Ситуацията в Хонконг – защо има протести и ще се намеси ли Пекин

През последните единадесет седмици, ситуацията в Хонконг значително ескалира. Масовите протести, които изкараха на улицата над 2 милиона души (само на демонстрациите на 18 август се събраха 1,7 милиона), са продиктувани от събития от края на пролетта, свързани с решение на местното правителство да одобри законопроект, позволяващ централното правителство в Пекин да изиска екстрадицията на заподозрени криминални лица от Хонконг. Ръководителят на автономната територия, Кари Лам, обяви законопроектът за „мъртъв“, но отказа да го оттегли официално. Тя също така отказва да подаде оставка заради опита за прокарване на законопроекта, което е едно от исканията на протестиращите. Според правозащитни организации, този законопроект би позволил на Китай да арестува политически дейци от Хонконг, които се противопоставят на намесата на Пекин във вътрешните дела на автономния район. Този законопроект би дал възможност за извършване на натиск и репресия.

Случаите на полицейско насилие допълнително наля масло в огъня. Правителството на Хоконг така и не започна независимо разследване на бруталното отношение на силите за сигурност – при един от случаите, момиче остана с едно око заради използване на прекомерна сила. Полицията използва сълзотворен газ, гумени куршуми, палки и бухалки. Полицията също така опита да инфилтрира демонстрациите, за да извършва арести на активисти с помощта на про-правителствени групировки.

Недоволни от действията на правителството на Хонконг, протестиращите окупираха за два дни международното летище, предизвиквайки спирането на над 100 полета само за ден. От своя страна, Пекин наложи ограничения за пътници от вътрешността на Китай да не използват авиокомпанията на на Хонконг. Автономното правителство пък заплаши, че ако служители на авиокомпанията или на летището участват на демонстрациите, те ще бъдат лишени от работа.

Междувременно, протестиращите разшириха исканията си. Те изискват изборни реформи, които Пекин отказва, както и отмяна на отстраняването от страна на правителството на Хонконг на някои демократично избрани членове от Законодателния съвет. Демонстрантите искат да упражняват политическите свободи, гарантирани от разпоредбите на идеята за „една държава, две системи“, формирана от Китайско-британската съвместна декларация от 1984 г. и основния закон на Хонконг.

Не се знае дали Пекин ще използва сила, но има голяма вероятност за това. 

Комунистическата партия остави в началото протестите да бъдат овладявани от правителството на Хонконг, но вече има сигнали, че търпението на Пекин се изчерпва и вероятността за намеса на армията се увеличава. Китай вече започна да струпва военна сила около границите на автономния район. Правителствените медии в Пекин определят демонстрациите като „тероризъм“, а участниците в тях са описвани като срамуващи се от себе си китайци, поддали се на чуждо влияние.

Пекин знае, че използването на сила в Хонконг ще предизвика вълна на недоволство в международната общност. Въпреки това, ако е нужно сила ще бъде използвана. Стратегията на правителството на Хонконг е да не прави отстъпки на протестиращите, да разчита на агресивна полицейска тактика, да убеди лидерите на общността в желанието на стабилността и да притиска протестиращите да се откажат, тъй като демонстрациите вече се отразяват на обществения, търговския и политическия живот. Подобна политика сложи край на протестите през 2014 г.

Не е ясно дали тази стратегия ще работи и сега, особено срещу енергизирано младо поколение, което няма нищо общо с принципите на Китайската комунистическа партия. Повечето наблюдатели на ситуацията в Хонконг смятат, че Си Дзинпин няма да изчаква тихо изходът на кризата. Китайският лидер вече показа сигнали, че осъзнава колко сериозно е предизвикателството и че не е същото като през 2014. След като отбеляза седемдесетгодишнината на комунистически Китай, възможно е лидерството да реши да разположи военна сила в Хонконг.

Въпреки че икономическото значение на Хонконг за Китай намалява с развитието на градовете в континенталната част, автономният район продължава да бъде основният международен финансов и бизнес център за Пекин и като специален административен регион се ползва с привилегирован статут в отношенията си със САЩ и други страни. Освен това, връщането на Хонконг на Китай през 1997 г. символизира възстановяването на териториалната цялост на континентален Китай и дава легитимност на китайския национализъм и суверенитет.

Пекин никога не би толерирал загубата на контрол над Хонконг. Освен това историческото завършване на териториалната цялост на Китай в очите на КНР изисква Тайван да бъде „върнат“ в Китай. Загубата на контрол над Хонконг ще сложи край на отчаяната надежда за реинтеграция на Тайван в обозримо бъдеще. Китай също така ще иска де прекрати кризата по-бързо, тъй като има още проблеми – в Западен Китай се надига съпротива срещу репресиите върху мюсюлманското население, САЩ прилагат нови санкции и рестрикции, а в Южнокитайско море се засилва надпреварата, което изостря отношенията със съседни държави. На фона на всички тези предизвикателства, Китай се изправя и пред проблемите, произлизащи от забавения икономически растеж.