Сирийската гражданска война навлезе в своята седма година. Над 600 000 души загинаха, поне 6 000 000 са напуснали страната, а общо над 10 милиона души вече не живеят в домовете, които са обитавали преди 2011 г. Това, в едно изречение, е тъжната статистика на най-трагичния конфликт в съвременната история на човечеството.
Сред руините на десетки големи и стотици по-малки населени места, правителствените сили се опитват да закрепят своя контрол, платен с цената на стотици милиони руски и ирански „долари“ и кръвта на хиляди войници и цивилни.
Според последния закон, приет от правителството в Дамаск, Сирия ще бъде разделена наново на административен принцип с цел да се преразгледа собствеността над земята и населените площи (правителството не за първи път обсъжда такива промени). Съгласно приетите разпоредби, всеки собственик на жилище или парцел трябва в срок от 30 дни да докаже собствеността си. Всички недоказани имоти ще бъдат конфискувани в полза на държавата, която може да се разпорежда с тях, така, както намери за добре.
Тези мерки ще засегнат онези над 10 000 000 сирийци, които са или вътрешно разселени, или са напуснали страната. Основният получател на бъдещия поземлен фонд ще бъдат шиитските милиции, докарани от Иран. Още преди година правителството обеща да оземли бойците, финансирани от Техеран и да раздаде гражданство на хиляди афганистанци, иракчани и други граждани на близкоизточни и азиатски страни, които се сражават за каузата на Асад. За целта бяха приети редица допълнителни изменения в действащото законодателство, за които екипът на De Re Militari е съобщавал неколкократно.
На фона на все по-значителната необходимост от външна подкрепа, сирийската армия продължава все повече да се дезинтегрира.
Голяма част от действащите формации са с недостатъчен личен състав. Правителството продължава да разчита на чужди милиции за основните офанзиви, а армията често се използва само, за да позира за пред камерите. Още по-трагична е картината, когато се направи съпоставка с действащите на терен частни армии – руската „Вагнер“, ливанската Хизбула и сирийската формация „Тигрите“. Именно това са силите, на чийто плещи се изнасят основните военни действия както срещу опозиционните сили, така и срещу Ислямска държава.
През последните две години и половина редица медии взеха интервюта от членове на „Вагнер“ и Хизбула, в които оценките за сирийската армия са меко казано негативни. Руски ветерани от кампанните в Дейр ез Зор описват сирийските войници като „страхливци, склонни да бягат щом хвръкне първата шапка“. Според свидетелство на няколко вагнеровци, служили през 2017 г., сирийските войници са неспособни да задържат позициите си, а част от тях често плачат преди битка или щом започнат да летят куршумите. Руските войници презрително заявяват, че тази „педерастия“ се разпространява като епидемия сред цялата правителствена войска. Войник на Хизбула допълва, че „ако преди битка до себе си имаш 600 сирийски войници, в началото на самото сражение наоколо остават само шест“.
Руското командване, макар и значително по-обрано, подкрепя тезата за неадекватността на сирийската армия (САА). Според висш руски военен, за Москва ще е по-лесно да създаде нова армия в Сирия, отколкото да реформира действащата. Проблемът, както отбелязва военният, е че няма от къде да се намерят хора.
Както ви посочихме още през 2016 г., жизненият ресурс на Сирия е изчерпан. Страната е неспособна да поддържа сформирането на нови военни контингенти – няма и достатъчно годни за служба мъже, които да бъдат изтеглени от почти ликвидираната икономика.
Голяма част от шестте милиона бежанци са именно мъже, които са избягали, за да не бъдат насила вкарани в армията или в някоя от опозиционните, или джихадистки фракции. Изправени пред тази тежка кадрова криза, властите в Дамаск са принудени да „остъргват дъното на кацата“. В редиците насилствено се свикват момчета между 15 и 18 годишна възраст или мъже над 50 години. Това е и причината най-новият Пети корпус на сирийската армия да изглежда гротеско на фона на заявената висока боеспособност, шумно тиражирана от про-правителствените медии от ноември 2016 г. насетне.
В действителност, за последните 18 месеца, Пети корпус не е реализирал нито една самостоятелна офанзива на територията на Сирия. Единствените адекватни сили под прякото командване на Башар Асад, остават Републиканската гвардия и 4-та дивизия на брат му Махер Асад. Именно техни щябове бяха поразени от САЩ, Великобритания и Франция в хода на въздушните удари срещу Сирия от преди няколко дни.
В тази ситуация, за Русия и Иран не остава нищо друго, освен да делегират отговорността за водене на адекватни военни действия на паравоенни формирования, формирани или зад граница или на територията на Сирия.
В хода на войната се създадоха стотици милиции, които се бият за или срещу правителството. Значителна част от тях се състоят от чужденци, финансирани с пари, осигурени от държавите, намесени в гражданската война. По-голямата част от милициите на страната на Асад се състоят от иракчани и афганистанци, но сред тях има и голям брой палестинци и пакистанци, както и ливанци.
Хизбула събират своите сили чрез собствените си канали, като в зенита на своето участие, силите на Хасан Насрала наброяваха поне 12 000 души. През 2015-16 г., под давлението на Русия, Асад се опита да прехвърли голяма част от милициите под шапката на сирийската армия, създавайки т.нар. „Национални сили за отбрана“. Ходът успя частично и доведе най-вече до това, че бойците започнаха да претендират за полагаеми се бонуси и привилегии с оглед новия си статус.
Именно по тази линия започна да работи програмата за раздаване на земя и жилища. Тъй като Сирия е фактически фалирала и не разполага със свои собствени финанси, правителството прибягва до средновековния метод за заплащане чрез земя, връщайки страната в епохата на феодализма. Ситуацията се задълбочава допълнително от преминаването на значителна част от Сирия под контрола на местни банди, милиции и мафиотски структури. Те налагат свои закони, правила и данъци, които допълнително изцеждат и малкото останали средства в разнебитената от войната икономика.
Неспособността на правителствените сили да посрещнат адекватно стратегическите и тактически нужди на войната довеждат до критичен спад в доверието сред собствените им съюзници.
Русия се принуди да мобилизира няколко хиляди души военна полиция, които да дислоцира в завзетите от режима територии с цел охрана на местното население от мародерстващите милиции. Показателен е случаят в Алепо, където след като в началото на 2017 г., бойци, платени от Иран убиха поне 7 руски бойци, правителството се принуди да изтегли три цели милиции от града и да ги прати на наказателно разпределение около база Хуейрес, след което да ги включи в офанзивата срещу ИД в провинция Ракка.
Идеята е тези милиции да се държат настрана от големите населени места, за да не се създава допълнително напрежение. В голям мащаб тази стратегия не работи. И руските и външните доклади за „освобождаването“ на селища подсказват, че навсякъде се повтарят постоянните грабежи и ексцесии спрямо цивилното население. Именно в този контекст, Москва все повече си позволява да пренебрегва правителството на Асад, когато води преговори за разрешаване на кризата в Сирия.
Това се използва от Иран, които се опитват да заемат по-изгодни позиции в Сирия за сметка на Москва. От години е ясно, че крайните цели на Техеран не съвпадат с програмата на Путин и Лавров. Въпрос на време е преди Иран и Русия да поемат в различни посоки по отношение на мирния процес в Сирия. Тази възможност се задълбочава и от тясното сътрудничество между Москва и Истанбул. Предаването на Африн на Турция и незачитането на протестите на Иран и Дамаск само показа, че Русия няма намерение да допуска компромиси със своите преки интереси.
От висотата на своето военно-техническо превъзходство и факта, че Русия общо взето самосидикално закрепи положението на Асад, Москва тепърва ще разглежда сирийските правителствени сили като едно логистично бреме, което няма как да бъде игнорирано при вземането на политическите решения. Това означава, че САА все повече ще играе ролята на манекен, изложен на правителствената витрина, докато същинското съдържание на военно-политическия бизнес ще се движи от сили, върху които Башар Асад няма никакъв контрол.
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.