Отвличанията срещу откуп стават все по-често явление в териториите под контрола на Асад

Текст: Станимир Добрев

Войната в Сирия често засенчва нерешените проблеми с престъпността и корупцията в териториите под контрола на Асад и съюзниците му. На местно ниво, проблемите най-добре могат да бъдат окачествени като такива от криминален характер.

Една от основните бази за подкрепа на Асад е в крайбрежния район на Сирия и поради това, доста биха очаквали ситуацията да е сравнително спокойна, когато боевете са на сравнителна дистанция от населените места, отделени с планини и клисури.  Но реалността е малко по-различна. Един от основните проблеми в тази територия, са отвличанията. Пример за това е „Бариерата на смъртта“ свързана с родното място на Асад, която предизвиква дори молбите на известни коментатори в Сирия като Шариф Шехарде.

Случката, която води до призива му, е отвличането на две момичета в близост до руската база и по-важно – в близост до родното градче на семейството на Асад – Кардаха. Местни източни  разказват за опожарената кола на девойките и за това, че през предишния месец броят на отвличанията в района е 17 и само 3 са освободени след плащане на откуп.

В по-късни публикации по темата за тази бариера, виновните са свързани с една от местните групировки, финансирана от братовчеда на Асад и участваща в трафик на наркотици. Макар и известен сред местните като „Бариерата на смъртта“, този пропускателен пункт е неизвестен за останалия свят, въпреки страха, който всява дори след богати и влиятелни семейства в района.

Според местни източници, групировката, известна като Бригадите на  Абу Ал Хариф има около 2000 членове и връзки със силите за сигурност – включително и с Държавна сигурност. Сумите за откуп често са между 2 милиона и 20 милиона сирийски лири в държава, където част от хората още получават по 16 000 лири месечно (на черния пазар, един долар се разменя за над 500 лири).

Освен групировки с политически чадър, в крайбрежието има и организирани групи, който са разбивани от местните служби.  Най известният случай е арестът на Джулия Шайеб и организираната от нея група, която привлича със съблазнителни снимки момчета в социални мрежи на отдалечени и усамотени места по крайбрежието и там са отвличани.  Макар и да биват разкрити, тези отвличания не винаги са с щастлив завършек за отвлечените и понякога телата на изчезналите биват открити захвърлени край пътя.

Трябва да бъде споменато и какви са жертвите, които попадат под прицела на тези опити за отвличане.

Сирия сама по-себе си е по-различна от гледна точка на Интернет. Към 2010-та година по данни на Министерството на комуникациите и технологиите, броят на Интернет потребителите е около 1 милион души. Болшинството от тези потребители използват дайл ъп услуги, а пазарният дял на по-модерни технологии е незначителен в сравнение в Европа.  Автомобилите макар и да са видими на доста от клиповете, идващи от Сирия са по-скоро лукс заради недостига на гориво за употребата им. Наскоро издадената информация за есенно зимния период дава информация за това, че квотата разпределена за семейства, възлиза на 100 литра за лично ползване.

Допълнително наличие на устройство за ползване на Интернет и достъп до него, както и достъп до електрически генератор, когато има недостиг на електричество, е лукс. Страдащите от нарастващия брой тежки престъпления в Сирия вече не са просто хора, живеещи извън контрола на Асад, чийто роден град е вече на фронтовата линия или полунезависими области като Суейда, ами самата висша класа, на която Асад разчита за подкрепа.

Тук идва и голямата дилема за бъдещето на Асад, структурите и групировките, които го подкрепят.

Голяма част от бойците, на които режимът разчита, зависят точно от тази форма на допълнителен доход, както много коментатори са споменали досега, но самото ниво на жестокост на престъпленията им и то към собствените им градове и квартали, досега не е било предмет на дискусия. Тук не става въпрос за насилие срещу хора от другата страна на барикадата, а за ежедневен терор над съседите им. Когато алтернативата е търсене на работа за 16-20 хиляди сирийски лири, (еквивалентът на 37-40 долара), е трудно да си представим доброволното разформироване на тези групировки.

Аналозите с интегрирането на престъпните организации от Босненската война в структурите на сръбските органи на реда и последиците за Сърбия и Западните Балкани до ден днешен, са напълно основателни.  Какъвто и да е изходът на войната, международен трибунал за военни престъпления не би могъл да се произнесе по тези престъпления, извършвани от групи, лоялни на Асад срещу лоялни на Асад населени места.

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: