Автор: Станимир Добрев
Ситуацията в Сирия излиза извън всякакъв контрол. И този път, войната дори не главният виновник.
През 2017 година Сирия ще стане свидетел на една от най-слабите си реколти от пшеница за последните 40 години. Житото, достъпно за държавната зърнена компания, е значително под критичния минимум. По собствените си прогнози на властите в Дамаск се очакваше да бъде събрано около 500 000 тона от Хасака и другите провинции под контрола им.
Калкулацията е базирана на обявената цена за изкупуване от 140 сирийски лири на килограм през април. Само по себе си, начинанието беше крайно оптимистично, като се има предвид, че количеството, изкупено през 2016 година възлизаше на 400 000 тона, но дори това бе непостижимо тази година и покупката се равнява на 160 000 тона от Хасака и 130 000 тона за останалата част от Сирия. В допълнение, около 300 000 тона са продадени на други организации или запазени от фермерите за лична употреба.
Дори обявеното увеличение на бюджета за изкупуване на зърно с 10 милиарда лири, не помогна при изкупуването на реколта, защото тя де факто не съществува. Това само по себе си не означава, че е цялата реколта или част от продукцията е изкупена от други организации в Сирия, като например Сирийските демократични сили в Хасака. Впрочем, в тази ситуация те са наричани терористи от базирани в Дамаск медии по повод изкупуването на 134 000 тона.
Част от продукцията остава собственост на фермерите за лична консумация или посяване за следващия сезон, но в случая това също е тема на дебат относно качеството на върнатото зърно.
Недостигът е значителен, по данни на местни медии земеделското министерство има нужда от поне 2 милиона тона зърно. Сирия вече е закупила 225 тона пшеница от Русия на цена по-ниска от очакваното и Москва е заявила готовност да достави още пшеница като помощ, но към момента, за 2017 доставките от Русия под формата на помощ, възлизат на 100 000 тона. Макар и това да успокоява част от международните поддръжници на режима на Асад, самата сделка е силно съмнителна и има причини да се мисли, че част от обявеното като закупено количество е помощ, тъй като до април доставки по договора, не са били извършвани. Компанията също е под въпрос, като се има предвид, че е подновила дейността си през втората половина на 2010 с уставен капитал от порядъка на 10 000 рубли и това е най-значителната сделка, с която разполага .
Липсата на алтернативи
В други години, остатъкът от храната в държавата, идва от други култури, но загубите в производството засягат всички сектори. Продукцията от домати също е под въпрос, макар и цените да са паднали драстично в разгара на сезона до 25 лири за килограм първо качество и 15 за второ, загубата за производителите е 20 лири на килограм произведена продукция.
Производителите предупреждават за тежки загуби, които ще доведат до скок на цената догодина – нещо което бе видимо в началото на годината, когато временно доматите и картофите бяха извън възможностите на болшинството от сирийците. Постепенно спадане има и в овошките и лозята спрямо 2016: при бадемите има спад от 11 121 тона до 10 405 тона, при лозята – например в Суейда – спадът е наполовина макар и изкупната цена да се е повишила.
При лозята използвани за спиртни напитки, спадът между от 2015 до 2016 е от 2100 тона на 1600 тона. Извън сезона си, всички тези хранителни продукти подлежат на спекула, като на базата на данни от април, когато цената на доматите достигна 500 лири.
Сирия разчита на фосфатните си мини и природния си газ за производството на тор. Стратегията да се концентрират усилията върху Алепо в края на 2016 отложи значително отвоюването на мините и даде възможност на Ислямска държава да превземе отново ключовите кладенци в пустинята и после да ги взриви. Макар и сега част от тях да са отново под контрола на Дамаск, това означаваше липса на торове за последните 2 сезона и най-малко следващия.
Причината за това е унищожената инфраструктура – 90 километра от ЖП линията до мините е неизползваема към момента, а кладенците още горят.
Без тях дори местното производство на торове би било скъпо, защото суровината е ограничена и нужна за производството на електричество. Допълнително, липсата на политическо решение а и дори някакъв признак за желание на политическо решение в Северна Сирия през периода 2015-2016 тласна много от бившите групи необвързани с радикални организации, да се обединят около Хаят Тахрир ал Шам, което доведе до няколко тежки за Асад битки северно от Хама, оказали се доста по-тежки за икономиката му отколкото повечето аналитици смятат.
Хама продължава да е ключов район за режима не само заради електрическата централа и пътния възел, но и заради напоителната система по реката Оронт. В края на април, нивото на резервоара до Махарда – след изпускане на вода два пъти, за да се забавят офанзивите през 2016 и 2017 – беше спаднало до 10 милиона кубика при нужни 25 милиона.
Птицевъдството също среща сериозни проблеми, главно свързани с наредбите да се смъкне цената, на която се продават яйцата и месото, само при яйцата загубата е 9 лири за всяко произведено яйце. Причините за това са високите разходи за електричество и фураж, като с настъпването на зимата и още по слабата зърнена реколта, няма изгледи това да се промени. От друга страна, има изгледи разходите да се увеличат с поставяне на водомери на напоителните системи, ползвани от фермерите.
Корупция, корупция и за капак още корупция
Дори без корупцията, положението описано по-горе е плашещо, но безстопанствеността на всички нива в режима, е не по-малко унищожителна.
Това включва измами при внос на жизненоважната пшеница и производните й продукти. Източници през юли сигнализират за измама, при която е внесено замърсено брашно и пшеница. Казусът включва 100 000 тона замърсена пшеница, от които са доставени 28 300, като част от товара вече е бил разтоварен и разпратен към мелниците. Допълнително, обявената изкупна цена е близо два пъти по-висока от тази обещана на сирийските фермери.
В друг документиран случай, 1600 тона зърно изчезват от хранилището в Дамаск и чиновник в предприятието е уличен в измама. Други примери са зачисляването на отдавна развалена храна в складове, които не покриват изискванията за съхранението. В този вид измами са включени чиновници на по-ниско ниво, но резултатът е един и същи за крайния потребител.
Тук трябва да се отбележи, че корупцията в Сирия съществува на ниво институция и държавните служители се облагодетелстват до краен предел. Дъщерята на министъра на здравеопазването кара правителствен автомобил за лични нужди – нещо което е добре познато на Балканите – и това сигнализира, че дори висшите чиновници виждат държавния апарат като средство за лични облаги. Макар и в предни години Сирия да е имала излишък или поне не толкова остър недостиг на храна, днес загубата на 10 000 или дори 2000 тона хранителни продукти е осезаема и критична. Чиновниците да разбират колко тежки удари нанасят над собственото си бъдеще, за да поддържат стандарта си на живот.
В държава, където гладът е ежедневен проблем, всичко това е плашещо, без значение коя страна подкрепят хората в конфликта. Повечето сирийци вече не разполагат с лукса да избират. Техният най-важен проблем е да осигурят храна днес и сега на семействата си. И дори хората да таят надежда за бъдещи помощи и увеличение на добива, всичко сочи, че това най-вероятно няма да се случи – прогнозите за тазгодишната реколта не са окуражаващи.
Политиката на изкупуване на фиксирани цени под себестойността на производство води до само едно нещо: загиване на земеделието. Затова запазих най-страшната статистика за последно. Вместо да бива заплатена на 140 лири, под претекст за ниско качество, някой фермери получават само 3 лири на килограм! Няма правна структура, чрез която засегнатите да търсят правата си или възможност да поискат обратно продукцията. Това може наистина да е последната реколта на Сирия.
De Re Militari 