Победени, но не разгромени

…или как Ислямска държава се опитва да се адаптира към новата тактическа и стратегическа обстановка в Сирия и Ирак

На 18-ти октомври приключи битката за Ракка – т.нар. „сирийска столица на Ислямска държава“. Мнозина побързаха да обявят победа над ИД, съчетавайки този успех с настъпателните операции на SDF и сирийските про-правителствени милиции в провинция Дейр ез Зор. От една по-обобщена и повърхностна перспектива, изглежда с Ислямска държава е свършено. За съжаление, истината е съвсем различна.

Въпреки понесените значителни загуби в жива сила и удара върху икономическата и териториална структура на джихадистката квази-държава, ИД продължават да бъдат значителна сила на терен в Сирия и Ирак, а техните звена в Либия, Афганистан, Йемен, Сомалия и Египет непрекъснато разширяват своя капацитет. Хората, които действително разбират какво представлява ИД ясно отчитат, че групировката изживява болезнен, но необходим за оцеляването й еволюционен етап.

Авантюрата с изграждане на териториално владение, съставлявано от институции, административна мрежа, полицейски и данъчни служби, образователни институции, промишленост и действаща армия очевидно се провали. Агресивната реторика и касапската жестокост на ИД им спечели прекомерно широка коалиция от врагове. Причината ИД да оцелее в своята териториална цялост близо 3 години се дължи единствено на липсата на координация в действията на техните опоненти, както и на кадърното стратегическо и тактическо командване на групировката.

Въпреки цялото си майсторство в съвременното военно изкуство, ИД се провалиха. Комбинацията от агресивна въздушна кампания на САЩ и Коалицията, подпомогнати от действията на разнородните военни и паравоенни формирования на иракчани и кюрди донесе необходимия натиск, който пречупи гръбнака на ИД. В допълнение, операциите на сирийските про-правителствени милиции допълнително ограничиха оперативните възможности на ИД, макар приноса на Асад и съюзниците му в разгрома на ИД да е несъразмерно по-малък от този на САЩ и техните съюзници. Този факт се дължи на простата причина, че за правителството в Дамаск, подкрепяно от Русия и Иран, сирийската опозиция – бунтовници и ислямисти – остава основният опонент.

Изправени пред този пъстър набор от опоненти, тактиците в ИД трябваше набързо да препрограмират своите полеви схеми за да не рискуват тотален колапс на въоръжените си сили.

Старата система на използване на военни съединения с размера на бригади (1000-2000 души, подкрепени от танкове и мобилни звена съставени от пленени военни и модифицирани цивилни автомобили и камиони) остават в историята. Новото лице на Ислямска държава са съединенията с размер на рота – бойни части от 100-200 души, подкрепени от до 15-20 транспортни средства и залагащи на използването на импровизирани, самоделни коли-бомби за нанасяне на първоначален удар, с който да се пробие защитата на опонентите им.

Тази тактика стана изключително ясно видима по време на последната офанзивна операция на ИД срещу Хаят Тахрир ал Шам в провинция Хама.

Отряд от около 150 бойци, заедно с двадесетина превозни средства – самоделни коли-бомби, танк, хъмвита и модифицирани пикапи атакуваха изненадващо предните позиции на джихадистите от ХТШ и постигнаха изключително бърз успех – близо 20 селища бяха завзети в рамките на по-малко от 20 часа. Подобна ситуация се разигра и в централна Сирия около Сухна и по на запад около Карятайн, където сходни по размер части на ИД удариха предните позиции на сирийските про-правителствени сили в рамките на офанзивата „Аднани“.

Резултатът бе един и същ на всякъде – светкавичен пробив, ликвидиране на големи части от фронтовите вражески сили и пленяване на значителен обем бойна техника, оръжие и пленници. В Карятайн, ИД побързаха да избият над 180 местни войници и бойци от милициите, които бяха хванати неподготвени от офанзивата на ИД.

Последвалото изтласкване на ИД от завзетите позиции бе погрешно изтълкуване като разгромна победа над анемичен, отчаян опит за офанзива на ИД. Истината е, че тези блиц-офанзиви нямат за цел трайно установяване на териториален контрол. ИД приключиха със завоеванията на този етап. Целта на атаките е да се всее паника сред врага, да се унищожат максимално много вражески части и да се изземе оръжие и техника, които все по-трудно ще бъдат достъпни за доставки чрез закупуване на оръжейния пазар.

Подобна тактика се наблюдава и в Ирак, където ударни групи с размер на взвод или дори отделение, атакуват позиции на иракската армия и Хашд ал Шааби по ключовия път Самара-Тикрит-Байджи-Мосул.

Атаки в малко по-голям мащаб се случват и Анбар, където наскоро ИД демонстрираха своята тактика за инфилтрация на големи населени места. Звено в размер на взвод (около 30 души) прониква с помощта на местни помощници в определеното населено място. Тактическият екип бързо се позиционира на стратегически локации – училища, болници, високи административни сгради, след което се открива огън срещу представители на силите за сигурност. Широко се употребяват снайперисти. За начално прикритие и улесняване на дислоцирането на снайперисти, както и за всяване на паника и объркване, звеното на ИД използва атентатори-самоубийци, за да атакува местното полицейско управление и/или военен чекпойнт/база. След като са нанесли достатъчно щети и са посели семената на ужаса и съмнението в способността на властите сред местните, частите на ИД се изтеглят по подсигурен маршрут, като ариергардния бой се поема от специално подготвени бойци, фокусирани върху воденето на задържащ бой в градска среда. Когато частите, предназначение за изтегляне са по-значителни (както бе в Карятайн), ариергардът на джихадистите остава на позиция и води боеве до последен възможен момент, прикривайки изтеглянето на основните сили.

Тази тактика е колкото продукт на значителния опит, акумулиран по време на войната срещу СССР в Афганистан, толкова и на базата на изучаване на партизанските тактики, използвани във Виетнам, както и по време на ВСВ от СССР.

От друга страна, традицията да се атакуват противниците с мобилни, концентрирани „клинове“ датира от зората на арабското военно дело и е свързано с истинският (т. нар. Праведен) Халифат и дори преди това с прийомите, използвани от бедуините срещу граничните сили на Сасанидската и Византийската империи. В този смисъл, ИД просто следват една вековна традиция на водене на маломащабен офанзивен бой с превъзхождащ противник.