Провали ли се американската външна политика?
На този въпрос отговор все още няма, макар някои да обявиха, че САЩ са останали назад и вече не са суперсила. Това е спорно изказване, макар да има немалко поводи за съществуването му.
Предвид последните събития в международен план, няма как и ние в De Re Militari да не обърнем внимание на американската политика и последствията от нея. Броят можете да намерите в края на публикацията.
В специалната статия на Венцислав Божев, правим обзор на управлението на Джордж Буш-младши и Барак Обама – годините, през които събитията белязаха и нас в България.
В Ирак САЩ нахлува без правно основание, без одобрението на ООН и без подкрепата на международната общественост…и затъва в пясъците на пустинята.
Самата военна кампания срещу Саддам е успешна и той е свален от власт, но последвалата гражданска война, етническо и религиозно напрежение, както и постоянната вътрешна и регионална нестабилност, костват неоценимо много на американският бюджет и външнополитическият престиж. Като цяло кампанията на САЩ в Ирак може да се счита за пълен провал и финансово фиаско.
Вместо Афганистан да бъде превърнат в колективен проект и еманация на общите съюзнически усилия още от самото начало, президентът Буш-младши преценява, че работата може да бъде свършена единствено с помощта на Северния Алианс. И дори в първоначално това решение да изглежда правилно, след началото на иракската авантюра (която пренасочва ценни военни и разузнавателни ресурси), в Афганистан реално не остава много потенциал, който да попречи на талибаните да се превъоръжат и прегрупират в Пакистан.
По времето, когато НАТО реално се включва през лятото на 2003 г., в Афганистан вече бушува нова гражданска война, а най-добрите възможности за изграждане на стабилност, са изпуснати.
Фокусът върху Ирак, както и войната с тероризма, окончателно отклонява Вашингтон от ролята на балансьор в международните отношения, което освобождава пространство за агресивния националистически възход на Владимир Путин и Русия.
Встъпването на Барак Обама в длъжност променя картината. Но не към по-добро.
Той избира крайно противоположна, но еднакво опасна роля. От една страна, Обама вярва, че разпространението на демокрацията, сътрудничеството с международните институции и върховенството на закона, са единственият начин за съхранение на американската глобална хегемония. В същото време той смята и, че директната военна намеса на САЩ е нещо недопустимо.
Разбира се, всичко това е прието със задоволство в Москва и Пекин. Русия нахлува в Грузия през 2008 г. и в Украйна 6 години по-късно. От своя страна Китай се заема с агресивна експанзия в Южнокитайско море. В същото време Близкия изток и Северна Африка се превръщат в кървава арена на конфликти, а Арабската пролет не дава очакваните плодове и се оказва пълно разочарование за либералните стратези и визионери в САЩ и Европа.
Радикален пример за това е войната в Либия – единствената военна интервенция на Барак Обама. Имплозията на Сирия само прави общата картина по-лоша, създавайки най-тежката хуманитарна криза от Втората световна война до сега. А администрацията на Обама взима всички възможни грешни решения.
Темата за войните в Ирак и Афганистан, както и управлението на Барак Обама и Джордж Буш, са пряко свързани с още една точка – използването на новите технологии в пропагандата.
Съгласно традиционната военна доктрина, войната има пет измерения – суша, вода, небе, космос и киберпространство.
Всъщност, измеренията са шест – медиите също би следвало да се считат като поле на което се води войната.
От историческа гледна точка, периодичния печат, книгите и визуалните средства за комуникация, са неделима част от воденето на успешни военни действия. Прякото влияние чрез различни по форма послания, както и манипулирането на информационния поток са задължителни елементи от военното изкуство още от древността. Способите за видоизменяне на знанието еволюират паралелно с човешките технологии, като ерата на Интернет и масовата телевизия са само поредното стъпало от процес, започнал от времето на първото писмено слово. Тази тема засягаме с обширен обзор на методите и начините за пропаганда, които се използват днес във военните конфликти.
В броя има също така обобщение на събитията в Йемен, Сомалия и Афганистан, както и анализ на последните сблъсъци между ислямистки фракции в Сирия и какво означават те за динамиката на гражданската война в страната.
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.