Автор: Калоян Тренов

Темата за руското военно присъствие в Европа, която в десетилетията след края на Студената война беше позабравена или игнорирана от западните държави, придоби отново актуалност след анексирането на Крим през 2014 г. и пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г.

От години в областта на Калининград – най-западната руска територия в Европа – се наблюдава голямо струпване на военна техника и личен състав. Зоната е стратегическа точка с директно влияние върху сигурността и енергийната устойчивост на региона на Балтийско море и Източна Европа. Заобиколена от държави-членки на НАТО от всички страни, областта представлява риск за сигурността на Алианса в Европа, но също така това я прави уязвима при потенциална ескалация. Освен че е военна заплаха, ексклавът се използва за хибридни атаки срещу инфраструктурата, комуникациите и суверенитета на останалите европейски държави.

История на милитаризация

Област Калининград представлява ексклав на Руската федерация, намиращ се на южния бряг на Балтийско море, между Полша и Литва. Площта на района е приблизително 15 000 кв.км., с население от около милион. В голяма част от историята си областта е била част от Прусия и впоследствие от Германия. След края на Втората световна война обаче минава под контрола на СССР, а местното германско население е изселено, след което са заселени рускоговорящи общности. След 1991 г. автоматично продължава да бъде част от Руската федерация.

Военна мощ в изолация: Логистичните предизвикателства пред Калининград

Основният начин за снабдяване на областта е чрез морски доставки директно от Руската федерация. Според изявление на губернатора на областта Алексей Беспрозваних, цитирано от руската държавна медия ТАСС и от руската онлайн борса за товари и логистична платформа ATI, 60% от всички стоки за Калининград през 2024 г. са доставени по море. Морските доставки представляват алтернатива на сухопътните такива, които са ограничени след началото на войната в Украйна през 2022 г. Железопътните доставки през Литва все още са позволени, но са ограничени с 30% спрямо 2024 г. Намалени са и доставките чрез пътната инфраструктура на държави-членки на ЕС, като за определени стоки е напълно забранено да бъдат внасяни по този начин. 

През февруари 2025 г. балтийските държави се отделиха от старата руска електроснабдителна мрежа и се включиха към европейската мрежа и това остави Калининградска област напълно изолирана, както от страните членки на ЕС, така и от останалата руска територия. Поради тази нова реалност, властта в ексклава разчита напълно на местното производство на електроенергия чрез централи, разположени на на територията му. 

Важната за енергийното производство суровина – природният газ – областта получава чрез връзката Минск–Калининград, която минава през Литва. В края на декември 2025 г. беше подновен изтичащият тогава договор между Литва и руската енергийна компания Газпром, който позволява на компанията да доставя природен газ до екслава посредством този газопровод. Новият договор е със срок от 5 години до 31 декември 2030 г. 

Въпреки това, с цел да не бъде напълно зависима от движението на газ по тръбопровода, областта може да доставя част от енергийната суровина по море. За целта Руската федерация използва плаващия агрегат за съхранение и регазификация „Маршал Василевски”, който снабдява Калининград с втечнен природен газ. За по-добро задоволяване на нуждите се използват и газохранилища на територията на областта.

Военно присъствие ¹

Областта понякога е наричана „непотопяемият самолетоносач на Кремъл“ поради факта, че в пристанищния град Балтийск се намира Балтийският флот на Руската федерация. Според различни източници той се състои от над 50 кораба, включително един разрушител клас „Sovremennyy“ (Проект 956 „Сарич“), две фрегати клас „Neustrashimyy“ (Проект 11540 „Ястреб“), корвети, ASW (противолодъчни) кораби, няколко вида миночистачи и десантни съдове, както и една подводница клас „Kilo“ (Проект 877 „Палтус“). Щабът му се намира в столицата на областта – Калининград. Част от сухопътните сили на флота са 120-та гвардейска морска пехотна дивизия, 27-ма брегова ракетна бригада, както и още една ракетна бригада и един батальон на военноморските специални части.

Сухопътните руски сили в областта са под командването на 11-ти армейски корпус, чийто щаб се намира в град Гусев. Той се състои от няколко ракетни и артилерийски части, разузнавателен батальон, няколко полка (включително и един танков). Освен това в ексклава има установени и 4 въздушни бази, и поне 3 противовъздушни части.

В Калининградска област има и разположени балистични ракети с малък обсег SS-26 „Stone“ (9К720 „Искандер-М“). Те могат да бъдат оборудвани с различни видове бойни глави, включително ядрени. В обсега им на действие от 500 км попадат редица страни от НАТО като Полша, балтийските държави и включително части от Германия, Дания, Швеция и Финландия. Друга военна техника в региона са зенитно-ракетните комплекси RS-SA-10 „Grumble“ (С-300 „Фаворит“) и RS-SA-21 „Growler“ (С-400 „Триумф“), ракетните комплекси за брегова отбрана SS-C-5 „Stooge“ (3К55 „Бастион“), танкове Т-72, изтребители Су-27 („Flanker“), Су-30M2 („Flanker-G“) и Су-30СM („Flanker-H“), щурмови самолети Су-24М („Fencer“), щурмови хеликоптери Ми-24П („Hind“) и други ракетни системи.

(Фигура 1) Карта на документираното разположение на руските военни сили в Калининград до 10 октомври 2024 г.
Автор: David Batashvili. „Russian Military Forces: Interactive Map“. Georgian Foundation For Strategic and International Studies, 2026. Достъпно от: https://gfsis.org.ge/maps/russian-military-forces

Най-критичната точка на руско-натовското противопоставяне

Проходът “Сувалки” е дългата около 70 км сухоземна граница между Полша и Литва и същевременно най-късото разстояние между Калининградска област и съюзника на Кремъл – Беларус. При един хипотетичен конфликт между НАТО и Руската федерация, основна цел за Кремъл би било поемането на контрол върху прохода, което би откъснало балтийските държави от техните съюзници. Целта на Балтийския флот ще бъде да установи контрол над Финландския залив и останалата част от Балтийско море. 

В допълнение, употребата на ракетни установки още повече би затруднило подкрепата на Алианса за региона. Този сценарий представлява стратегията A2/AD или anti-access/area-denial, според която най-успешният начин да бъде победен превъзхождащ противник, е да му се отнеме възможността да вкара основните си сили в бой. Голяма част от тази стратегия обаче се базира на идеи и доктрини от времето на Студената война – Русия вече не разполага със защитния пояс от някогашните страни, формиращи СССР (с изключение на Беларус), което я прави уязвима за ответни удари от страна на НАТО. Новоприсъединилите се към Алианса Швеция и Финландия биха се превърнали в голяма заплаха за руския тил при потенциалното задействане на Член 5 от Северноатлантическия договор.

За да бъде успешна стратегията, руските сили ще трябва да устоят срещу опитите на съюзниците да си върнат контрола върху прохода. Отдалечеността на екслава от останалата руска територия и фактът, че е обграден от всички страни от държави членки на НАТО, би усложнила защитата му и би го превърнала в лесна цел. Към това може да добавим и фактора на продължаващата война в Украйна – през август 2024 г. министърът на отбраната на Литва, Лауринас Касчунас, заявява на среща с украинския президент Володимир Зеленски, че руски части от Калининград са прехвърляни към Курск. Това допълнително отслабва военното присъствие в областта.

Заплаха за НАТО

Въпреки уязвимостта си, ексклавът продължава да представлява риск за североизточния фланг на НАТО. Заплахата от руска агресия през Калининград остава реална. Проведените през май 2022 г. в областта симулирани ядрени удари от ракети „Искандер“ потвърждават притесненията, че Русия притежава способността да извършва удари по критична инфраструктура в обсег от 500 км. Балтийските държави ще се окажат притиснати между двете руски територии и Беларус – при такъв конфликт основните ресурси на Алианса ще бъдат концентрирани в северната част на континента, което би отслабило защитата на Балканите, в това число и на България.

Една атака срещу НАТО също така ще тества и възможността на съюза да отговори единно и категорично на провокацията и дали определени страни ще откажат своята намеса, въпреки Член 5 от Северноатлантическия договор. Не е нужно обаче Калининград да бъде използван само като инструмент за дестабилизация и хибридни атаки в Европа: областта може да се използва като място на изстрелване на дронове, които да навлизат във въздушното пространство на европейските страни с цел събиране на информация и провокация. Калининград се използва и за заглушаване и прекъсване на GPS сигнали в Балтийско море, като полски изследователи са проследили множество от смущенията в комуникационните мрежи и навигационните системи на кораби и самолети в региона до две военни инсталации в ексклава.

Калининград продължава да бъде ключов елемент от руската стратегия за военно и политическо влияние в региона. Военното присъствие в областта ще позволи на Русия да оказва натиск върху европейските държави-членки на НАТО и при потенциален конфликт усложнява способността на Алианса за бърза и категорична реакция.

---

Калоян Тренов е ученик от 11. клас от 164. ГПИЕ „Мигел де Сервантес” с профил „История и предприемачество“. Следи различни геополитически процеси и събития, които засягат Европейския съюз, с основен фокус върху действията на Русия. В допълнение се интересува и от вътрешнополитическия живот на България.

1. Представените тук организационни данни отразяват мирновременното дислоциране, а не оперативното, породено в резултат от пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Също така, не са включени мобилизираните части, чиито мирновременни задачи не са ясни. ↩︎