Русия и новата армия на Асад

1050967993
Кадър от базата Хмеймим в провинция Латакия, Снимка: МО на РФ

В началото на септември, 2015 г., Русия се включи във войната в Сирия. Според доклад на Министерство на отбраната на РФ, сирийската армия е била на около две седмици от тоталния колапс. Дори и да пренебрегнем подобна оценка като твърде изопачена през руската призма, общите заключения, с които Шойгу запознава Путин, са верни.

Режимът на Асад, който Русия дипломатически крепи още от 2011 г., е на път да рухне под напора на бунтовническите сили, ислямистките милиции и излязлата извън контрол „Ислямска държава“. Москва вече е инвестирала значителни суми в доставка на оръжие, изпращане на наемници и политически борби със САЩ в рамките на ООН. Връщане назад няма. На 1 ви септември руските ВВС се включват открито в конфликта, последвани двадесетина дни по-късно и от сухопътни войски. От тогава до сега, Русия и нейният сирийски контингент, са незаменима част от борбата на Асад за възстановяване на довоенния ред в Сирия.

lcarabinier-map1
Ситуацията в Сирия и Западен Ирак към август, 2015 г. Източник le_carabinier

 

Днес, три години по-късно, руската намеса без всякакво съмнение се превърна в най-ключовия фактор за развитието на гражданската война до момента. С помощта на около 7000 военнослужещи и полицаи, и над 6 000 наемници, както и на значителен обем военна техника, Русия спечели за Асад не просто необходимите глътки въздух, но и свободно пространство, в което режимът да се опита да ревитализира своята армия, която практически беше престанала да съществува заради дезертьорства и военни действия на бунтовниците.

От Москва си направиха сметките добре – само за 2016 и 2017 г., Русия е реализирала около $7 000 000 000 от продажбата на оръжие за сирийската армия. Ежемесечно се сключват сделки за доставяне на самолети, оръжия, припаси, муниции и екипировка. Отделно от това, Русия доставя по около 1 500 000 тона жито годишно, без да броим правото на добив на нефт, газ и фосфати. От чисто стратегическа гледна точка, руската армия реализира и своего рода обучение в реални условия за своите военнослужещи – по данни на МО на РФ, общо 63 000 военнослужещи са преминали на ротационен принцип през Сирия.  Въпреки това, Москва има още на къде да развива своето влияние.

Syria Template_13092018.fw
Ситуацията в Сирия към края на септември, 2018 г.

 

Сирия тепърва ще се превръща в златна мина за извличане на дивиденти. Рухналата икономика, инфраструктура и въоръжени сили вече привличат като лешояди фирми от изток и запад, които се надпреварват да получат дял от бъдещия инвестиционен пай.

Ако все пак успее да доведе войната до край в който остава на власт, Асад ще трябва да приватизира цялата държава на частно, за да успее да я възстанови от войната, чийто щети се оценяват на ок. 226 милиарда долара, но на практика трудно подлежат на финансова оценка.

Турция, Иран, Русия, Китай, Великобритания, САЩ, Франция и Германия вече заявиха своите апетити. От фактическия изход от конфликта ще зависи кои държави ще получат основни дялове в отделните части на Сирия. САЩ, които през тази година заделиха 15 милиарда долара за войната в Сирия, са също толкова твърдо решени да опазят интересите си, колкото и Иран, чийто инвестиции в каузата на Асад подлежат на различни оценки, но вероятно са от порядъка на 10-15 милиарда годишно (или между 70 и 100 милиарда долара от началото на войната в Сирия).

42151273_542297996198687_6867598619780841472_n
Присъствие на иранските милиции в Сирия като процент от про-правителствените сили; Източник: ETANA

 

В тази изключително конкурентна среда, Русия тепърва ще трябва да се бори, за да извлече лъвския пай от бъдещото преразпределение на благата в Сирия. В Москва правилно се досещат, че един от основните способи в тази насока, е да се сложи под плътно руско влияние действащата правителствена армия. Проблемът в случая е, че от действащата армия не е останало много.

През 2016 г., под егидата на Русия, сирийските правителствени сили, използвайки принуди, заплахи и обещания, се заеха да формират Пети корпус на сирийската армия. Останалите четири бяха повече или по-малко унищожени към този момент, а остатъците от IV корпус на практика служеха (и служат) повече на Иран, отколкото на Асад.

Цялостната картина не бе розова. Пети корпус бе използван неуспешно по време на офанзивите в провинциите Алепо, Хама и Ракка през 2017 г., а в последствие понесе значителни жертви по време на кампанията в Дейр ез Зор. Въпреки че се командваха от руски офицери, новите сирийски войници (повечето от които деца и старци), се представиха плачевно и се наложи Москва да праща на терен наемниците от Вагнер и про-руските бригади на Сухайл ал Хасан (т.нар. „Тигри“), за да може да се закърпи положението, особено след като през пролетта на 2017-та година Ислямска държава успяха временно да си върнат Палмира и да обсадят Кариятайн.

