Събитията в Армения: хронология

От екипа на De Re Militari: събитията в Армения от последните дни, показват, че досега нямат общо с геополитика или външни намеси. Протестите са чисто вътрешни и засягат влошената политическа среда в страната. Въпреки това, западът и Русия гледат по различен начин на ставащото и се появиха редица спекулации. Ето защо решихме да публикуваме текст на Гарегин Борборян написан специално за De Re Militari, който следи отблизо събитията и хвърля светлина върху протестите, които без нито един куршум успяха да спрат (поне засега) амбициите на Серж Саркисян. Междувременно, на 25 април протестиращите се завърнаха по улиците на Ереван, заради провалените преговори.

***

DbdcCA8X4AACyXB-750x530
Дори военни се включиха в протестите в Армения срещу избирането на Серж Саркисян за министър-председател.

Протестното движение в Армения започна активно на 31-ви март и завърши с оставката на министър-председателя Серж Саркисян, и с частичната капитулация на управляващата АРП (Арменска републиканска партия) чиито ръководител е Серж Саркисян. Протестите нямат нямат про—западни или про-руски уклон.

Как опозиционера от партия „Изход“ („Йелк“), Никола Пашинян, засили вълната от протести?

От 31-ви март парламентарната опозиционна фракция „Йелк“, започна протестна акция срещу бъдещото възможно избиране на Серж Саркисян за министър-председател. Припомняме, че Серж Саркисян е бил два мандата президент на република Армения, след промяната на конституцията, когато страната става парламентарна република и министър-председателят се избира с парламентарно мнозинство.

Междувременно в Ереван…

На 9-ти април е инаугурацията на четвъртия президент на Армения, Армен Саркисян, бивш посланик на във Великобритания. Той стана първи глава на държавата, когото избира парламента след прехода на страната към парламентарна форма на управление през 2015г. В същия ден, бяха прекъснати пълномощията на тогавашния президент Серж Саркисян, а правителството си подаде оставката.

Петък, 13-ти

На 13 април, Пашинян пристига в Ереван. Заедно със сподвижниците си нахлува в Ереванския държавен университет, за да привлече към себе си студентите от университета. След това обяви денонощни митинги на „Площада на Свободата“, целта на които е да се спре избирането на Серж Саркисян от  Националното събрание за министър-председател. Участниците от акцията блокират всичките пет входа към площад „Франция“ и блокират центъра на града.

Втори ден на протестната акция

Участниците в протеста нахлуват в сградата на Общественото радио на Армения с искане за предаване на живо. Отказано им е. След това, Пашинян чрез медиите призовава гражданите да се присъединят на планирания нощен митинг.

Действията на силите за сигурност

През тези дни полицията, следственият комитет, специалната следствена служба и прокуратурата обявиха, че има многобройни случаи за нарушения от страна на участниците в протеста. Полицията периодически обявява за непозволени митинги и предупреждават, че ще бъдат разпръсвани и ще се използват специални средства.

Най-напрегнатия ден на протестите

Най-напрегнатият ден на протестите е 16-ти април. В този ден, Пашинян заедно със съмишлениците си, се опита да влезе в сградата на парламента от бул. „Баграмян“. Полицията използва шокови гранати. Скоро след това избухнаха тежки сблъсъци между протестиращите и силите за сигурност. В резултат на сблъсъците, 46 души пострадаха, включително 6-ма полицаи и самият Пашинян.

Избирането на министър-председателя

На 17-ти април, по време на специално заседание, парламентът избира екс-президента Серж Саркисян за министър-председател. За Саркисян са гласували 77 депутата, а 17 са против. След избора, министър-председателят подчерта, че започва етап на формиране на правителството, което няма да отнеме много време, след което ще бъде представена правителствената програма.

Пик на протестите

В отговор на избирането на премиера, Пашинян, който по-рано обяви намерението си да блокира сградата на парламента, за да предотврати избора на Серж Саркисян, обяви за началото на „Кадифената“ революция.

„Искам да предложа план за действие за промяна на властта, призовавам всички жители да окажат натиск върху местните власти, за да подкрепят „Кадифената“ революция. Трябва да се уверим, че всяко заседание в което и да е министерство и отдел на Армения, започва със седящи стачки на стотици граждани. Полицията трябва да спре да защитава тези сгради, защото те принадлежат на народа“, каза Никол Пашинян.

Реакцията на международните организации и арменските политически дейци

По време на протестните действия, представители на Европейския съюз, ОССЕ, дипломатическите мисии в Армения, както и руското Министерство на външните работи , призоваваха всички страни да се въздържат от насилие и да проявяват здрав разум и сдържаност.

По-специално, директорът на ОССЕ изрази загриженост във връзка с прекомерното използване на сила от полицията срещу мирни демонстранти, включително непълнолетни, както и за масови арести в Ереван и други градове.

Официалният представител на ръководителя на мисията на ЕС, Мая Котсянчич, призова арменските власти незабавно да освободят всички задържани по време на протестите в Ереван и да започнат политически диалог за решаване на вътрешната политическа криза в републиката.

Междувременно, Серж Саркисян изрази надежда, че демонстрантите няма да преминат „разумните граници“, а силите на реда няма да бъдат принудени да използват сила. Арменският президент Армен Саркисян от своя страна призова страните да водят диалог.

Арменските духовни лидери, включително Върховният Патриарх и Католикос на всички арменци Гарегин II и Католикосът на Киликия, Арам I, също призоваха опозицията да разреши въпросите не на улицата, а на масата за преговори.

Призив към преговори

На 21 април арменският премиер Серж Саркисян призова Пашинян да започне незабавно преговорите. Последният в отговор предложи ултиматум.

„Темата за обсъждане и диалог с властите може да бъде само оставката на Саркисян, след което ще обсъдим условията и те трябва да бъдат приемливи не за мен, а за народа“, каза Пашинян.

По-късно през деня, арменският президент влезе в преговори с Пашинян. Депутатът от НС по-късно обяви темата на дискусиите, заявявайки, че е готов да обсъди с арменския министър-председател само оставката му и промяната на властта безпроблемно.

Срещата Саркисян – Пашинян

По време на срещата с лидера на опозиционната фракция „Йелк“ и ръководител на партията „Гражданско споразумение“ Никол Пашинян, Серж Саркисян нарече „изнудване“ искането на Пашинян за оставката му и напусна показно заседателната зала.

След заминаването си Пашинян каза, че Саркисян не притежава властта в страната и призова гражданите да удвоят мащабите на действията за гражданско неподчинение и да се съберат на Площада на Републиката.

След срещата Саркисян – Пашинян

Буквално час след неуспешните преговори, Пашинян, както и депутатите от НС Арарат Мирзоян и Сасун Микаелян бяха задържани по време на шествие в Ереван. Полицията използва шокови гранати. Също така бяха задържани и други участници в протеста, както и практически всички лидери на протестното движение. Но тези действия доведоха до това, че още повече хора дойдоха на Площада на Републиката, за да заявят готовността си да продължат протестни действия.

Неочакван обрат

На 23 април сутринта, студенти от арменските университети стартираха стачка в образователните институции. В Ереван последва хаос – многобройни протестиращи блокираха движението в различни части на града, а членове на армията също се присъединиха към тях.

Първият заместник министър-председател на Армения Карен Карепетян (в момента действащ министър-председател) заяви, че ще се срещне с задържания Пашинян. Той също обяви намерението си да се обърне към главния прокурор на Армения, за да може да се припомни петицията в парламента относно задържаните депутати.

Междувременно, Пашинян беше освободен от ареста, а Серж Саркисян обяви оставката си.

„Никол Пашинян беше прав, аз сгреших. Ситуацията има няколко решения, но няма да използвам никое от тях, това не е за мен, ще оставя поста на лидера на страната- министър-председател на Армения“, каза Саркисян.

С времето към протестите се включиха от всички слоеве на обществото: лекари, военни, актьори, юристи, депутати от други партии, от правоохранителните органи. Над 160 000 души протестираха в Ереван, както и цялата арменска диаспора, включително и арменската диаспора в България.

АРФ (Арменската революционна федерация) се отказа от коалиционното управление с партията на Серж Саркисян.

Кога ще спрат демонстрациите

Никол Пашинян няколко пъти спомена, че демонстрациите ще спрат, само при пълната капитулация на управляващия олигархически елит в страната. Според депутата държавното управление трябва изцяло да мине в ръцете на народа.

Какво следва по- нататък…

Експертите понастоящем се въздържат от предсказване как събитията ще се развиват с времето. Арменският президент Армен Саркисян получи оставката на правителството в понеделник, а действащият премиер Карeн Карапетян вече проведе извънредно заседание на правителството, по време на което той призова да не се политизира 24 април (Денят на възпоменание за жертвите от арменския геноцид). Той се обърна към всички изпълнителни органи, служители на министерства и ведомства, държавни служители.

„Всеки в страната очаква от нас, че ще продължим работния процес. Не трябва да има никакви смущения в тази работа и това трябва да бъде най-важното изпитание на зрялостта на нашата държавност. Сигурен съм, че ще изпълни задълженията си с чест „, каза Карапетян.

По-късно, Пашинян каза на вечерния митинг, че ще проведе разговори с действащия президент в сряда и с министър-председателя за мирния трансфер на властта в страната.

„Искам да отпразнуваме първата голяма победа на „кадифената“ революция, но в нашата програма има няколко въпроса: първото е оставката на Серж Саркисян като премиер;  вторият – Народното събрание на Република Армения избира кандидата на народа за премиер, третият ще бъде назначено временното правителство, а четвъртият със съответствие със законодателството на Р. Армения, в рамките на 20 дни след назначаването на министър-председателя и формирането на временното правителство НС трябва да одобри правителствената програма. Ако Народното събрание не приеме правителствена програма, тогава се свикват извънредни парламентарни избори.

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: