Руската палубна авиация: текущо състояние и перспективи

Автор: Венцислав Божев

Съветският съюз, като предимно сухопътна сила, през по-голямата част от своето съществуване винаги е имал проблеми с идеята за изграждане на мащабна палубна авиация. В крайна сметка са създадени няколко хибридни самолетоносача, но плановете за големи и конкурентни на американските, замират заедно с края на Студената война. Русия наследява само един, който продължава да бъде на служба и до днес. И въпреки многото проблеми от различно естество на съветската военноморска авиация, все още актуални и днес, руският флот продължава да поддържа един от най-активните самолетоносачи в света.

 

СТРАТЕГИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА САМОЛЕТОНОСАЧИТЕ

По същество самолетоносачът представлява плаваща военновъздушна база, която позволява на определена държава да проектира сила без да се налага да зависи от наземна поддръжка за осъществяването на военни операции. Казано с други думи, всяка една страна, която притежава самолетоносач, би могла да го изпрати до почти всяка точка на света в рамките на няколко седмици, възползвайки се от неутралитета на международните води.

През последните години се задълбочава дебата относно благонадеждността на самолетоносачите. 

Различни по вид и вариращи по големина между 15 000 и 100 000-тонни чудовища, на пръв поглед те изглеждат като огромни плаващи мишени от една отминала епоха. Особено при наличието на високотехнологични оръжия като свръхзвукови крилати и балистични ракети, както и суперкавитационни торпеда. Голяма част от дебата се фокусирара върху това каква опасност представляват тези заплахи за самолетоносачите и как те ще бъдат изместени от своята роля като водещи кораби за един флот. Без съмнение, аргументите в подкрепа на тази теза не са малко, но до голяма степен те са базирани на теорията и информираната спекулация. От Втората световна война досега, все още няма потопен самолетоносач, като все още никой дори не се е и опитал в реални бойни действия да потопи такъв.

По всичко изглежда, че самолетоносачът ще остане „Кралят на морето“ поне в средносрочен план. И доказателство за това е, че морски сили като САЩ, Китай, Великобритания, Индия, Италия и дори Турция към момента строят общо осем самолетоносача, залагайки на огневата им мощ и най-вече на техния сдържащ противника характер.

ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА РУСКАТА ПАЛУБНА АВИАЦИЯ

Географското разположение на Русия винаги е налагало на Русия да има система за отбрана, в която преобладават сухопътните способности. Макар и най-голямата държава по територия през последните няколко столетия, Русия (СССР) все пак така и не успява да наложи директен стратегически контрол или дори постоянен достъп до вътрешните морета на Афро-евразийския материк. Едва с края на Втората световна война и превръщането на СССР в световна свръхсила се дава съществен тласък на развитието на флота като компонент на т.нар. „ядрена триада“.

Разбира се развитието на флота върви ръка за ръка и с развитието на военноморската авиация и опитите за създаване на самолетоносачи. Първите успешни такива се свързват с двата хеликоптероносача „Москва“ и „Ленинград“, създадени предимно със защитни функции за противодействие на подводници. Без да бъдат особено впечатляващи като характеристики, те влизат на служба съответно през 1967 г. и 1969 г.

„Москва“ и „Ленинград“ са последвани от клас „Киев“ – четири кораба, които са много по-близки като качества до истински самолетоносачи. С водоизместимост от 45 000 т, те могат да достигнат до скорост от 32 възела и да обслужват до 30 хеликоптера или изтребители с вертикално излитане Як – 38.

С разпада на СССР, всички те са извадени от употреба – „Москва“ и „Ленинград“ заедно с единия самолетоносач клас „Киев“, са бракувани; други два завършват своя път като музеи в Китай, а последният е реконструиран и продаден на Индия, където от 2013 г. е на служба под името „Викрамадия“. В края на 1980-те започва строежът и на два големи самолетоносача, но само един от тях е окончателно приключен.

ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ

Към момента единственият активен руски самолетоносач е проблемният „Адмирал Кузнецов“. Той е пуснат за първи път на вода през 1990 г, а неговият близнак остава недовършен заради недостиг на средства и в крайна сметка е продаден на Китай където днес плава под името „Ляонин“.

„Адмирал Кузнецов“ разполага с полетна палуба с трамплин и максимална водоизместимост от 65 000 т. Скоростта му е около 30 възела и може да обслужва самолети Миг-29К и Су-33, както и вертолети Ка-27 и Ка-29 – общо до 52 самолета и хеликоптера. Въоръжението му е значително по-тежко от това на западните самолетоносачи, включвайки три ПВО системи, комплекс за противоторпедна защита и 12 крилати ракети. Наличието на крилати ракети има важно политическо значение, тъй като то позволява на „Адмирал Кузнецов“ да бъде официално класифициран като авионосен крайцер, давайки възможност на Русия да заобиколи конвенцията от Монтрьо.^[1]

През годините на своята служба досега единственият руски самолетоносач страда от непрекъснати проблеми с двигателите, както и с възможностите за обслужване на самолети. Много от тези трудности са пряко следствие от орязването на бюджета за поддръжка и обслужване. Тенденция, която е характерна по принцип за целия руски флот.

И въпреки своите проблеми, „Адмирал Кузнецов“ все пак е използван в реална военна операция. В края на 2016 г. руското командване решава да изпрати своя самолетоносач на фронта в Сирия. Но не защото текущата ситуация на терен и обсадата на Алепо го налагат, а по-скоро като опит за провокация и демонстрация на сила пред света. Едномесечното пътуване на бойната група на „Адмирал Кузнецов“ от Колския п-в до Източното Средиземноморие е широко отразено както от местните руски, така и от чуждестранните медии, а преминаването през Ламанша е съпроводено от ескорт британски кораби. Като цяло през целия си път до Сирия, самолетоносачът е следен отблизо от кораби и самолети на НАТО.

В крайна сметка „Адмирал Кузнецов“ участва два месеца в оперативни задачи, като неговата роля оказва повече влияние върху публичната среда, отколкото върху хода на военните действия. Най-малкото той не съумява да използва голяма част от своя оперативен капацитет поради липса на достатъчно обучени пилоти. Не само това. В рамките на тези два месеца са загубени два самолета в следствие на инциденти.

Но дори тук не спират проблемите с „Адмирал Кузнецов“. През октомври 2018 г. по време на ремонтни дейности потъва единственият плаващ док в руския флот, който има възможност да обслужва самолетоносач. Инцидента коства живота на двама работници, а един от 70-метровите кранове на дока пада върху палубата за излитане на „Адмирал Кузнецов“, нанасяйки щети за 1 000 000 долара. Въпреки това се очаква неговата модернизацията да приключи по план през 2021 г, което ще позволи оперативния му живот да бъде удължен с 25 г.

През 2010 г. Русия финализира поръчка към Франция за два нови мултифункционални десантни хеликоптероносача клас „Мистрал“, които да бъдат подкрепа за „Адмирал Кузнецов“. Покупката на два подобни модерни кораба би била едно отлично попълнение за руския военен флот, предоставяйки технологично ноу-хау за собственото производството в по-късен етап, както разбира се и ценен опит при оперирането с подобен тип кораби. Сделката на стойност 1.4 млрд. евро обаче така и не се случва заради руската анексия на Крим и влошаването на отношенията между Европейският съюз и Русия.

СТРАТЕГИЧЕСКА ОБОСНОВКА В РУСКИЯТ КОНТЕКСТ

Както вече бе споменато, уникалните географски характеристики не дават възможност на Русия да наложи акцент върху същественото развитие на своя военноморски капацитет. Флотите (Балтийски, Черноморски, Тихоокеански, Каспийска флотилия), с които разполага Русия, действат от оперативни полета, които са отдалечени и изолирани едно от друго до степен, която прави практически невъзможна взаимната подкрепа в случай на война. Поради тази причина през последните 70 години се залага на развитието на подводници, които много по-бързо и безшумно могат да преминават големи разстояния незабелязано. Ако руските военноморски сили все още притежават някакъв съществен коз срещу своите конкуренти, много вероятно това би бил именно подводният флот.

Именно по тази логика през Студената война самолетоносачите служат по-скоро като дефанзивни средства за поддръжка на стратегическия подводен флот, предоставяйки въздушна и противолодъчна защита. Ограничена мисия, която предполага акцентиране върху защитния капацитет за сметка на атакуващия. Нещо, което видимо се променя през последните години успоредно с възхода на руския национализъм и експанзията в Близкия изток. Ролята на „Адмирал Кузнецов“ като защитно средство отдавна е забравена, като той вече представлява инструмент за влияние и престиж. Той трябва да действа като една от видимите прояви на нарастващата руска твърда сила, принуждавайки останалите държави да се съобразяват с  руските интереси.

Не по-малко важна е и вътрешнополитическата роля. Самото притежание на кораб с размерите на „Адмирал Кузнецов“ или ядрените крайцери „Петър Велики“ и „Адмирал Нехимов“, представлява повод за национална гордост, който чрез показната демонстрация на руска военна мощ повишава националният дух и чувството за патриотизъм.

БЪДЕЩЕТО

Въпреки че чисто военно-стратегическите необходимости не налагат нуждата от наличие на самолетоносачи, новите глобални амбиции и интереси на Русия в контекста на подновеното противопоставяне със Запада, правят нещата да изглеждат по различен начин. Мисията в Сирия дава основание да се предположи, че в близко бъдеще Москва ще заложи на развитието на атакуващия си капацитет.

До колко обаче това наистина е възможно? В Русия съществува стара практика за обявяване на грандиозни проекти с цел трупане на престиж или чисто и просто привличане на ресурси към определени заводи и министерства. Без да има никакъв резултат в крайна сметка.  Що се отнася до строежа на самолетоносачи, поне до този момент Русия показва мощ единствено на думи. През 2007 г. тогавашният главнокомандващ руския флот адмирал Владимир Масорин заявява амбиции за строеж на шест самолетоносача, които да бъдат оперативни до 2027 г.[2] Седем години по-късно командирът на Балтийския флот адмирал Владимир Корольов обявява т.нар проект 23000E „Щорм“ – „безаналогов“ ядрен самолетоносач на стойност 5.6 млрд. долара.[3] Очевидно нито един от двата гръмки проекта не е дори близо до реално осъществяване, като последните новини около „Щорм“ са, че той е предложен за продажба на Индия.[4]

През тази година в руските медии отново се завъртяха новини за евентуалният строеж на нов самолетоносач. Този път информацията е свързана със 70 000 – тонен ядрен самолетоносач, който да бъде готов до 2030 г.[5] Твърде съмнително е обаче дали Русия притежава капацитета и възможностите да построи такъв кораб. Не само, защото това е свързано с инвестицията на девет цифрена сума, но и поради простата причина, че в Русия все още няма пристанище с такива способности.[6]

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Руската палубна авиация е в затруднено положение, а „Адмирал Кузнецов“ остарява технологично, въпреки предстоящата си модернизация, чието приключване в срок е крайно съмнително. Като цяло военноморските сили страдат, а последният кораб с размерите на „Адмирал Кузнецов“, който руската индустрия успява да построи е…. „Адмирал Кузнецов“.

Въпреки всичко, изглежда, че Кремъл вижда самолетоносачът като важен фактор с оглед повишаването на националния престиж. Не малко усилия костват на флота в края на 2016 г. за да приведе в оперативна годност своя единствен самолетоносач, а противоречивото му представяне налага спешната нужда от модернизация. Ако плановиците в Кремъл наистина оценяват, че Русия има нужда от самолетоносач за да може флотът да бъде конкурентноспособен в това отношение на Китай, Франция, Великобритания или Индия, трябва при всички положения да се обмисли възможността за придобиване на такъв кораб. Но за да се случи подобно нещо е необходимо да се излезе от сферата на гръмките думи и дезинформацията, и да се премине към конкретни действия.

 

---

[1] Конвенцията от Монтрьо ограничава преминаването през Босфора и Дарданелите на самолетоносачи с водоизместимост над 15 000 т. По този начин „Адмирал Кузнецов“ е единственият самолетоносач в света, който може да оперира в Черно море.

[2] Will Russia create the world’s second largest surface navy? 13.11.2007г, https://sputniknews.com/analysis/2007111387843710/

[3] Russia developing $5 bln aircraft carrier with no world analogs — fleet commander, 01.06.2015 г,  https://tass.com/russia/797980

[4] Russia Offers India Nuclear Aircraft Carrier, 11.07.2016, https://www.defensenews.com/naval/2016/07/11/russia-offers-india-nuclear-aircraft-carrier/

[5] Russia to start development of nuclear-powered aircraft carrier in 2023 — source, 07.05.2019 г, https://tass.com/defense/1057234

[6] Всички самолетоносачи на ССР, включително и „Адмирал Кузнецов“ са строени в Украйна.