DRM Brief: 1 юни 2021

Очаква се турските дронове „Байрактар“ ТВ2 да пристигнат скоро в Полша. Полският министър на отбраната Мариуш Блашчак обяви официално, че министерството му ще купи 24 безпилотни самолета Bayraktar TB2 от Турция. Според плана Варшава ще придобие четири комплекта дронове, оборудвани с противотанкови ракети. Сделката трябва да бъде подписана по време на официалното посещение на полския президент Анджей Дуда в Турция, което започна на 24 май. Пред полското радио, Блашчак допълни, че първият комплект ще бъде доставен на полската армия след една година.

Планираният договор ще направи Полша втората държава-членка на НАТО, която експлоатира дронове, които в момента се използват от въоръжените сили на Турция. Разполагането на безпилотни самолети от Азербайджан във въоръжения конфликт с Армения миналата година предизвика интерес към турските безпилотни летателни апарати сред полските ръководители и още тогава се появиха сигнали за възможни сделки в Европа. Унгария също обмисля закупуването на „Байрактар“. Междувременно генерал Мирослав Рожански, президент на фондация Stratpoints и бивш генерален командир на полските въоръжени сили, заяви пред изданието Defense News, че полските въоръжени сили също трябва да придобият дронове с голям обсег, способни да извършват удари извън границите на страната.

Министерството на вътрешните работи на Белгия е станало обект на мащабна кибератака, при която нарушителите са получили достъп до цялата компютърна система на министерството. Белгийски експерти твърдят, че атаката вероятно е извършена от Китай. Атаката, която беше разкрита през март от техници на Центъра за киберсигурност на Белгия (CCB), първоначално беше предприета през април 2019 г., се казва в изявлението на вътрешното министерство. Атаката беше пазена в тайна, за да не се разкрие уязвимостта на системата, докато не бъде защитена. Министерството на вътрешните работи поиска органа за киберсигурност да разследва мрежата, след като Microsoft обяви проблеми със своята система за електронна поща Microsoft Exchange, използвана от много компании и организации. Хакерите са използвали изтичане в Exchange, за да получат достъп до компютърните системи, съобщават белгийските медии. Преди това Microsoft обяви, че китайската хакерска група Hafnium е използвала слабост в Exchange, за да проникне в компютърните мрежи в редица страни по света. Сървърите на белгийското вътрешно министерство са добре защитени и хакерите не са успели да се доберат до най-чувствителните данни, заяви вчера директорът по комуникациите на министерството.

Прокуратурата е започнала разследване, за да установи произхода на операцията, кои данни са били хакнати и дали е замесена чужда държава. Целта на атаката не е била откуп или блокиране на системата. Според данните, тя е била по-сложна и добре организирана, което кара белгийските власти да смятат, че става дума за шпионаж. По-рано през май писахме, че друга мащабна атака предизвика срив на белгийската мрежа Belnet, която свързва учебни заведения, университети, изследователски центрове и публичната администрация.

Тема в развитие: На 24 май Иран и САЩ възобновиха непреките разговори с петия кръг от преговорите във Виена в опит да подновят международната сделка от 2015 г. за ограничаване на ядрената програма на Иран. Остават сериозни разлики между страните. Иран заяви, че ще спре ускореното ядрено обогатяване само след като Вашингтон отмени санкциите върху износа на петрол и банкирането, наложени от администрацията на Тръмп. САЩ настоява, че Иран трябва първо да се съобрази с исканията. Техеран пречи и на международните ядрени инспектори. Достъпът им до съоръженията на страната трябва да бъде свободен съгласно сделката, но Иран отказва да предаде изображения от камери за наблюдение повече от три месеца и заплашва да унищожи кадрите, ако санкциите останат.

Преговорите се водят на фона на предстоящите президентски избори в Иран, насрочени за 18 юни. Хасан Рухани е в последните седмици от председателството си, а хардлайнерите, които му се противопоставят, се опитват да подсилят антиамериканските настроения. Иранският надзорен орган одобри седем кандидати от 40, които отговаряха на изборните критерии за президентските избори. Те включват Ебрахим Раиси, хардлайнер и близък съюзник на аятолах Али Хаменей. Някои от съперниците на Раиси, включително Али Лариджани, бивш председател на парламента и бившият президент Махмуд Ахмадинежад, бяха дисквалифицирани, подобрявайки перспективите на Раиси да спечели. Неговите виждания са значително по-твърди от тези на действащия президент Рухани.

Тема, която следим: Над 1550 души са били арестувани през последните две седмици, съобщи израелската полиция на 25 май, във връзка с междуобщностното насилие в израелски градове. Обявявайки началото на още по-съгласувана кампания за арест, полицията посочи в изявление, че хиляди полицаи и гранични сили са се разположени в цялата страна, „за да предадат на правосъдието всички, участващи в безредиците“. Мики Розенфелд, говорител на полицията, заяви, че 70 процента от арестуваните са арабски граждани на Израел, докато 30 процента са евреи. Около 150 заподозрени вече са с повдигнати обвинения. По данни на правозащитни организации, полицията е провеждала целенасочени акции в квартали с по-голямо арабско население, като е имало извършване на арести дори на улицата.

Аида Тума-Слиман, депутат от Съвместния списък на предимно арабските партии в израелския парламент, заяви, че близо 90% от арестуваните са арабски граждани. Тя добави, че някои са били задържани от агенцията за вътрешна сигурност Шин Бет, а не от полицията, и им е бил отказан незабавен достъп до адвокати. Насилието започна, когато палестински протести в Източен Йерусалим и полицейска акция в джамията Ал Акса, прераснаха в 11-дневен военен конфликт между Израел и Хамас. В Лод, смесен еврейско-арабски град в централен Израел, стана свидетел на най-масовите безредици от 10 май насетне. Острите полицейски реакции с използване на гранати и сълзотворен газ, предизвика вълна от гняв, която причини изгарянето на синагоги и коли. Членове на еврейски екстремистки групи, призовани от други градове, бързо се организираха и започнаха да извършват погроми върху сгради и имоти на араби. Полицията е подложена на остри критики както от еврейски, така и от арабски свидетели и жертви на насилието. Мнозина съобщават, че са се опитали да се обадят на полицията, тъй като имотите им са били атакувани по време на безредиците, но не са получили отговор.

На 25 май в Ирак – най-вече Багдад и южните провинции – започна нова вълна от масови демонстрации, организирани в продължение на няколко дни. Протестиращите изискват от властите поемане на отговорност за многобройните убийства на протестиращи от 2019 насам, а също относно отвличанията и убийствата на активисти и журналисти. В контекста на тези демонстрации, силите за сигурност на Ирак арестуваха военния командир Касим Муслих по обвинения, че е свързан с нападения над базата Айн ал Асад, която подслонява американски сили. Муслих е разпитван по обвинения в тероризъм, се казва във военно изявление, без да се посочват повече подробности. Срещу него има обвинения и за планирането на други атаки. Муслих е ръководител на силите на подкрепените от Иран милиции Хашд ал Шааби за провинция Анбар.

Карта: ситуацията в Афганистан към 26 май. Значително се увеличава територията, контролирана от талибаните в провинциите около столицата Кабул, след като бойците завзеха няколко области през последния месец. Докато тече изтеглянето на военна техника и персонал на САЩ, само за месец май в Афганистан са убити най-малко 287 проправителствени сили и 204 цивилни. От 1 май насам 26 постове и бази са се предали на силите на талибаните в четири различни провинции. Столицата Кабул скоро ще бъде обградена от зони, контролирани от талибаните. В подобна ситуация са и други важни градове из страната, включително Кандахар, където има съсредоточаване на чужди сили в подкрепа на афганистанското правителство.

Южна Корея вече ще може да разработва балистични ракети, способни да достигнат цели далеч извън Корейския полуостров, след одобрението да бъде премахнато 42-годишно ограничение върху ракетната програма, наложено от САЩ. Южнокорейските и американските лидери обявиха прекратяването на насоките за развитие на ракетната програма, наложени на Сеул през 1979 г. По това време Южна Корея иска да придобие американска технология за разработване на собствени ракети, а в замяна държавата се съгласява да ограничи обхвата на своите ракети до 180 километра с максимален товар от 500 килограма. Заради нарастващите заплахи от Северна Корея, насоките са преразглеждани четири пъти. Ревизия от 1997 г. позволи на Сеул да разработи балистична ракета, носеща 500-килограмова бойна глава с максимален обхват 300 километра. През 2012 г. беше направена друга ревизия, която разшири обхвата на балистичните ракети до 800 километра с 500-килограмова бойна глава. След шестото ядрено изпитание на Пхенян през 2017 г., Сеул и Вашингтон се споразумяха да отменят ограничението на теглото на бойната глава, а през 2020 г. беше направено друго преразглеждане, за да се позволи разработването на космически ракети.

Без ограниченията за обсега на ракетите, наблюдателите смятат, че Южна Корея вероятно ще даде приоритет на разработването на балистични ракети със среден обсег с максимален обсег от 1 000-5 000 километра, способни да достигнат цели извън Корейския полуостров. Възможно е също така Сеул да опита да разработи балистични ракети с по-голям обсег, изстрелвани от подводници или да проведе изследвания върху хиперзвуково оръжие. Агенцията за отбрана на Южна Корея вече е разработила гама от балистични и крилати ракети с кодово име Hynmoo, за да възпира Северна Корея. Hyunmoo-4 е най-новият вариант на балистична ракета, който може да покрие по-голямата част от Северна Корея от всяка точка на Южна Корея. Ракетата има товар до 2000 килограма на разстояние от 800 километра. Корейската армия е изстреляла две ракети Hyunmoo-4 през март 2020 г. по западното крайбрежие на Южна Корея, според източници от отбраната на страната. Съвместно разработена от Hanwha и LIG Nex1, Hyunmoo-4 е специално проектирана да унищожава цели като закалени подземни севернокорейски съоръжения за командване и контрол в случай на война. Някои смятат, че премахването на ограниченията за разработване на ракети за Южна Корея може да бъде част от американската стратегия за противодействие на Китай в региона.

Инфографика, която показва държавите, които са продали или дарили военно оборудване и оръжия на държавите от региона Сахел от 2012 насам. България е една ат държавите, като припомняме, че страната ни е активен участник в мисията в европейската мисия в Сахел и чрез военномедицински контингент.

На 27 май Еманюел Макрон кацна в столицата на Руанда Кигали, за символично посещение в две държави в Африка. През март в официален доклад, написан по искане на френския президент, се стигна до заключението, че Франция носи „тежка и непреодолима“ отговорност за това, че не е направила повече за спиране на геноцида през 1994 г. Докладът обаче не стига до заключението, че Франция е съучастник в клането. Въпреки че Макрон ще предизвика критики заради партньорството с авторитарния режим в Руанда, той се надява посещението му да помогне за нормализиране на отношенията. Очаква се да изнесе реч на мемориала на геноцида в Кигали, по време на която вероятно ще говори и за отговорността на Франция. На 28 май Макрон направи първото си официално посещение в Южна Африка, където обсъди пандемията и доставката и производството на ваксини с президент на Южна Африка. Според наблюдателите, посещенията представляват опит за изграждане на връзки с англоговорящите страни в момент, когато ролята на Франция в Африка остава противоречива, особено сред по-младото поколение.

Само ден след посещението на Макрон в Уганда, Германия официално призна за геноцид кланета, извършени над местните жители в Намибия. През 1904-1908 германски заселници избиват близо 80 000 души от общностите хереро и нама в тогавашната германска колония Югозападна Африка. Избиването е провокирано от бунт срещу колониалната администрация, която заграбва земя в района. Германия, която днес оказва помощ за развитие на Намибия, отправи първо официално извинение за конфликта през 2004 г. И двете страни водят преговори от 2015 г. за договаряне на компенсация за клането от германските колониални сили. Германският външен министър заяви, че представители на общностите са „тясно ангажирани“ в преговорите от страна на Намибия. Разговорите са водени от специално назначени пратеници и проведени в строга тайна. На 15 май радио Deutschlandfunk съобщи, че двете страни най-после са постигнали споразумение. След като съгласието бъде подкрепено от парламентите на двете държави, може да последва церемония в Виндхук, столицата на Намибия.

Най-малко 50 души бяха убити при две нападения в провинция Итури в източната част на Демократична република Конго. Местните власти обвиниха ADF (Съюзни демократични сили), угандийска ислямистка група, свързана с “Ислямска държава”, която тероризира региона от години. Преди малко повече от три седмици в опит да спре влошаването на кръвопролитията, правителството обяви военно положение в Северно Киву и Итури – две провинции, граничещи с Уганда, където има рязък ръст на нападения. Повече от 1200 цивилни са убитите на територията на Бени от ноември 2019 г.

На основната годишна среща на Световната здравна организация (СЗО) представители на САЩ призоваха за ново видимо, ръководено от експерти проучване на произхода на COVID-19, докато китайският делегат заяви, че Пекин счита направената по-рано тази година проба за завършена и че следващите разследвания трябва да бъдат насочени другаде. В доклада на СЗО, публикуван през март, се казва, че е „изключително малко вероятно“ вирусът да произхожда от лаборатория. Но изследователите имаха ограничен достъп до данни в Китай и по-късно генералният секретар на СЗО заяви, че е необходимо допълнително разследване. Австралия, Япония и Португалия бяха сред другите страни, които призоваха за допълнителни изследвания и достъп до лабораториите. На 23 май Wall Street Journal съобщи, че американските разузнавателни служби са установили, че трима служители в лаборатория в Ухан, китайският град, където за първи път беше съобщено за вируса, са били хоспитализирани със симптоми, подобни на COVID-19, през ноември 2019 г. Проучването на СЗО показа официално, че нито един служител не е тестван положително за вируса.

Междувременно, за един ден няколко от световните гиганти в петролната индустрия претърпяха удари, които разкриват нарастващата сила на климатичните проблеми в съдилищата и основната бизнес общност.

  • Акционерите на Exxon Mobil, и най-вече най-големият мениджър на активи в света, BlackRock, избраха двама нови членове на борда, които призовават петролната и газовата компания да стане въглеродно неутрална до 2050 г.
  • В Chevron беше приета резолюция на акционерите, която ще принуди компанията да намали емисиите си на парникови газове.
  • В Нидерландия, съд постанови, че Shell трябва да намали емисиите си с 45% до 2030 г., много по-рано, отколкото беше планирано от компанията.

Решенията бяха взети на фона на изявление от Световната метеорологична организация на ООН, че има 40% шанс Земята да достигне средна годишна температура, която е с 1,5 градуса над прединдустриалните нива през следващите пет години, въпреки че може да отнеме още едно или две десетилетия, за да стане промяната постоянна.

Екипът ни препоръчва:

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: