По подобие на Мексико, в Близкия изток тече интензивен, но слабо отразяван процес на преструктуриране на една престъпна организация, а именно – Ислямска държава. През последната година, ИД загуби около 90% от своите територии в Сирия и Ирак, а голяма част от бойците на групировката бяха ликвидирани в хода на кървавите кампании срещу Ракка и Мосул. Въпреки това, ИД може да е победена, но съвсем не и разгромена.
Поредица от изгодни сделки със сирийското правителство, както и с иракските и сирийските кюрди позволи на ИД да изтегли значителни свои сили от основните конфликтни зони и да ги пренасочи към подземните си мрежи в Сирия и Ирак. Поне 1 000 бойци успяха да се евакуират от държаните от САА и про-Асад милициите зони, докато от Ракка се изтеглиха над 4 000 бойци заедно със семействата си. В района на Тел Афар в Ирак няколко стотин бойци на ИД бяха пропуснати да се изтеглят навътре в пустинята на провинция Анбар, а други успяха да избягат към вътрешността на Ирак – провинциите Салах ад Дин и Дияла. Всички тези бойци, чиято численост се оценява на между 6 и 10 000 души (но тук говорим само за активния контингент), продължава да оказва сериозно влияние в региона.
Паралелно с тази бойна структура, Ислямска държава се завърна към своята клетъчна структура, оформена и добре разработена в периода 2009 – 2011 година. В De Re Militari вече неколкократно обръщахме внимание на тази тенденция, като първите ни прогнози са още от есента на 2016 г., много преди падането на Ракка и Мосул. Както посочихме и тогава, ИД ще разпуснат привидните си военни части и ще се преформатират в местни подземни структури – банди, неформални доноснически мрежи, тайни клетки от по 5-6 водачи, които ръководят операциите на джихадистите в едно или няколко селища и т.н. Този процес вече се разгръща активно както в Западен Ирак, така и в Сирия. Слизането на ИД на едно по-долно стъпало в еволюционната верига на джихадизма, обаче, не бива да се третира като деволюция, а по-скоро като форма на хибернация. Така разположени, клетките на ИД са далеч по-гъвкави и резистентни и позволяват не само запазване, но и разширяване на съществуващата терористична мрежа. Именно на базата на тази клетъчна, автономна структура, ИД извърши своя забележителен преход от разбита и преследвана организация с около 100 души в редиците през 2008 г. до най-сериозната заплаха за сигурността в регионален мащаб през 2015 г. По всичко изглежда, че в рамките на около година и половина, по-голямата част от тази структура ще бъде подновена.
Паралелно с чисто организационното преформатиране, ИД предприеха и сериозна стъпка към диверсификация на своите финансови източници. Освен продължаващата в твърде скромен мащаб търговия с петрол, ИД ще засили натиска в посока продажба на дрога и оръжие. Тези стоки джихадистите внасят по канали от Африка (звената им в Либия и Нигерия), както и от Азия (звената им в Афганистан и Йемен). ИД отдавна са част от международната мрежа за разпространяване на дрога, в която техни агенти, опериращи далеч на запад в Тринидад и Тобаго, си взаимодействат с мексиканските и колумбийските наркокартели, които изнасят продукцията си през Атлантика към Западна Сахара. Отделно от мръсните сделки с кокаина и хероина, ИД продължава активно да участва в износа на антики и културно-исторически ценности от всички държави в които има свои активни звена – Афганистан, Сирия, Ирак, Ливан, Египет, Сомалия, Йемен, Либия, Нигерия, Филипините, Индия.
Към този списък от икономически дейности трябва да добавим и една нова тенденция. През 2016-2017 г., ИД са изнесли от Ирак и Сирия финансови авоари в размер на поне $400 000 000. Около ½ от тези пари са върнати обратно под формата на инвестиции в легален бизнес, извършван чрез посредници на ИД, които не са част от самата организация.
В замяна на сериозна печалба, съответните частни лица и фирми се ангажират да отделят голям процент от своите търговски приходи за да пълнят хазната на ИД. Най-разпространени са обменните бюра и заведенията за бързо хранене, които получават лъвския пай от инвестициите на джихадистите. Тази тактика, разбира се, е отдавна познат прийом на терористичните организации, които го прилагат още от времето на Студената война в държави както от Източния, така и от Западния блок. Тази дейност се разгръща след 1990 г. и е част от финансирането на всички големи нелегални или полу-легални терористични организации, в това число и Хизбула и Ал Кайда.
Сключването на сделки на „сиво“ не е цел на организацията само в Близкия изток. Между 2015 и 2017 г., поредица от доклади на европейските служби за сигурност показват, че и ИД и Ал Кайда сериозно са засилили своите връзки с местни мафиотски и нелегални структури в Европа, привличайки ги в своята глобална икономическа мрежа.
Макар вносът на дрога и оръжие за Европа да е далеч по-сложно и опасно начинание, ИД може да се огледа сериозно в тази посока, тъй като приходите са правопропорционални на риска. В този контекст, властите в пограничните държави Италия, Гърция, Франция, Испания и България би трябвало да засилят мониторинга на вътрешните престъпни структури и внимателно да следят с какви точно подземни организации отвън си партнират.
Трябва да влезете, за да коментирате.