Обстрелите между Израел и Газа спряха в ранните часове на 21 май. Израелският кабинет и Хамас се споразумяха за прекратяване на огъня с посредничеството на Египет за спиране на 11-дневния конфликт, при който загинаха 232 палестинци и 12 души в Израел. През дните преди постигането на споразумението, имаше ожесточени бомбардировки от израелската авиация върху Ивицата Газа, докато Хамас и други палестински групи продължиха с ракетните залпове по позиции в Южен Израел. Непосредствено след влизането в сила на споразумението за спиране на огъня обаче, имаше нова ескалация в Йерусалим, след като израелската полиция влезе в храмовия комплекс на джамията „Ал Акса“. Припомняме, че след подобни събития избухна наново военното напрежение с Хамас. В дните след 21 май, имаше сблъсъци между евреи и араби в различни градове. Израелските сили за сигурност арестуваха над 1500 араби при специализирана акция срещу участвали в сблъсъците, но това провокира критики от правозащитни групи, тъй като подобни акции бяха целенасочено организирани в арабски райони. Напрежението след 21 май предизвика и съперничество между привърженици на Фатах и Хамас в Йерусалим, което доведе до намесата на палестинските сили за сигурност.

Водещ белоруски опозиционен активист в изгнание беше арестуван в Беларус на 23 май, след като полетът му от Атина до Вилнюс извърши аварийно кацане под натиска на силите за сигурност в Минск. Самолетът на Ryanair е бил принуден да кацне от силите за сигурност на Беларус. Първоначално имаше информация, че каца заради фалшива бомбена заплаха. Раман Пратасевич е един от видимите критици на режима на президента Александър Лукашенко и беше задържан на летището в Минск. Пратасевич е основател на Telegram канала Nexta, който широко се използва за организиране на антиправителствени протести, и друг подобен канал, критичен към правителството. И двата канала са класифицирани като “екстремистки“ в Беларус, а Пратасевич е издирван като “терорист”.
Има няколко версии защо и как е бил принуден да кацне в Беларус самолетът. Летището в Минск заяви пред руската държавна медия РИА Новости, че самолетът е извършил аварийно кацане след “непотвърдена бомбена заплаха”. Говорител на летищата в Литва обаче заяви пред LRT, че това се дължи на конфликт между пътник и един от членовете на екипажа. Литовските власти за гражданска авиация не са били информирани за заплаха от бомба. От щаба на белоруската опозиционна лидерка Святлана Цихановская съобщават, че екипажът на Ryanair е получил съобщение за бомба на борда на самолета и че е изпратен военен изтребител МиГ-29, който да придружи пътническия самолет до летището в Минск. Само преди няколко дни беларуските сили за сигурност обискираха офисите на опозиционна медия и спряха достъпа до сайта й. Станалото над небето на Беларус беше посрещнато остро от съседни на Беларус държави, а също и от ЕС.
На 19 май държавният секретар на САЩ, Антъни Блинкен, се срещна вчера с руския си колега Сергей Лавров по време на срещата на министрите на Арктическия съвет в Рейкявик. Това беше първата им лична среща откакто Джо Байдън встъпи в длъжност през януари и според коментатори, може да послужи като предшественик на евентуална среща през следващия месец между американския президент и Владимир Путин. Отношенията между двете страни са еко казано мразовити. По-рано тази година Байдън предупреди, че Путин „ще плати цена“ за предполагаемата намеса на Кремъл в изборите в САЩ миналия ноември. През април Министерството на финансите на САЩ обяви широки санкции, които включват забрана на американските банки да участват на първичния пазар за руския държавен дълг и санкции срещу фирми и хора, които Вашингтон държи отговорни за хакерската атака върху SolarWinds. Междувременно, представител на Държавния департамент заяви пред репортери, че САЩ търси „по-стабилни и предсказуеми отношения“ с Русия.
Африкански и други световни лидери се събраха по покана на президента Еманюел Макрон, за да обсъдят как да финансират икономическото възстановяване на континента от Ковид-19 пандемията. Международният валутен фонд заяви, че между 2021 и 2025 г. правителствата в Африка на юг от Сахара ще се нуждаят от допълнителна помощ, за да запълнят празнина във финансирането – сумата, която трябва да похарчат, за която средствата остават неидентифицирани и може да не се реализират – е от около 285 млрд. долара. Френският президент иска „нова сделка“ за континента, включително мораториум върху плащанията по дълговете по време на пандемията и по-добър достъп до финансиране за малкия бизнес и стартиращите фирми. В същото време, след отделна среща на върха в Судан на 17 май, Макрон се надява, че инициативите ще върнат френската дипломация отново на картата в период, когато тя все повече бива затъмнена от повторното ангажиране на САЩ на световната сцена.
Тема, която следим: на 19 май талибаните завзеха контрола над областта Давлат Шах в източната афганистанска провинция Лагман. Областта е четвъртата поред, която пада под контрола на талибаните през последните две седмици и вторият район в провинция, която граничи със столицата Кабул. Подобно на други провинции в Източен Афганистан, ситуацията със сигурността в Лагман е тежка. С падането на Давлат Шах, талибаните сега контролират един от петте района на Лагман и оспорват останалите четири. Понастоящем талибаните заплашват сигурността на 17 от 34-те провинциални столици на Афганистан, включително Михтарлам, столицата на Лагман,. Талибаните контролират 88 от 407-те области на Афганистан и оспорва още 214. Броят на областите, които контролират и оспорват, се е удвоил от 2018 г. насам.
През седмицата Испания разположи войски да патрулират на границата около Сеута – един от нейните северноафрикански анклави – след като близо 8000 мигранти пристигнаха само за два дни, плувайки или обикаляйки около ограда. Около половината са изпратени обратно в Мароко. Нарастването на пристигащите в Сеута идва на фона на засиленото напрежение в Западна Сахара: Испания, която е контролирала територията, не признава претенциите на Мароко за суверенитет върху оспорваната зона.
Багерист беше хоспитализиран след обстрел близо до село в областа Аскеран в Нагорни Карабах на 21 май. Той е бил ранен от фрагменти от стъклото на машината, счупено от шрапнели, заяви омбудсманът на Нагорни Карабах. Според офиса на омбудсмана, огън е открит по село Сос в област Мартуни. Работникът, ранен при обстрела, е изпълнявал инженерни работи на арменските военни позиции. Припомняме, че въпреки подписването на мирно споразумение, ситуацията в Нагорни Карабах е много нестабилна и се характеризира с чести нарушения на спирането на огъня, както и обстрели по цивилна инфраструктура. Редица жертви има и заради минирани зони, които все още не са разчистени.
На 21 май излезе информация, че Абубакар Шекау, военният лидер, превърнал организацията Боко Харам от неясна радикална група в джихадистка армия, чиято война с нигерийската държава остави десетки хиляди жертви в четири държави, е загинал. Това става ясно от официални представители, медиатори, прихванати телефонни обаждания и бележки от вътрешното разузнаване, видяни от The Wall Street Journal и представени от изданието. Местната преса съобщи тези новини няколко дни по-рано. Смъртта му, за която военните на Нигерия погрешно съобщават поне три пъти до този момент, беше потвърдена от петима нигерийски служители, които подробно описват как той е детонирал жилетка с експлозиви по време на конфронтация с бунтовници, за да избегне да бъде пленен жив.
Смъртта му премахва един от най-бруталните и ефективни терористи в света, който потопи четири държави, включително най-многолюдната в Африка, в кървава война. В световен мащаб той беше най-известен с отвличането на близо 300 ученички от град Чибок в нощта преди последните им изпити – отвличане, което предизвика световното движение в социалните медии #BringBackOurGirls. Няма официално потвърждение от правителството на Нигерия, Боко Харам или медийната част на местния клон на „Ислямска държава“. Изданието WSJ е получило достъп до стенограмите на геолокирани, прихванати обаждания между бунтовници, обсъждащи самоубийството му, заедно с аудио съобщение от дългогодишен посредник между Шекау и правителството, според което той е описан като „мъртъв“.
Двама висши служители и двама правителствени посредници заявиха, че стотици бойци от отцепилата се от Боко Харам преди време групировка, получила името „Ислямска държава в Западна Африка“ (ИДЗА), са достигнали базата на Шекау на 19 май в района на Тимбукту, където преди години бяха държани заложниците от Чибок. През последните месеци ИДЗА са привлекли няколко от най-висшите лейтенанти на Шекау, позволявайки им да пробият защитните линии.
Полицаи и членове на силите за сигурност на Мианмар загинаха при сблъсъци с бунтовническа група през изминалия уикенд на 22-23 май. Според наличните данни, загиналите членове на армията и полицията, са десетки. Групата е съставена предимно от бивши военни и цивилни, противопоставящи се на хунтата, взела властта на 1 февруари. Сблъсъците се случват на фона на делото срещу избрания лидер на страната, Аун Сан Су Чи, която беше свалена от армията. Нейната партия се очаква да бъде забранена официално и разпусната.
Тема в развитие: Турция ще започне износ на бойни дронове за Полша, след като двете страни подписаха споразумения. Очаква се скоро в Полша да бъдат разположени турски Ф-16, а полски сили вече започнаха да пристигат в базата “Инджирлик” в Южна Турция. Турският президент Ердоган оповести, че търговският обмен с Полша е достигнал над 10 милиарда евро.
Екипът ни препоръчва:
- Защо конфликтът в Нагорни Карабах не е приключил
- Китай е добър партньор за Европа? Не всички държави в ЕС смятат така
- Западът и Байдън не могат дълго време да странят от близкоизточния конфликт
- China’s top diplomat heads to Russia as ties reach ‘best level in history’
- Hezbollah and Iran’s Radicalization Efforts in Africa
- Belarusian Media Onslaught Leaves Lukashenko With No Way Out
- In the Russian Arctic, the First Stirrings of a Very Cold War
- Incoming Mossad Chief Revealed as David Barnea. Here’s Where He Came From