През последните няколко месеца, десетки хиляди бойци се струпваха в покрайнините на град Мосул. Това е най-голямото разполагане на иракски военни сили от инвазията през 2003 година. Те са подкрепени от най-силната военновъздушна коалиция в света, в която участват 60 държави с едната цел – да бъдат изтласкани джихадистите от Ислямска държава от най-важната им крепост.
В предишните сражения срещу Ислямска държава, всяко поражение повдигаше въпроси относно устойчивостта на групировката. В Мосул, главният въпрос е свързан с устойчивостта на самия Ирак и неговите способности да оцелее след военните, социалните, икономическите и политически сътресения, причинени от надигането на Ислямска държава през 2014 година. Иракските власти сравняват сегашната битка в Мосул по значение и мащаб с войната в Ирак през 2003 година.
Сегашната военна ситуация изглежда обещаваща. Стратегията отчита общностните проблеми като желанието кюрдските сили пешмерга и подкрепените от Иран милиции Хашд ал Шааби да останат извън града и да предоставят предимно подкрепа по ариергарда. Части на контратерористичните звена, армията и федералната полиция ще имат водеща роля в боевете в Мосул, заедно с местните племенни милиции.
Неразделна част от плана е също така необходимостта от свеждане до минимум на цивилните жертви и разселването на местни жители. Дебатите в Багдад относно битката са предимно окуражаващи с едно изключение, идващо от лидера на Асаиб Ахл ал Хак – една от седемте най-големи шиитски милиции, които ще участват в битката – според когото сраженията в Мосул ще са „отмъщение срещу убийците на Хюсеин, внукът на Пророка Мохаммад, тъй като неговите убийци пребивават в Мосул“. Религиозният сантимент се превърна в неразделна част от пропагандата на местно ниво, като често се превръщаше в причина за напрежение и недоверие между отделните милиции и военни части.
Друга различен аспект е, че за разлика от първите месеци на 2014 година, немалка част от сунитите в Ирак се разграничават от Ислямска държава, след две години под тяхното управление. Това се видя в многобройните разговори и преговори с местни, които са живеели под контрола на джихадистите в Сирия и Ирак, включително и във Фалуджа, където традиционно радикалните групи намират подкрепа. Един американски експерт наскоро оприличи тези тенденции като „устойчиви на Ислямска държава антитела“, които биха могли да спомогнат за оздравяването на Ирак.
Тези фактори са причина за оптимизъм.
Поуките от последните две години биха могли да помогнат на страната да тръгне по път, който не е свързан с авторитаризъм и диктаторски залитания като по времето на предишния премиер на Ирак Нури ал Малики, а в полза на местното самоуправление и държавничество.
От друга страна обаче, мнозина виждат политическия хаос, причинен от подготовката за операцията в Мосул.
В брой 25 на журнала De Re Militari, който можете да откриете в края на публикацията, отправяме поглед не само към военните действия на терен, но и към политическите и социални измерения на офанзивата. Всеки от разгледаните дни на началото на атаката, е придружен от подробна обяснителна карта.
Също така, задаваме въпроса какво следва след Мосул – ще има ли офанзива към Ар Ракка в Сирия, където е „столицата“ на халифата и изобщо какво ще се случи след падането на град Мосул.
Брой 25 обръща внимание и на „меката сила“ на Европейския съюз – широко дискутирана тема, която крие множество въпроси.
В началото на 21 век, динамичните процеси на глобализацията, както и бурното развитие на новите технологии и модерните средства за придвижване и комуникация придават съвсем различен характер на съвременните заплахи за сигурността. Днес сред основните опасности се нареждат транснационални предизвикателства като тероризмът (във всичките си форми); разпространението на оръжия за масово унищожение; нарастващият брой на страни с разпадаща се държавност, международната организирана престъпност, както и регионални и вътрешнодържавни конфликти, които със своята продължителност и безконтролност генерират несигурност далеч извън своите предели. Не на последно място разбира се стои и въпросът с разпространението на пандемии и климатичните промени.
Драматичен пример за влиянието на меката сила на ЕС са събитията в Украйна от края на 2013 г. и началото на 2014 г. Отказът на тогавашния президент Виктор Янукович да подпише споразумение за асоцииране на Украйна с ЕС провокира десетки хиляди хора да излязат на протест по улиците на Киев. Водени от желанието си за европейска интеграция, украинските граждани протестират в продължение на месеци срещу правителството на Янукович.
Освен всичко, в брой 25 обявяваме и включването на нов човек в екипа на журнала – Венцислав Божев, който вече няколко пъти пише в De Re Militari.
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.