Въоръжените групи, които подкрепят Мадуро

Кадрите от Венецуела шокираха международната общественост – „колективос„, полицейски сили и военни части често прибягват до употреба на сила и дори откриват огън срещу невъоръжени цивилни, опитващи се да пренесат хуманитарни помощи през границите с Бразилия и Колумбия.

Brazil/Venezuela border
Националната гвардия на Венесуела блокира граничния път с Бразилия по време на сблъсъци с цивилното население, фотограф-Ivan-Valencia/AP

При последните инциденти от 23-ти февруари, 4-ма души бяха убити, а други 283-ма – ранени. Виновниците за тези жертви принадлежат към три от подкрепяните от правителството на Мадуро въоръжени групи – Боливарската национална гвардия (БНГ), Силите за специални действия (ССД – Fuerzas de Acciones Especiales)  към националната полиция и криминалните групи, познати с общото название „колективос„, появили се по времето на президента Уго Чавез.

Сред жертвите са както местни жители от народа пемон, много от които потърсиха убежище в Бразилия,  така и журналисти, които бяха ограбени, малтретирани и заплашвани от въоръжените групи. И медиите, и цивилните свидетели, разпространиха кадри на въоръжени мотоциклетисти, облечени в черно, с пушки и 9 мм пистолети, които влизат в сблъсъци с протестиращите срещу управлението на Николас Мадуро.

Venezuela-Motorized-officers-of-the-Bolivarian-National-Guard-patrol-during-clashes-in-Urena-criminal-state-maduro-Colombia-credit-Rodrigo-Abd-AP_19054512545050
Моторизиран патрул на БНГ по улиците на Уреня по време на сблъсъци с протестиращи, фотограф Rodrigo-Abd/AP

От граничните градове Уреня (щата Тахиря) и Санта Хелена де Уайрен (щата Боливар) се появи информация за войници от БНГ, които с танкове и бронирани превозни средства обикалят улиците на градовете и стрелят по сгради и магазини с цел да принудят укриващите се в тях протестиращи да излязат на улицата.

Корумпираните командири на армията 

Армията на Венецуела (Fuerza Armada Nacional Bolivariana – FANB) остават основен поддръжник на Мадуро в борбата му за оставане на власт. На какво обаче се основава тяхната лоялност и до колко може да се разчита на подкрепата им?

Милитаризмът е ключов елемент от чависткото управление през последните двадесет години. И Чавез и Мадуро подсилиха верността на военните, поставяйки офицери в абсолютно всички сфери на администрацията на Венесуела. Същевременно, президентите побързаха да военизират и доста от съществуващите техни граждански структури, с което засилиха присъствието на верните си хора и сред по-нисшите армейски чинове. Последната и най-важна стъпка, бе създаването на икономически структури – бизнес, стопански и добивни предприятия, които бяха пряко подчинени на армията и чийто приходи потекоха директно в джобовете на военните.

Въпреки това, основният двигател за продължаващата подкрепа от страна на военните към правителството е по-скоро свързан с изключително доходоносните връзки между армията и организираната престъпност, изразяващи се в т.нар. Картел на Слънцето. Основните източници на приходи в тази сфера са свързани с нелегалния трафик на дрога, контрабандата, незаконния добив на ресурси, рекетите и множество други незаконни дейности.

По този начин, Мадуро може да разчита на една стабилна прослойка от висши военни, които едновременно с това заемат ключови позиции в Картела на Слънцето и чрез тези си позиции са акумулирали огромни приходи, чието съществувани зависи от запазването на статуквото. В дългосрочен план, тази обвързаност представлява изключително сериозно препятствие пред мирния изход от политическата криза във Венецуела.

За по-долните нива в йерархията, нещата стоят по друг начин. Макар средните и долни ешелони на армията и администрацията да участват в незаконните занимания на своите началници и да са отговорни за редица нарушения на човешките права, тези хора остават силно податливи към хроничния недостиг на пари, медикаменти и храна, който измъчва обществото като цяло. Насред най-скорошната вълна от вълнения във Венецуела, неудовлетворението сред военните намери изражение в бунт на военнослужещите от БНГ на 21-ви януари.

Междувременно, 411 военнослужещи дезертираха, търсейки протекцията на самопровъзгласилия се временен президент Хуан Гуайдо. За много от тези войници се смята, че са дезертирали, тъй като са били принуждавани да си сътрудничат с колективос. Според изчисления на организацията Control Cuidadano, в момента в четирите клона на венецуелските въоръжени сили (армия, национална гвардия, флот и ВВС) служат между 130 000 и 140 000 души.

Сили за специални действия

02-06-19_FAES-FAES-Raids-and-Political-Repression-Actores-criminales_InSight-Crime_Inglés_ig
Инфографика, обобщаваща основните моменти от съществуването на Силите за специално действие, източник InSight Crime

ССД са елитно подразделение, създадено от Мадуро в хода на протестите от 2017 г., със задачата да защитават чавистката революция. По оценки на различни организации за защита на човешките права, от тогава структурата е еволюирала в подразделение за екзекуции и разчистване на неудобните елементи в обществото. До момента, ССД са участвали в ликвидиране на 675 души от работническите квартали, като само в някои от случаите съществуват официални обвинения за престъпна дейност срещу жертвите. Към момента, в ССД действат ок. 1 600 души, като целият потенциал на службата е ангажиран за потушаване на протестните действия от януари до сега.

За тях служител на държавната администрация в Каракас, пожелал анонимност заявява: „Те са една от малкото полицейски структури, която може да остане напълно вярна на Мадуро, тъй като са индоктринирани и са преминали специално обучение да следват директните политически наставления. Те са създадени именно за да се справят със сложни политически ситуации като сегашната и няма да се посвенят да убиват.

Същият източник допълва, че друга важна причина за верността им към правителството е свързана с произхода им. Мнозина от тях са били бойци в колективос, които винаги са били верни на Чавез  и Мадуро. Тяхното издигане е пряко свързано с дейността на двамата президенти и на тях те дължат своите настоящи позиции. Мадуро специално е потърсил най-безскрупулните и кръвожадни бойци при разширяването на ССД, като това се потвърждава както от дезертирали полицейски служители, така и от лидери на няколко групи колективос в самата Венесуела.

Кръвожадността на ССД обаче може да предизвика негативни за правителството ефекти сред останалите ключови полицейски звена и най-вече сред разузнавателната служба (Servicio Bolivariano de Inteligencia Nacional – SEBIN) и звеното за криминални разследвания (Cuerpo de Investigaciones Científicas, Penales y Criminalísticas – CICPC). Служителите в тези структури все повече се дистанцират от действията на ССД. Повечето от тях обаче остават латентни под страх от преследване в случай че нарушат строгите полицейски правила и бъдат обявени за предатели. За разлика от военните, няма достоверни данни за общия брой служители в полицейските структури.

Колективос в пограничните региони

06-02-19_Venezuela-Colectivos-Crime-and-Social-Control_perfil-Actores-criminales_InSight-Crime_Inglés_ig
Инфографика, обобщаваща дейността на групите колективос, източник InSight Crime

Колективос играят ключова роля в тазгодишното разрастване на политическото напрежение. Групите подкрепиха Мадуро веднага след оспорвания му повторен избор за президент. Сега те засилват своето присъствие в граничните региони и демонстрират все по-ясно своята подкрепа за правителството на Мадуро.

Още през 2018 г., администрацията в щата Тахира организира т.нар. колектив за гранична сигурност, в който влязоха множество дисиденти от FARC (Fuerzas Armadas Revolucionarias de Colombia – революционна паравоенна организация в Колумбия, водеща десетилетия наред гражданска война с правителството)  и ELN (Ejército de Liberación Nacional – лява терористична организация в Колумбия, създадени от службите на Куба през 1964 г.)

Групировката демонстрира сила на 23 януари, когато откри огън за да предотврати навлизането на хуманитарна помощ от Колумбия. Отново техни хора стрелят по протестиращи и журналисти в Сан Антонио де Тахира, на международния мост „Симон Боливар“, както и в Санта Хелена де Уайрен. Същевременно, Хумберто Прадов, ръководител на Венесуелската обсерватория на затворите (Observatorio Venezolano de Prisiones – OVP) обвини Мадуро, че е разпоредил пускането на свобода на затворници с цел попълването на редиците на колективос. Паралелно със своето засилване, тези престъпни групи, които вече присъстват в 16 от венесуелските щати, все повече се сливат с политическите структури колективос, създадени от Уго Чавез сред неговите поддръжници.

С цел да заглушат всякакви анти-Мадуро сантименти сред обществото, те все по-често действат под формата на въоръжени милиции, получаващи пряка подкрепа от правителството и военните. Те участват активно в репресиите срещу портестиращите през 2014 и 2017 г., както и в т.нар. „Операция за защита и освобождение на народа“ (Operación de Liberación y Protección del Pueblo – OLP), в рамките на която са извършени множество нарушения на човешките права както и на законите на самата Венесуела.

Официално целта на ОЗОН е да се ликвидират престъпни групи и незаконни структури, тероризиращи населението. Де факто, под маската на анти-криминалните действия, правителството използва различните си въоръжени звена за да извършва саморазправа и прочистване на неудобни елементи. Смята се че от 2015-та година до сега над 560 души са били убити, в по-голямата си част без реални ефективни присъди и дори съдебни процеси.

Успоредно с политическото подтисничество, колективос фактически са се превърнали в самостоятелно звено в подземния свят на Венесуела, занимавайки се с трафик, изнудване, поръчкови убийства и други нелегални дейности. За да гарантират стабилността и оцеляването, тези колективос групи се събират в своеобразни сдружения и синдикати. Както се изразява един от членовете на подобно сдружение – т.нар. Secretariado Revolucionario de Venezuela – „Ако нещо се случи, ще трябва да излезем на улицата и да защитим правителството, защото ако то падне, тези, които ще дойдат след него, ще ни потърсят сметка.“

Въпреки това, сред по-ниските нива на структурите колективос се наблюдава сериозно колебание. Много от редовите бойци така и не са получили социалните облаги, които са им обещани или са започнали да получават значително по-малко дивиденти от преди заради задълбочаващата се криза. както и в полицейските структури, при колективос страха от преследвания и саморазправа в случай на отлъчване от групировките остава значителен.

Въпреки това, друг представител на една от бандите заявява: „Тук всички ги е страх, но народа показа че иска промяна и същото се отнася и до социалните организации…Ако нещо се случи, повечето ще избягат. Ако нещо се случи, на мястото си ще останат само онези, които наистина са готови да умрат.

Дисидентите от FARC и ELN

18-01-16-Leonidas-commander-36th-front-FARC-EX-farc-mafia-dissidents-Credit-Rodrigo-Abd-AP_123461069100-696x400
Леонидас, командир на 36-ти фронт на FARC със свои бойци във Венесуела. Фотограф Родриго Абд/AP

Колумбийските въоръжени групи играят ключова роля в дестабилизацията на Венесуела и увеличаването на организираната престъпност в страната. Основните структури, опериращи в и по границите на Венесуела са FARC и ELN. Според доклад на ICG (International Crisis Group), техни бойци присъстват в 13 от 24-те щата на Венесуела. В хода на преговорите между FARC и колумбийското правителство през 2016г., няколко отряда от паравоенната група се отделиха с цел да продължат доходоносния, трансграничен трафик на дрога.  Междувременно, с постигането на мир с FARC, ELN излязоха на преден план като най-значителен противник на правителството в Богота. Венесуела се превърна в притегателен център за всички анти-правителствени организации в Колумбия, възползвайки се от значителното спокойствие, осигурено им през последните двадесет години от чавистите.

Взаимодействието между колумбийските организации и правителството на Мадуро е достигнало до още по-сериозни висоти. ELN са фактически надзорник на миннодобивната индустрия на Венесуела с благословията на правителството, измествайки действащите до тогава престъпни организации. Лидерът на ELN Исраел Рамирес Пинеда, по прякор Пабло Белтран заяви в интервю пред вестник The Telegraph,  че в случай на военна интервенция във Венесуела, хората му ще заемат челните редици в защита на правителството на Мадуро. Няма точни данни за размера на колумбийските групи във Венесуела, но според доклад на ICG, само ELN разполагат с поне 2 000 души. Това превръща терористичните наркоструктури в незаменим и страховит поддръжник на Мадуро в борбата му за оставане на власт.

 


Източник: InSightCrime

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: