Либия – бежанската порта към Европа

22migrants-superjumboВ началото на тази седмица телата на 74 души изплуваха в близост до либийския бряг в района на западния град Зауия. По всяка вероятност това са били мигранти и бежанци натоварени на надуваема лодка, опитвайки се да пресекат Средиземно море за да достигнат бреговете на Европа. Според очакванията на либийският клон на Червения полумесец, в близките дни ще изплуват нови тела.[1]  Обикновено подобни лодки с капацитет от около 100 души биват използвани от трафикантите за превоз на 120-160  мигранти, като често пъти лошото качество на плавателния съд, както и неговото претоварване водят до фатален край. От началото на 2017 г. това е най-сериозният инцидент в Средиземно море.

С наближаването на пролетта и затоплянето на времето, се очаква нова активизация на мигрантската вълна. След затварянето на т.нар. „Балкански коридор“ през миналата година, потокът от мигранти и бежанци до голяма степен бе пренасочен през Средиземно море, което от своя страна доведе до увеличение на смъртните случаи с почти 25 % в сравнение с 2015 г. Според данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците през 2016 г. са загинали малко над 5000 души в сравнение с 3771 за 2015 г.[2] Това прави средно по 14 жертви на ден. За всичко това разбира се спомага и безразсъдното отношение на трафикантите, които все по-често употребяват непригодни плавателни съдове, запасени с недостатъчно провизии и животоспасяващи материали.

Не само това, знаейки че спасителните кораби на ЕС непрекъснато патрулират, трафикантите практически дори не си правят труда да достигнат до някъде. Вместо това, те просто изоставят претъпканите лодки в района на границата на териториалните води на Либия, без интерес дали ще бъдат намерени от някого или не. Според доклад на Frontex от началото на тази година:

„Базираните в Либия трафиканти разчитат основно на Международната конвенция за безопасност на живота по море и свързаните с нея клаузи за осигуряване на хуманитарна помощ, превръщайки ги в свое отчетливо тактическо преимущество“.[3]

В този контекст всички спасителни операции на ЕС, както и  на свързаните с него неправителствени организации, имат негативни и непреднамерени последствия. Практически те несъзнателно подпомагат трафикантите да постигнат своите цели на минимална цена, заздравявайки вече трайно установения бизнес модел чрез увеличаване на шансовете за успех. Мигранти и бежанци, окуражени от историите на тези, които са успели да достигнат Европа, предприемат опасното пътуване, разчитайки на хуманитарната помощ на ЕС. По този начин, практически се осъществява един самоподхранващ се процес водещ до повече мигранти и бежанци и съответно повече смъртни случаи.

libya22022017
Разпределение на силите в Либия към 22-02-2017 г.

И все пак по какъв точно начин ЕС се бори с нелегалния трафик на хора? През месец април 2015 г. кораб, претъпкан с бежанци от Либия, Еритрея, Сирия, Сомалия, Сиера Леоне, Мали, Код Д‘Ивоар и Етиопия потъва, като жертвите от трагедията са 800 мъже, жени и деца.[4]  Още на следващия ден след трагедията Комисарят на ЕС по въпросите на емиграцията представя 10-точков план за справяне с бежанската криза, който включва в себе си различни инструменти. Един от тях е стартирането на военна операция EUNAVFOR Med (операция „София“), чиято цел е залавянето и унищожаването на морски съдове, използвани за трафик на хора, обучение на либийската брегова охрана, както и прилагане на оръжейното ембарго, наложено от ООН. EUNAVFOR Med действа паралелно с две други операции – „Тритон“ и „Посейдон“. Основният приоритет на „Тритон“ е насочен към извършването на спасителни мисии, разузнаване и събиране на информация. От своя страна операция „Посейдон“ осигурява единствено техническа помощ за Гърция при охраната на морската граница, както и в процеса по идентификация и регистрация на мигрантите и бежанците.

В добавка към това, Съюзът използва и различни финансови инструменти чрез своята Европейската политика на съседство с цел развитие на либийската държавност. Приоритетните цели са свързани с изграждане на ефективна публична администрация, сигурност, гражданско общество, здравеопазване и преход към демократично управление. В началото на този месец по време на Европейския съвет в Малта, лидерите на ЕС постигнаха споразумение за предоставянето на 200 млн. евро  на международно признатото либийско правителство.[5] Според планът, парите трябва да бъдат използвани за изграждане на бежански лагери, доброволно репатриране на бежанци, както и допълнителни обучения за либийската брегова охрана.

Съществуват обаче някои съществени проблеми когато става въпрос за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на страна, намираща се в състояние на разпад на държавността. Преди всичко, практически насилственото задържане на хора в страна, където бушува активен военен конфликт, е изключително опасно за живота на бежанците и мигрантите, неприемливо от хуманна гледна точка и е в пълен разрез с фундаменталните европейски ценности. Освен това, няма никакви гаранции, че въпросните 200 млн. ще бъдат изразходвани за желаните цели, поради простата причина, че правителството в Тобрук има твърде ограничен териториален контрол над Либия. Към настоящият момент страната е в пълен хаос. На лице са две конкурентни правителства, които се борят помежду си. Практически не съществува реална централна власт, а нито една от враждуващите страни не може да вземе решаващо надмощие. Важна роля имат и ислямистките групировки, както и множеството независими въоръжени милиции, които се финансират посредством трафика на хора, оръжия и наркотици. Липсата на централизирана власт и работещи институции създават идеалната среда за развитие на престъпност и беззаконие.

Европа не може да си позволи безкрайни финансови инжекции, както и поддържането на непрекъснати военни и граждански операции. Необходимо е вземането на значително по-сериозни мерки, които да включват решителни действия срещу трафикантите в териториалните води на Либия, както и срещу техните бази във вътрешността на страната. За съжаление обаче, подобна намеса е невъзможна без резолюция на Съвета за сигурност на ООН или изрично разрешение от легитимно либийско правителство, каквото към момента все още на практика няма.

[1] Libyan Red Crescent ensures dignified treatment of 74 bodies found in Zawiya, 21.02.2016, http://media.ifrc.org/ifrc/2017/02/21/libyan-red-crescent-ensures-dignified-treatment-of-74-bodies-found-in-zawiya/

[2] Mediterranean Sea: 100 people reported dead yesterday, bringing year total to 5,000 , 23.12.2016, http://www.unhcr.org/news/briefing/2016/12/585ce804105/mediterranean-sea-100-people-reported-dead-yesterday-bringing-year-total.html?query=mediteranean

[3] Risk Analysis for 2017, http://frontex.europa.eu/assets/Publications/Risk_Analysis/Annual_Risk_Analysis_2017.pdf

[4] UNHCR welcomes EU Mediterranean plans, but says more needs to be done, 21.04.2015, http://www.unhcr.org/553623109.html

[5] Migrant crisis: EU leaders agree plan to stop Libya influx, 03.02.2017, http://www.bbc.com/news/world-europe-38850380

Коментарите са изключени.

Website Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: