Множество милиции – един град. Кой кой е в Триполи (Либия)

Обяснение към картата

След падането на режима на Муамар Кадафи, Либия навлезе в турбулентен период на постоянен военен и политически хаос, причинен от вакума, оставен след рухването на властта.

Този вакум бе частично запълнен с появата на множество местни фракции, които поеха контрола над различни части на страната. Те се структурират на родов и кланов принцип, а в по-големите градски центрове – на базата на съществуващи от преди това структури, често престъпни.

Именно такъв е контекстът и на разпределението на силите в Триполи. След неуспешните избори от 2014 г. и прогонването на легитимното правителство в Тобрук, в Триполи се формира ново ислямистко правителство, основаващо се на т.нар. Главен национален конгрес (ГНК), който управляваше Либия между 2012 и 2014 г.

В края на 2015 г., чрез посредничеството на ООН, бе създадено ново правителство, което следваше да встъпи в длъжност – Правителство на националното съгласие (ПНС). В продължение на повече от година, оглавяваното от Файез ал Сарадж ПНС така и не успя да се консолидира и съществуваше в изгнание. Междувременно, в средата на 2016 г., ГНК се саморазпусна, следвайки споразумението с ООН. В рамките на следващата половин година, западните части на страната бяха оставени без реална централна власт. Именно в  този период окончателно се консолидираха множеството местни фракции, които поеха контрол както над по-малките градски центрове, така и на отделни квартали в по-големите. Част от тези структури започнаха да преговарят с ПНС, докато други продължиха да заявяват верността си към вече нефункциониращия ГНК.

В тази сложна обстановка, в началото на 2017 година, Сарадж и неговия кабинет най-сетне пристигнаха в Триполи. За да могат да гарантират своята сигурност, ПНС подписаха поредица от споразумения с местни милиции, които биваха признавани за редовни части от структурите на Комитета по Сигурността. По този начин, Сарадж легализира някои от най-силните групировки в Триполи, давайки им достъп до политическите структури на ПНС. По този начин в Триполи се наложи една сложна и несигурна обстановка, която сериозно подкопава легитимността на ПНС, както и способността на правителството да взима самостоятелни решения, които да не са повлияни от натиска на групировките.

Проблемите имат и религиозен отенък – голяма част от групировките са последователи на салафитски доктрини, което ги прави изключително крайни в интерпретирането на ислямските норми и консервативни по отношение на налагането на един по-отворен и светски модел на устройство на обществото.

Макар всички действащи бригади да заявяват, че действат в полза на реда и сигурността на населението, всички те фактически контролират организираната престъпност в Триполи и успоредно с правоприлагането спрямо своите конкуренти, се занимават с всички възможни дейности в сивия сектор, включително трафик на хора, дрога, оръжие и ценности. Бригадите се стремят да монополизират и протекцията на бизнеса в своите сектори, действайки на принципа на рекета, познат и в България през 1990-те години – т.е. чрез налагане на уж легална протекция на съответните търговски обекти от възможна престъпна дейност. Отказът, разбира се, се наказва с физическо и икономическо смазване.

Бригади, верни на ПНС, действащи в Триполи

Специално превантивно звено Рада – макар и ограничено като териториален контрол, Звеното Рада държи под своя опека някои от най-важните райони на столицата Триполи, сред които затворът Абу Салим, летището и основните правителствени сгради, използвани от ПНС. Благодарение на близостта си до правителството, Рада имат възможност да извършват акции на територията на целия град. Формално СПЗ Рада са интегрирани в Министерство на вътрешните работи към ПНС, което им дава висок статус в силовите структури, верни на Сарадж. Лидерът на Рада – Абдуларуф Кара – е поел инициативата за извършване на акции срещу възможни джихадистки звена в града, но също и за поддържане на обществения ред и борбата с трафика на алкохол и наркотици. СПЗ Рада отговаря за два от трите действащи затвора в Триполи – Абу Салим и затворения комплекс на летището в Триполи. Освен това, именно СПЗ отговаря за контрола на пътниците и товарите, минаващи през летището.

Бригада Науаси – Ислямистка структура и една от най-големите бригади в Триполи при управлението на ГНК след 2014 г. Още тогава, Науаси са интегрирани в Комитета по сигурността (който предшества сегашното МВР в правителството на Сарадж). Бригадата Науаси действа и като морална полиция в Триполи, преследвайки хомосексуални и жени, които не се държат според традиционните ислямски норми във вида, в който ги разбират ислямистите. Науаси отговарят за сигурността на военноморската база Абу Сита, която служи като център на ПНА в началото на 2017 г.

Революционни бригади на Триполи (Тауар Тарабулус) – Революционните бригади са едни от най-значителните – като териториален контрол и брой на бойците си, паравоенни формирования в Триполи. През последната една година губят част от влиянието си за сметка на СПЗ Рада, но все още контролират значителни части от либийската столица. Техен командир е Хайтем Таджури.

Бригада „Абу Салим“ – Групата, командвана от Абдул Гани ал Кикли, е наричана още „Ал Гнейуа“. Те са сред основните сили, които помагат за изтласкването извън Триполи на онези милиции, които остават верни на ГНК след лятото на 2016 г. Организацията се стреми да се представи като силово законово звено, което се бори с трафика на алкохола и наркотиците.

Бригади, подкрепящи ГНК

Бригадите ал Бурга и Кани – радикални ислямистки структури, които до 2017 година имат значително влияние в централните части на Триполи, но в последствие са изтласкани от частите, верни на Сарадж. И двете бригади оперират срещу останалите, но номинално признават върховенството на ПНС. Начело на бригадата Бурга стои Башир Халфала, по прякор „Кравата“. Бригадата Кани оперира по-скоро извън самия Триполи, в съседния град Таруна.

Мобилните национални сили – Основната част от бойците в тази бригада са от берберите, населяващи северозападна Либия. Остават верни на т.нар. Правителство на националното спасение, което се появява след разпускането на ГНК през 2016 г.