[DRM Update] Китай все по-явно навлиза в Близкия изток

Китайският външен министър Ван И и външният министър на Саудитска Арабия Адел бин Ахмед Ал Джубейр на Китайско-арабския форум в Пекин на 10 юли 2018 г. REUTERS / Томас Питър

За Пекин и неговата политика извън Югоизточна и Източна Азия излизат все повече коментари, тъй като ЕС и САЩ наблюдават отблизо експанзията на икономическите проекти на китайската администрация в региони от стратегическа важност за западните страни като Източна Африка и Близкия изток. Трябва да се каже, че по отношение на външните отношения Китай се стреми да поддържа паралелни отношения и да прави всичко възможно, за да не избира страна. Китай все още играе второстепенна роля в политиката и сигурността в Близкия изток, в сравнение с участието на Съединените щати или Русия в региона, и в повечето случаи иска да избегне пряко участие в конфликтни зони или ненужни дългосрочни ангажименти. Участието на Китай в Близкия изток обикновено се обяснява като обусловено от икономически мотиви и тясно свързано с нуждите от енергийна сигурност, тъй като Пекин внася 70 процента от потреблението си на петрол – главно от Персийския залив. Очаква се нуждата на Китай от петрол да се увеличи през следващите десетилетия, а оттам и централната роля на държавите от Персийския залив спрямо китайските интереси в Близкия изток. Освен това, Китай вижда Персийския залив като потенциален пазар за инвестиции, както за изграждане на инфраструктурни проекти, свързани с тежката индустрия като пристанища и железопътни линии. Държавите от Персийския залив също виждат полза от свързването на китайската инициатива „Един пояс, един път“ (BRI) със собствените си структурни реформи, като саудитския проект Vision 2030.

Поддържането на деликатен баланс между конкуриращи се страни също характеризира отношенията на Китай с Иран, от една страна, и с държавите от Залива, от друга. Дори подписването на 25-годишното стратегическо споразумение между Китай и Иран през март, не е доказателство за някаква промяна в тази балансираща политика, която до този момент е успешна. За да поддържа предпазлив баланс между Иран и държавите от Залива, Китай умишлено разделя контактите си и отделя еднакво внимание между Иран и арабските страни. По този начин, когато китайският външен министър Ван И посети Техеран и подписа споразумението с Иран, той също направи посещение на лидерите на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Бахрейн. Ван И започна посещението си в Рияд, като представи инициатива от пет точки, включително относно израелско-палестинския конфликт, иранския ядрен въпрос, по-тясно сътрудничество в борбата срещу COVID-19 и старото предложение да създаде механизъм за регионално сътрудничество под егидата на Китай.

Както споменава специализираното издание на Израелския институт за национална сигурност (INSS), наскоро към икономическия мотив на Китай се присъедини и политически. Една от подкрепяните тези досега е, че Китай се възползва от присъствието на САЩ в Близкия изток, което поддържа регионалната стабилност и подсигурява морските пътища. Но има признаци, че Китай също вижда региона като арена за дипломатическа дейност, което го позиционира като отговорна и не по-малко важна сила срещу САЩ, която Пекин описва като „източник на регионални проблеми“. По време на последната ескалация между израелци и палестинци, Китай използва статута си на настоящ президент на Съвета за сигурност на ООН, за да представи САЩ като държава „взела страна“ в конфликта. В същото време, Китай използва конфликта, за да се представи като пазител на правата на малцинствата и най-вече като сила, която внимава за правата на мюсюлманите.

Целта на това послание е да отклони критиките към Китай по отношение на репресиите върху мюсюлманското население и по-специално към действията на Пекин в провинция Синдзян, където има създадени „превъзпитателни лагери“ за местната общност на уйгурите. Това съобщение е предназначено и за мюсюлманските страни в Близкия изток, за които често се смята, че са избрали икономическите ползи, предлагани от Китай, в замяна на въздържането от всякаква критика по въпроса за репресиите. Саудитският престолонаследник Мохамад бин Салман дори оправда действията на Пекин срещу уйгурите и заяви, че Китай има „правото да предприеме действия срещу терора и екстремизма“. Държавите от Персийския залив бяха сред подписалите писмо до комисаря на ООН по правата на човека, в което Китай е похвален за „забележителните му постижения“ в областта на правата на човека. Също така, Саудитска Арабия, Египет и ОАЕ екстрадираха уйгури към Пекин. Възприемането на Китай като етична сила, която подкрепя правата на мюсюлманите е удобно за неговите мюсюлмански партньори. Възможно е Китай да продължи да използва местните кризи по подобен начин и дори да разшири дейността си в тази посока.

Тъй като интересът на Китай към Персийския залив се увеличава, Вашингтон не се поколеба да упражни натиск върху местни правителства, тъй като възприема някои аспекти от сътрудничеството им с Китай като вредни за американската национална сигурност. Държавите от Персийския залив са наясно с нарастващата загриженост на САЩ относно Китай и не искат да бъдат заклещени в конфликт между двете сили. Решението на Вашингтон да не им доставя някои от продуктите на военно-технологичния си комплекс, може да ги накара да купуват такива компоненти от Китай. От своя страна Китай сигнализира, че иска по-тясно стратегическо сътрудничество със страните от Персийския залив и особено със Саудитска Арабия – с която си сътрудничи по ядрени въпроси – и Обединените арабски емирства. Китай удвои продажбите си на оръжие за Близкия изток като цяло и по-специално за страните от Персийския залив между 2016-2020 г. в сравнение с годините между 2011-2015. Тази цифра обаче все още е ниска и представлява само 7% от всички продажби на оръжие от Китай. В същото време през май тази година изданието Wall Street Journal съобщи, че американските разузнавателни агенции са загрижени от развитието на връзките между Китай и ОАЕ, и по-специално от възможния достъп на Китай до напреднали американски технологии – като например възможен достъп до най-новото поколение Ф- 35. В репортажа се твърди, че САЩ са идентифицирали китайски военни товарни самолети, кацащи в ОАЕ и разтоварващи „неопределен материал“. Съобщава се също, че Китай се надява да изгради военноморска база в ОАЕ.

Държавите от Персийския залив признават, че за момента, въпреки съмненията относно американския ангажимент относно тяхната сигурност, няма заместител на американското военно присъствие в Персийския залив, който да блокира иранската агресия. Те обаче искат да разнообразят своите източници в областта на отбраната, за да се избегнат ситуация на абсолютна зависимост от Съединените щати. Тъй като САЩ засилват впечатлението, че възнамеряват да намалят участието си в региона, администрацията във Вашингтон трябва да вземе предвид, че геополитическите конкуренти, включително Китай, ще използват това, за да засилят собственото си участие в Близкия изток. На фона на тези процеси, Израел е особено загрижен за собствените си позиции. В края на миналата година Тел Авив подписа договори с ОАЕ и други арабски страни с посредничеството на Доналд Тръмп. В същото време, израелците са обвързани с редица споразумения и бизнес интереси с Китай, включително отдаване на пристанища и инфраструктура. От една страна, израелските технологии, изнасяни в Персийския залив, биха могли да бъдат изложени на шпионаж откъм Китай, а оттам и към вражески сили като Иран, имайки предвид подписаното споразумение между Пекин и Техеран, предвиждащо сътрудничество в областта на технологиите. От друга страна, инвестициите на компании от Персийския залив в израелска инфраструктура, като пристанище Хайфа, са също проблем за Израел – сделките на Бенямин Нетаняху отварят вратата към китайска инфилтрация на компании, с които китайците имат тесни контакти и дори могат да придобият като собственост в бъдеще.

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: