Създаването на Националната гвардия на Руската федерация не е ново събитие. Идеята съществува още от времето на Борис Елцин в началото на пост-съветската история на Русия през 1991-1992, когато лоялността на армията е поставена под въпрос. Скоро след събитията през 1993 година, Елцин споделя идеята си за създаване на елитни сили, които да защитават управлението в случай на подобни събития в бъдеще. По онова време руският президент има защо да се притеснява, тъй като армията се колебае дали да се намеси. През 1998 година Елцин отново поставя на дневен ред идеята за гвардия, заради нестабилното си положение, но тя така и не се осъществява заради оттеглянето на президента. За Путин, обаче, нещата стоят различно.
Владимир Путин и Дмитрий Медведев пускат отново идеята за създаване на Национална гвардия през 2009 и 2010 година, вероятно заради събитията в Кондопога през 2006, Ставропол през 2007 и Москва през 2010. Всички тези случаи засилват противоречията между етническите руснаци и мигранти от Северен Кавказ, които руснаците не признават за руснаци, а за „хора с кавказка националност“.
През 2012 година, след като Путин е преизбран за президент и предизвиква вълна от протести, идеята за Национална гвардия се появява отново, заради страховете на лидерството за избухване на „цветна революция“. Наблюдавайки събитията в Близкия изток и Арабската пролет, правителството в Москва смята, че може да има застрашаване на властта от вдъхновени от демонстрациите младежи и опозиционни кръгове.
Така се стига до създаването на Гвардията през април 2016 година.
Националната гвардия ще се състои от 400 000 души по предварителния план и ще използва тежко снаряжение. Близкият до Владимир Путин генерал Виктор Золотов е командир на формацията. Въпреки това, президентът ще има пълен контрол върху Гвардията и ще има възможността да дава директни заповеди, както и да назначава или премахва началници в състава й.
Големият размер на военната част ще бъде допълнително утежнение за националния бюджет и това е една от основните критики дори в редиците на привържениците на Путин. Този голям размер на силите на Гвардия също може да създаде проблем от гледна точка на ефикасността. Ако частите на Гвардията са местни, те могат да имат симпатии към населението и да откажат да действат със сила. Също така, може да има разцепление в самата военна част, ако се стигне до смъртоносна намеса.
Руските власти вече са се сблъсквали с този проблем преди. По време на сериозни протести във Владивосток през 2008 година, местните власти не се намесиха и специализираната полицейска сила за борба с безредиците – ОМОН – трябваше да се включи с подкрепления от европейските части на Русия, които не са обвързани с реалностите във Владивосток. По същия начин се развиха събитията в Москва през 2010 година, когато местните полицейски звена не се намесиха убедително по време на протест, избухнал след убийства на етнически руснаци от кавказци“. Демонстрацията бързо премина от нападаща всеки, който не изглежда като славянин, към нападаща правителството.
Именно тук идва и неочакван играч: засилването на ролята на Кадиров и неговите чеченци като резерва и част от сърцевината на Националната гвардия.
Силите на Кадиров или т.нар. „кадировци“, са около 30 000 души и са инкорпорирани в състава на Гвардията. Това не може да се е случило без изключителното позволение и съгласие на Кадиров, тъй като неговите сили са му лоялни със сигурност. Тази стъпка е договорена с Путин, а самите чеченски власти ще могат да използват Гвардията, за да поддържат мира в териториите си и разбира се – срещу всеки възможен опонент.
През 2016 година Путин даде благословията си на чеченския лидер като го подкрепи в преизбирането му за лидер на Чечения, като му напомни, че трябва да зачита руския закон. Това са чисто популистки изказвания, предвид факта, че Кадиров има властта да извършва каквото пожелае в подчинените му територии, а често и извън тях. Чеченските лидери имат широка мрежа от привърженици, шпиони и наемни убийци извън Грозни.
Спадът на руската икономика най-вече заради ниските цени на петрола, е притеснителен за Москва. Путин смята, че това може да доведе до протести из страната, както вече се случи през този месец от Новосибирск до Москва. В отговор на тази заплаха, руският президент реши да установи и развие Националната гвардия, увеличавайки също така и централизацията на държавния апарат. Сред малкото приближени на Кремъл, които имат свобода на действие, е чеченският лидер Кадиров и руският лидер не крие това. Сред причините са, убеждението на Путин, че чеченецът представлява възможност за предоставяне на стабилизираща сила в случай, че нещата излязат извън контрола на Путин, както и в случай на несъгласие във висшето командване на руската армия.
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.