Сваленият Ил-20 няма да промени отношенията между Израел и Русия

russia-investigation-syria-il-20-1170x610Датата 17 септември се оказа изпълнена с динамика и важни събития, свързани с Близкия изток. На първо място, Русия и Турция постигнаха важно споразумение, което поне за момента успокоява напрежението трупано в провинция Идлиб и отлага една потенциално разрушителна правителствена офанзива. Само няколко часа по-късно израелските ВВС нанесоха удар срещу правителствени цели в северната част на Сирия, като в резултат от това, в крайна сметка жертви се оказаха 15 руснаци.

ИНЦИДЕНТЪТ

Какво се случва все пак в нощта на 17 септември? Четири израелски изтребителя Ф – 16 нанасят въздушен удар срещу правителствен склад (вероятно предоставен за ползване на Иран) в околностите на Латакия, където е имало складирани оръжия, предназначени за Хизбула и износ в посока Ливан.

Като отговор на атаката, сирийската противовъздушна отбрана се активира, изстрелвайки неизвестен брой ракети от своите зенитни комплекси съветско производство С – 200. Една от тези ракети по погрешка удря руски разузнавателен самолет Ил – 20 и го сваля в Средиземно море на около 30 км. от бреговете на Латакия. Всички 15 членове на екипажа на самолета загиват.

РЕАКЦИИТЕ

Първоначалната реакция в Москва разбира се бе да бъде обвинен Израел за инцидента, чрез „умишлено създаване на опасна ситуация за всички кораби и самолети в този район“. Казано с други думи, израелските пилоти са употребили нечестни прийоми, използвайки беззащитния руски самолет и неговия екипаж като жив щит и прикритие.

Малко по-късно президентът Путин смекчи тона спрямо Тел Авив, определяйки ситуацията като „трагично стечение на обстоятелствата“, нямащо нищо общо с инцидента от 2015 г., при който Турция целенасочено свали руски самолет.

В Израел също бяха показани знаци на съжаление за случилата се трагедия. Премиерът Бенямин Нетаняху лично проведе телефонен разговор с Путин, за да изрази съболезнованията си и да обвини сирийската армия, която чрез своята безразборна и неадекватна реакция, реално се явява истинският отговорник за случилото се. Според версията на властите в Тел Авив, по времето когато техните изтребители са извършили атаката, в района на операцията не е имало руски самолет, а сирийската отбрана се е активирала и нанесла удара върху Ил- 20, едва когато четирите Ф – 16 вече са били обратно в израелското въздушно пространство.

На лице са две взаимоизключващи се версии, които няма как да бъдат едновременно верни. Едната страна при всички положения прикрива истината. Това, което е ясно със сигурност е, че Русия не е активирала своите зенитни комплекси С – 400, разположени около базите в Хмеймим и Тартус, както и  че вероятността да бъде свален руски самолет от приятелски огън, щеше да бъде доста по-малка, ако Сирия разполагаше с модерна противовъздушна отбрана.

ПОСЛЕДСТВИЯ

По всяка вероятност, случилото се с руския Ил – 20 наистина може да бъде отчетено като нещастен случай, породен от комбинацията между неадекватни действия на сирийската армия, съчетани с употребата на морално остарели военни технологии.

В никакъв случай няма да се развалят и установените отношения между Русия и Израел. Показателно за това са и реакциите на Путин и Нетаняху. Двете държави от години поддържат стабилни икономически и финансови взаимоотношения, основани на голямото руско езично малцинство в Израел, както и на не малкото заможни евреи бизнесмени, които живеят в Русия. Не бива да се пропуска и фактът, че Русия е най-големият доставчик на горива за Израел.

Във външнополитическо отношение Москва и Тел Авив поддържат добри контакти, основани на прагматизъм и до колкото е възможно – общи интереси. Преди всичко и двете държави имат еднакви цели във връзка с ограничение на разпространението на  радикалния ислямизъм и тероризма.

По отношение на Сирия, макар и с неохота, Израел вероятно ще се примири с оставането на власт на президента Асад, като в замяна на това руснаците поемат ангажимента да ограничат влиянието на Техеран и както е видимо и през последните години, ще продължат да си затварят очите за израелските удари срещу цели на Хизбула и Иран.

В интерес на истината точно, за да бъдат избегнати подобни инциденти, между Москва и Тел Авив бе създаден канал за комуникация. В рамките на последните три години премиерът Нетаняху пътува не по-малко от седем пъти до Москва, за да си осигури мълчаливото руско съгласие за безпрепятствено действие на израелските ВВС над територията на Сирия. На по-ниско равнище пък, израелски служители по сигурността предоставяха информации на своите руски колеги кога и къде ще бъдат нанасяни удари.

Все пак, руското правителство няма как да остави без каквито и да е последствия смъртта на 15 руски граждани. Именно в тази връзка непосредствено след инцидентът Москва обяви, че ще предостави на сирийската армия зенитно-ракетни системи С – 300  от по-ново поколение. Факт, с който Израел определено ще трябва да се съобрази следващия път когато реши да атакува цели в Сирия.

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: