Пет извода от парламентарните избори в Ливан

web1

На 6 май за първи път от 2009 г. насам се проведоха парламентарни избори в Ливан. Макар и дългоочаквани, активността остана относително ниска – едва 49.2%. В столицата Бейрут тя беше дори по-ниска: 31%.

За сравнение, на изборите преди девет години към урните отидоха малко над 54% от избирателите. Слабото участие като чели изглежда като ясен сигнал за прогресивно нарастващото недоверие в политическата система на Ливан, която се характеризира от остри разделения на религиозна и геополитическа основа, зависимости от чуждестранни сили, корупция и клиентелизъм.

Спокойно би могло да се каже, че ливанските граждани получиха „още от същото“, но представено в нова опаковка.
Нова изборна система, която обаче по никакъв начин не отразява фундаменталните слабости на специфичната и сложна конфесионална политическа система. Познати стари лица, използващи познати стари слогани и платформи, както и капсулиране на избирателните ядра, формирани на религиозен принцип. Към тези фактори би могло да се добави и перманентната политическа турбуленция, която се превърна в запазена марка за Ливан. От 2009 досега се смениха три правителства, парламентът на два пъти удължи своя мандат против конституцията и също така в продължение на 29 месеца се провали в опитите си да избере президент.

На фона на всичко това стои разбира се и войната в съседна Сирия, която оказва пряко политическо, икономическо, социално и военно влияние. Към момента Ливан подслонява между 1 и 2 милиона сирийски бежанци, а само до преди по-малко от година не малка територия в източната част на страната бе под контрола на Ислямска държава и Ал Кайда.

В рамките на тази среда на непрекъсната несигурност и нестабилност трябваше да бъдат проведени и парламентарните избори (първоначално насрочени за 2013 г.) В кратък анализ представяме петте основни извода след тяхното провеждане.

1.   Хизбула не спечели изборите

Почти веднага след края на изборния ден лидерът на радикалната шиитска организация Хасан Насрала обяви, че резултатите представляват една голяма морална и политическа победа за Хизбула. Този тренд бе продължен от много медии.

Всъщност, реалността далеч не е такава. В досегашния парламент Хизбула имаше точно 12 свои представители. След резултатите от неделя, техният брой вече е 13, заедно с още шестима независими депутати сунити сътрудничещи с тях, чиято стриктна лоялност обаче  остава под съмнение. В същото време, Амал (Надежда) – другата голяма шиитска партия съюзник на Хизбула, спечели 15 места. Заедно двете организации, които се явиха на места с общи листи, събират 28 депутата в 128-членния парламент. Прибавяйки и независимите към Хизбула, депутатите стават общо 34.

Големият победител в широката коалиция 8-и март, се нарича Мишел Аун и неговата партия Свободно патриотично движение (предимно маронити и други християни). От 18 техните представители вече са 24. Още няколко по-малки партии от 8-ми март също спечелиха позиции, което означава, че широката про-сирийска и антизападна коалиция би могла спокойно да има над 60 места в парламента. Това вече е сериозна победа, която ще даде отлични позиции при формирането на правителството през следващите месеци.

Може да се каже, че това е победа и за Хизбула, но не и от мащаба, за който претендира Насрала. Хизбула е по-силна, само защото съюзниците й станаха по-силни. Въпросът е, дали те ще се огънат под натиска на Насрала  и иранското влияние.

И говорейки за съюзници, реално погледнато, коалицията 8-март всъщност представлява едно доста хлабаво обединение. Такова е по-често на думи, отколкото на дела. Във вътрешнополитически план нерядко движението на Аун и Амал са на противоположни позиции, което означава, че повече или по-малко Насрала ще трябва да действа като балансьор между двете партии, ако не иска да види един неприятен нов християнско-сунитски съюз, включващ Аун. Големият тест ще бъде именно формирането на правителство.

2.   Премиерът Харири загуби много

Безспорно най-големият губещ от изборите е премиерът Саад Харири и неговата партия Ал Мустакбал (Бъдеще), която загуби цели 12 места в парламента.

Най-тежко се оказа положението в Западен Бейрут – досегашният „бастион“ на Ал Мустакбал – където про-Хизбула сунитски кандидати спечелиха четири места. Едно място там си „открадна“ и  милиардерът Фуад Махзуми. Поражение бе понесено и в района на предимно сунитския град Триполи, който също се счита за традиционна зона на влияние за партията на Харири.

Загубата за Харири е загуба и за Саудитска Арабия, която е неговият най-силен съюзник. Бащата на Саад, бившия премиер Рафик Харири, бе убит през 2005 г, като основните подозрения за покушението падат върху Хизбула и режимът на сирийския президент Башар Асад. Като лидер на голяма част от сунитската общност в Ливан, Саад Харири е възприет като една от малкото опори срещу Хизбула и влиянието на Иран в Ливан. По тази логика, други негови важни партньори са САЩ, както и Европейския съюз.

След загубата обаче, позициите на Харири са сериозно разклатени, а статутът му на представител на сунитските интереси вече определено не е безспорен. Това означава дори, че би могъл да загуби и премиерския си пост в новото правителство, въпреки че неговата партия все още си остава най-голямата сунитска.  Но дори и да не се случи това, Харири ще бъде принуден на все повече компромиси с Хизбула и техните съюзници в бъдещото правителство. Тенденция, която започна още през 2015 г. когато Харири прие кандидатурата на Мишел Аун за президент в замяна на премиерския пост.

3.    Ливанските сили стават солиден фактор

Ливански сили (Фаланга) е предимно християнска партия (и разоръжена военна милиция), част от политическия блок 14-март, който е воден от Ал Мустакбал. Очаква се Ливанските сили да удвоят своето присъствие в парламента от 8 до 15 депутати. Сериозно постижение, което донякъде застрашава партията на Аун в борбата за доминация над християнските общности.

Лидерът на Ливанските сили е бившият влиятелен военен командир от времето на гражданската война – Самир Джаджа. В периода между 1994 – 2005 г., когато ливанското политическо пространство се доминира в огромна степен от Сирия, Джажа лежи в затвора по обвинения във военни престъпления, а неговата партия е забранена.  След изтеглянето на сирийската армия от Ливан, той е помилван и се завръща като важен политически играч – открит и яростен противник на Хизбула и Сирия.

4. Гражданското общество все още не може да пробие политическото статукво

За първи път огромен брой независими кандидати опитаха да разчупят досегашния политически модел. За съжаление неуспешно. С послания срещу корупцията и клиентелизма, много нови лица предложиха алтернатива на досегашното политическо статукво. Въпреки това, само един независим кандидат успя да влезе в парламента – популярният журналист Паула Якубян.

Друг независим кандидат също имаше реален шанс за депутатско място. Първоначалните резултати от неделя показаха, че Джумана Хадад също печели място, но след повторно преброяване в понеделник, тя бе изхвърлена от борбата за сметка на представителя на Свободното патриотично движение, Антоан Панос. Часове след това няколко стотин поддръжника на Хадад се събраха пред Министерството на вътрешните работи, протестирайки срещу предполагаеми изборни манипулации и купуване на гласове.

5.   Ливан остава дълбоко разделен

Характеристиките на конфесионалната (религиозна) политическа система са такива, че реално не се оставя голям избор на избирателя. Сунити гласуват за сунитски партии, шиити за шиитски и християни за християнски. За гражданските инициативи не остава място за маневриране, а разликата в разпределението на ресурсите между тях и политическите партии допълнително усложнява ситуацията.

Реалността обаче, е че хората просто не гласуваха. Не се възползваха от предоставената възможност да променят нещо след 9 години без избори. Загубата на доверие в политическата система до такава степен е отдръпнала избирателите, че в момента партиите могат да разчитат почти единствено на своите твърди ядра. Нещо, което разбира се е напълно в интереса на статуквото.

 

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: