и от покойния духовен лидер на Хизбулла шейх Мохамед Фадлала, когато някой юрист-теолог успее да установи така нареченият ислямски ред (държава управлявана от юрист – уилаят ал факих), той става уали ал факих – най-висшият юрист (пазител), който е носител не само на пълната религиозна власт, но и на политическата такава. Именно в тази своя роля като най-висш тълкувател на Корана и Сунна, иранските аятоласи – Хомейни, а след това и Хаменей – стават де факто лидери на Хизбулла и получават пълната вярност от нейните водачи.
Идеологията на Хизбулла е моделирана по ученията на аятолах Хомейни – първият Върховен лидер на Иран и се основава на нуждата от създаване на ислямско общество. Тази нужда е наложена от проникването на западните религиозни доктрини, които корумпират и покваряват съзнанието на обикновения човек. Той е станал егоистичен и себичен, и е спрял да следва указанията на Аллах. Идеята, е че само чрез връщането към корените на исляма хората биха могли да възстановят своето културно и социално единство.
Хизбулла публикува своят основополагащ документ, наречен “Програмата на Хизбулла – Отворено писмо” през 1985 г. Чрез него организацията обявява своето съществуване и декларира верността си към “един лидер, мъдър и справедлив наставник и уали ал факих, изпълняващ всички необходими условия: Рухолах Хомейни”. [3] Хизбула се определя като транснационална “общност, обвързана с мюсюлманите по целия свят, чрез устойчивата доктринална и религиозна връзка на исляма”.
За основни врагове традиционно се смятат Израел и САЩ, и именно към тях основно е насочен джихадът, който води Хизбулла в своя поход за разпространение на исляма. Като приоритет от първостепенна важност е поставено унищожението на Израел. Всички действия на Хизбулла срещу еврейската държава са оправдани от тезата, че са отговор срещу нейното неправомерното съществуване и агресия към ислямската общност.
Посланието към християните обаче, е доста по-различно. Хизбулла ги призовава да приемат исляма доброволно, тъй като по този начин те “приживе и след смъртта си ще намерят щастието”, а “режим, който не е основан по предписанията на шариата” няма как да бъде справедлив. Разбира се, отправен е призив и към представителите на другите клонове на исляма. Те трябва да се завърнат към корените и фундаментите на религията, тъй като само това е единственият път към правоверния живот.
През 2009 г. Хизбулла издава обновена версия на своя манифест от 1985 г. където е затвърдена позицията относно Иран като “централна държава в ислямския свят”.[4] Все пак ислямистката реторика като цяло е смекчена, а акцентът е изместен в посока адаптиране към новите политически реалности в региона и нуждата от приобщаване към други религиозни групи извън шиитската общност.
В тази връзка, разпространението на исляма и създаването на ислямска република не е задължително да бъде осъществено със сила. Идеолозите на Хизбулла смятат, че това може да се осъществи и по мирен начин – чрез принципа на съгласие на мнозинството.[5] Ислямската република не би могла да съществува без съгласието на всички нейни граждани. Тя трябва да бъде резултат от свободния демократичен избор за всички. Поради тази причина Хизбулла поддържа идеята за премахване на конфесионалната политическа система в Ливан, която не разпределя властта справедливо и разделя общностите.
СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ
Въпреки критичността на аятолах Хомейни към комунизма в неговата цялост като атеистична идеология, няма как да не бъде направен интересен паралел между ленинизма и неговата идеология.
Според Ленин, партията трябва да бъде използвана като основен инструмент за осъществяване и разпространение на социалистическата революция. Тя трябва да бъде нейн авангард и да е изградена от ядро отлично организирани професионални революционери.[6] Не много далеч от тази идея е и Хомейни, който използва организацията Хизбулла, за да разпространи ислямската революция извън Иран и да наложи своята универсалистка и интернационална идеология за уилаят ал факих.
След 1990 г. Хизбулла се превръща в стройна организационна структура, която наподобява до известна степен сложното държавноподобно и обхващащо всички слоеве на обществото устройството на тоталитарните партии от комунистически тип.
- Консултативен съвет – на върха на управленската структура стои Консултативен съвет, който е отговорен за възприемането на общата визия и политики на организацията. Решенията се вземат с консенсус или просто мнозинство, а ако не се стигне до решение по сложни въпроси, се търси арбитражът на аятолахът в Иран. Формален лидер на Консултативния съвет и съответно на цялата партия е генералният секретар – Хасан Насралла.
- Изпълнителен съвет – занимава се с текущите ежедневни дела на Хизбулла. Основните му отговорности се свързват с ръководството на дейността на своите осем подсъвета – образователен, социален, здравен, медиен, финансов, синдикален, международен, като всеки един от тях има и своите регионални клонове. Тези осем подсъвета практически се явяват като осем министерства, отговорни за културните, социални, финансови и образователни политики на Хизбулла, както и за отношенията с чуждестранните партньори.
- Политически съвет (Политбюро) – служи като съвещателен политически орган за Консултативния съвет, а множеството негови подсъвети отговарят за осъществяването на политическите програми и кампании, както и за поддържането на политическите съюзи и връзките с бизнеса, частния сектор и медиите.
- Парламентарен съвет – поддържа ефективността на депутатите в парламента, за да бъде сигурно, че действат в унисон с решенията на Консултативния съвет.
- Съдебен съвет – той отговаря за алтернативната съдебна система, която налага Хизбулла в рамките на шиитската общност. Тя дублира ливанската национална съдебна система, както и тази на Върховния ливански шиитски съвет и за разлика от тях, е основана изцяло върху иранската интерпретация на шариата. Изградена е на три нива: местно, регионално и Върховен съд.
- Военен съвет – оценява предизвикателствата пред Хизбулла и избира стратегии и тактики за водене на военни действия. Според оценките и препоръките на Военния съвет, Консултативния съвет и Генералния секретар вземат решение за конкретни военни действия.
политики
Споразумението от Таиф през 1989 г. и последвалият край на гражданската война в Ливан представляват крайъгълен камък в историята на Хизбулла. Условията на променена среда в Ливан налагат нуждата от цялостното преструктуриране и включване в политическия живот като пълноправен субект. От този момент нататък, организацията се превръща в стройна политическа формация, която активно се включва в управлението на страната. Временно са изоставени революционната част от идеите на Хомейни за създаване на обща ислямска държава. На преден план излиза тенденцията за приспособяване към ливанската политическа действителност и съсредоточаване на усилията към известно сближаване с Амал и набиране на политически съюзници. Стига се до извода, че първо трябва да бъде поетапно и постепенно осъществена ислямска революция в Ливан по подобие на тази в Иран, а след това да бъде продължен походът за създаване на обща ислямска държава. През 1992 г. Хизбулла за първи път участва в парламентарни избори, като от този момент насетне се установява като основен фактор в ливанския политически живот.
Големият политически успех на Хизбулла безспорно се дължи на добрата социална политика, която партията води на местно ниво. Тя управлява множество болници, аптеки, училища, както и земеделски и професионални центрове, които предлагат безплатни обучения за квалификации. В цялата страна оперират фондации и учреждения за подпомагане на социално уязвими групи, а във всички публични институции, които се управляват от Хизбулла, членовете на партията могат да ползват безплатни услуги.
В тази връзка от изключителна важност е звеното Джихад ал Бинаа, което е отговорно за управлението на множество инфраструктурни проекти и земеделски програми. Именно чрез Джихад ал Бинаа, Хизбулла до голяма степен успява значително да допринесе за възстановяването на Ливан след гражданската война и конфликтите с Израел. Това се случва чрез различни дейности, които включват възстановяване и строеж на жилищни сгради, осигуряване на достъп до вода и електричество, строеж на училища, болници, храмове, пътища и обучителни центрове за професионално квалифициране.
В контекста на традиционно слабата ливанска държавност и честата невъзможност на правителствата да осигуряват базови социални услуги, добрите социални политики, съчетани с постоянната религиозна пропаганда се оказват изключително успешни инструменти, чрез които Хизбулла успява да разширява членската си маса и да набира популярност. Не само това. Чрез своята сложна организационна система, дублираща държавните институции и действаща като държава в държавата, Хизбулла успява да проникне във всяка част от обществото. Училищата и младежките организации като скаутската мрежа Имам ал Махди могат да бъдат използвани за индоктринация на младото поколение, което трябва да бъде подготвено за джихад и съпротива, а от своя страна подсъветът за синдикатите дава достъп до браншовите сдружения в Ливан в опит за създаване на автономни анклави в гражданското общество.
Неизменно с всичко това са свързани и медийните органи на Хизбулла, които се грижат за разпространението на партийните послания. „Ал Манар“ е практически официалната партийна телевизия, а в орбитата на Хизбулла е също и сателитната телевизия „Ал Маядин“, както и един детски, и един религиозен канал. Към медийната група на „Ал Маядин“ спада и радио „Ал Нур„, което предава сигнал в Израел и Сирия. Най-малко две печатни медии се свързани с Хизбулла – партийният вестник „Ал Ахед“, както и месечно списание на религиозна тематика.
ВОЕНЕН КАПАЦИТЕТ
Военните конфликти срещу Израел през последните три десетилетия ясно показват капацитета на Хизбулла като една ефективна, отлично обучена и дисциплинирана бойна единица. Организацията извлича поуки от опита и грешките на Организацията за освобождение на Палестина, действаща в Южен Ливан през 1970-те и 1980-те, за да успее да се специализира в използването на асиметрични партизански тактики срещу превъзхождащ противник. Хизбулла оцелява на три пъти срещу Израел, като след всеки конфликт съумява да се възстанови напълно и в последствие да увеличи своя потенциал. Спокойно може да се каже, че Хизбулла е единствената бойна единица наред с йорданския Арабски легион през 1948 г, която до този момент относително успешно се е изправяла срещу израелската армия.
След 2012 г. Хизбулла взема участие и на фронта в Сирия където се превръща в един от стълбовете на президента Асад, подпомагайки неговия режим да си възвърне голяма част от загубените територии. В този период организацията трупа безценен военен опит във воденето на оперативни действия на различни терени и срещу разнообразни противници. От планинските райони на Каламун до улиците на Алепо и пустинята в Хомс и Дейр ез Зор, Хизбула без съмнение се доказва като ефективна конвенционална единица. Максимално се извличат ползи и от сътрудничеството на терен с Иранската революционна гвардия, руските специални части, армията на Асад и различните про-правителствени милиции. Участието в комбинирани операции подобрява оперативната съвместимост с други бойни единици и разширява способността за контрол на бойни части.
Освен всичко това, директният контакт с иранската армия в съседна Сирия, дава достъп на Хизбулла до нови технологии и усъвършенстване на арсенала. Притеснителен факт за Израел, който провокира нейната авиация да извършва чести въздушни удари срещу цели на Хизбулла и Иран или срещу военни конвои, пътуващи за Ливан. [7]
Трудно е да бъде оценена точната военна сила на Хизбулла към момента. Според авторитетното британско издание Jane’s в периода 2006 – 2017 г. размерът на силата на Хизбулла е нараснал от 3000 до 25 000 постоянни военнослужещи с още около 20 000 до 30 000 в резерв.[8] Един от основните козове в ръкава на Хизбулла е арсеналът от ракети с близък обхват, които имат потенциал да достигнат почти всяка една точка на Израел. Само в рамките на войната от 2006 г. Хизбула успява да изстреля по около 100 ракети на ден срещу цивилни и военни цели в Израел.[9] От тогава насетне арсеналът от ракети значително се разширява и подобрява с помощта на Иран. Според информации на израелската армия, има вероятност Хизбулла да се сдобие и с ракети с прецизно насочване.[10] Към момента групировката не разполага с тежка бронирана техника в Ливан, както и с военновъздушни сили (с изключение на няколко модела малки дронове), но има звено за амфибийни операции, свързано с това на специалните части и с бреговата охрана на Хизбулла.
ТЕРОРИСТИЧНА ДЕЙНОСТ
Без съмнение може да се счита, че Хизбулла е един от пионерите в използването на атентатори-самоубийци като част от своя богат инструментариум военни тактики, а тероризмът – като основен метод за изпълнение на радикалните и революционни идеи, които партията изповядва. Религиозният фундаментализъм на Хизбулла, който традиционно пропагандира омраза към целия западен прогрес и модерност, често пъти се изражда до крайни форми на ислямски екстремизъм.
До 1990 г. основното оперативно поле на действие за военното крило на Хизбулла е Ливан. Проведени са десетки бомбени атентати срещу международни цели, при които загиват стотици хора. След края на гражданската война терористичната дейност на Хизбулла се разширява. Сред известните атаки, за които се смята, че Хизбулла има участие е бомбеният атентат срещу Центърът на еврейската общност в Буенос Айрес от 1994 г, при който загиват 85 души.[11]
Ръководството на партията никога не е поемало отговорност за извършването на определен атентат. В повечето случаи тя бива поета от някоя по-малка организация или клетка, за която се смята, че има връзки и получава финансиране от Хизбулла или Иран.
Въпреки, че все още няма доказано пряко участие на Хизбулла в даден атентат през последните 30 години, партията е обявена за терористична организация от 14 държави, включително САЩ, Великобритания и Франция. Европейският съюз включва в своя списък на терористични организации само военното крило на Хизбулла заради самоубийствения атентат на летище „Сарафово“ в Бургас през 2012 г.
Тук трябва да се спомене и едно от най-знаковите политически убийства в Близкия изток за последните десетилетия. На 14 февруари 2005 г. микробус натоварен с еквивалента на 1000 кг. тротил се взривява на светофар пред конвоя на бившия премиер Рафик Харири. В следствие на атентата загиват 22 души, включително самият Харири. Убийството е част от поредица нападения през 2005 и 2006 г. срещу ливански журналисти и политици с анти-сирийски позиции, и се случва в контекста на политическа криза, продължила с месеци заради противопоставянето на политическия блок около Харири срещу 30-годишното сирийско военно присъствие и намесата на режима на семейство Асад във вътрешните работи на Ливан.[12]
Впоследствие стартира мащабно международно разследване, a през 2007 г. ООН създава и специален трибунал по случая с убийството на Рафик Харири. Към момента трибуналът е повдигнал девет обвинения към четирима членове на Хизбулла за заговорничество и извършване на терористичен акт.[13] Все още нито един от тях не е изправен пред съда, а според лидерът на Хизбулла обвиненията са част от израелски заговор срещу неговата партия.[14]
Защо обаче Хизбула не поема отговорност за извършването на терористична дейност, така както е правено от други радикални организации като Ал Кайда или Ислямска държава? В крайна сметка радикализмът чисто идеологически е заложен в самата същност на Хизбулла още в основополагащият документ на партията, а атаките в които името на партията е замесено са толкова много, че трудно може да се заключи всички те да са плод на конспирации и заговори. Отговорът не е в това, че ръководството просто спира да организира атентати през 1990-те или, че спира да разчита на това средство за изпълнение на своите цели.
Както бе описано, след края на гражданската война Хизбула освен военно крило, създава и политическа партия. И ако до този момент, в условията на гражданска война и чуждестранна военна намеса, терористични атаки срещу „западните окупатори и колонизатори“ евентуално могат да бъдат оправдани и представени като отчаяна съпротива, то след това нещата не стоят по този начин. За една политическа партия е абсолютно неприемливо да извършва терористична дейност каквато и идеология да изповядва. Още повече, че след изтеглянето на САЩ, Франция и Израел от Ливан, тази терористична дейност трябва да бъде осъществявана на чуждестранна територия и следователно би провокирала съответната реакция на международната общност. А подобно нещо може единствено и само да увреди безвъзвратно легитимността на Хизбулла като политически субект и съпротивително движение. В тази логика именно престорената умереност е избраният подход за сметка на радикалната революционна активност, характерна за Хизбулла през 80-те.
ТЕКУЩА СИТУАЦИЯ
През последните месеци напрежението между Израел и Хизбулла драматично нарасна в контекста на войната в Сирия и регионалното противопоставяне между Йерусалим и Техеран и Вашингтон и Техеран. Израелските военновъздушни сили нанесоха за първи път от години удари на територията на Ливан, а Хизбулла пък отговори с обстрел срещу израелски танк по границата. Двете страни взаимно се заплашиха, а дори политическите противници на Хизбулла като ливанският премиер Саад Харири определи действията на Израел като “агресия”.[15] А след това потърси и посредничеството на САЩ и Франция.[16] Всичко това накара анализатори и специалисти да се запитат дали отново няма да се стигне до израелска операция в Ливан като повторение на 2006 г?
Обективно погледнато, подобно нещо по-скоро би могло да се очаква доста трудно. И то поради доста причини. Преди всичко едно поредно дългосрочно ангажиране на Израел с Южен Ливан би струвало твърде много, както икономически, така и политически. А и военно. Една война с Хизбулла много вероятно няма да остане война само срещу Хизбулла, а автоматично ще привлече и другите ирански придатъци в Ирак, Сирия и Йемен, които ще се активизират срещу останалите съюзници на САЩ в региона. Подобен сценарии би въвлякъл Близкия изток в една неконтролируема и непредвидима спирала от насилие.
В интерес на истината, една контролирана и ограничена ескалация е от полза и за двете страни. Както за израелския премиер Бенямин Нетаняху, така и за Хизбулла. Именно Хизбулла е един от необходимите врагове за Нетаняху, които да оправдават много от неговите политики и действия. А сега повече от всякога той има нужда от външни заплахи, които да сплотят неговия електорат в условията на предстоящи избори (септември 2019), изключително силна опозиция в лицето на Бени Ганц, политически скандали и повдигнати обвинения за корупция от главния прокурор.
От своя страна ръководството на Хизбулла едва ли желае открит военен конфликт с Израел, знаейки че нещо подобно ще причини за пореден път огромни щети в Ливан, при това без сигурни гаранции за победа. Едва ли някой в Бейрут се съмнява, че израелската армия не се е поучила от грешките и опита си за последните 13 г. Не се знае и до колко самата шиитска общност в Ливан е готова за нова война, при положение, че именно тя ще понесе за пореден път цялата нейна тежест.
[1] Политическата система на Ливан е организирана на религиозен принцип, като според конституцията разпределението на държавните постове е разпределено по квотен принцип спрямо процентното съотношение между различните религиозни общности в страната. Президентът винаги е християнин маронит, премиерът – сунит, а председателят на парламента – шиит.
[2] Освен израелската армия, окупираща Южен Ливан до 2000 г., в Ливан действа също така и армията на Сирия, която запазва присъствие от 1975 г. до 2005 г, като през по-голямата част от това време се явява и основен балансьор на сила на политическо ниво.
[3] The Hizballah Program – An Open Letter, 16.02.1985, https://www.ict.org.il/Article.aspx?ID=294#gsc.tab=0
[4]The New Hezbollah Manifesto, 1.12. 2009,
http://www.lebanonrenaissance.org/assets/Uploads/15-The-New-Hezbollah-Manifesto-Nov09.pdf
[5] Hamzeh, A., In The Path Of Hizbullah, Syracuse University Press 2004, p. 29
[6] Тодоров А. Модерната политическа мисъл, Антоний Тодоров, с. Планета 3, 2001,
[7] Gross,J, IDF says 2 Hezbollah fighters killed in Syria strike trained in Iran for attack, 26.08.2019, https://www.timesofisrael.com/idf-identifies-2-killed-in-syria-strike-as-iranian-trained-hezbollah-fighters/
[8] Blanford, N, Israel raises alarm over advances by Hizbullah and Iran,
[9] Rubun, U, Hizballah’s Rocket Campaign Against Northern Israel: A Preliminary Report, 31.08.2006, http://www.jcpa.org/brief/brief006-10.htm
[10] Magid, J, IDF publishes photos purporting to expose Hezbollah precision missile factory, 3.09.2019, https://www.timesofisrael.com/idf-publishes-photos-purporting-to-show-hezbollah-precision-missile-factory/
[11] 25 years after AMIA bombing, Israeli & Argentinian envoys still hope for justice, 18.07.2019, https://www.timesofisrael.com/25-years-after-amia-bombing-israeli-argentinian-envoys-still-hope-for-justice/
[12] В тази серия атентати влизат убийствата на журналистите Джебран Туени и Самир Касир, както и на лидерът на комунистическата партия Жорж Хауи и депутатът от християнската партия Катаиб Пиер-Амин Джемайел.
[13] Първоначално обвинените са петима, но един от тях, Мустафа Бадредин, е убит в Сирия през 2016 г. https://www.stl-tsl.org/en/the-cases/stl-11-01/accused
[14] Nasrallah implies Israel behind Hariri murder, 2.07.2011,
https://www.aljazeera.com/news/middleeast/2011/07/201172183540290278.html
[15] Hariri: Israeli drones in Beirut threaten Lebanon’s sovereignty, 25.08.2019,
https://www.aljazeera.com/news/2019/08/israeli-drones-beirut-hezbollah-190825052725185.html
[16] Special edition: Tensions escalate between Israel and Hezbollah, 1.09.2019,
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.