На 24 юни висши американски чиновници обявиха пред Associated Press, че в Афганистан ще останат около 650 американски военнослужещи, след като приключи официално изтегляне на САЩ от страната. Очаква се тяхната основна задача да бъде осигуряването на сигурност за дипломати. Това анонимно изявление идва в разрез с договореното пълно отстъпление на американските, и други коалиционни войски, до 11 септември тази година, като се очаква основното оттегляне на войски да приключи до две седмици. В допълнение, няколкостотин военнослужещи на САЩ ще останат да охраняват летището в Кабул, вероятно до септември, където те ще допълват наличния турски контингент докато не бъде оформен по-дългосрочен договор за подкрепа на Афганистан от страна на Турция.
Същевременно, ден по късно, на 25 юни, афганистанският президент Ашраф Гани се срещна със своят американски колега Джо Байдън. За разлика от противоречивата информация за оставането на някои военни части на САЩ в Афганистан, реториката на Байдън беше значително по-резервирана при изявлението му по време на срещата. Той не пое никакви открити ангажименти, с които да подкрепи афганистанското правителство, а вместо заяви, че “афганистанците ще трябва да решат своето бъдеще… това, което те искат”. Погледнато повърхностно и без контекст, това изказване означава, че правителството на Гани ще трябва да оцелява самостоятелно. Но реалността е различна. Това, което Байдън всъщност казва, е че конфликтът в Афганистан навлиза в поредната си фаза.
Войната в Афганистан е най-дългата война за САЩ. Тя струва животите на хиляди военнослужещи, а финансово е просто неизмерима. За близо 75% от от американското общество Афганистан е една далечна страна, която представлява черна дупка, където постоянно се вливат хора и ресурси, които са нужни у дома. Изборът на Доналд Тръмп за президент през 2016 г., а и силното представяне на кандидати от Демократическата партия като Бърни Сандърс и Елизабет Уорън, показа, че американците искат по-малко военна намеса на САЩ в чужбина. Само че ефектът от пълното изтегляне на силите на САЩ от Афганистан, като част от едно по-глобално изолиране на международно ниво, би било катастрофално за глобалната сигурност.
С началото на американското оттегляне от Афганистан на 1 май тази година, талибаните дадоха начало на най-силната си офанзива от десетилетия насам, като някои източници съобщават, че дори талибаните са изненадани от пожънатите успехи. От началото на офанзивата досега, те са овладели 50 от общо 370 окръга в страната. Това означава, че вече де факто управляват около една трета (124 окръга) от Афганистан, и се бият за контрола на над 180 други. Сам по себе си, този факт не означава много. Много от тези окръзи са отдалечени, а тяхното превземане зависи само от изтласкването на местните правителствени сили. Обикновено след това голяма част от талибаните, които са участвали в набезите, се оттеглят, и оставят само малък контингент. Те не създават административна структура, както “Ислямска държава” (ИД) правеха в Сирия и Ирак при настъплението си, например. Тези окръзи са твърде незначителни, а за местните няма особено значение кой е начело стига това да не афектира техният живот драстично. Това, което има значение е, че тези окръзи са първоначалната стъпка към обсаждането и вероятно превземането на редица важни областни градове.
Например, сега това се случва с важният северен град Кундуз, където вече се водят сблъсъци във външния периметър на града. Подобно е положението и в други северни градове, както и няколко по протежението на магистралата между Кандахар и столицата Кабул. При контрол над областните градове, за разлика от окръзите, талибаните ще получат реална възможност да управляват. Ще получават данъци, ще казват кой може да получава заплата, кой да получи разрешение да отглежда поминък, и много други функции, придаващи вид на държавност. С тази тактика и скорост на офанзивата, анализ на американското разузнаване предполага, че както Кабул, така и афганистанското правителство, могат да паднат до шест месеца след пълното изтегляне на САЩ. Ефектите от такъв колапс биха засегнали редица държави, включително България.
В случай че талибаните успеят да установят контрол над голяма част от страната, най-вече в областните градове, това би довело до силна бежанска вълна, която ще се запъти към Европа. Имайки предвид, че 63% от населението (28 млн.) на Афганистан е под 25-годишна възраст, много от тях ще са физически способни да изминат огромни разстояния в търсене на сигурност. За Европа, и особено за ЕС като организация, това би било поредният удар, тъй като все още наблюдава възстановяване от последните бежански вълни през 2015-2016. В самият Афганистан липсата на сигурност също ще доведе до скок във вътрешно разселените лица. Оставяйки настрана хуманитарните последици от разселването на големи части от населението, ако Афганистан е предимно контролиран от талибаните, това би създало предпоставка за създаването на т.н. safe haven (убежище) за различни терористични групировки. Наскоро, един от водещите генерали на САЩ оцени възможността Ал Кайда и ИД да се регенерират в Афганистан като “вероятна до две години”.
Поради опасността от това Афганистан да стане отново убежище за терористи от цял свят, е малко вероятно регионалните и световни сили напълно да изоставят Афганистан. Въпреки различията си на геополитическо ниво, Иран, Китай, Индия, Русия и САЩ търсят стабилен Афганистан. В случай, че талибаните превземат Кабул и афганистанското правителство падне, гореспоменатите сили трудно ще намерят рационално управление в лицето на талибаните. За САЩ, например, ще е по-добре в Западен Афганистан контрол да имат про-ирански милиции, с които може да се преговаря на по-високо ниво в Техеран. Същото не може да се случи при преговори между САЩ и Пакистан относно талибаните поради структурата на тяхната организация. Следователно е напълно очаквано регионалните и световни сили да се опитат да подпомогнат директно или индиректно афганистанското правителство.
При САЩ това вероятно ще бъде в две основни направления. Първото ще се опита да мобилизира, с помощта на афганистанските сили за сигурност, анти-талибански настроени кланове, най-вече в северните райони, които са исторически силно настроени против талибаните. Второто, и по-важно, е възможността военнослужещите да бъдат сменени с контрактори от частни фирми. Това ще намали най-голямата тревога в американското общество, а именно смъртта на техни военнослужещи в чужбина, което от своя страна предизвиква фурор всеки път, дори при най-незначителните жертви. Употребата на контрактори ще даде нужната упора на местните власти в Афганистан. Голяма част от оборудването на афганистанската армия е сложно за поддръжка и изисква постоянната подкрепа на чуждестранни специалисти. Същевременно, както при офанзивни операции, така и при изпълнението на отбранителни функции, контракторите ще могат да дадат нужната подкрепа на местните специални сили за завръщане на загубените територии.
Тази нова фаза на конфликтът в Афганистан със сигурност ще даде по-свободна ръка на САЩ относно участието си в конфликта. Въпреки това, бъдещето на Афганистан продължава да е все така несигурно, а край на конфликта не се вижда.
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.