C7CcDDpWkAEWntK
„На война отиват старците“ – войници от V корпус на САА след преминаване на начално военно обучение

 

Именно неуспехите на наборната политика наложиха Москва да активизира своите инвестиции във вече съществуващи структури в и около Сирийската арабска армия. През 2017 г., Москва категорично засили подкрепата си за Сухайл ал Хасан. Руско оръжие, военни съветници и средства потекоха към „Тигрите“, които се превърнаха в парадна фасада на про-правителствените успехи.

От командването на руските сили в Сирия се постараха Тигрите да присъстват в предните редици на всички големи и успешни офанзиви – Алепо, Идлиб, Дейр ез Зор, Дамаск, Дараа и Каламун. Същевременно, онези райони, в които не се очакваха бляскави победи, бяха оставени на про-иранските милиции  (операциите срещу ИД в пустинните зони по протежение на иракската граница).

Скорошно разследване показва, че Русия внимателно и целенасочено работи за циментиране имиджа на Сухайл като естествена противотежест на про-иранските лидери на милициите, подкрепящи режима на Асад.

f8af661e59fa4788bc6c1241cfdcd378
Бригаден генерал Сухаил ал Хасан, охраняван от руски войник от спецчастите (дясно); Източник: International review

 

Освен с подкрепа за „Тигрите“ и свързаните с тях „Пустинни ястреби“, Русия се насочи и към подкрепа и укрепване на т.нар. Национални сили за отбрана (НСО).

НСО се появиха като конгломерат от про-правителствени милиции, чиято цел бе да се унифицира и улесни тяхното управление. Под шапката на армията, НСО придобиха статус на почти интегрирана в армията част. Именно такава е и целта на Русия, чийто военни добре разбират какви са рисковете пред Дамаск в случай , че над разнообразните милиции не бъде наложен стриктен контрол.

Този процес е и тясно обвързан със стремежа на Москва да изтръгне колкото се може повече милиции от сферата на контрол на Иран – безспорният господар на про-правителствените паравоенни части.

От Техеран съвсем не бездействат. Неколцина висши сирийски генерали и висши офицери, които се изказваха за по-самостоятелна политика на Дамаск, загинаха при поредица инцидентни. Пак по същия начин си отиде и командирът на Пети корпус – генерал лейтенант Валерий Григориевич Асапов. Разследване на РИА показа, че местоположението му е „изтекло“ като информация към Ислямска държава. Единствените други бойци в сектора, освен Тигрите, руските наемници и „Ловците на ИДИЛ“, бяха милиции верни на Иран.

„Ловците на ИДИЛ“, подобно на „Тигрите“, се превърнаха в елитно подразделение, уж действащо като част от САА, но фактически, тези бойци са наемническо звено, екипирано, тренирано и финансирано от Русия. Руснаци са и немалка част от бойците в него, а редом до тях служат и сирийци и наемници от различни части на Азия.

Създаването на подобни елитни звена, които да бъдат както ефективни бойци, така и медийни звезди, е част от активната пропагандна политика на Москва, която се стреми да превърне своите протежета в хедлайнери на про-правителствената кауза. За това си има основателна причина. Стратезите на Кремъл добре осъзнават, че единственият шанс да контролират Асад и да контрират Иран при евентуален завършек на конфликта е, ако на страната на правителството в Дамаск има силна, единна и ефективна редовна войска, която да е пряко подчинена на сирийското правителство и да бъде зорко напътствана от руски военни съветници.

Следваща ключова стъпка в политиката на Москва би следвало да е привличането на големите племенни групи, живеещи по поречието на р. Ефрат.

Именно на тях се крепи властта и легитимността в централна Сирия – както по времето на Хафез Асад, така и в последствие при сина му Башар, и дори при управлението на Ислямска държава над тези територии. Днес, голяма част от тези племенни съюзи са склонни да подкрепят режима в Дамаск, а в лицето на шиитите от Иран виждат естествен враг и заплаха за своето съществуване. В случай, че желае да постигне траен успех срещу интересите на Техеран, Русия ще трябва да потърси взаимодействие с клановете.

Не на последно място, Кремъл ще трябва да се справи и със самия Асад, който е здраво затънал в политическия слалум между Москва и Техеран.

Башар Асад и неговата олигархическа клика правят всичко възможно, за да лавират между Русия и Иран, но опциите им стават все по-ограничени. Режимът вече дължи грамадни суми на основните си съюзници. Благодарение на заселническата политика и раздаването на отнетите от бежанците земи, Дамаск успя да възнагради и засели огромен брой шиитски бойци от милициите в стратегическите зони около Дамаск, Хама и Хомс. Въпреки това, оглавяваното от алеуитите правителство може да се окаже в изключително сложна ситуация, в която доскорошните единоверци са по-склонни да служат на чужда страна, отколкото на самата Сирия.

В този смисъл, пред Асад стои императива да поддържа непрекъснат еквилибриум между Иран и Русия. Тъй като и двете страни дърпат кошницата в своята посока, може да се окаже, че съвсем скоро Сирия ще бъде разкъсана, а плодовете на победата ще се разсипят в прахта.

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: