Най-малко 25 души бяха убити при престрелка с полицията в Рио де Жанейро на 6 май. Местната полиция съобщи, че нападението в района на Джакарезиньо е свързано с трафик на наркотици. Един офицер е сред убитите, а акцията се счита за най-смъртоносната в историята на града. Около 200 членове на силите за сигурност започнаха операцията в Джакарезиньо още в ранните часове на четвъртък, придружени от хеликоптер със снайперисти.
Полицията стартира операцията, след като е получила съобщения, че наркотрафикантите вербуват деца във фавела в района. Според местните новини бандата, атакувана от силите за сигурност, се занимава с трафик на наркотици, грабежи, убийства и отвличания. Рио де Жанейро е една от най-жестоките части на Бразилия и огромни области са под контрола на престъпници, много от които са свързани с мощни картели. Силите за сигурност в Бразилия често са обвинявани в прекомерна употреба на сила срещу цивилното население по време на операции в големите градове, което води до ръст на вербуването на нови членове за криминалните групи. Съдебно решение от юни миналата година ограничи полицейските действия в бедните квартали на Рио по време на пандемията, освен ако не се счетени за съществени. Операцията в Джакарезиньо вече породи критики срещу полицията, а в някои райони избухнаха протести заради цивилните жертви.
Тема в развитие: На 7 май израелската полиция нахлу в района на джамията Ал Акса в Йерусалим, разпръсквайки събрали се за молитва палестинци. При сблъсъците са ранени стотици, включително мнозина в тежко състояние. Напрежението в Йерусалим се покачва през последните няколко седмици при сблъсъци между еврейски заселници в Западния бряг и Йерусалим и палестинското население в източната част на града. По-рано през деня на 7 май десетки хиляди палестински поклонници се събраха в джамията в последния петък на свещения месец Рамадан, като мнозина останаха да протестират в подкрепа на съгражданите им, изправени пред изселване от домовете им в окупираните от Израел територии.
През изминалата седмица жителите на Шейх Джара, както и палестински и международни активисти, присъстваха на нощни бдения в подкрепа на палестинските семейства под заплаха от принудително разселване. През тези дни дни израелските сили за сигурност атакуваха седящите стачки, използвайки водни струи, сълзотворен газ и звукови гранати. Арестуваните са десетки. Напрежението се усили след размяна на огън между израелски войници и палестинци, а също и след организирането на митинги на крайнодесни израелски формации. До ескалация се стигна в дните между 7 и 10 май, когато крайнодесни националистически групи организират ежегодния марш за Деня на Йерусалим.
Хиляди палестински поклонници се стекоха в джамията Ал Акса на 9 май. Около 90 000 палестинци се събраха около джамията Ал Акса, за да отбележат кулминацията на мюсюлманския свещен месец Рамадан. Мнозина от тях се придвижваха пеша, след като израелските сили спряха колите и автобусите от други райони. Европейският съюз призова властите „да предприемат спешни действия за деескалация на настоящото напрежение“, заявявайки, че „насилието е неприемливо и извършителите от всички страни трябва да понесат отговорност“. Русия изрази „дълбока загриженост“ и нарече отчуждаването на земя и имущество в окупираните палестински територии, включително Източен Йерусалим, „нарушение на международното право“.
Четвъртият и евентуално финален кръг от преговори за нова ядрена сделка с Иран започна на 7 май във Виена. В началото на преговорите високопоставен американски служител заяви, че и двете страни – САЩ и Иран – могат да се върнат към спазването на сделката в рамките на седмици, въпреки че остават значителни нерешени въпроси. Администрацията на Джо Байдън сигнализира, че Техеран не трябва да очаква големи отстъпки от Вашингтон. Президентът Доналд Тръмп оттегли Съединените щати от ядрената сделка през 2018 г. и отново наложи тежки икономически санкции на Иран, който отговори с увеличаване на обогатяването на уран. Едно потенциално споразумение ще доведе до отмяна на санкциите в замяна на това Иран да се върне към предишните си ангажименти. Допълнителен натиск върху преговорите е предстоящото на 21 май изтичане на срока на отделно споразумение между Иран и ядрените инспектори от ООН.
Белгия e претърпяла сериозна кибератака в началото на седмицата. Атаката е засегнала много от ключовите й институции, а произходът на акцията е все още неизвестен. Интернет мрежата на Belnet, която свързва институции, висши училища и университетски институции, изследователски центрове и публичната администрация, е обект на мащабна DDoS атака от 12:00 часа във вторник. Въпреки че DDoS атаките се случват редовно, тази е с мащаб, който напълно надхвърля капацитета на мрежата Belnet. Според наличната информация, засегнати са около 200 организации, като редица парламентарни комисии са анулирани заради атаката. Парламентът на федерацията Валония-Брюксел също беше принуден да преустанови работата.
Междувременно, САЩ обяви извънредно положение в отговор на кибератаката, която на 7 май затвори Colonial Pipeline, най-голямата артерия за рафинирани горива в страната. Декларацията позволява ускорен транспорт на бензин, дизел, реактивно гориво и други по национални магистрали в 17 щата, свързващи Тексас с Ню Йорк и Флорида. Обикновено тръбите носят 2,5 милиона барела на ден, 45% от доставките на източното крайбрежие. Заради ситуацията цените на горивата скочиха с 4% в неделя. DarkSide, банда за киберпрестъпления, беше обвинена в предизвикване на кризата с ransomware атака.
