Битката за Дабик

През последната седмица, турското командване в Сирия и техните съюзници от бригади на Свободната сирийска армия (ССА), които заедно формират операция „Щитът на Ефрат“ (ЩЕ), водеха трескава подготовка за превземане на селищата Сауран (чете се и Соран в някои източници), Дабик и Ахтарин, които съставляваха последната отбранителна ос на Ислямска държава (ИД) северно от иначе линейната „граница“ между ИД и ЩЕ.

На езика на военното дело, това вклиняване на зона, контролирана от една страна в „територията“ на противника, се нарича „джоб“. Дабикският джоб се формира в хода на турско-бунтовническата офанзива, започнала в края на август и по-специално в нейния най-скорошен етап (30.IX-10.Х), след завземането на селищата Бел, Тургали, Раил, Туркмен Бараи Кабтан. Въпреки няколкото успешни контраатаки на Даеш в края на септември и началото на октомври, след втората седмица на октомври, силите на ЩЕ започнаха окончателното затягане на обръча около Дабик.

Защо е важен Дабик?

Само по себе си, това древно селище няма стратегическо значение, тъй като не представлява нито ключов пътен възел (каквито, например, са Ахтарин и Мареа), нито разполага с някакви значими обекти като военни бази, енергийни централи, складове за оръжие и т.н., които обикновено са обект на офанзивните действия в хода на Сирийската гражданска война.

Значимостта на Дабик е свързана с религиозната догма на Ислямска държава и по-специално с едно пророчество, според което армиите на исляма ще срещнат в битка с неверниците, която ще има съдбоносни последици за света. От тази гледна точка, за водената от Турция коалиция бе изключително важно да постигне решителен успех, който освен чисто военните измерения, да донесе след себе си и деморализация сред бойците на ИД.

За целта, САЩ изпратиха свои спец части в конкретната операция, за да е сигурно, че има „неверници“ сред бойците, сражаващи се срещу джихадистите.

Първата стъпка от офанзивата бе превземането на Ахтарин на 8.Х след неколкочасови боеве. овладяването на ключовото селище позволи разгръщане на офанзивата на север. До  12.Х бяха овладени Азизия, Раил, Мергел, Шуирин, Тугали, Бел, Шейх Рих и Тел Хюсейн.

Финалният етап от операцията срещу Дабик започна на 12.Х с превземането на селищата Кафра и Дулайбик, с което силите на ЩЕ заеха изходна позиция за атака срещу своята първа цел – пътния възел при Сауран. През следващите три дни, силите на ЩЕ водеха задържащи боеве срещу няколко опита за контраофанзива на ИД в района на Ихтаймилат и Кафра. Вчера, на 15-ти октомври, турско-сирийските части предприеха своята решителна атака.

Първоначално, силите на ЩЕ удариха на запад от Ахрарин в посока селищата ал Галаня, Гайтун и Иршак. Целта бе да се прекъсне логистичното трасе, свързващо основните позиции на Даеш в Ихтаймилат, Сауран, Дабик и Тилалиян с основните им части на юг. Операцията бе изпълнена в рамките на няколко часа и между 14:30 и 17:30, трите селища бяха овладени без сериозни загуби. След този успех, силите на ЩЕ предприеха решително настъпление към Сауран, който падна към 18:30 ч. същия ден.

С падането на нощта, военните действия бяха прекратени и силите на ЩЕ се заеха да се позиционират за ново настъпление на следващия ден. С цел сломяване на джихадистите в Дабик, от североизток към града бе разположена полева артилерия и минохвъргачки. Освен турските и сирийските части, за предстоящата атака към Дабик бяха прехвърлени и бойци от бригадите Нураддин аз Зенки и Султан Мурад (които са съставени основно от туркмени).

Атаката срещу Дабик започна в утрото на 16-ти октомври и след неколкочасови боеве, около 12:30 града беше завзет от силите на ЩЕ. Паралелно с тази атака, частите на ЩЕ атакуваха Тилалиян и Ихтаймилат, които паднаха около половин час след Дабик. След тези бързи успехи, силите на ЩЕ се насочиха на юг и превзеха Хоуар ал Нехр, Ас Салихия и Сунбул. Към момента, силите на ЩЕ се намират на север от Кафра и вероятно ще атакуват това селище до края на деня, възползвайки се от отстъплението на „Ислямска държава“, чийто бойци масово се изтеглят към Ал Баб.