Въпреки участието на мирни конференции, талибаните продължават да работят с Ал Кайда

Въпреки зачестилите опити на САЩ и други държави да привлекат талибаните на масата за преговори за бъдещето на Афганистан, талибаните и Ал Кайда продължават да бъдат близки съюзници. Делегация на движението дори посети два пъти Москва за последната година, като Сергей Лавров уверяваше, че талибаните са готови да участват като отговорна страна в търсенето на мир. Всички тези опити се оказват грешка, както и ние сме предупреждавали от страниците на журнала си.

Според последния доклад на ООН, Ал Кайда дори е засилила позициите си, благодарение на талибаните. Според експертизата на ООН, талибаните са основен партньор на всички чужди терористични групи в Афганистан, с изключение на Ислямска държава, която воюва срещу тях.

Докладът посочва също, че членове на Ал Кайда действат като инструктори и преподаватели на талибаните и техните семейства. Според ООН, талибаните си партнират изключително с Ал Кайда на Индийския субконтинент (AQIS), Групата на Хакани, която стана интегрална част от талибаните, Лашкар-е-Тайба, Ислямско движение на Узбекистан и Туркестанската ислямска партия (TIP), които имат лагери и в Сирия. Общият брой на групите, с които талибаните работят надминава 20.

От своя страна Ал Кайда многократно подчертава важността на съюза с талибаните. Лидерът на групировката Айман ал Зауахири, както и синът на Осама бин Ладен, Хамза, говорят често за Афганистан и партньорството с талибаните.

В момента Ал Кайда иска да затвърди присъствието си в няколко района на Афганистан с фокус върху провинция Бадакшан, която е в близост до границата с Таджикистан. Ал Кайда има присъствие и в провинция Пактика, където действат членове на Хакани, а също и по протежението на границата между Афганистан и Пакистан в партньорство с Лашкар-е-Тайба.

Според доклада на ООН, Ал Кайда и други групи разполагат с между 8000 и 10000 чуждестранни бойци в Афганистан. Статистиката вероятно включва и бойците на Ислямска държава – около 2500 до 4000. Според афганистанското правителство Ал Кайда са забелязвани в Хелманд и Кандахар (където има разположени български сили).

Пакистанските талибани си партнират с Хакани отдавна.

През септември 2018 талибаните обявиха смъртта на Джалалудин Хакани – влиятелен идеолог и командир, който в миналото се слави като един от най-близките хора до Осама бин Ладен. Според афганистанските власти Хакани вероятно е умрял от болест години по-рано, но името му се използва успешно в общата пропаганда между талибани и Ал Кайда.

От 2015 година един от най-важните хора при талибаните – и втори по ранг в командването – е синът на Джалалудин Хакани, Сираджудин. Подобно на своя баща, той също е близък съюзник на Ал Кайда. След като обединяват бойците си, Хакани и талибаните търсят подкрепа в Персийския залив, докато печелят пари от пренос на дрога и оръжия. От частни донори в Залива те печелят около 60 милиона долара на година.

Според докладите, около 2000 бойци в средите на талибаните принадлежат към Групата на Хакани и оперират в афганистанските провинции Хост, Пактия и Пактика. Според данните от Кабул, Хакани държат около 22 поста в т.нар. алтернативно правителство на талибаните – структура, която дублира официалното афганистанско правителство.

Собствените структури на Хакани са подсилени от бойци на Техрик-е-Талибан или пакистанските талибани, които са близки съюзници на Ал Кайда. Пакистанските талибани са разделени между тези, които са включени в операции в Афганистан и фракция, лоялна на бившия лидер на движението, Бейтула Мехсуд, фокусирани най-вече върху Пакистан. В момента се смята, че пакистанските талибани разполагат с до 3500 бойци в провинциите Кунар, Пактия и Пактика.

Отцепническата група Джамаат-ул-Ахрар, които се отделят от пакистанските талибани, имат силно присъствие в провинция Нангархар. Афганистанските власти твърдят, че самата група се е разцепила на две – едната остава Джамаат-ул-Ахрар, а другата придобива името Джамаат Хизби Ахрар.

Както стана ясно, и други джихадистки групи си партнират с талибаните в Афганистан.

Особено важен е алиансът с Лашкар-е-Тайба (ЛеТ). Те са основен играч в намирането на средства за талибаните и в момента разполагат с около 500 души в провинция Кунар и Нангархар. От друга страна ЛеТ са медиаторите между талибаните и Ислямска държава, заради които двете страни постигнаха споразумение, издържало до неотдавна.

Няколко малки централноазиатски групи също продължават да се сражават под директното командване на талибаните. Сред тях най-важни са Ислямско движение на Узбекистан (ИДУ), Катиба Имам ал Бухари и Група за Ислямскаи джихад (последните две са организации, отцепили се от ИДУ).

ИДУ се разцепи след като Ислямска държава започна да се издига. Ръководството на узбекската група реши първоначално да се присъедини към „халифата“, но талибаните отвърнаха на предизвикателството с наказание върху ИДУ. Така в момента самата организация има малко бойци, а една част се отцепиха. ИДУ вероятно разполагат с около 100 бойци в провинциите Фаряб и Джоузджан.

Катиба Имам ал Бухари е свързвана с Ал Кайда група, която извършва атаки под чадъра на талибаните. Разполагат с около 40 бойци в Афганистан. Ислямски джихад са базирани в Северен Афганистан – най-вече в провинциите Тахар и Бадакшан – имат около 50 бойци, контролирани от талибаните.

Талибаните и техните съюзници използват Афанистан, за да засилят влиянието си не само в региона, но и глобално.