Руският „Износ на сигурност“

RussiaInfogr.fw
Обобщение на руския „износ на сигурност“ – пълен размер

2018-та беше ключова Година за разрастването на геополитическото влияние на Русия в световен план. Ключов елемент в експанзията бе военният износ. Класическата представа за „военен износ“ обаче вече е неприложима, когато става дума за съвременните измерения на външната политика в глобален аспект.

Русия превърна износа на войници и наемници в не по-малко важен фактор от своите задгранични ангажименти в сравнение с конвенционалните военни технологии. Доказвайки своята ефективност в опазването на режима на Башар ал Асад в Сирия, руските наемнически компании (ЧВК) бързо привлякоха нови наемодатели в онези държави, в които държавните глави, подобно на Асад, се стремят да запазят властта си срещу все по-разрастваща се вълна от протести и брожения.

Няма конкретни данни за цялостния размер на руските военни и наемнически контингенти зад граница. Без съмнение, най-значителната ЧВК остава „Вагнер“ с над 6 000 служители в началото на 2019-та година. Ок. 2 500 от тях са разположени в Сирия, 300 в Либия и поне 50 в Зимбабве. Вероятно около 100 души оперират на територията на Централно африканската република. „Вагнеровци“ има и в Судан, както и в Мадагаскар. Отделно от тях продължават да оперират още две военни компании – Е.Н.О.Т. и „Патриот“. Първата действа най-вече в Украйна и Сирия, но нейни членове служат като военни инструктори на различни паравоенни формирования, в това число има сигнали и за Сърбия и България. „Патриот“ действат на терен в Йемен, където подкрепят каузата на хутите срещу йеменското правителство, подкрепено от Саудитска Арабия. Успоредно с тези три големи компании действат и редица по-малки, които допълват богатия спектър от руски наемнически отряди.

Профилът на участниците в тях е наистина разнообразен. Гръбнакът на бойните части обикновено се формира около ветерани от различни армейски редовни и специални подразделения, както и от бойци, сражавали се в различни конфликти в Европа (Босна, Косово, Украйна) и света (Либия, Сирия, Афганистан), както и бивши бойци, служили в чуждестранни наемнически формирования като Френския легион. В допълнение към тях, в редиците на ЧВК се срещат авантюристи с по-ограничен военен опит, както и млади мъже, отслужили редовна служба, които виждат в наемническия занаят възможност за бързо натрупване на големи суми, с които да подобрят стандарта си на живот и да се погрижат за своите семейства.

Паралелно с износа на войници и наемници, Русия е на път да постигне значителни приходи чрез сключването на доходоносни сделки за доставка на отбранителните ракетни системи С-400. На базата на тяхното дислоциране в Сирия и на повишените им технически характеристики, С-400 се превърнаха в желана придобивка за глобални военни играчи от калибъра на Турция, Саудитска Арабия, Катар и Индия. Ако Москва успее да реализира всички настоящи сделки за закупуване на системата, в бъдеще спектърът на купувачите неминуемо ще се увеличи.

Освен чисто финансовите облаги, които Русия несъмнено преследва, износът на военни ефективи цели и постигането на политически цели. На много места, руските наемници действат като персонална гвардия на авторитарните лидери. Подобна поддръжка обикновено е обвързана с военни и икономически договори за сътрудничество, които целят да разширят руското влияние зад граница. През последната година, основно съсредоточие на руската политика се явяват Африка и Близкия изток, макар че Москва направи няколко стъпки и извън този регион. Основната сред тях е продължаващата категорична подкрепа за президента на Венецуела Николас Мадуро.

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: