Какво представляват т.нар. „зони за деескалация“ в Сирия

Руският план за създаване на „сигурни зони“ в Сирия, който влезе в сила на 5 май, е част от последния епизод в опитите да се прекрати насилието в страната. Споразумението беше подписано от представителите на Русия, Турция и Иран на конференцията в Астана, Казахстан: Александър Лаврентиев, Седат Йонал и Хосейн Ансари.

След предишните провали, тази сделка предоставя за първи път някакъв механизъм за наблюдение на спазването на примирието: в случая, руски, ирански и турски военни сили ще наблюдават ситуацията на терен. Независими екипи на ООН няма да бъдат допуснати в зоните, т.е. няма да има други сили, които да следят за ситуацията.

Сред подписалите споразумението, липсва сирийска страна – както от правителството, така и от опозицията. Смята се, че режимът в Сирия е дал съгласието си в полза на Русия, но опозицията напусна преговорите ден по-рано, заради продължаващите въздушни удари в Сирия. В случая Турция поема ролята на представител на опозицията, както Иран и Русия от страна на правителството. Веднага след подписването на сделката, както политическата, така и военната опозиция в Сирия, реагира остро, наричайки споразумението „нелегитимно“.

ООН изразява подкрепа. САЩ, които не участват в преговорите в Астана, заявиха, че имат причина да бъдат подозрителни спрямо шансовете споразумението да се изпълни напълно, но призоваха сирийската опозиция да се ангажира по него сериозно.

Какви са условията на споразумението за спиране на огъня?

Сделката призовава воюващите страни да спрат военните действия с всякакъв тип оръжия в рамките на определените зони (картата по-долу), като това включва и използването на авиация (както сирийска, така и на самолети на водената от САЩ коалиция срещу ИД).

Това, което не обхващат зоните, са териториите на Ислямска държава и подкрепените от САЩ кюрдски групи.

Условията позволяват на Вашингтон и съюзните сили да продължат кампанията си срещу Ислямска държава, но не пречат да има спречквания между турските сили и техните сирийски съюзници с кюрдските милиции.

Спирането на огъня има за цел и допускането на хуманитарна помощ в трудно достъпни и обсадени райони, в които живеят над 4,5 милиона души и имат нужда спешно от подкрепа. Сделката също така има клауза, според която на бежанците трябва да им се позволи да се завърнат в сигурните зони, а инфраструктурата и услугите да бъдат възстановени.

Къде са тези зони?

Русия заявява, че картите, които ще определят границите на зоните, ще са готови до 4 юни. Остава неясно как ще бъдат възпирани въздушните удари и как ще се наблюдава насилието в месеца преди това. От 5 май атаките и сраженията не са спирали в провинция Хама и провинция Дамаск.

На хартия зоните обхващат основните фронтови линии между бунтовническите сили и проправителствените части.

• Първата и най-голяма зона е в провинция Идлиб, в която най-голяма територия се държи от бунтовници, а по-малка от ислямисти и Тахрир ал Шам (бившата Нусра), с които бунтовниците често влизат в сражения. Провинция Идлиб граничи с Турция, провинция Алепо, Хама и Латакия, където също има сериозни сражения.
• Втората зона е в провинция Хама, където има ожесточени сражения по две линии – офанзива на бунтовнически групи срещу правителството в посока град Хама и друга офанзива, водена от Тахрир ал Шам, също към град Хама. Двете офанзиви не са под едно командване, не се подкрепят, но не си и пречат. Въпреки това, Тахрир ал Шам искат да влязат в града преди бунтовниците. Несъгласията позволиха на режима да се възстанови и да получи подкрепления, като отблъсна атаките.
• Третата е в провинция Дамаск – районът известен с наименованието Източна Гута, където бунтовниците държат предградия на столицата Дамаск, а правителството се опитва да си върне контрола от 2012 насам, прилагайки включително и обсади.
• Четвъртата зона покрива фронтовата линия на юг в близост до границата с Йордания, където бунтовниците се сражават едновременно с правителствените части и Ислямска държава.

Русия заявява, че с времето ще се увеличат зоните. Според опозицията трябва да има спиране на огъня на територията на цяла Сирия.

Как ще се извършва наблюдение?

Предишните споразумения се разбиваха още в началото. Споразумението от Астана за създаването на сигурните зони се основава също на такава сделка за спиране на огъня от декември 2016, което също се провали и беше нарушено още в първите 24 часа.

Със съгласието на Русия, Иран и Турция, техните сили ще се нагърбят с наблюдението на „поясите на сигурност“, които определят границите на зоните. Въоръжени сили ще имат пунктове за проверки и пунктове за наблюдение, които включват и наблюдение на движението на цивилни. Според споразумението, могат да бъдат включени и други държави, ако е необходимо.

Размерът на тези въоръжени сили е неясен, а правомощията им са мъгливи, особено без мандат на ООН. Остава без отговор и въпросът кой, какво ще наблюдава. Най-големият проблем е фактът, че и трите държави – Иран, Русия и Турция – вече имат свои военни части и милиции на терен, които са далеч от миротворчески сили.

Руската и иранската подкрепа са жизненоважни за правителството на Асад и неговите победи. Руските въздушни удари подпомогнаха кампаниите срещу бунтовническите сили, като най-големият пример е от Алепо. Иранската Революционна гвардия разполага също с части, които взимат активно участие в боевете в Сирия, включително в Хама и Алепо. Иран също така подкрепя и силите на Хизбулла, сражаващи се на страната на Асад по границата с Ливан, провинция Хомс, провинция Дамаск и Алепо. В Сирия има и многобройни иракски милиции, които също разчитат на подкрепата на Техеран.

Турция пък подкрепя опозиционни фракции, които се сражават срещу Асад. В същото време, подкрепени от Турция сили се бият срещу Ислямска държава и кюрдските милиции, свързани с ПКК.

Функцията на наблюдател на Иран ще направи официално присъствието на разнообразните милиции. Бунтовническите фракции често изразяват безпокойство от наличието на чуждестранни бойци, спонсорирани от Иран и тяхното въздействие в Сирия в дългосрочен план, особено на фона на протичащите и в момента изселвания, които правителството в Дамаск извършва.

Сделката за създаване на зони за деескалация може би няма да доведе до края на сирийската гражданска война, но със сигурност ще отвори нова глава в динамиката й. При тези условия, които се виждат засега, съвсем възможно е да се стигне до нарушаване на примирието и взаимни обвинения на трите държави, всяка от които има свои интереси в Сирия.