Кризата в Сахел – контекст и развитие

   от Венцислав Божев

Сахел е огромна територия в Африка, простираща се от западното до източното крайбрежие на континента, която маркира прехода от пустинята Сахара към Суданската савана. Това е зона, в която се намират слаби и бедни държави, опитващи да се справят с множество предизвикателства като междуобщностни конфликти, присъствие на радикални ислямистки и терористични организации, както и борба за контрол над канали за трафик на оръжие, наркотици и мигранти. Нерядко дори самите правителства имат участие в нелегална дейност и допринасят за нестабилността и насилието, а бруталният им отговор срещу фактори, отчитани за заплаха, често утежнява ситуацията.

Динамиката във всяка държава като цяло е различна, но няколко неща могат да бъдат обобщени като характеристика за региона, а именно: слаба или пълна липса на държавност в цели области, крайна бедност, климатичните промени водещи до разширението на пустинята Сахара, слабо управление и широко разпространена корупция, както и почти пълна невъзможност за контрол над насилието. А то е подхранено от оръжейния поток залял региона след началото на конфликта в Либия, почти довел страната до състояние на „провалена държавност“.

Нестабилността в Либия в последствие пренесена и на юг, в крайна сметка отваря отлични възможности както за трафикантските, така и за джихадистките мрежи, които капитализират от тежката ситуация, използвайки исляма като аргумент срещу провалените традиционни власти.

Макар и относително далеч от Европа, Сахел е считан като район от критична важност за сигурността и все по-разширяващ се център на организирана  престъпност и радикализъм. В тази логика на терен действат множество инициативи от различни участници, които не винаги действат координирано помежду си, а много често изпълняват припокриващи се задачи. Акцентът преди всичко пада върху опитите за военно решение. В следващите редове ще бъде хвърлен поглед върху основните играчи и техните инструменти за управление на конфликтите в Сахел.

САЩ

В началото на месец октомври 2017 г. загиват четирима американски военнослужещи от специалните части след организирана засада в отдалечена пустинна провинция на Нигер.[1] Около случая се вдига много шум, а обществото започва да задава много въпроси относно тайното участие на САЩ в региона.

Участие, което е толкова тайно, че дори висши представители на правителството и конгреса не знаят подробности за него. Очевидно без публичен дебат и политически контрол от Вашингтон, през последните няколко години американската армия е увеличила значително своето присъствие в Сахел. Официално няма данни колко точно души има на терен в района, но по всяка вероятност може да се говори за цифра от порядъка на 1000 – 2000 души от специалните части, морските пехотинци и персонал, управляващ дронове. Само в Нигер се предполага, че са стационирани около 800 души, което е увеличение с осем пъти за периода 2013 – 2017 г.[2] При всички положения, контингенти с различна численост има още в Камерун, Конго, Джибути, Централноафриканската република, Уганда и Южен Судан.

В краткосрочен план по всичко изглежда, че американската стратегия се свързва основно с участие чрез подкрепа със специални части, инструктори, разузнаване и въздушна поддръжка. Поддържане на относително ограничени контингенти, не набиващи се в очите на местното население, което е силно податливо към джихадистките послания и особено чувствително към чуждестранно присъствие.

И докато разширението на влиянието на престъпни и джихадистки групировки да изисква пропорционален военен отговор от местните правителствени армии, без съмнение имащи нужда от западна подкрепа, все пак не изглежда Вашингтон да има някакъв ясен, дългосрочен план. Военните инструменти трябва да бъдат част от една по-широка стратегия, включваща засилена дипломатическа активност на местно и регионално равнище, както и по-сериозен икономически ангажимент спрямо местните общности.

ЕС

За разлика от САЩ, Европейският съюз е въвел в ход многокомпонентна и всеобхватна стратегия за Сахел. Тя е приета през 2011 г. и е обновена на два пъти през 2014 и 2015 г. Конкретно е насочена към Буркина Фасо, Мали, Мавритания, Нигер и Чад, но силната регионална взаимна обвързаност на икономическо и социално ниво налага нуждата от сътрудничество на различни нива с държавите от Магреб (Мароко, Алжир, Либия), както и с Нигерия. Четири са основните цели на стратегията, а именно: сигурност, регионално сътрудничество, изграждане на капацитет и постигане на икономически растеж.[3]

Стратегията като цяло се крепи на три компонента. Първият е на дипломатическо ниво и е свързан със специалния представител на ЕС за Сахел. Неговите функции са свързвани преди всичко с координация на стратегическите цели, както и с активност спрямо всички заинтересовани страни, включително правителства, международни организации, гражданско общество и диаспора.

Вторият компонент от стратегията на ЕС е свързан със сигурността. Това са трите мисии, действащи на терен в Мали и Нигер. Тяхната цел е преди всичко обучение на местните сили за сигурност и армия в контекста на борбата срещу тероризма и организираната престъпност. Мисиите са с обучителен и мироопазващ характер без мандат за участие във военни или антитерористични операции.

В икономическо отношение ЕС използва няколко програми и фондове за развитие и хуманитарна помощ, чиято стойност ще достигне до 8 млрд. евро в следващите 5 години.[4] Проблемът тук обаче е, че тези пари реално ще трябва да се предоставят на правителства, които са пословично известни със своята корумпираност. Едно от сериозните предизвикателства пред ЕС е да бъде осигурен правилният мениджмънт на средствата, който да гарантира, че те ще бъдат използвани по предназначение.

Франция

Почти всички държави в Сахел са бивши колонии на Франция. Това е територия, която се счита за традиционна френска сфера на влияние и по тази логика Париж има и най-голям външен ангажимент по отношение на сигурността в региона. Операция „Бархан“ е директно продължение на успешната операция „Сервал“, която в рамките на около година и половина успява да прекъсне джихадисткият напредък в северната част на Мали, заплашил целостта на цялата държава.

Според информация на списание „Икономист“, през лятото на 2014 г. когато стартира „Бархан“, французите разполагат с общо 3000 военни, разделени в пет държави – Буркина Фасо, Чад, Мали, Мавритания и Нигер.[5] Около 1000 от тях са пермаментно стационирани в Мали с фокус върху антитерористични операции в размирната северна част на страната по границата. Други 1200 остават в Чад където е главния щаб, а всички останали са разделени между Буркина Фасо, Нигер и Код д` Ивоар. Много вероятно е към настоящия момент контингентът да е значително по-голям.

G5 Sahel

G5 Sahel (G5S) е регионално обединение с цел сътрудничество и развитие в областта на отбраната. Създадено е през 2014 г. и включва Буркина Фасо, Чад, Мали, Мавритания и Нигер. Три години по-късно с подкрепата на две резолюции на ООН, Франция и САЩ, петте държави създават G5 Sahel Joint Force (FC – G5S) – международна бригада с численост от 5000 души, чиято цел е борбата с тероризма, организираната престъпност, както и възстановяване на държавността в отдалечени райони, помощ за бежанци и осигуряване на хуманитарна помощ. Идеята е корпусът да действа в три направления: граничния район между Мали и Мавритания, границата между Нигер и Чад и областта Липтако – Гурма, където се събират границите на Буркина Фасо, Мали и Нигер.

На думи изглежда чудесно.

Регионално сътрудничество на политическо равнище и общи усилия на местните лидери в името на борбата срещу екстремизма и трафика. Важна стъпка напред в опитите за справяне с нестабилността в Мали, разпространила се и в съседните държави. Но пред инициативата стоят много отворени въпроси и предизвикателства, свързани най-вече с финансирането, оперативния капацитет и политическата воля и желание на местните лидери за сътрудничество и участие. Не на последно място стои и въпросът за мястото на FC – G5S в регион, който изглежда пренаситен от французи, американци и сили на ООН и ЕС.

Въпреки, че Франция едва ли има планове да се изтегля напълно в близко бъдеще, все пак по всичко изглежда, че от Париж има голяма вероятност да поискат да намалят своето военно участие в региона, което вече доста години тежи сериозно върху бюджета. Идеята е в крайна сметка поне част от отговорността по отношение на сигурността да бъде делегирана върху африканските партньори. Твърде спорно е обаче до колко те наистина могат да бъдат считани за надеждни. Съществува голяма опасност местни лидери като президента на Нигер Мамаду Удрису или този на Чад Идриса Деби, да решат да употребят части от корпуса за свои вътрешни цели.

FC – G5S е създаден по подобие на друга инициатива, действаща в региона – the Multinational Joint Task Force (MNJTF) или военно обединение между Нигер, Нигерия, Камерун и Чад, чиито сили се борят с Боко Харам през последните пет години. В сравнение с еквивалента си обаче, G5 има някои много сериозни и видими слабости, а именно ограничен военен капацитет и финансови проблеми. Докато MNJTF може да разчита на опитните  и организирани въоръжени сили на Нигерия и Камерун, то не може да се каже същото за тези на Мавритания, Мали, Буркина Фасо и Чад.[6]

И отново. Ако Нигерия и Камерун имат икономическа и финансова възможност да понесат голяма част от тежестта на MNJTF, то това изглежда съмнително за държавите от G5. Буркина Фасо, Нигер и Чад са сред последните пет държави в индекса за човешко развитие на ООН, Мали и Мавритания не са много по-напред в това отношение. [7] И петте страни съществуват в условията на хроничен дефицит и разчитат до голяма степен на донорски и хуманитарни програми. Това е сериозен проблем, най вече с оглед на факта, че военна сила като FC – G5S изисква годишен бюджет в рамките на 400 – 500 млн. долара. Как и кой ще осигурява подобна цифра всяка година все още не е ясно. Това поставя под сериозен въпрос дългосрочното съществуване на FC – G5S.

При всички положения, джихадистките мрежи и организираните престъпни групи ще се опитат да се възползват от проблемите в FC – G5S. До този момент през последните години те показват изключително гавкави и завидни умения за извличане на максимални дивиденти при наличието на несигурност, липса на държавност и разделения от политически, етнически, религиозен или езиков характер. Водени от общи каузи те действат координирано в гъвкави съюзи, а в много случаи показват по-успешни умения за осигуряване на елементарни комунални услуги и защита на хората от колкото правителствата. Групата за подкрепа на исляма и мюсюлманите (Jama’at Nusrat al-Islam wal Muslimeen) е най-скорошният пример за подобно нещо и в Де Ре Милитари сме писали вече няколко пъти за нея. Създадена през пролетта на 2017 г. организацията представлява алианс от групировки, вречени във вярност към лидера на Ал Кайда, Айман ал-Зауахири.

Справянето с разклоненията на Ал Кайда, както и с десетките други радикални или престъпни групи в много голяма степен зависи от това до каква степен ще бъде спечелено доверието на местните общности. Те трябва да бъдат уважавани, а всяко нарушение на техните права ще тласка повече хора към радикализъм. В този смисъл нигерийската армия представлява добър пример за това какво не бива да се прави. Омразата и желанието за отмъщение кара много войници да извършват брутални военни престъпления в селища контролирани от радикалисти, принуждавайки много хора да потърсят закрила от Боко Харам.

Заключение

В държавите от Сахел има огромни, отдалечени и изолирани области където трафикът представлява основна част от поминъка на местните общности. Прекъсването на контрабандните канали и борбата с екстремизма и престъпността трябва да върви успоредно с предоставянето на адекватни икономически алтернативи.

Военното решение, макар и необходимо, не бива да бъде единственият начин за справяне с насилието в Сахел. Разумното съчетание на дипломация, регионално сътрудничество на всички нива, финансова подкрепа, политическа воля и военни инструменти е единственият възможен път за намиране на изход от кризата.

[1] Park, M, Niger ambush: Timeline of attack that killed 4 US soldiers, 25.10.2017, http://edition.cnn.com/2017/10/24/politics/niger-ambush-timeline/index.html

[2] Attack on U.S. Soldiers in Niger: Context and Issues for Congress, 05.10,2017, https://fas.org/sgp/crs/natsec/IN10797.pdf

[3] European Union External Action Service Strategy for Security and Development in the Sahel, http://eeas.europa.eu/archives/docs/africa/docs/sahel_strategy_en.pdf

[4] Africa Seeks Investment to Stem Migration at Summit With EU, 29.11.2017, https://www.bloomberg.com/news/articles/2017-11-29/africa-seeks-investment-to-stem-migration-as-eu-summit-begins

[5] François Hollande’s African adventures, 21.07.2014, https://www.economist.com/news/europe/21607847-french-are-reorganising-security-increasingly-troubled-region-fran-ois-hollandes

[6] Малийската армия практически представлява същата дезинтегрирана сила каквато е и преди началото на кризата през 2012 г; Мавритания и Чад не са участвали в сериозен военен конфликт през последните три десетилетия, а пък армията на Буркина Фасо е период на преструктуриране след вътрешна криза през 2014 г.

[7] Human Development Index and its components, http://hdr.undp.org/en/composite/HDI