Чедата на Арес: Децата войници – ужасната страна на съвременните конфликти

Развитието на конфликтите в световен план през последните тридесет години създаде множество аберации, рядко срещани в по-ранни епохи от историята ни.

Една от най-ужасяващите е непрекъснато нарастващият брой на децата-войници.

Ако в по-ранните епохи, когато битките се решавали на базата на физическата сила на бойците, децата оставали повече или по-малко настрана от директните сражения, днес нещата стоят по съвсем различен начин. Новите стрелкови оръжия, способни да поразяват множество врагове без да представляват сериозно физическо предизвикателство за този, който ги ползва, превръщат дори непълнолетните деца в смъртоносни оръжия.

Разбира се, автоматите, пушките и пистолетите не са единственото оръжие, което се поставя в детските ръце. Жилетки с експлозиви, гранати и РПГ-та се оказват също така популярни средства за сеене на смърт, прилагани от деца по бойните полета на Близкия изток, Африка и Латинска Америка.

Исторически прецеденти

Разбира се, краят на XX и началото на XXI век не е първият период в историята, в който можем да разглеждаме феноменът с въоръжените непълнолетни.

Вероятно първата мисъл, която минава през главите ви, когато четете за деца-войници, е за еничарите. Уви, масовата представа рязко контрастира с историческата действителност. За разлика от непълнолетните с автомат в ръка, еничарите били обучавани и възпитавани грижливо поне до 16-та си годишнина, а вероятно и след това. Простата причина е, че в онази епоха едно дете не е можело да се впише по никакъв начин във военните действия, изправено срещу армии от мъже-ветерани, сражаващи се най-често в ръкопашни схватки. Именно поради тази причина, употребата на деца-войници трябва да се отнесе към XX век и по-специално към конфликтите след 1939 г., когато в употреба навлизат такива средства за поразяване, които могат да бъдат ефективни и в детски ръце.

Най-популярен пример за това са младежите от Хитлерюгенд, но подобни случаи има и в Червената армия, Китай, а по-късно и в Корея, Виетнам, израелско-арабските конфликти и Афганистан. С масовото разпространение на автоматите и РПГ-тата (първите такива са специално разработени за лесна употреба от мобилизирани цивилни), децата все по-често биват включвани като фронтови бойци, най-вече в условията на градски сражения. Разпространяването на радикалната религиозна и/или политическа идеология (най-вече чрез исляма, но не само – например в Латинска Америка това е марксизмът) води до допълнителни способи за индоктриниране на децата и използването им за по-широк спектър от задачи, свързани с развитието на конфликтите.

Божията армия на съпротивата (LRA) и изгубеното поколение на Африка

 

Ръководената от самообявилия се за християнски пророк фанатик Джоузеф Кони Божия армия на съпротивата (БАС),  е създадена през 1987 г. като пряко следствие от политиката на правителството, поело контрола над страната през 1986 г., след т.нар. Угандска гражданска война, в която загиват между 100 000 и 300 000 души. Победителите – Армия на съпротивата – представляват населението на Южна Уганда и започват поредица от агресии срещу населението от северните части на страната – дотогавашните управници. Ексцесиите водят до формиране на бунтовнически групи, които да дадат отпор на новата угандска власт. Именно на тяхна база, през 1989 г., Кони утвърждава своята власт, използвайки собствените си бойци и части от разпадащото се Движение на Светия Дух на Алис Лакуена.

Търсещ възможни източници на финансиране и на войници за своята армия, Джоузеф Кони започва масово да отвлича малолетни и да ги обучава за войници в своята армия. По данни на УНИЦЕФ, до 2006 г. БАС участва в отвличането на над 25 000 деца. Паралелно с трафика на наркотици, оръжие и скъпоценности, както и набезите за грабежи в съседни на Уганда държави, Кони продължава да използва децата, било като войници, било като работна сила или в канали за трафик на хора. След 2008 г., БАС постепенно губи позиции и рухва под напора на координираните действия срещу нея. Въпреки това, до ден днешен се смята че Кони, който се укрива в Южен Судан, разполага с около 1 500-3 000 бойци. Практиките, които въвежда, бързо намират последователи, съчетаващи новите методи със старите техники, прилагани в Палестина, Ливан и Афганистан.

Уганда разбира се, не е единичен случай в Африка.

Според различни данни, между 2000 и 2010 г., на континента действат между 100 000 и 200 000 деца, ангажирани по различни начини с бойните действия в Конго, Бурунди, Руанда, Чад, Код д’Ивоар и Централноафриканската република. Днес тази практика продължава да е факт в Сомалия и Нигерия, както и в Либия, Мали и Западна Сахара.

Само в Сомалия, до 2004 г. се смята че над 200 000 непълнолетни са били използвани като действащи бойци в различните етапи на гражданските войни.

Ал Кайда и Ислямска държава – двете страни на една и съща монета

 

Възползвайки се от установените канали за трафик на хора и връзките със сходни структури в Африка, двете най-големи терористични организации в рамките на исляма, също не подминават възможността да използват малолетни и непълнолетни в своите редици.

Групировките бързо създават поредица от добре маскирани тренировъчни лагери, в които деца на различна възраст – отвлечени или сираци – се обучават да боравят с оръжие, да изработват експлозиви и да вярват в онази версия на исляма, която техните похитители и господари им проповядват.

По данни на различни организации, за последните няколко години става дума за хиляди деца, примамвани или принуждавани чрез различни методи да съдействат на джихадистите.

Освен тези дългосрочни програми за обучение, терористите често използват отвлечени деца с цел бързи и жестоки акции. Така, например, през последните няколко месеца деца бяха използвани като преносители на дистанционно управлявани жилетки-бомби и бяха пожертвани в кървави атентати в Сирия, Ирак и Турция. Важно е да се отбележи, че конкретно тези деца сами по себе си нямат нищо общо с терора, а са поредната жертва на джихадистите.

Отделно от чисто бойните задачи, децата се използват като шпиони, съгледвачи, куриери и доставчици, било на припаси, било като „мулета“ за контрабандата на наркотици и скъпоценности. Твърде вероятно е детски труд да се използва и при нелегалния добив на петрол и природен газ.

Правителства, бунтовници и ислямисти

Освен децата, използвани от джихадистите, все повече малолетни и непълнолетни се оказват ангажирани в хода на войната от различните фракции, сражаващи се в Сирия и Ирак. Това се дължи най-вече на изчерпването на човешките ресурси в следствие на значителната смъртност и още повече – заради високите нива на емиграция и вътрешно разселване. Всичката тази смърт и бедност създават една чудовищна социална среда, използвана както от Ал Кайда и Ислямска държава, така и от останалите враждуващи сили.

Сираци, останали сами, без прехрана лесно могат да бъдат примамени на служба срещу пари или дори само срещу храна и вода, която се намира под контрола на фракциите.

Използването на елементарните човешки нужди като средство за изнудване и подчиняване, за съжаление съвсем не е присъщо само на онези организации, демонизирани от общественото мнение.

В средата на септември, скандално видео разкри как Иран финансира набирането или системното отвличане на деца в Ирак – между 6 и 10-годишни – които преминават военно обучение и са изпращани в Сирия.

В отчаянието си, редица бунтовнически и ислямистки фракции също са прибягвали до употребата на деца, особено в райони поставени под тежка обсада като Алепо, Източна Гута и селищата по границата на провинция Латакия.

Подобни тенденции се забелязват и сред кюрдите в т.нар. Рожава. Все повече младежки лица се виждат на снимките, показващи фронтовите сили на YPG. Макар да не са малолетни, мнозина от тези момчета и момичета (служещи в YPG) нямат навършени 18 години.

С разгръщането на конфликта, все повече фракции ще ангажират родените след 2000 година във военните действия, за да компенсират липсата на достатъчно адекватни въоръжени сили. Това важи както за опозиционните фракции, така и за милициите, подкрепящи правителствата в Дамаск и Ирак. Бригадите, служещи в рамките на Националните сили за отбрана (Сирия) и в Народното опълчение (Ирак), също не остават чужди на употребата на въоръжени деца или в ползването на малолетни за поддържащи задачи в хода на своите кампании.

Сирия и Ирак – защо фракциите смятат, че е рентабилно да се използват деца?

Колкото и цинично да звучи този въпрос, за да разберем защо този феномен е все така устойчив, без значение от етническата и културната среда, е необходимо да дадем отговор.

На първо място, трябва да отбележим, че да се ангажират деца е далеч по-евтино за онези, които ги използват. Децата консумират по-малко храна, имат нужда от по-малко пространство за настаняване и могат да бъдат принудени да приемат по-малко или никакво заплащане. Тъй като повечето от тях са сираци или отвлечени, могат да бъдат използвани и жертвани без никой да им търси сметка (особено при джихадистите).

