Автор: Калоян Тренов

Докато погледът на международните наблюдатели е насочен към горещите точки по света – войната в Украйна, конфликтите в Близкия изток, териториалните претенции на Китай за Тайван и по-агресивната външна политика на САЩ през изминалите месеци, някои места с тлеещо напрежение минават на заден план. Такъв пример са и обтегнатите взаимоотношения между Япония и Руската федерация, в основата на които стои стремежът на Токио да подсили военното си присъствие в региона и статутът на Курилските острови (наричани в Япония „Северните територии“).

Курилските острови: въпрос на география и икономика 

Курилските острови са част от руската Сахалинска област, като най-западният от тях се намира на по-малко от 30 км. от втория по големина японски остров Хокайдо. Вулканичният архипелаг, с население под 20 000 души, се състои от 20 големи и повече от 30 малки острова, като само 8 от тях са населени. 

Те имат стратегическо значение за Русия, тъй като разделят Охотско море от Тихия океан и са ключови за свободното движение на руския Тихоокеански флот. Освен това предоставят добри възможности за разузнавателни дейности и са удобни за разполагането на военна техника, чрез която да се оказва натиск върху съседна Япония.

Основният икономически отрасъл на архипелага е риболова, който също често е причина за спорове. Освен това на островите има значителни находища на вулканична сяра и пирит. По време на изследване в периода между 2012 г. и 2013 г. близо до островите са открити залежи на газохидрати, но към момента все още няма опити за използването им като енергиен източник.

История на надпревара за контрол на територия

Двете държави имат дълга история на конфликти и напрежение от установяването на дипломатическите и търговските им взаимоотношения през 1855 г., като основната причина е била контролът върху Корейския полуостров и Манджурия (историко-географски регион, който съвпада с днешен североизточен Китай и части от Руския далечен изток). Съревнованието между двете държави води до Руско-японската война от 1904-1905 г. , която завършва с японска победа. До началото на Втората световна война надпреварата между двете държави за контрол над региона не спира, като също така не липсват и погранични сблъсъци. През 1941 г. СССР и Япония подписват пакт за неутралитет, който позволява на двете държави да се фокусират върху другите фронтове. Въпреки това СССР обявява война на Япония през август 1945 г. , като основна цел за руснаците, освен Манджурия и полуостров Корея, стават и Курилските острови.

Инвазията е успех за СССР и Япония губи контрола върху архипелага. Между двете държави така и не е подписан официален мирен договор, което и до днес подхранва напрежението за статута на Курилските острови. През Студената война Япония остава в сферата на влияние на САЩ, поради което отношенията със СССР  продължават да бъдат обтегнати, а спорът за Курилските о-ви и нуждата от официален мирен договор остават на преден план за дипломатите от двете страни. Опити за сближаване и разрешаване на въпроса са направени през 1990-те години, но без особен успех. 

Структура на военните сили

Руските сили в региона са разположени на няколко ключови позиции: Владивосток и околностите му, най-южните части на о. Сахалин, Курилските о-ви и южните части на п-в Камчатка. 

Във Владивосток се помещава командването на руския Тихоокеански флот, състоящ се от 23 подводници (14 ядрени подводници и 9 дизелови подводници) и 57 бойни кораба. Те включват: един ракетен крайцер, пет миноносци, пет разрушителя, пет фрегати, осем корвети, други 17 кораба за патрул и брегова охрана, 12 миночистача, както и четири десантни кораба, и пет десантни катера. Основната част от тях се намират във военноморските бази във Владивосток, Фокино, Корсаков (южната част на о. Сахалин) и Петропавловск-Камчатски (п-в Камчатка). Към силите на Руската федерация в Тихия океан се включват и 77-те кораба на бреговата охрана от различен тип. Сухопътните сили на флота се състоят от две морски пехотни бригади, един морски пехотен полк, един военноморски батальон на специалните сили, три брегови артилерийски бригади, един брегови артилерийски батальон, две брегови артилерийски батареи.

На ключови позиции са разположени множество зенитно-ракетни комплекси RS-SA-10B „Grumble“ (С-300ПС) и RS-SA-12 „Gladiator/Giant“ (С-300В „Фаворит“), RS-SA-21 „Growler“ (С-400 „Триумф“), RS-SA-22 Greyhound (Панцир С-1), ракетни комплекси за брегова отбрана RS-SSC-5 „Stooge“ (3К55 „Бастион“) и  RS-SSC-6 Sennight  (3К60 „Бал“), както и други видове ракетни установки, и гаубици. Също така сухопътните сили притежават голям брой бронирани транспортьори и танкове, най-вероятно модел Т-80. 

Военновъздушните сили на Русия в региона разполагат с различни модели изтребители МиГ-31 („Foxhound“), Су-27 и Су-30 („Flanker“), различни модели хеликоптери Ка-27 и Ка-29 („Helix“), противолодъчни и разузнавателни самолети (ИЛ-38) „May“ както и други транспортни, разузнавателни и противолодъчни летателни апарати. 

Отделените от Тихоокеанския флот сухопътни сили са под командването на 68-ми армейски корпус, разположен на остров Сахалин. Частите, от които се състои са една „картечно-артилерийска“ дивизия, с местоположение на Курилските о-ви, и една механизирана бригада, с местоположение на о. Сахалин. 

На север от Владивосток в град Усурийск, близо до границата с Китай, се намира щабът на руската 5-та армия, състояща се от механизирана дивизия, механизирана бригада, артилерийска бригада, ракетна бригада и огнехвъргачен батальон. Освен големия брой бронирани транспортни средства, танкове, гаубици, ракетни установки, минохвъргачки и противотанково снаряжение, 5-та армия има и 12 балистични ракети с малък обсег RS-SS-26 „Stone“ (9К720 „Искандер-М“) с обсег до 500 км. Ракетите „Искандер“ могат да бъдат и оборудвани с ядрени бойни глави.

2022: Възобновяване на напрежението

След инвазията на Руската федерация в Украйна през 2022 г. Япония осъжда агресора и подкрепя санкциите наложени от ЕС и Вашингтон, като още на следващия ден след началото на войната предлага и свой пакет финансови ограничения към Руската федерация. Освен това през април 2022 г. Япония изгонва 8 руски дипломати. 

В отговор на санкциите Русия прекратява процеса по изготвянето на мирен договор след края на Втората световна война и зачестява военните учения в Японско море, включително и съвместни такива с Китай. През 2023 г. Русия увеличава и модернизира въоръжените си сили в най-източните си територии около Япония. Оправданието е, че това отново представлява отговор на засиленото присъствие на САЩ в региона, подкрепено от близкия американски съюзник Япония. Москва също така реагира остро на съвместните учения на Япония и държави членки на НАТО (Испания и Германия), наричайки ги “потенциална заплаха за сигурността на Руската федерация” в официално съобщение от пресцентъра на Руското външно министерство. Важно уточнение е, че Япония не е част от НАТО.

Тези събития се случват на фона на ускорената милитаризация на Курилските о-ви, започнала още през 2015 г. скоро след анексирането на Крим от Руската федерация през 2014 г. През 2017 г. на най-западните острови от редицата са разположени ракетни комплекси „Бастион“ и „Бал“, които поставят в риск минаващите в близост японски кораби. В периода между 2017 г. и 2022 г. освен разполагането на още снаряжение, на островите се наблюдават множество строежи на казарми, летища, жилищни сгради и подобряване на инфраструктурата от страна на Русия. Освен това проекти от такова естество включват и разполагането на голям брой военни и цивилни служители. През юли 2022 г. в обновената руска морска доктрина е заявено, че Курилските о-ви и Охотско море ще бъдат защитавани на всяка цена, заедно с редица други ключови морски локации като Балтийско, Черно и Арктическо море.

През 2024 г. съвместните учения на Руската федерация с Китай продължават, което принуждава  американските съюзници в региона – Япония, Тайван и Филипините –  да бъдат нащрек. Учението включва военноморски учения с бойни стрелби, както и противовъздушни и противоподводни упражнения. 

В отговор на нарастващото напрежение Япония постепенно изоставя по-пацифистката  си политика след края на Втората световна война и започва плавното си превъоръжаване, засилвайки едновременно и военното си присъствие. През декември 2022 г. е представен новият бюджет на страната, с рекордно голяма инвестиция във военния сектор. През 2024 г. е подписана сделката между САЩ и Япония за закупуването на 400 американски ракети Tomahawk (200 броя Block IV и 200 броя Block V), способни да поразяват цели на 1600 км. разстояние. Това поставя множество бази на територията на Русия, Китай и Северна Корея в опасност. Освен това Токио дава заявка, че има стремеж за по-голямо местно производство на ракети, които да разширят японския арсенал. През 2025 г. Япония разполага ракети с далечен обсег (около 1000 км.) на островите от втората стратегическа линия – островите Рюкю.

Островите Рюкю са някои от най-западните японски територии, намиращи се между Тайван и Кюшу (най-западният от централните японски острови). Най-големият остров във веригата е Окинава, като на него се намира основният дял от военната американска техника и персонал. Островите са стратегически важни поради местоположението си – те представляват естествена бариера между Източнокитайско море и Тихия океан, което би затруднило свободното движение на военни китайски и руски кораби. Близостта им до Тайван също така би могло да подейства като възпираща сила при една хипотетична китайска инвазия. 

Разположени на островите ракети с далечен и среден обсег също така представляват заплаха за китайските, руските и севернокорейските военни обекти в Източна Азия. След началото на Войната в Украйна Япония започва да инвестира в защитата на тези острови, включително в ракетни системи и разузнавателни средства, разширява и подобрява инфраструктурата , за да може по-добре да покрие нуждите на японските военни сили. Токио също така затвърждава подкрепата си за съюзниците от НАТО, в частност САЩ. Свидетелство за партньорството между Токио и Вашингтон е проведеното съвместно учение между двете страни през 2025 г., което включва около 20 000 военнослужещи. 

През 2025 г. и началото на 2026 г. взаимоотношенията между Москва и Япония се влошават още повече. Налице е и отказът на Руската федерация да спре съвместните учения с Китай. Друг фактор за категоричното влошаване на отношенията между двете страни е смяната на управлението в Япония. През септември 2025 г. министър-председателят на Япония Шигеру Ишиба подава оставка, като малко след месец по-късно на 21 октомври министър-председател става Санае Такаичи (първата жена в Япония на тази длъжност). В речта си от 24 октомври тя остро осъжда агресивната политика на Русия. В отговор говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заявява, че единственият начин, по който може да се достигне до мирно споразумение между двете страни след края на Втората световна война, е ако Япония промени позицията си спрямо войната в Украйна. 

Такаичи отново поставя темата за Курилските острови на преден план, като уверява, че работи за разрешаването на териториалния спор. През есента напрежението отново се разгаря, когато Япония изявява несъгласието си с руското ограничение на корабоплаването около спорния архипелаг – нещо, което Русия определя като рутинни мерки за морска безопасност. В началото на февруари Такаичи заявява на митинг, че един от приоритетите на администрацията и́ е да постигне споразумение с Москва, което да позволи на бившите жители на архипелага да се върнат да почетат погребалните места на предците си. На 20 февруари говорителят на руското правителство, Дмитрий Песков, заявява пред журналисти, че дипломатическият диалог с Токио е прекратен поради „враждебната“ японска позиция спрямо Русия. Това маркира нов разрив във взаимоотношенията между двете страни.

Такаичи също така продължава политиката по превъоръжаване на държавата. В края на ноември тя казва, че китайска атака спрямо Тайван може да доведе до военна интервенция от страна на Токио. Твърдението е посрещнато с тежка критика от Пекин. Министърът на отбраната на Япония Шинджиро Коидзуми също така представи плановете на Токио да разположи ракетни установки на Йонагуни – най-западният от островите Рюкю.

Регионалното напрежение е тук, за да остане

Конфликтът около Курилските острови остава сърцето на по-широкото регионално напрежение между Токио от една страна и Москва и Пекин от друга. Стремежът към военно укрепване и демонстрациите на сила увеличават риска от инциденти и намаляват доверието между съседите. Съюзниците на Япония от НАТО също участват в оформянето на крехкия регионален баланс. Вътрешно-политическите промени и скорошните категорични изявления на Санае Такаичи, посрещани с острата реакция на Кремъл, затрудняват бързото дипломатическо решаване, като рискът от ескалация остава реален. Въпреки това възможността за мирен изход от ситуацията все още не е загубена.