…в Афганистан

Афганистански сили за сигурност – включват военни сили, национална полиция, гранична полиция, местна полиция и вътрешна сигурност. Армията е основана през 1709 година, а в сегашната си форма е от 2002 година. Активната бойна сила е съставена от 195 000 души, като основни спонсори са Индия, Русия и САЩ. Националната полиция на Афганистан е основана през 1747 година и почти не е променяна като форма, включително след американската инвазия. Към момента служителите на полицията са около 157 000. Граничната полиция на Афганистан се грижи за сигурността на 5529 км. гранична зона и международните летища. В района на границата с Пакистан при известната линия Дуранд, гранична полиция подсигурява района заедно с националната полиция. Местната полиция е звено основано през 2010 година и разполага с 19 600 души. Съставът на местната полиция напомня паравоенна организация, като се разчита на племенни общности по райони. Заплащането на местната полиция идва от САЩ. Вътрешна сигурност или Национална дирекция по сигурността е разузнавателната агенция на Афганистан и в сегашната си форма оперира от 2002 година. Въпреки че информацията за служителите е класифицирана, анализатори предполагат, че броят им е между 15 000 и 30 000.

Джамият е-Ислями – политическа партия в Афганистан, основана през 1968 година. По време на войната със СССР, силите й са едни от най-успешните групи от муджахедини. В момента милициите на партията действат в подкрепа на националната армия.

Джунбуш и-Милли – Национална ислямско движение на Афганистан, основано през 1992 година, е политическа партия с ръководител генерал Абдул Рашид Достум. Джунбуш и-Милли има силно присъствие в провинциите Балкх, Фарияб, Саманган, Сар-е Пол и Джоузджан. В редиците на партията има бивши комунисти, а електоратът й е съставен предимно от узбеки. Милициите на партията подкрепят афганистанската национална армия.

Хизбе Уахдат – Партия на ислямското единство е важна политическа сила и военен играч в Афганистан от основаването си през 1989 година като реакция на съветското влияние. Партията има за идеология шиитски ислямизъм и защитава правата на шиитското малцинство хазара. Милициите на партията подкрепят националната армия.

Талибани на мула Ахтар Мансур – студентското движение, по-късно прочуло се с името „Талибан“ („студенти“), е особено активно в периода след 2001, когато управлението им е свалено от водената от САЩ коалиция във войната в Афганистан след атентатите на 11 септември 2001. Ироничното е, че те стават известни за света именно, когато губят властта в Кабул, която държат от 1996 до 2001 като Ислямски емират в Афганистан. Въпреки че вижданията им за исляма срещат сериозни критики от водещи мюсюлмански духовни лидери, талибаните постепенно увеличават броя на бойците си от 36 000 през 2010 на 60 000 през 2014, след като губят позиции през 2001. През 2008 талибаните разполагат с най-малко сили и губят територии – едва 11 000 души се сражават в редиците им. Към момента лидер е мула (религиозна титла) Ахтар Мансур, наследил Мохаммад Омар през 2015, който умира през 2013 година. През ноември 2015 Ахтар Мансур вероятно е сериозно ранен и се появяват слухове, че е загинал, които не са потвърдени. Талибаните разчитат и на подкрепа сред планинските племенни лидери.

Талибани на мула Мухаммад Расул – през 2015, когато за лидер на талибаните е избран мула Ахтар Мансур, един от водещите лица в движението, мула Мухаммад Расул, се отцепва и основава своя група – Върховен съвет на Ислямски емират в Афганистан. Поддръжниците на Расул обвиняват Мансур, че използва талибаните за свои лични цели. Смята се, че Върховният съвет е клиент на Иран. Мула Расул е бил управител на провинция Нимруз по времето на талибанското управление на Афганистан, известен с икономическия натиск върху етническите и религиозни групи, застанали срещу талибаните. Мула Мухаммад Расул има развита мрежа за трансграничен трафик на дрога през Нимруз.

Група на Джалаладин Хакани – наричана накратко „Хакани“, групировката на Джалаладин Хакани, датираща още от 1970-те години, е известна с уменията си във водене на партизанска и асиметрична война като има силни връзки с движения в Пакистан. Сведенията за силите на Хакани варират от 5 000 до 15 000 бойци. Лидерите на групата произлизат от югоизточен Афганистан, където групата разчита на подкрепата на местни племенни общности и най-вече на рода Задран. Хакани разполагат със собствени тренировъчни лагери, където обучават най-вече чуждестранни бойци. Групировката е известна и като пионер в използването на самоубийствени атаки, а през 2011 е публикувана книга от 144 страници от сина на Хакани, Сираджудин Хакани, която бързо става наръчник за водене на партизански бойни действия. Хакани оперират най-вече в Югоизточен Афганистан и Северен Пакистан (провинция Северен Вазиристан) в т.нар. Федерално администрирани племенни зони (FATA). Познанието на бойците на Хакани на местния терен им дава голямо предимство.

Хизб е-Ислями Гюлбидин (HIG) – Хизб е-Ислями е афганистанска политическа партия, чието военно крило разполага с около 2000 бойци. Партията е основана през 1977 от Гюлбидин Хекматияр. Има отцепническа група от Хизб е-Ислями, водена от Юнас Халис и оперира най-вече в Нангархар. Хизб е-Ислями участва в т.нар. Пешаварските седем или Ислямско обединение на афганистанските муджахедини – съюз на няколко фракции, основан през 1980-те като реакция на съветската намеса в Афганистан. В средата на 1990-те партията губи силите си за сметка на засилващите се талибани. Това положение се запазва до 2000-те, когато Хизб е-Ислями се появяват отново с нанасяне на кървави атаки по американските сили и администрацията на президента Хамид Карзай във войната след 2001 година. Групата на Хекматияр води операции не само в Афганистан, но и в Нагорни Карабах.

Лашкар ал-Зил – „Армия на сянката“, „Сенчестата армия“ е паравоенна организация, свързана с Ал Кайда и бригада 055 – елитна организация, спонсорирана и тренирана от Ал Кайда и интегрирана в талибанската армия между 1995 и 2001 година. Сред бойците на Лашкар ал-Зил има пакистански талибани, афгански талибани, хора на Хизб е-Исляма, бригада 313 и военни от бившата иракска Републиканска гвардия. Малко се знае за лидерството на организацията: смята се, че е водена от Халид Хабиб ал Шами, Абдулла Саид ал Либи и Илияс Кашмири. И тримата, обаче, са убити между 2008 и 2011. Кой води организацията в момента не е ясно. Лашкар ал-Зил оперират в източните и южни части на Афганистан.

Фидай Махаз – „Фронт на саможертвата“ е отцепническа група от талибаните, водена от бившия талибански командир мула Наджибула известен като Омар Хитаб. Смята се, че организацията разполага с около 8000 бойци, опериращи от 2013 година в провинциите Забул, Хелманд и Нангархар.

Ал Кайда в Индия – клонът на глобалната джихадистка организация за Индийският субконтинент оперира от 2014 насам, като бойците му са около 300 души. Лидер на Ал Кайда в Индия е Асим Умар.

Фронт Мула Дадулла – Дадулла Махаз е групировка в Афганистан, която извършва най-вече убийства и бомбени атаки в района на Кабул. Няма точен брой на бойците, включени в организацията. Лидер е Мансур Дадулла, бивш високопоставен командир на талибаните.

„Ислямска държава“ в Афганистан – клонът на Даеш в Афганистан се нарича Уалият Хорасан, спазвайки и тук стила подобно на други техни разклонения. „Уалият“ означава област, провинция, а Хорасан е историческото наименование, което Даеш са избрали да ползват за клона си, опериращ в Афганистан и части на Пакистан. Местният клон на Даеш е активен от януари 2015 година и разполага с около 3000 бойци. Лидери са Абдул Рауф Ализа, който беше убит в началото на 2015, Хафиз Саийд Хан и Абдул Рахим Муслим Дост.

Ислямско движение на Узбекистан (ИДУ) – ИДУ е ислямистка група, основана през 1998 година от ислямисткия идеолог Тахир Юлдашев и бившият съветски парашутист Джума Намангани. Основната дейност на ИДУ и свързана с опити за сваляне на узбекския президент Ислам Каримов, поради което поддържат близки връзки с талибаните и Ал Кайда. Бойците на ИДУ са около 1500 и оперират в Северен Афганистан и племенните райони на Пакистан. ИДУ предприемат и редица операции в Киргизстан и Таджикистан през 1999 и 2000 с помощта на талибаните. По време на американската инвазия в Афганистан през 2001-2002 е убит Намангани, докато Юлдашев успява да се спаси и установява база на ИДУ в района Вазиристан в Пакистан.