Цената на войната в Сирия (данни към юли 2019)

Ако трябва да перифразираме Волтер, можем да кажем, че Сирийската гражданска война отдавна вече не е нито сирийска, нито гражданска, но определено е война. Към днешна дата, в Сирия се сражават войници и наемници от цял свят, а няколко държави са ангажирани сериозно с продължаващия конфликт. Без да броим страни като Франция и Великобритания, които участват с ограничени контингенти, няколко големи световни и регионални сили харчат милиони всеки ден за издръжката на своите войски на терен.

Най-голям като численост контингент, ангажиран с военните действия е несъмнено широкия спектър от милиции и военни части на Иран. Освен подразделенията а Революционната гвардия, Иран разполага с голям брой подчинени и пряко финансирани милиции, съставени от доброволци от целия Близък изток, чиято обща численост се оценява на между 60 000 и 120 000 според различните източници, като втората цифра е далеч по-вероятна. Отделно от това число, трябва да се включат и над 100 000 бойци от т.нар. Хашд ал Шааби, които оперират в Ирак като част от кампанията срещу Ислямска държава.

Както и при САЩ, участието на Иран в Сирия и Ирак не бива да се разглежда като две отделни операции, а като една голяма кампания. След Иран, САЩ са втория по големина на контингентите си играч, действащ на терен в Сирия и Ирак. Общата численост на американските части в Сирия и Ирак е от порядъка на 7 500-10 000 души, от които ок. 2 500 са в Сирия. Отделно от тях на терен служат вероятно още толкова наемнически части, най-вече в Ирак. САЩ спонсорират и Сирийските демократични сили (SDF, СДС), чието въоръжение и муниции са изцяло зависими от добрата воля на Вашингтон.

След САЩ, Русия е следващият голям „инвеститор“ на средства във военните действия. Русия харчи значителни суми за поддръжка на своята авиация, ангажирана в ежедневни бомбардировки, както и за подпомагане на сирийската армия и ВВС с техника и муниции. Русия издържа и собствения си контингент на терен – ок. 7 000 войници и военна полиция както и поне 5 000 наемници, основно от ЧВК „Вагнер“, но също така и от по-малки наемнически фирми, като например  Е.Н.О.Т.

На последно място, във войната в Сирия със значителен контингент е ангажирана и Турция. Макар Анкара да предпочита да действа чрез зависимите от нея бунтовнически части от щабовете „Щитът на Ефрат“ и „Маслинова клонка“, Турция все пак разполага с голям брой гарнизони в северозападна Сирия, най-вече в провинция Идлиб и северните части на провинция Алепо. Общо ангажираните турски сили се изчисляват на между 4 000 и 8 000 души.

САЩ

До момента, Щатите са похарчили близо 890 млрд. долара за войната в Ирак (от 2003-та до сега) и Сирия (от 2014-та до сега). Според гласувания през август 2018 г. бюджет за 2019-та година, САЩ ще отделят $14,5 млрд. за операциите в Сирия и Ирак – близо 40 млн. долара на ден. На практика, това е четирикратно увеличение на разходите в сравнение с 2016 г., когато САЩ харчеха ок. 10 млн. долара на ден.

Русия

По данни на Радио Свободна Европа, през 2018 година, Русия харчи около 240 млрд. рубли (или 3,9 млрд. долара) в Сирия. Това прави дневен разход от порядъка на 10,5 милиона на ден – значително повече в сравнение с 2015 г., когато разходите на Русия възлизаха на около 4 млн. долара на ден и това при положение, че Русия не е увеличила осезаемо своя контингент на терен. Предвид постоянното увеличение на разходите всяка година, вероятно за 2019 г., Кремъл инвестира поне по 11 млн. долара на ден.

Иран

През 2018 г., Техеран отделяше около 16 млдр. долара за помощи за режима на Асад под формата на банкови трансфери през австрийски и италиански банки, заеми, изкупуване на продукция на преференциални цени и т.н. От тях, около 2 млдр. долара (1/8) се заделяха за военните разходи в Сирия – приблизително ок. 5,5 милиона на ден. За фискалната 2019 г. (март 2019 – март 2020), Техеран се видя принуден да намали сериозно разходите си за отбрана с около 28% спрямо предходната година. Иранските военни все още имат редица алтернативни източници за снабдяване със средства, свързани с контрола над определени части от цивилната икономика. Въпреки това, санкциите наложени от САЩ без съмнение ще окажат сериозно влияние върху финансовите възможности на Иран за провеждане на операции в Сирия и Ирак.

Турция

Турция е изправена пред безпрецедентно увеличение на своя бюджет за отбрана с над 24% от 2018 до 2019 г. Общо страната харчи над 19 млрд. долара, а в момента разходите на годишна база се оценяват на около 22 млдр. долара. Информацията за реалните военни разходи на страната в Сирия е твърде сложна за отсяване. Подобно на Иран, Турция не просто харчи пари за своята армия, а постоянно инвестира значителни средства в цивилни проекти, строеж на пътища и инфраструктура и издръжка на съюзните си местни милиции. В допълнение, ок. 37 млдр. долара са похарчени за издръжка на над 3 500 000 сирийски бежанци, живеещи на нейна територия.  Според изчисления на турски медии, разходите по операцията в Сирия поглъщат значителни суми, в порядъка на няколко милиарда долара годишно. Вероятно сумите не са много различни от тези, харчени от Иран, особено с оглед издръжката на бежанците.