Най-малко 30 души загинаха при бомбен атентат срещу девическо училище в Кабул. Повечето от загиналите са деца, като ранените са десетки. Атаката е извършена в квартал Дащ-и-Барчи в западната част на града, който е предимно населен с шиити от етническото малцинство на хазара. Все още никой не е поел отговорност за атентата. Все пак през последните години „Ислямска държава“ извърши множество подобни атаки срещу шиитите в Афганистан. По-късно имаше бомбена атака по автобус в провинцията, при която загинаха над 20 души.
На 5 май външните министри от Г7 се срещнаха лице в лице за първи път от две години, за да обсъдят редица въпроси, включително пандемията. Седемте най-големи и напреднали икономики в света проведоха преговори в Лондон преди срещата на върха на лидерите следващия месец. В допълнение към лидерите на Г7, бяха поканени и външните министри на Австралия, Индия, Южна Африка и Южна Корея. Екипът от Ню Делхи трябваше да прекъсне част от задълженията си, заради открити случаи на Ковид-19.
Египет и Турция проведоха първите сериозни разговори от осем години насам. Турска делегация, оглавявана от заместник-министъра на външните работи Седат Онал, се срещна в Кайро с египетски екип, воден от неговия колега Хамди Лоза. И Анкара, и Кайро са изправени пред натиск на САЩ след края на мандата на Доналд Тръмп. Египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси и турският лидер Реджеп Ердоган са в обтегнати отношения след военния преврат през 2013 г., който свали Мохамед Мурси, ползващ се с подкрепата на Ердоган.
На 12 март Ердоган заяви, че двете страни поддържат „разузнавателни, дипломатически и икономически“ контакти, като добави, че се надява на „силни“ връзки между двете нации. Седмица след изказването на Ердоган неговото правителство поиска от базираните в Истанбул египетски телевизионни канали, свързани с Мюсюлманското братство, да смекчат критичното си политическо отразяване на египетското правителство. Телевизионните канали веднага спряха да излъчват някои политически програми. Египет и Турция също така са на противоположни страни в конфликта в Либия, като Анкара подкрепа признатото от ООН правителство в Триполи, а Кайро застана зад силите на Халифа Хафтар. Според египетски разузнавателни източници, Турция е готова да проведе тристранна среща между турски, египетски и либийски служители, за постигане на съгласие по спорни въпроси, включително присъствието на чуждестранни бойци.
При една от най-тежките атаки от година насам, в началото на май въоръжени нападатели причиниха смъртта на около 30 души в източната част на Буркина Фасо. Нападението беше извършено в село в близост до границата с Нигер в региона Ест, който е свидетел на все повече атаки от групи, свързани с Ал Кайда и “Ислямска държава”. Влошаващото се насилие в Сахел доведе до една от най-острите хуманитарни кризи в света. Двадесет и девет милиона души се нуждаят от помощ и защита. Джихадистките групи също така подклаждат религиозното и етническо напрежение между общности в Мали, Буркина Фасо и Нигер, за да стимулират набирането на бойци сред маргинализираните общности. Междувременно стана ясно, че корепондентът на Le Point Оливие Дюбоа, е бил отвлечен в Мали от членове на свързания с Ал Кайда джихадистки съюз Джама’ат Наср ал Ислам уал Муслимин (Група за подкрепа на исляма и мюсюлманите). Това се е случило на 8 април в град Гао, в северната част на страната. От френското външно министерство потвърдиха изчезването на Дюбоа и заявиха, че са в контакт с неговото семейство.
Най-малко 35 души загинаха при атака на бойци от „Ислямска държава“ в щата Борно, северна Нигерия на 7 май. Сред загиналите има и 5 войници. През последните седмици бойци, свързани с местния клон на „Ислямска държава“, засилиха атаките си срещу армейски пунктове и лагери като част от мащабната им офанзива в района. Членовете на „Ислямска държава“ нахлуха в град Аджири с няколко камиона, снабдени с картечници, където атакуваха военна база. При ожесточените сблъсъци има жертви сред силите за сигурност. Отделно, петима цивилни загинаха, а седем други бяха ранени, когато превозното им средство беше поразено от мина в град Ран, близо до границата с Камерун.
На 10 май, полицията в Малдивите арестува трима мъже, заподозрени в опит за покушение срещу Мохамед Нашид, бивш президент – първият в страната, избран демократично и настоящ активист за промените в климата. Нашид беше тежко ранен на 6 май от бомба, заложена в мотор, взривена пред дома му в столицата. Полицията определи инцидента като терористична атака, предприета от религиозни екстремисти. Малдивите са известни със своите луксозни ваканционни курорти, но също така са се сблъсква с политически вълнения и насилие. Нашид, който беше свален от власт в резултат на преврат четири години след изборите през 2008 г., сега заема втората най-мощна позиция в парламента. Той също така е откровен критик на ислямисти. Бившият президент е известен и с работата си по борбата с изменението на климата. Той претърпя 16 часа операция за отстраняване на шрапнели от тялото му.
Екипът ни препоръчва:
- Десет години след смъртта на Бин Ладен: Как се промени Ал Кайда
- Русия в Африка – има ли Кремъл интерес от нестабилност в Чад
- Този руско-ирански план е проблем за ЕС
- Licensed to Kill: How Russia Uses Israeli Drones to Bomb Civilians in Syria
- How Russia could capitalise on Chad’s instability
- While Syrians Are Selling Organs at Home, Refugees in Denmark Face Repatriation
De Re Militari 