Статията е публикувана в De Re Militari брой 100.
Нa 25 юни 2018 министрите на отбраната на девет държави-членки на Европейския съюз договориха своите намерения за създаването на нов проект по отношение на европейската сигурност и отбрана. Той бе наречен Европейска инициатива за интервенция (EI2) и бе приет по предложение на френския президент Еманюел Макрон.
Новата организация ще действа със собствен бюджет, ще има свой организационен план за действие и съвместно планиране в кризисни ситуации, които няма да бъдат по никакъв начин институционално обвързани с НАТО и ЕС. Към идеята, по френска покана се присъединиха Белгия, Дания, Естония, Германия, Холандия, Испания, Португалия и Великобритания. Единствено Италия от поканените до този момент отказва участие за сега.
Все още не са ясни конкретните подробности около формирането на организацията, но по участието на Великобритания може да се очаква, че тя ще даде възможност за включване и на държави, които не са членове на ЕС. Това е важно за Лондон най-вече с оглед на очертаващия се Брекзит и нуждата от запазване на влияние по отношение на отбраната в Европа, както и от несигурните отношения със САЩ в последно време.
EI2 поне за момента със сигурност няма да включва в себе си корпус за бързо реагиране или самостоятелен военен потенциал за провеждането на операции. Основната цел, дефинирана от Макрон още в края на 2017 г. е изграждане на „обща стратегическа култура“ , използвайки „една доктрина и общ бюджет“.
Казано по-конкретно това означава подготовка на ограничена група от селектирани държави, имащи достатъчно капацитет и желание да действат заедно и координирано в процеса на предвиждане, планиране и отговор на кризисни ситуации в стратегическите пространства около Европа. Идеята е да се случва по гъвкав, прагматичен и необвързващ начин, търсейки решения извън институционалните рамки на ЕС и НАТО. В тази връзка са обявени четири основни области на коопериране:
1. Стратегически прогнози и обмен на информация;
2. Разработване и планиране на сценарии;
3. Подкрепа за операции;
4. Създаване на доктрина, основана на досегашния опит.
Какво обаче означава всичко това? Какъв е смисълът от тази инициатива, при условие, че ЕС вече даде старт на PESCO (Permanent Structured Cooperation)? Отговорът е всъщност доста прост. Чрез своята инициатива Франция се опитва да заобиколи тромавите структури на ЕС и НАТО. Досегашният опит в райони като Сахел и Магреб показват, че Европа има нужда от конкретни действия, а не от нова бюрокрация. Това, което цели Париж е интеграция с няколко активни държави, които имат потенциал за бързи реакции. В тази логика членството в ЕС не е от значение.
Три изглежда да бъдат основните причини за тези действия на Франция.
Първата е свързана с факта, че Париж смята районите на Сахел и Магреб за най-важни с оглед своята национална сигурност и тази на Европа като цяло, но въпреки вложените усилия до този момент, европейските партньори не оказват достатъчно подкрепа. Пример за последното е кризата в Мали от 2013 г. Цяла година по-рано от Париж валят предупреждения за задаващата се ислямистка заплаха, на която така и не е обърнато внимание. Франция получава подкрепа от европейските си партньори едва след военната интервенция в последния момент преди столицата Бамако да попадне в ръцете на Ал Кайда.
Още: Кризата в Сахел – контекст и развитие
Втората причина, е че Франция все по-трудно успява да се справи чисто финансово. Към момента на терен оперират вероятно над 3000 души, разпределени в шест бази в три различни държави. Военните ангажименти в Африка тежат на бюджета и въпреки увеличените средства за отбрана, финансирането остава крайно недостатъчно и в несъответствие със задачите. Именно в тази логика под френски патронаж бе създадено и военно-политическото обединение между Мали, Буркина Фасо, Мавритания, Нигер и Чад, познато като G5 Sahel, чиято цел е прехвърляне на част от отговорността върху местните правителства.
На трето място стои фактът, че до този момент европейските структури се оказват почти безполезни в кризисни ситуации. Процесът по вземане на решения е бавен и тромав, трите мисии на ЕС в Мали и Нигер действат с променлив успех, а Париж се опасява, че PESCO, макар и в своята същност да представлява добра идея, все пак ще остане инициатива повече на думи от колкото на практика.
Още: Френските сили продължават да дават жертви в Мали
И въпреки, че президентът Макрон промотира EI2 като допълнение към европейската отбрана, основните критики всъщност идват именно от Европа. И може би не без основание. Въпреки заявеното участие в EI2, все пак в Германия остават твърде скептични към проекта. Немско активно военно участие в Африка е малко вероятно, като мотивите за поканата към Берлин са по-скоро от политически и икономически характер. Немската гледна точка като цяло е свързана с това, че EI2 по-скоро дублира и подкопава дейността на PESCO. Опасенията са, че френската инициатива създава нови разделителни линии в рамките на Европа, отслабвайки политическата кохезия чрез позиционирането си извън вече създадените системи за сигурност.
Нещо повече. Париж се отдалечава от европейската солидарност. Германия споделя френското заключение, че ЕС реагира бавно и тромаво, но според Берлин решенията трябва да се търсят в рамките на Съюза, а не чрез паралелни инициативи.
Но Германия няма друг избор освен да участва в EI2. В противен случай политическата цена би била твърде висока. Немско „не“ не само би означавало скандал, но и реално не би могло да спре френските планове. Със сигурност би подкопало надеждността и доверието в Германия като основен гарант за сигурността на Европа, както и като държава, чиято основна ценност е солидарността. Берлин има много по-голям шанс за влияние върху френския проект като вътрешен участник отколкото като външен критик.
При всички положения EI2 и PESCO за сега изглеждат като две конкуриращи се инициативи. И двата формата се борят за политическо внимание и следователно политически капитал. Конкуренцията обаче може да бъде нож с две остриета. Тя би могла да доведе до растеж, развитие и просперитет, но със същия успех може да стане причина и за упадък. Особено когато става въпрос за деликатни теми като сигурност и отбрана. При най-песимистичния сценарии това би довело до разделение между Германия и Франция, насърчавайки взаимното недоверие между Париж и Берлин и оставяйки двете инициативи наполовина завършени. Това би било тежък удар по имиджа и глобалните претенции на Европейския съюз.
И все пак, в целия контекст на вътрешното напрежение между членовете на НАТО, както и на увеличаващите се заплахи към сигурността на Европа от изток и юг, двете конкуриращи се инициативи могат да бъдат разгледани като един позитивен знак. В крайна сметка след десетилетия на зависимост от НАТО и САЩ, Европа по един или друг начин започва да търси различни варианти за разширение на своя военен потенциал. Или най-малкото демонстрация, че съществува политическа воля и желание за нещо подобно. Ако всичко върви добре EI2 и PESCO могат да бъдат два взаимно допълващи се проекта, които да станат основата на една усъвършенствана европейска система за сигурност, работеща в сътрудничество с НАТО при споделени отговорности и равноправно участие.
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.