Както вече споменахме, мъжете в боеспособна възраст стават все по-малко и все по-често фракциите ще прибягват до употреба на непълнолетни и малолетни. Ще зачестяват и краткотрайните задачи – отвличане и използване на деца като атентатори-самоубийци. Тази практика е пряко свързана с отчаянието на Ислямска държава, които се огъват по всички фронтове и се стремят да използват всички средства за да водят кървава бомбена война в тила на своите градове. Атаки срещу пазари, религиозни събирания, сватби, погребални процесии и обществени места ще се превръщат в неотменни елементи от тактиките на групировката. Децата по-лесно се сливат с тълпата и са по-малко подозрителни за силите за сигурност, които оперират на терен.

Отделно от полевите задачи, малчуганите са полезни и в т.нар. военна индустрия. Кадри от иракската провинция Анбар показаха как в замяна на храна и подслон, Ислямска държава вербува малолетни и непълнолетни в „манифактури“ за бомби и муниции.

Отделно от тези поддържащи задачи, децата са отлични за извличане на информация – подмамвани да шпионират близки и роднини срещу храна и обещания за други блага или, за да спасят някой член на семейството си. Пак деца са подходящи за изпращане като шпиони в тила на врага или са оставяни под формата на „спящи клетки“ в изоставяни от Ислямска държава села.

Впрочем, подобни практики се използват и спрямо пълнолетни мъже и жени, принудени в отчаянието си или заради омразата към правителствените сили да се продадат на джихадистите. При децата силата на омразата също не бива да се подценява. Дете, загубило родителите или братята и сестрите си при въздушни удари на САЩ, Русия или местните ВВС лесно може да се озлоби срещу политическия ред и да потърси път за отмъщение в редиците на джихадистките и ислямистките организации, чиято проста и агресивна реторика лесно достига до малограмотните и образовани хора от всички възрасти.

При бунтовническите фракции съществува и родовият принцип – момчетата, навършили 8-9 години тръгват по стъпките на родителите си. Множество видеа от Северна Сирия и Ирак показват, че бойци от различни милиции постоянно обучават децата си как да използват огнестрелни оръжия.

Личният пример на роднините лесно може да мотивира малките деца, за които подражанието е основен инструмент за адаптиране към света.

Забравеното поколение на Африка

След поредицата от конфликти в Африка в периода 1990-2005 г., израства цяло едно поколение, върху което войната е оставила своя грозен отпечатък.

Новата вълна от конфликти – Сомалия, Мали, Либия, Нигерия, Судан – улавя тези пораснали вече младежи в нова примка, в която ще попаднат и техните деца. Изправени пред отчайваща демографска, социална и икономическа обстановка, населението на обхванатите от насилие страни ще търси всевъзможни начини за адаптация и преживяване.

Предлагането на собствения живот в замяна на храна, вода и лекарства, е неминуем елемент от борбата за оцеляване и това важи с още по-голяма сила за онези деца, останали сираци, изолирани в слабо развити региони, в които е по-лесно да получиш автомат с пълнител, отколкото шише с вода, годна за пиене.

Проникването на джихадистката идеология в Сомалия (Ал Шабаб) и Нигерия (Боко Харам) както и стабилизирането на трансграничните канали на Ал Кайда в Сахара, са гаранция, че невинни малолетни и непълнолетни ще попаднат в лапите на новото поколение терористични структури, съчетаващи псевдорелигиозната реторика с методите на нарко- и оръжейните картели, и ловците на диаманти.

Пропиленият Афганистан

След близо четиридесет години на постоянни конфликти, в Афганистан едва ли има хора, които да помнят нещо различно от войната.

Дали ще се говори за Червената армия, кървавият режим на талибаните, американската инвазия и окупация, и подновеният от три години нов конфликт с Ал Кайда и местните й съюзници, съдбата на три поколения афганистанци е безвъзвратно обезобразена от насилието.

За разлика от Сирия, където войната е относително ново явление, в Афганистан са се родили поне две поколения, за които употребата на оръжие е нещо естествено, а насилието – част от ежедневието. Без значение дали се използват съзнателно за атентати или като бойци, или се превръщат във войници, за да оцелеят, хиляди афгански деца никога няма да познаят нормалното детство, принудени да станат възрастни преди да са се научили да четат.

Непрекъснатото разрастване на конфликта между подкрепяното от САЩ правителство и талибаните, обещава и за в бъдеще да бележи живота на поне едно поколение деца, за които войната ще е естествена среда на съществуване.

Всичко това означава, че дори при категорична победа над джихадистите и терористичните структури, Афганистан ще се нуждае от поне половин век за да излекува всички социални и икономически белези, с които е покрито битието на народа му.

Има ли превенция?

Както всеки негативен процес, и този на унищожаване на поколения младежи е обратим.

За целта, обаче, са необходими грамадни усилия на международната общност, систематизирана, целенасочена и непреклонна правителствена политика и бързо замразяване на конфликтите до латентно състояние.

• Необходимо е подсигуряване на цивилното население срещу отвличания, както и специални грижи за децата без родители в конфликтните зони. Същевременно, необходимо е масово разоръжаване на населението и съкращаване на всякакви паравоенни формирования, като гаранцията за запазване на мира трябва да се поеме от широка международна коалиция. В Либия станахме свидетели на това какво се случва, когато след приключване на един конфликт населението на страната остане масово под оръжие.
• Веднъж локализирани и овладени конфликтните зони, международната общност трябва да предприеме широка кампания срещу джихадистките структури, съчетана с пълномащабна социална кампания за пост-военна интеграция на населението с особен фокус върху децата. Най-приоритетният сектор тук трябва да бъде широко и общо достъпно светско образование, което обаче, да не накърнява религиозната идентичност на децата. Веднъж опознали рационалната страна на науката и на своята собствена религия, децата ще бъдат далеч по-малко податливи на демагогията на джихадизма и сходните по природа религиозни или идеологически радикални течения.
• Нормализирането на политическата обстановка в тези държави и тяхното икономическо възстановяване също са от първостепенна важност за изграждането на повече или по-малко хармонично общество, което да произвежда нормални следващи поколения. В този контекст, безогледното налагане на западния демократичен политически модел, не винаги е най-правилният и разумен подход. Обществата в конфликтните зони са традиционалистки и необходимостта от по-тясно взаимодействие между политическите и религиозните структури е крайно необходимо за постигането на дълготрайни резултати.

Какво ще се случи всъщност?

В действителност, няма да се случи нито едно от тези неща.

Конфликтите в Сирия и Сомалия ще прераснат в дългосрочни граждански войни, в които насилието ще оформи порочна спирала, възпроизвеждайки се през следващите поне две поколения.

В Ирак напрежението между сунити-араби, шиити-араби и кюрди ще ескалира под различни форми дори и след унищожаването на Ислямска държава (което също не се очаква в близките две години).

В Северна Африка, трибализираните и фрагментирани общности ще продължат да съществуват в агресивни едни към други блокове, докато зад гърба им грамадната картелно-джихадистка Ал Кайда ще продължава да търгува с оръжие, дрога и хора.

В Мексико, войната на картелите също не изглежда като нещо, което може да бъде разрешено в следващото десетилетие, подобно изглежда и напрежението в Колумбия. Междувременно, други държави скоро могат да последват Сирия, Ирак и Сомалия в списъка на раздираните от конфликти страни.

Йемен вече уверено се циментира като раздирана от войната държава.

Етиопия и още няколко африкански страни твърдо вървят по същия път.

Квази-диктаторският режим във Филипините заплашва да прерасне в гражданска война между правителство, комунисти и мюсюлмани.

Напрежението в Ливан и Газа няма да престане, подхранвано от спорадични изблици на насилие. Напрежението ще спада и ескалира и в Иран, Турция, Руската федерация, Украйна, Косово, Западна Сахара, Тунис, Индия, Китай, Бирма и Тайланд, както и в страните в западна Африка – Конго, Мали, Чад, Нигерия.

Международната общност като такава, демонстрира своята непоследователност и липса на какъвто и да е консенсус да предотвратява и разрешава конфликти. Лутанията на Европейския съюз между икономическа и политическа структура ще продължат да държат неговия външнополитически потенциал в амок, а САЩ ще се затормозяват все повече да следват своята популистка международна реторика, докато се противопоставят на страни като Русия и Китай, за които агресията и поддържането на кървави режими не противоречи на вътрешнополитическите догми.

Ролята на КНР и РФ в Съвета за сигурност на ООН ще продължи да бъде на бламиращи фракции, обслужващи икономическите интереси на своите олигархически елити.

Не на последно място, непреодолимото оръжейно лоби, което доминира политическите кръгове във Вашингтон, Лондон и Париж ще продължи да работи за поддържане на конфликтите в определени локации с цел припечелване на поредната порция кървави милиарди.

С оглед на настоящето политическо лидерство в световен план, непрекъснато ескалиращия бежански поток и върховенството на картелно-олигархичните облаги от продължаването на конфликтите, личната прогноза за бъдещето на света през следващите 20 години остава мрачна.

В най-добрият случай, ситуацията ще се запази такава, каквато е днес, но със сигурност няма да се развие към по-добро. Единствената надежда е, да се окажа лош пророк и ако не това, то поне следващото поколение деца в Африка, Близкия изток и Централна Азия да израсне с автомати, които да стрелят само с батерии.