Както конфликтите в Сирия, Афганистан и Ирак показват, воденето на война през XXI век е скъпо, несигурно и трудно за прогнозиране начинание, което трябва да се захваща само с крайна предпазливост и чудовищно търпение.
За разлика от по-ранните епохи от човешката история, през които директното обявяване на война е било средството за оказване на пряк политически натиск и решаване на създали се военно-политически проблеми в определен регион, днес държавите са принудени да действат далеч по-премерено.
Скрити под шапката на „учения за борба срещу световния тероризъм“, военните маневри съдържат в себе си доста по-дълбок политически контекст, който е ясен за схващане от отсрещната страна на игралната дъска. Освен начин да се дефинират определени граници между сверите на влияние и действие на определени държави, провеждането на военни учения се превърна и в удобен параван за предислоциране на големи военни сили и ресурси по различни точки на планетата.
В тези учения е намесена и България. Но за това – в брой 21 на журнала De Re Militari, който ще намерите в края на публикацията.
Войните днес струват много пари и това се вижда особено добре в Сирийската гражданска война. Докато политическият разговор е важен, то трябва да се обърне внимание и на темата, която ангажираните държави не биха искали да дискутират – разходите, които пръскат за въоръжаване, доставки на услуги и оръжия за подкрепените на терен сили в Сирия. В брой 21 сме отделили специално внимание на това, като Александър Стоянов предоставя и статистика съгласно официалните (колкото могат да бъдат открити) данни за това колко например плащат САЩ и Русия в Сирия.
А тази тема се пренася плавно към въпросът, който тревожи мнозина стратези в Ирак и Сирия – какво ще стане след като бъде изтласкана Ислямска държава и дали не се задават (или са започнали вече) нови локални конфликти?
Приятно и ползотворно четене!
- Сваляне: КлинКлин
- Сваляне: Google Drive
- Сваляне: Academia.edu
- Сваляне: Issuu
- Сваляне: Calameo
