от Венцислав Божев
Ислямският революционен гвардейски корпус, накратко Революционна гвардия или „Пасдаран“, е създаден непосредствено след Ислямската революция през 1979 г. като идеологически пазител на Ислямската република срещу вътрешни и външни заплахи. От тогава насетне корпусът се разраства и разширява многократно отвъд първоначалната си роля на пазител на революцията. Към настоящия момент Гвардията представлява една огромна и сложна организация, оказваща изключително влияние не само върху политическата система, но и върху всеки един аспект от иранското общество.
Без съмнение това е най-елитната и вероятно най-влиятелната структура по отношение на сигурността в Иран. В състав от над сто хиляди души, Гвардията има собствена бойна авиация, флот, сухопътни сили, а също така е отговорна и за стратегическия арсенал, както и за управлението на външните операции, и контрола върху верните на Иран организации като Хизбула в Ливан или хутите в Йемен. В икономически аспект Пасдаран е основен играч, налагайки своето влияние върху стратегически индустрии и отрасли, обществени услуги и предприятията на черния пазар, най-вече тези занимаващи се заобикаляне на ембаргото и санкциите наложени над Иран. В същото време е и основен играч на политическия терен. Гвардията често се явява като инкубатор за високопоставени политици, а самите висши офицери нерядко използват своето влияние, за да се включат във вътрешнополитическите борби.
СТРУКТУРА
Революционната гвардия официално е създадена на 5 май 1979 г. с декрет на аятолах Рухолах Хомейни и сливането на няколко въоръжени милиции. Основният първоначален замисъл е тя да действа като пазител на революцията и най-вече като противотежест на редовната армия, която към онзи момент е била считана за потенциален източник на опозиция, заради своята традиционна лоялност към шаха.
Целта е да бъдат избегнати всички предпоставки за повтаряне на военния преврат от 1953 г, при който армията подкрепена от САЩ и Великобритания сваля правителството на Мохамед Мосадек и затвърждава властта на шах Мохамед Реза Пехлави. Освен това Гвардията се явява една от първите установени институции, която осигурява легитимност на самата революция и дава на новото управление изключително важна упора, демонстрираща ясно намеренията на Хомейни както пред армията и народа, така и пред останалия свят.
Участието и натрупаният опит в войната с Ирак през 1980-те дават възможност на Пасдаран да се трансформира от паравоенна организация в редовна войска с характерна командна структура. Към момента по данни на Congressional Research Service Гвардията разполага с числен състав от около 150 000 души.[1] Ядрото й е силно децентрализирано и разделено на 31 провинциални командвания, чиито началници имат широка автономия и докладват директно на аятолаха. По същество Гвардията е съставена от пет основни компонента както следва:
- Басидж – паравоенна доброволческа милиция, създадена от аятолах Хомейни през 1979 г. и инкорпорирана в състава на Пасдаран през 1981 г. В същността си представлява мрежа от взаимно свързани помежду си организации със спомагателни функции по отношение на сигурността, предоставянето на социални услуги или организиране на публични церемонии. Много важна част от ролята им е действието като морална полиция, съблюдаваща за спазването на моралните норми, както и участието им в процеса на мобилизиране на електорат преди избори и потушаването на антиправителствени протести. В случай на външна заплаха или критична ситуация, членовете на Басидж могат да бъдат свикани като опълчение и спомагателна част към военните сили на Революционната гвардия и армията. Според различни данни, активният персонал на Басидж варира между 600 000 и 1 000 000 души, като общия брой членове вероятно е над 11 млн. Тази част от корпуса има важна обществена роля с оглед индоктринацията на младото поколение с идеите на революцията. В тази връзка съществено участие имат детският, ученическият и студентският клон на Басидж. Като цяло членството и активното участие в Басидж предоставят множество социални привилегии и улесняват достъпа до кариерно развитие в държавната администрация или армията. За това и много млади хора използват тази организация като трамплин за по-нататъшно кариерно развитие. Командващ на този компонент от Революционата гвардия е бригаден генерал Голамхосеин Геибпарвар.
- Аерокосмически сили– де факто военновъздушните сили на корпуса, които действат паралелно с ВВС на иранската армия. Именно този елемент от Гвардията управлява ракетните програми и стратегическият арсенал на Иран. През последните 30 г. иранската военна индустрия съумя да развие успешно програми за създаването на широк набор от високотехнологични ракети с близък и среден обхват, включително и програма за ракетни носители с възможност за достигане до космическото пространство. Фундамент във възпиращата стратегия на Иран са балистичните ракети Шахаб – 3 и Фажр -3, която може да пренася до три независимо насочващи се бойни глави. С обсег от около 2100 км, тези ракети имат потенциал да достигнат всяка една точка в Израел или Саудитска Арабия. Главнокомандващ на Аерокосмическите сили е бригаден генерал Амир Хаджизадех.
- Сухопътни сили – основната роля на сухопътните сили на Гвардията, освен като конвенционална армия, е насочена най-вече към поддържането на вътрешния ред в страната и контриране на всички потенциални опити за преврат. Това включва и потушаване на размирици и бунтове. Всички 31 провинциални командири осъществяват пряк надзор над местните клонове на Басидж и се възползват от пълна автономия с оглед бърза реакция в случай на кризисна ситуация. Освен редовна пехота, сухопътните сили включват в себе си бронирани, артилерийски и инженерни подразделения, както и специални части, включително корпусът Ансар ул Махди (Последователите на имам Махди), чиято отговорност е защита на парламента и правителството. Командващ сухопътните сили е бригаден генерал Мохамад Пакпур.
- Военноморски сили – за разлика от военноморските сили на иранската армия, флотът на Революционната гвардия е специализиран във воденето на асиметрични бойни действия с малки и бързо подвижни плавателни съдове. Съществен компонент от тази тактика се явява морската пехота и нейните елитни специални отряди Сепах. Началник на военноморските сили на Пасдаран е контраадмирал Алиреза Тангсири.
- Ал Кудс (Йерусалим) – без съмнение това е една от най-влиятелните структури изобщо в Близкия изток за последните години. Звеното за външни операции е създадено в началото на 80-те и дебютът му е във войната с Ирак където е оказана подкрепа за местните кюрди и шиити в процеса на изграждане на вътрешна съпротива срещу Саддам Хюсеин. През 1982 г. е използван хаосът от гражданската война в Ливан за да бъде създадена Хизбула, която продължава да бъде пряко продължение на иранската идеология и политика и до днес. През последните 30 г. Ал Кудс съумява да създаде силни връзки с Хамас и Палестински ислямски джихад , хутите в Йемен, както и с шиитските милиции в Сирия, Ирак и Афганистан, намесвайки интересите на Иран пряко или непряко в почти всеки един конфликт в Близкия изток. Специализацията на това подразделение на Революционната гвардия е воденето на асиметрични военни действия и извършване на разузнавателна, шпионска и подривна дейност. В повечето случаи обаче, се избягва пряката намеса, като се предпочита подход чрез местни агенти, клетки или организации. Според различната конюктура на терена и конфликта, се използва богат набор от инструменти и подходи, вариращи от военна или финансова поддръжка до употреба на терористични тактики. Командир на подразделението Ал Кудс е бриг. ген. Исмаил Каани.
ПОЛИТИЧЕСКО И СОЦИАЛНО ВЛИЯНИЕ
Спокойно може да се отчете, че Революционната гвардия е гръбнакът на текущата политическа система, основен икономически играч и упора на аятолах Хаменей.
Политическата тежест на Пасдаран нараства осезаемо през 1990-те като контрапункт на относително умерените склонни към реформи президенти Акбар Рафсанджани (1989 – 1997) и Мохамад Хатами (1997 – 2005), затвърждавайки се окончателно след 2005 г. когато президент става Махмуд Ахмадинеджат. Конфликтът между Хаменей и Ахмадинеджат дава основание на аятолахът да назначава бивши офицери от Гвардията на висши държавни постове. По този начин той съумява успешно да тушира вътрешната политическа опозиция срещу себе си и в крайна сметка да надделее над Ахмадинеджат.
И към момента Гвардията продължава да работи като балансираща тежест в полза на аятолаха срещу реформистки настроени или умерени играчи на иранското вътрешнополитическо поле.
Гвардията неимоверно много помага в туширането не само на политическата опозиция, но и на социалната такава. Отрядите на Басидж имат основна роля при потушаването на студентските протести през 1999 г, на масовите протести от 2009 г. и тези, които се случиха през последната година и половина. Според годишния доклад на Amnesty International за 2018 г. „Революционната гвардия и разузнавателните служби са увеличили целенасоченото таргетиране на защитници на човешките права и активисти.“[2] В доклада също така се критикува практиката за извършване на произволни масови арести, систематични процесуални нарушения, употреба на прекомерна сила и репресиране на мирен активизъм.
В сходен стил е заключението и на Специалния докладчик на ООН по правата на човека в Иран. В своя годишен доклад към Общото събрание на ООН той изразява своето притеснение относно “все по-твърдия отговор срещу протестите, изразяващ се в нарушения на правото на живот, правото на свобода и правото на справедлив процес.“[3]
ИКОНОМИЧЕСКО ВЛИЯНИЕ
Политическото влияние и военната сила не са единствените инструменти, на които разчита Гвардията. Според различни изчисления Пасдаран контролира пряко или непряко до 50% от иранския БВП. Първоначално разширявайки своите интереси чрез конфискация на имущество и пари на емигранти или бегълци от режима, към настоящия момент Гвардията до голяма степен прилича на бизнес империя с достъп до милиарди долари в различни сектори на икономиката.
Това се случва чрез помощта на Изпълнителната агенция към директивата на имам Хомейни (SETAD). Икономически конгломерат под прекия контрол на аятолаха, създаден през 1979 г. с цел управление на заграбеното имущество и активи. По същество SETAD се явява една сложна мрежа от частни компании, банки, институции и благотворителни фондации, зад които обаче стои Пасдаран като един сенчест икономически гигант.
Според данни на агенция Ройтерс от 2013 г. аятолах Хаменей и Гвардията контролират чрез SETAD активи на стойност 95 млрд. долара.[4] Нито една от фирмите обвързани със SETAD не подлежи на данъчен или пък политически контрол от страна на парламента, а най-ироничното в случая е, че много от тях получават допълнителни субсидии именно от държавния бюджет.
ВЪНШНА ДЕЙНОСТ
Както вече бе споменато дебютът на Гвардията на международното поле е по време на войната с Ирак. От тогава насетне подкрепата за различни военни, полувоенни и политически организации из целия Близък Изток се превръща в основна дейност, а Ал Кудс се явява де факто нейният изпълнител.
Хаосът на гражданската война в Ливан, съчетан с маргинализирането на местната шиитска общност и присъствието на окупационна израелска армия, създават идеалните условия за Гвардията да настъпи още по на изток. Така до средата на 80-те се изгражда окончателно структурата на Хизбула като инструмент за външно разпространение на революционните идеи на аятолах Хомейни. Смята се, че именно офицери от Ал Кудс стоят в основата на бомбените атентати срещу американското посолство и американско-френската военна база в Бейрут от 1983 г.
Намесата на Гвардията в Ирак става основен повод за конфликт между САЩ и Иран след инвазията от 2003 г. Президентът Буш определя Иран като основен компонент от „остта на злото“, а Гвардията бива обвинена в осигуряването на материали за бомби, които се използват срещу американски войници. Според администрацията на президента Тръмп, Ал Кудс има отговорност за смъртта на 608 амрикански военнослужещи за периода 2003 – 2011 г.[5]
Гражданската война в Сирия открива нови възможности за Гвардията. Още с началото на протестите през пролетта на 2011 г. Ал Кудс разполага свои офицери и съветници, които да подкрепят режима на Башар Асад. Избухването на войната, нейният негативен ход и практическият тотален колапс на сирийската армия обаче, дават основание на Техеран да настъпи пълномащабно на терен.
Не само това. Като отговор на заплашеният режим в Дамаск и възхода на Даеш в Сирия и Ирак, Ал Кудс разширява своята дейност и в двете държави. Опасенията са, че, ако радикалният сунизъм не бъде сломен там, следващата спирка ще бъде Иран. В Ирак са задействани шиитските милиции Хашд ал Шааби, които бързо изместват слабата и неефективна армия, оказала се безпомощна срещу Даеш през 2014 г. Дори към момента голяма част от влиятелните шиитски милиции в Ирак се ръководят от ирански офицери на Ал Кудс.
През юли 2018 г. Ал Кудс разполага в Сирия със 12 000 свои войници, като към тях действат няколко десетки ирански, афгански, иракски и палестински милиции (включително Хизбула), които са набирани, обучавани, финансирани и въоръжавани през Гвардията. Според изчисления на д-р Александър Стоянов, Иран отделя около 16 млн. долара дневно за подкрепа на сирийското правителство.[6]
Именно тази военна и финансова подкрепа обвързва режима на Асад с една устойчива зависимост от Иран (и Русия) и практически позволява на Гвардията на наложи реален териториален контрол върху големи части от Сирия. По този начин Иран изпълнява една от своите основни дългосрочни стратегически цели, а именно осъществяването на т. нар. „шиитска дъга“ или казано с други думи – достигането през териториите на Ирак, Сирия и Ливан (чрез Хизбула) до Средиземно море и Израел.
САНКЦИИТЕ
В началото на април 2019 г. американският президент Доналд Тръмп взе решение да определи чрез Държвния департамент Иранската революциона гвардия за терористична организация, като според изявлението му „Гвардията е основният ирански правителствен инструмент за провеждане на глобална терористична кампания“. [7] Това се оказа първият случай при който държава определя за терористична организация военните сили на друга държава. И това бе само последната част от поредицата санкции, наложени от САЩ срещу Иран като част от агресивната политиката за оказване на „максимален натиск“ срещу Техеран.
Още през май 2018 г. президента Тръмп извади САЩ от ядреното споразумение с Иран, което бе дълго подготвяно от неговия предшественик Барак Обама и подписано през 2015 г. в сътрудничество с Великобритания, Франция, Германия, Русия, Китай и Европейския съюз. Седем месеца по-късно в сила бяха въведени отново и всички търговски, икономически, научни и военни санкции, които бяха активни срещу Иран до споразумението от 2015 г. Това доведе до рязък спад в икономическия растеж и стандарта на живот. Освен това износът на петрол продължава да намалява осезаемо заедно със стойността на местната валута.
Заплашени са и всички международни компании, които се опитат да търгуват с Иран. По тази причина много от тях напуснаха страната. Дори европейските партньори на САЩ, които все още се опитват да задържат Иран в ядрената сделка и продължават да поддържат икономически отношения с Техеран, могат да се окажат под американски санкции.
Освен всичко това, определянето на Гвардията като терористична организация чисто юридически автоматично превръща в терористи стотиците хиляди нейни членове, което означава и евентуални допълнителни санкции и преследвания срещу всеки един член на Басидж, решил да напусне Иран или пък има роднини в САЩ. Създават се условия и за хуманитарни усложнения във военни зони като Сирия, тъй като Гвардията поддържа официални контакти с множество организации като Червения полумесец и Червения кръст. В този смисъл санкциите вече оказват влияние на терен, като намаляването на иранските доставки на петрол се изразяват в остър дефицит на горива в Дамаск през последните месеци.
Разбира се повече от ясно е, че тази политика на „максимален натиск“ цели да задуши икономически и изолира в международен план Иран. До известна степен този подход би могъл да изглежда оправдан от американска гледна точка. Все пак при договарянето на ядреното споразумение не изглежда някой от американска или европейска страна да е настоявал за гаранции от Техеран, че след отпадането на санкциите освободеният поток от пари няма да бъде използван за финансиране на агресивни военни кампании и тероризъм из Близкия изток. С отпадането на санкциите автоматично бяха отключени 120 млрд. долара замразени активи, а Иран получи отново пълен достъп до международната финансова система. Това неминуемо доведе до 7 % годишен икономически растеж и поток от чуждестранни инвестиции.[8]
Икономическият растеж обаче, не донесе качествено подобрение на стандарта на живот. И това бе забелязано в обществото. Основните причини за избухването на протестите от края на 2017 г. и продължили в десетки градове през цялата 2018 г. и 2019 г. бе именно натрупаното икономическо, социално и политическо недоволство срещу управлението на режима. Изразходването на милиарди долари за чуждестранни кампании и финансиране на безброй въоръжени организации за сметка на вътрешни инвестиции бе ясно усетено от голяма част от иранските граждани. За това и един от популярните слогани на тези протести, заедно с тези срещу аятолах Хаменей, бе „Не Ливан, не Газа, давам живота си за Иран“[9]
И именно в тази връзка на преден план излизат санкциите. При всички положения една от целите на Тръмп чрез политиката на „максимален натиск“ е да предизвика икономическа рецесия, която ако не успее да доведе до смяна на режима, то поне да го притисне до степен, принуждаваща го да се завърне обратно на масата за преговори. Но този път от доста по-слаба и неизгодна позиция, склонна на компромиси.
Това поставя Техеран пред сложен казус за разрешаване, а именно по какъв начин да отговори на американския натиск. До сега този отговор се изразява предимно в заплахи и ултиматуми за окончателно напускане на ядреното споразумение и подновяване на ядрената програма. Освен това командирът на военноморските сили на Гвардията Алиреза Тангсири заплаши, че Иран има готовност да затвори и Ормузкия проток, блокирайки по този начин достъпа до Персийския залив от където преминава 1/5 от световната търговия с петрол. [10]
Опциите не са много, а мястото за маневриране е тясно. Клиентите за петрол намаляват, като дори традиционният търговски партньор Китай е вероятно да ограничи своите доставки от Иран. Преминаването в офанзива чрез изпълнение на заканите и заплахите не би отменило санкциите по никакъв начин. Напротив, натискът допълнително ще се увеличи, включвайки и европейските държави, които от своя страна до последно се опитват да удържат интегритета на ядреното споразумение. Външният натиск със сигурност ще увеличи и вътрешният такъв, защото общественият заряд продължава да бъде активен, а опасността от нови антиправителствени протести все още е актуална.
Като ясен знак, че Иран има намерение да отговори на евентуална военна атака, може да се приеме и смяната на командира на Гвардията. Повече от година преди изтичането на своя мандат генерал-майор Мохамад Али Джафари бе заменен след 22-годишна служба като командир на Пасдаран. Без обявена ясна причина, на неговото място аятолах Хаменей назначи досегашният втори в Гвардията – генерал (повишен в генерал-майор) Хосеин Салами. Той е относително неизвестен до този момент, но като цяло е считан за значително по-агресивен от своя бивш началник. Очакванията са, че Салами е склонен към по-динамични и агресивни действия, което е ясно послание към Вашингтон, че Иран има готовност да отговоря с твърдост.
[1] Katzman, К, Iran: Internal Politics and U.S. Policy and Options, Congressional Research Service, март 2019, https://fas.org/sgp/crs/mideast/RL32048.pdf
[2] Iran: Events of 2018, https://www.hrw.org/world-report/2019/country-chapters/iran
[3] Situation of human rights in the Islamic Republic of Iran, Report of the Special Rapporteur on the situation of human rights in the Islamic Republic of Iran, 30.01.2019, https://documents-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G19/021/61/PDF/G1902161.pdf?OpenElement
[4] Секлоу, С, Дехганпишех, Б, Торбати, Й, Khamenei controls massive financial empire built on property seizures, 11.11.2013, https://www.reuters.com/investigates/iran/#article/part1
[5] Department Press Briefing – April 2, 2019, https://www.state.gov/r/pa/prs/dpb/2019/04/290841.htm
[6] Стоянов, А, Обсадите на градове и стратегията на силите на Асад срещу бунтовнически селища, 23.07.2018, https://remilitari.wordpress.com/2018/08/04/obsadite-siria-asad/?fbclid=IwAR2YBJQEhNlIbIYo22mp-u4ylyHWPYZ8OdsDtY07jx1qXx2Vmw9w7m8Mdi0
[7] Statement from the President on the Designation of the Islamic Revolutionary Guard Corps as a Foreign Terrorist Organization, 8.04.2019 г,
[8] Katzman, К, Iran Sanctions, Congressional Research Service, 22.04.2019, https://fas.org/sgp/crs/mideast/RS20871.pdf
[9] https://www.youtube.com/watch?v=FbA7WGwHBoU
https://www.youtube.com/watch?v=eyf664wbv6A
https://www.youtube.com/watch?v=BycxMMwliUc
https://www.youtube.com/watch?v=k1N-J7zcvMk
[10] IRAN THREATENS TO BLOCK STRAIT OF HORMUZ AS U.S. SANCTIONS TAKE EFFECT, 30.04.2019, https://www.jpost.com/Israel-News/Iran-threatens-to-block-Strait-of-Hormuz-as-US-sanctions-take-effect-588331
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.