Западът започна да бие отбой по отношение на украинската кауза. Държавните лидери все така говорят за непоклатимата си решителност да доведат нещата до край. Обществените нагласи обаче, отразени в разнообразни статии и коментари, рисуват съвсем различна картина от това, което Байдън, Стармър, Шолц и Макрон се опитват да продават на широката аудитория. Европа, пишат журналистите, е уморена от войната в Украйна и липсата на ясна перспектива за успех. Вкопчени в предстоящата президентска надпревара, американците също извръщат глава в друга посока. Случващото се в Ливан, което някои анализатори определят като начален етап на Третата ливанска война допълнително отвлича фокуса от бойните полета в Украйна – динамиката на събитията в Близкия Изток е далеч по-сериозна, докато фронтовете в Украйна сякаш тъпчат на едно място. Същевременно, на хоризонта се задава нова икономическа криза, за която по-предвидливите хора в бизнеса вече вземат предпазни мерки. В нашата малка родина, емоциите около разпада на ДПС и предстоящите поредни, предсрочни избори отдавна изтикаха украинския въпрос на дъното на новинарския поток. На фона на всички тези значими процеси, няма как да не си зададем въпроса: „Струва ли си Украйна?“

Повечето специалисти са на мнение, че пред Украйна има ограничен брой възможности за завършване на настоящата война с Русия. Първата и до голяма степен невероятна към момента, е Украйна да победи категорично, да изтласка руснаците от всичките си територии, включително Крим, и да постигне мир при запазване на границите, които през 1991 г. Русия е гарантирала да спазва с международен договор. Тази възможност продължава, резонно, да изпълва реториката на президента Зеленски и неговите приближени, но в нея все по-малко вярват дори самите украинци. Втората възможност, която в момента доминира наратива в множество изтъкнати издания и вече беше загатната от германските политици и чешкия президент е, че Украйна ще трябва, поне временно да приеме примирие, в което да даде на Русия териториите, които Москва вече контролира, но без Киев или неговите съюзници да признават официално новата граница, превръщайки Украйна в поредния руски замразен конфликт, подобен на ситуацията в Грузия или Приднестровието. Третият вариант, на който все още се надяват в Русия и приятелските й държави, е тази зима украинската отбрана в Донецка област да рухне с падането на Покровск, Вугледар и Крематорск, след което руските войски да напреднат решително в западна посока и да достигнат до река Днепър, завладявайки напълно териториите на четирите украински региона, които след фалшифициран от Кремъл референдум бяха едностранно обявени за част от Руската федерация. Съществува вероятно, в главите на най-големите руски мечтатели и сценарий, в който Украйна бива изцяло завладяна, в Киев се поставя марионетен режим и Русия завършва успешно конфликта, постигайки план максимум. За всеки разумен човек този сценарий е дори още по-немислим, отколкото идеята, че Украйна може да изгони Русия от всичките си територии.

Къде се позиционирате спрямо тези четири възможни опции се приема в момента като ясен знак за политическата ви ориентация. Твърдите поддръжници на либерлано-демократичните идеи залагат на реториката за окончателна победа на Украйна. Скептиците сред либералите, центристите и консерваторите говорят за компромис. Привържениците на по-крайното дясно виждат изход в повече или по-малко изпълняване на основните руски претенции – предаване на територии, обезоръжаване на Украйна и превръщането й в буфер между НАТО и ЕС. Крайните привърженици на Путин – националисти от ляво и дясно, се надяват на окончателна руска победа, която да изпрати сеизмични вълни сред ЕС и НАТО. На практика, изборът на позиция по темата „Украйна“ се превръща в общо политически и дори цивилизационен избор. Една от големите победи на Зеленски още в самото начало на войната, беше да превърне битката за Украйна в противопоставяне на либерално-демократичните ценности на стремежа към авторитаризъм и създаването на общество от деполитизирани граждани, които делегират управлението на своята държава в ръцете на елит от технократи, популисти и милиардери, които „знаят най-добре“ как да управляват една държава – формулата, която Путин продава на руснаците вече 24 години и която се опитва да изнася зад граница.

В една ключова статия, публикувана от Poltico преди няколко дни, журналистът Джейми Детмър попита аудиторията „Задаваме ли си достатъчно трудни въпроси относно Украйна?“ Това е въпрос, чийто отговор наистина е важен, особено за хората, които защитават нуждата от опазване и развиване на демократичното общество в днешния свят. За да съществува едно наистина функционално, съвременно общество, неговите членове трябва да бъдат образовани, ангажирани с каузите на социума и способни да правят информирани избори, които да трансформират на практика чрез своите политически избраници. Когато става дума за Украйна, това означава, че обществото не може просто да подкрепя „С Украйна сме!“, а трябва да има отговори на въпроси като „Защо подкрепяме Украйна?“, „Как подкрепяме Украйна?“ и „До кога ще подкрепяме Украйна?“ За съжаление, все повече, обществото в Европа окачва лозунгите в подкрепа на Украйна като знамена по фасадата, целящи да прикрият липсата на дълбочина и реално разбиране в какво се изразява въпросната подкрепа. Показателно е, че за последния месец, въпреки тежките удари по Харков, Одеса и други части на Украйна, единственото по-сериозно обществено събитие в подкрепа на украинската кауза, се състоя в Чикаго. В Европа подобни шествия стават все по-голяма рядкост.

На фона на тези разминавания между онова, което европейците казват и онова, което европейците мислят, редно е да си зададем въпроса „Струва ли си Украйна?“ Отговорът на този въпрос минава през визуализирането на бъдеще, в което Украйна губи войната с Русия. Изключвайки абсурдния сценарий, в който Русия завладява цяла Украйна, руска победа на този етап, ще представлява окупиране на териториите източно от р. Днепър и южно/югоизточно от Харков. Онова, което ще се случи в тези територии, съдейки от примера с вече окупираните от Русия зони, преминава през няколко етапа.

На първо място идват разрушенията – Украйна няма просто да изостави тези територии изведнъж – десетки, ако не и стотици селища ще бъдат сравнени със земята, докато ВСУ отстъпва към нови отбранителни позиции. Руските бомбардировки и ракетни атаки по протежение на менящата се фронтова линия, ще разрушат инфраструктурата и домовете, ще ликвидират предприятия и ще костват живота на стотици, ако не и хиляди хора. Градове като Покровски, Крематроск, Вугледар, Константиновка и т.н. ще последват съдбата на Бахмут и Авдиивка, превръщайки се в градове-призраци, сред които ще бродят само сенките на предишните им обитатели.

Сцена втора – прочистването – подобно на случилото се в редица украински селища, окупирани от Русия, включително и онези, от които руснаците се изтеглиха през 2023 г., в новоокупираните територии ще започне процес на ликвидиране на всички онези елементи от местното общество, които биха могли да се превърнат в гръбнак на бъдеща съпротива срещу руския режим. Учители, журналисти, адвокати, актьори, музиканти, писатели и поети, хора с административен опит – всички те ще попаднат под ударите на окупационните власти. Някаква част от тях биха съдействали, за да спасят живота си, но останалите не ги чака нищо друго освен затвор, разселване и дори екзекуции – неща, които Русия вече е вършила на украинска територия и в които не може да се съмняваме. Не бива да подминаваме и изселването на украински деца от новите територии и прехвърлянето им в Русия, където децата се настаняват в приемни семейства, чиято задача е да ги русифицират.

Русифицирането на украинските земи – след като съпротивата е сломена, а нежеланите елементи са прочистени, Русия ще започне ускорена програма по русифициране на новите територии – налагане на собствена местна администрация, смяна на имената на населените места, въвеждане на обучение на руски в училищата, съчетана с подмяна на учебните планове. Достъпа до европейски медии ще бъде ограничен. По радиа и телевизии ще започне да се излъчва съдържание на руските СМИ. Възможно е да започне прехвърляне на население от Русия към новите територии, с цел възстановяване на обезлюдените зони и по-лесната им интеграция. Тези процеси ще се съчетаят с новите форми на национална индоктринация, въведени от Путин – младежки държавни организации, раздаване на бонуси и привилегии за ветерани от „специалната военна операция“, в това число имоти и местни бизнеси и т.н. Не бива да се подминава и завръщането на Руската православна църква, която ще ликвидира всякакво присъствие на независимото украинско духовенство.

Завършването на тези процеси, в които Русия ще вложи сериозни ресурси, ще отнеме няколко години, но първоначалният ефект от тях ще се усети още на втората година от началото им. В рамките на десет години процесът ще е произвел дълготрайни резултати, след още десет ще е трудно обратим – както показва ефекта от путинизирането на самата Русия.

Междувременно, ситуацията в Украйна също няма да е розова. Победа на Путин ще означава край на интеграцията на Украйна в ЕС и НАТО. Първата причина за това ще дойде от самата Европа. Лидери като Орбан и Радев, които явно подкрепят Русия и нейната политика спрямо Европа, несъмнено ще бламират опитите за интеграция на Украйна. Към тях ще се присъединят и гласовете на крайно десните политически фракции, които са на път да се наложат в не една или две европейски столици. Там където про-путинската позиция не е на дневен ред е достатъчно да се прокара скептицизмът към Украйна. Имиджът на страната в Европа определено се подобри от началото на войната до сега, но европейците не са забравили за корупцията, мафията и другите скандали, с които Украйна се появяваше по вестници и новинарски сайтове. Европейските държави са уморени от мигрантски вълни и подслоняване на немощните, и перспективата за свободен трафик от Украйна към Западна Европа при евентуално приемане на Киев в ЕС едва ли ще зарадва мнозина. На дневен ред остава и факта с нерешения граничен въпрос – включването на Украйна в ЕС и НАТО ще бъде свързано с гаранции както за териториалната й цялост, така и за това, че Киев няма да употреби членството си, за да вкара Европа и НАТО във война с Русия. Този въпрос ще е на дневен ред във всички европейски държави и в институциите на ЕС като цяло. Болезнената истина е, че Европа не желае да воюва с Русия и не е готова да воюва с Русия. За европейците НАТО представлява удобен щит, зад който да се скрият от путиновата агресия. За онези територии, които са отвъд закрилата на този щит, повечето европейци не биха били готови да се жертват. Не бива да забравяме, че от гледна точка на немалко европейци, те вече са се жертвали за Украйна, отделяйки милиарди от парите си за покупката на оръжия и боеприпаси във време, в което социалния сектор, стопанството и туризма на съответните държави също са имали нужда от стимули. До този момент, макар и със стиснати зъби, европейците приемат тези финансови жертви. В случай на победа на Русия, всички тези милиарди ще се окажат хвърлени на вятъра, а политическия откат, който подобен сюжет предполага, ще разруши доверието в онези партии и коалиции, които са насочили средствата към войната в Украйна.

Взимайки тези фактори под внимание, ситуацията, която можем да обрисуваме за бъдещето на Украйна е мрачна. Страната няма да бъде демилитаризирана, даже напротив – ще се милитаризира още повече. Крайно десните сегменти ще добиват все по-голяма тежест в украинското общество, а чувството на благодарност към ЕС и НАТО ще се трансформира постепенно в горчивина и усещане за предателство и изоставяне на Украйна. Национализмът в държавата ще е във възход. Всеки който поставя под съмнение правотата на националната кауза или е склонен към дипломация и компромиси, ще попадне под ударите на обществения гняв. Накратко, Украйна ще преживее онова, което Германия преживява през 1920-те години. Крайният резултат е печално известен.

Освен радикализирането на украинското общество, държавата ще изживее тежка икономическа и социална криза, която само ще влоши и засили появата на крайна реторика. Бизнесът и промишлеността ще са в руини. Енергетиката на страната вече е поразена значително, а до евентуалния край на войната щетите ще са още по-сериозни. Инфраструктурата ще е съсипана. Милиони хора ще живеят в мизерия. Възможно е да се появят епидемии, с които разклатеното здравеопазване няма да може да се справи. Същевременно по демаркационната линия на изток, престрелките, обмяната на снаряди и ежедневните жертви ще продължат така, както беше по фронта в Донецк и Луганск в периода 2014-2022 г. Този път засегнати ще бъдат важни градски центрове като Херсон, Запорижие и Харков. Успоредно с това страната ще загуби до голяма степен достъпа си до Черно море, което ще уязви икономиката, туризма и промишлеността. Под заплаха ще е поставена и ядрената енергетика. Като цяло, Украйна ще се превърне в една разорена, угнетена и гневна държава, една бомба с тиктакащ механизъм, която ще избухне отново десетина години след края на настоящия конфликт. Дали това избухване ще доведе до имплозия под формата на гражданска война или на ново руско нашествие, оправдано с поредния стремеж за денацифициране на Украйна, предстои да разберем. При всяко положение, за траен мир и дума няма да може да става.

Отворената рана на източната граница на Европа ще е кошмар за ЕС. Постоянен поток от бежанци ще удари границите на Полша, Унгария и Румъния. Същевременно милионите украинци, изселили се в Европа след февруари 2022 г. до голяма степен ще останат в Европа като част от общият миграционен фон. Предвид, че ситуацията в Украйна само ще се влоши в случай на загуба, броят на украинските бежанци само ще нараства. Това, от своя страна, ще подхрани европейските крайно десни партии, наливайки масло в огъня на тяхната пропаганда и демагогия, които вече се засилват с оглед новите бежански потоци от Централна Азия и Африка. Енергийната сигурност и борбата за внасяне на газ и горива от Азия ще се задълбочи. Към нея ще се добави и борбата за икономическо надмощие в Украйна. Китай вероятно ще се позиционира като „трета алтернатива“ за осигуряване на евтини заеми и следвоенни, възстановителни средства за Киев. Пекин има много какво да спечели от установяване на свое икономическо присъствие в Източна Европа. Макар и отрязана от 20% от територията си, Украйна ще остане голяма държава със значителни възможности за инвестиция. Установяването на един по-авторитарен и краен режим там, ще даде възможност на държави от недемократичния спектър да започнат да реализират свои бизнес начинания, което ще дойде в ущърб на целите, сигурността и интересите на ЕС.

Освен последиците за украинското население от двете страни на границата, победа за Русия ще има огромно значение за самата Руска федерация.

Във вътрешен план, успехът на Путин ще легитимира позицията му по начин, по който нито една негова стъпка до момента не е успявала. Режимът ще е на практика непоклатим и всякаква мисъл за промяна на путиновия модел ще трябва да бъде загърбена. Победата ще осмисли и циментира всички онези стъпки, които Путин предприе за индоктриниране на руското население. Изграждането на „Путиновата младеж„, трансформирането на науката и изкуството в казионни и оформянето на нов социален елит от покорни и зависими от режима кадри само ще се задълбочат. Победата ще затвори устите и на малкото останали критици на Путин и ще му даде карт бланш пред обществото за окончателно разчистване на сметките с каквото е останало от опозицията в страната след смъртта на Навални.

Във външнополитически план последиците ще са дори по-драстични. Победата на Путин ще докаже тезата му, че Русия може и трябва да претвори пост-съветското пространство и да предложи нов архитектурен план за устройството на т. нар. „Близка чужбина“. Войната в Украйна е част от поредица от руски военни интервенции, инициирани от Путин, започващи с Втората чеченска война, нахлуването в Осетия и интервенциите в Сирия и Либия, които дойдоха като следствие от успеха на анексирането на Крим. Към този списък следва да прибавим и конфликта в Приднестровието, който е вероятно следващата стъпка от разгръщането на стремежа на Путин за реставрация на Руската империя. В това отношение, в случай на руска победа в Украйна, Молдова трябва да се готви да бъде следващата жертва. Страната все още не е интегрирана нито в НАТО, нито в ЕС, което означава, че е легитимна мишена за Русия, която, след като е победила Украйна и е опровергала Запада, няма да се посвени да посегне към Кишинев. Съществува и значително по-страховитата перспектива от руска офанзива към Балтийските републики, които са членки на ЕС и НАТО. Угрозата от ядрена война, която Москва размахва като предупредителен флаг вече две години, може да се окаже достатъчна, за да разколебае Северноатлантическия пакт. Победа в Украйна ще създаде у руснаците усещането, че превъзхождат Запада (с когото те си мислят че реално воюват в момента – б. а.) и съответно няма от какво да се боят. Липсата на сплотеност, общи цели и категорични действия, които ЕС, САЩ и НАТО демонстрират през последните 10 години, заплашва да изпрати погрешни сигнали във всички посоки на земното кълбо. Ако Украйна бъде проиграна, НАТО трябва да се готви в сценарий, според който или отвръща на Русия с пълната си мощ, или губи всякаква легитимност като отбранителен съюз, допускайки свободни удари срещу своя членка.

Победата на Москва ще означава легитимация и за други, подобни ходове по света. Планетата изобилства от териториални спорове и претенции, а борбата за свиващия се обем на ресурси и обработваема земя само задълбочава тези разделения. Победа на Русия в Украйна ще е карт бланш за Китай да действа срещу Тайван, застрашавайки целия политически модел, изграден в Пасифика след края на Втората световна война. Китай може да реши да действа свободно и по отношение на Мианмар (Бирма), където икономическите интереси на Пекин се сблъскват с продължаващата гражданска война, която няма изгледи да приключи скоро. Сюжети с преразпределение на територии в стила на XIX век съществуват на повечето континенти, в това число и Европа. Оставяйки на страна Украйна и Молдова, руският пример може да се използва като средство за разпалване наново на конфликти в Босна и Косово. Няма съмнения, че мотивирана от победата си Москва също ще усили натиска си към европейските политически движения, така, както Кремъл вече се намеси в изборите във Франция, изигра своята роля за Брекзит и се опита, макар и безуспешно, да провокира разпадане на Испания. Тази широка кампания ще се съчетае със засилване на любителите на Русия в Източна и Централна Европа и появата на нови про-руски групировки и политически течения.

Когато говорим за подкрепата на Европа за Украйна, трябва ясно да осъзнаем, че такава подкрепа не може да бъде просто куха обвивка, изпразнена от реалното осъзнаване какво е нужно да се направи за Украйна и какво ще се случи, ако не бъде направено нужното за Украйна. Битката за Украйна е цивилизационен сблъсък между идеалите на либералната демокрация и принципите на авторитарната диктатура. Бъдещето на конфликта ще изпрати ясни сигнали за онова, което му престои на света през следващия половин век. Загуба за Украйна ще хвърли Европа и Света обратно в XIX век, в епохата на империализма, колониализма и политически идеи, за които целта винаги оправдава средствата. Това мислене ни донесе две Световни войни, които костваха живота на над 100 000 000 души. Една нова епоха на войни и насилие, в които съвременните оръжия за масово поразяване ще изиграят своята роля, може спокойно да доведе до гибелта на половината човечество. За съжаление човешката психика – индивидуална и народна, е устроена така, че един агресор ще продължи да ескалира своето насилие до тогава, докато или бъде спрян, или бъде категорично повален в пепелта. Преговорите и компромисите с Русия ще доведат до отлагане, но не и решаване на проблемите със сигурността в Европа и Света. Подобно на Османската империя в зенита на своята експанзия, Русия няма да сключва мир, а само примирие. Кремъл вече доказа, че не зачита договорите, подписани от Русия. Повече от ясно е, че това незачитане ще продължи и всеки компромисен мир в Украйна ще е просто прах в очите на обществото. Ако Европа пожертва Украйна, тя ще отвори огромна рана в собственото си тяло, през която заразата на авторитаризма ще проникне до самото сърце на Стария континент. Същевременно, примирение сега ще отвори портите на Янус за нови, скорошни войни не само в Европа, а по целия свят. Тежестта на греховете за тези конфликти ще лежи на европейските плещи така, както тежестта за избухването на Втората световна война лежи на плещите на онези, които мислеха, че могат да омилостивят Хитлер. За да бъде доведена битката до успешен край – както за Европа, така и за Украйна и Русия, ЕС и НАТО трябва да дадат ясен отговор на въпроса до къде са готови да стигнат, за да защитят своите ценности. Отговорът трябва да е мощен, решителен и непреклонен, а посланието му трябва да отекне върху цялата земя, за да бъде чуто от всички авторитарни деспоти, които днес вярват, че бъдещето им принадлежи.

АКО ТЕКСТЪТ ВИ Е БИЛ ПОЛЕЗЕН, МОЖЕ ДА ПОДКРЕПИТЕ АВТОРА В PATREON