Какво следва след убийството на Александър Захарченко

f-ukrainedude-a-20180902-870x594

През последните две седмици самообявилата се Донецка Народна Република е в хаос, след като нейният президент бе убит при атентат в центъра на Донецк. На 31 август Александър Захарченко загина след като бе взривена бомба в кафене „Сепар“ по време на събиране по случай кончината на популярния руски певец Йосиф Кобзон.

Заедно със Захарченко живота си губи и неговият телохранител, а 12 души остават ранени. От руското Външно министерство побързаха да обвинят украинското правителство за атентата, а президентът Путин изказа своите съболезнования и определи атаката като „избор на пътя на терора“. От своя страна в Киев отрекоха да имат нещо общо, като според тях тя е резултат от конфликт и разчистване на сметки между управляващите елити в Донецк и „техните руски спонсори“.

Сред ранените при атентата е и дясната ръка на Захарченко, Александър „Ташкент“ Тимофеев, който е и министър на финансите на Донецката република. Седмица след покушението той е освободен от длъжност, а в последствие напуска в посока Русия. Интересното в случая е, че в същото време наяве за него излизат и свидетелства, свързани със злоупотреба със служебно положение и присвояване на имущество на стойност 850 млн. рубли (около 10 млн. евро) от едно от големите агро-индустриални предприятия – Колос-Д.

Бомбените атентати и убийствата не са новост в Донбас. Ликвидирането на Захарченко е последното от серия атентати срещу високопоставени фигури сред редиците на бунтовническия елит. В началото на 2015 г. Александър Беднов е убит в Луганск след като оказва съпротива при арест. През октомври 2016 г. друг сепаратистки командир – Арсен „Моторола“ Павлов – е взривен в асансьор в сградата където живее.

Четири месеца след Павлов е ликвидиран и изключително популярният Михаил „Гиви“ Толстих, чиито офис е взривен с ракета. Към тези убийства може би трябва да бъде прибавено и това на Алексей Мозговой, който през 2015 г. загива при засада край село в Луганск.

Кой беше Александър Захарченко?

Роден и израснал в Донецк започва кариерата си като техник в минната индустрия, а след това стартира свой частен бизнес. През 2010 г. става председател на донецкия клон на неправителствената организация „Оплот“. Самото НПО бързо изгражда солидни позиции в Източна Украйна, извършвайки социална дейност сред руско езичното население, както и различни културно-исторически активности, свързани най-вече с грижа за паметниците на Червената армия  и издирване на останки от загинали войници.

Създаден е също така и спортен клуб за бойни спортове, който в началото на 2014 г., в контекста на ситуацията в Украйна, бързо прераства във въоръжена милиция. Именно Захарченко е избран за командир на батальон „Оплот“.

В рамките на няколко месеца той има важна роля при завземането на властта от правителството в областта, издигайки се до чин генерал-майор. Два пъти е раняван по време на военни действия срещу украинската армия, а позициите и действията му спечелват признанието „Герой на Донецката народна република“. През август 2014 г., с подкрепата на Русия, е избран от новосъздадения парламент за президент на самообявената република. От тогава до смъртта си той остава на този пост, като през 2015 г. участва в преговорите и подписването на споразуменията от Минск.

Какви са теориите?

Към момента съществуват три основни версии относно причините, по които би могъл да бъде ликвидиран Захарченко според руския журналист от „Новая Газета“ Павел Канигин. Първата разбира се, е официалната руска, според която украинските тайни служби са отговорни за покушението.

Втората възможност е свързана с пари и уреждане на сметки с милиардера Сергей Курченко, който през 2014 г. бяга в Русия и поддържа бизнес в Крим и Донбас. Докато е на власт Захарченко заедно със своя приближен Тимофеев до голяма степен налагат контрол върху доходоносни бизнеси в минната индустрия и търговията с горива и лекарства. Особено доходоносна е търговията с цигари и въглища. Според непотвърдените информации съществува схема, според която Донецк изнася въглища към Русия, които след това се импортират обратно като руски внос.

Това води то повишаване на цената и търсенето на въглища в Донецк и налага нуждата от включване на посредници, близки до Курченко. Според Канигин, Захарченко и Томофеев са се надявали да увеличат своите дялове от печалбите в схемата, което би могло да е принудило Курченко да потърси начин да се отърве от своите партньори.

Третата теория е политическа. Александър Захарченко никога не е бил отговорен за вземането на важни решения относно войната и външната политика. Тези решения се взимат от Москва, а хора като Захарченко са просто пионки. В същото време, той все пак е лице и един от символите на сепаратизма.

През 2015 г. той подписва споразуменията в Минск и поне формално той остава отговорен за тяхното изпълнение. До този момент обаче, умишлено или не, нито една клауза от договора не остава напълно изпълнена. Факт, който притеснява както Киев, така и САЩ и ЕС. Премахването на фигура като Захарченко, свързван с провала на споразуменията, би могло да бъде знак към Запада, който да даде възможност на рестарт на преговорите за бъдещето на Донбас и възможност за облекчаване на санкциите.

Какво следва?

Непосредствено след смъртта на Захарченко, силите на Донецката република бяха поставени в бойна готовност. Ескалация обаче е твърде малко вероятна. Фронтовите линии остават спокойни с малки постоянни нарушения на примирието, както е било през последните три години. Като цяло нито Русия, нито Украйна може да има изгода от подновяване на военните действия.

Към момента, като временно изпълняващ длъжността президент, действа Денис Пушилин, който е и председател на парламента. Вероятно е Пушилин да се задържи на поста и след насрочените за ноември избори. Изглежда като приемлив вариант и човек, с когото Киев може да води преговори. Без военно минало и без роля в нарушението на интегритета на Украйна. Всичко зависи от това какво решение ще бъде взето в Москва. От техния избор за президент на Донецката република, ще стане ясно и какъв ще бъде бъдещият ход на отношенията с Украйна.

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: